Прокуратурата обяви още шест изказвания на политици за неверни
Предвид продължаващите офанзиви, имащи политически темперамент, от представители на изпълнителната и законодателната управляващи, ориентирани против правосъдната власт, Прокуратурата на Република България показва обновен обзор на неверни твърдения за интервала от 28 март до 12 април 2022 година, целящи уронване престижа на институцията и засягащи върховенството на закона, правовата страна и съществени национални и европейски полезности.
Прокуратурата продължава мониторинга на изявленията на представители на ръководещата коалиция, в който отделя изказвания, които съгласно нея за погрешни. Държавното обвиняване вече представи 15 такива изказвания преди две седмици, а през днешния ден актуализира обзора си с още шест изказвания, измежду които на премиера Кирил Петков, на вътрешния министър Бойко Рашков, на правосъдния министър Надежда Йорданова и на началника на кабинета на премиера Лена Бориславова. Според прокуратурата те представляват политически офанзиви против правосъдната власт.
Първото изявление от новия лист е на Бойко Рашков от 31 март: " Докато няма съществени промени, ще имаме тъкмо такава прокуратура, каквато имаме в този момент. Тя да слага спирачки на следствието на Министерство на вътрешните работи, тя да не счита за належащо, че би трябвало да уведомява обществото по значими случаи, по които са изтекли милиарди средства… “
Коментарът на прокуратурата: Изказването демонстрира непознаване и/или превратно пояснение на нормативната уредба. Конституционните и законови пълномощия на Прокуратурата на Република България са уредени в член 127 от Конституцията на Република България, член 146 от Закон за съдебната власт и член 6 от Наказателно-процесуален кодекс. Законодателят е планувал прокурорът да упражнява надзор за законосъобразното протичане на следствието, по този начин също и неговото управление за привличане към наказателна отговорност на лица, за които в хода на следствието са събрани задоволително данни за осъществено закононарушение. В хода на водена инспекция или формирано досъдебно произвеждане прокурорът дава инструкции на проверяващите органи, които имат наложителен темперамент. В осъществяване на своите пълномощия прокурорът взема решение за формиране на наказателно произвеждане на база вътрешно разбиране и преценка с оглед събраните доказателства за осъществено незаконно действие. Информация по съответни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общност едвам след приемане на позволение от съответните наблюдаващи прокурори по реда на член 198 от Наказателно-процесуален кодекс.
Второто е на премиера Кирил Петков от 2 април: " Те (прокуратурата) искат да видят всеки, който се среща с министър-председателя. Нещо, което мен доста ме тревожи, знаейки, че Министерският съвет към този момент е точка за сигнали към Европрокуратурата, те действително може би се пробват да видят кои са хората, които дават тези сигнали… “
Коментарът на прокуратурата: Изказването демонстрира непознаване на нормативната уредба. Съгласно Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс прокурорът, при осъществяване на своите функционалности, има право да изисква разнообразни материали, имащи значение по съответни досъдебни производства, каквито се явяват и коментираните видеозаписи. Съгласно закона, НСО е длъжна да ги даде на съответния наблюдаващ прокурор.
Министерският съвет е " контактна точка “ на Европейската прокуратура едвам от 16 март 2021 година, а от публикуваното в медиите писмо на прокурор от СГП до НСО е видно, че са изискани записи от камери за видеонаблюдение на входовете на Министерски съвет в интервала 23 февруари 2022 година – 23 март 2022 година В този смисъл за интервала от една седмица, в който Министерски съвет е " контактна точка “, евентуално даже не е постъпил и един сигнал. Подаването на сигнали до съответните " контактни точки “ не е наложително да става персонално, като за задачата може да се реализира и на електронен адрес, както е указано и на самата интернет страница на Министерски съвет.
Наред с това, няма спънка всеки жител, искащ да сезира Европейската прокуратура, да го реализира посредством други институции, които също се явяват " контактни точки “, включително и посредством персонално подаване до европейските делегирани прокурори, находящи се на територията на страната.
Остава неразбираема каква е особената значимост, с която политически лица се пробват да показват ролята на Министерски съвет като " контактна точка “ на Европейската прокуратура.
Третото е информация на пресцентъра на МВР и се отнася до “справка, съдържаща данни за завършени в ГДНП и ГДБОП преписки и инспекции, предадени на прокуратурата и за които все още няма никаква информация за изговаряне по тях “.
Коментарът на прокуратурата: Съгласно член 15 от Закона за Министерство на вътрешните работи, активността по следствие на закононарушения се реализира от полицейски органи според открития ред в Наказателно-процесуален кодекс и без намесата на политическото управление на Министерството на вътрешните работи, каквато процедура се вижда в последните месеци. Никъде в българското законодателство не е планувано наблюдаващите прокурори да уведомяват органите на Министерство на вътрешните работи за подхванатите дейности, още по-малко вътрешния министър, който няма подготвеност по осъществяването на процесуални дейности по следствие.
Следва да бъде очебийно за следващ път и, че информация по съответни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общност едвам след приемане на позволение от съответните наблюдаващи прокурори по реда на член 198 от Наказателно-процесуален кодекс. Прокуратура на Република България съблюдава прецизно посочената правна норма при общественото даване на информация.
Четвъртото изказване е на правосъдния министър Надежда Йорданова от 6 април: " Нямам илюзии и не мога да кажа, че чакам този състав на Висш съдебен съвет да вземе решение да освободи основния прокурор. Необходими са 17 гласа, а огромна част от гласовете във Висш съдебен съвет са на лица, които единствено след няколко месеца се връщат още веднъж в прокуратурата или дължат своята кариера на Иван Гешев… “
Коментарът на прокуратурата: Това е напълно политическо изявление, съдържащо погрешни изказвания и внушения. Не дава отговор на действителността, както от фактическа, по този начин и от правна страна. Настоящият състав на Висш съдебен съвет е образуван през 2017 година, когато господин Иван Гешев не е заемал поста на основен прокурор. Биографичните информации на настоящите членове на Висш съдебен съвет ясно демонстрират, че нито един от тях по никакъв метод не дължи кариерното си израстване в правосъдната система на основния прокурор, още по-малко на Иван Гешев като основен прокурор. А къде ще са професионално след няколко месеца членовете на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, зависи единствено от уредбата в Закон за съдебната власт, като същото се отнася и за членовете на съдийската гилдия на Съвета.
Петото е на началника на кабинета на премиера Лена Бориславова от 6 април и също е обвързвано с предаването на записите от камерите на Министерски съвет: " …предаването на видеоматериали от служебните и формалните входове на Министерския съвет, което предаване се прави при нарушение на главните гаранции за сигурност на лицата на територията на Министерски съвет. Както знаете, в постройката на Министерски съвет се намира контактна точка, посредством която могат да се подават сигнали за закононарушения непосредствено до Европейската прокуратура. Съответно тук има предпазени очевидци, които се намират на територията на Министерски съвет… “
Коментарът на прокуратурата: Изказването демонстрира непознаване и на нормативната уредба. Твърдението, че " предпазен очевидец “ се е намирал на територия на Министерския съвет или е напълно погрешно, или следва да се преглежда като нарушаване. Законодателят не е планувал измежду пълномощията на членове на държавното управление и/или държавната администрация да се съдържат и такива, за служебна ангажираност с лица, ползващи се със статут на " предпазени очевидци “. Следва да се има поради, че не политически лица, а прокурорът или съдът, по искане на очевидеца или с неговото единодушие, вземат ограничения за незабавна отбрана на свидетели (чл.123 от НПК). Процедурата е експлицитна и прокурорът може да я инициира, точно с цел да обезпечи отбрана на очевидец.
Не ясно дали и по какъв начин, в какво качество и на какво съображение началникът на кабинета на министър-председателя би следвало да разполага с твърдяната информация за наличие на " предпазени очевидци “ на територията на Министерски съвет. Най-малкото, тъй като в нито една от вероятните хипотези по Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане и според Наказателно-процесуалния кодекс не е планувано " предпазено лице “ да реализира връзка с член на държавното управление.
Прокуратурата показва на последно място в обзора си утвърждения План за възобновяване и резистентност
Коментарът на прокуратурата: Официалното одобрение на Плана за възобновяване и резистентност на Република България от Европейската комисия в действителност изцяло удостоверява Позицията на управлението на Прокуратура на Република България, изразена на 20 декември 2021 година, в която още тогава изрично бяха отхвърлени насажданите от представители на изпълнителната власт манипулативни и погрешни изказвания, че българската прокуратура и в частност фигурата на основния прокурор, съставляват спънка за отпущането на европейско финансиране. От значително значение за изясняване на обективната истина е и, че след окончателното одобрение на Плана за възобновяване и резистентност формален представител на Европейската комисия в Република България изрече безапелационната позиция, че така наречен " промяна, обвързвана с основния прокурор “, нито е, нито в миналото е била изискване за освобождението на финансов запас и вложения за страната.
Прокуратурата продължава мониторинга на изявленията на представители на ръководещата коалиция, в който отделя изказвания, които съгласно нея за погрешни. Държавното обвиняване вече представи 15 такива изказвания преди две седмици, а през днешния ден актуализира обзора си с още шест изказвания, измежду които на премиера Кирил Петков, на вътрешния министър Бойко Рашков, на правосъдния министър Надежда Йорданова и на началника на кабинета на премиера Лена Бориславова. Според прокуратурата те представляват политически офанзиви против правосъдната власт.
Първото изявление от новия лист е на Бойко Рашков от 31 март: " Докато няма съществени промени, ще имаме тъкмо такава прокуратура, каквато имаме в този момент. Тя да слага спирачки на следствието на Министерство на вътрешните работи, тя да не счита за належащо, че би трябвало да уведомява обществото по значими случаи, по които са изтекли милиарди средства… “
Коментарът на прокуратурата: Изказването демонстрира непознаване и/или превратно пояснение на нормативната уредба. Конституционните и законови пълномощия на Прокуратурата на Република България са уредени в член 127 от Конституцията на Република България, член 146 от Закон за съдебната власт и член 6 от Наказателно-процесуален кодекс. Законодателят е планувал прокурорът да упражнява надзор за законосъобразното протичане на следствието, по този начин също и неговото управление за привличане към наказателна отговорност на лица, за които в хода на следствието са събрани задоволително данни за осъществено закононарушение. В хода на водена инспекция или формирано досъдебно произвеждане прокурорът дава инструкции на проверяващите органи, които имат наложителен темперамент. В осъществяване на своите пълномощия прокурорът взема решение за формиране на наказателно произвеждане на база вътрешно разбиране и преценка с оглед събраните доказателства за осъществено незаконно действие. Информация по съответни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общност едвам след приемане на позволение от съответните наблюдаващи прокурори по реда на член 198 от Наказателно-процесуален кодекс.
Второто е на премиера Кирил Петков от 2 април: " Те (прокуратурата) искат да видят всеки, който се среща с министър-председателя. Нещо, което мен доста ме тревожи, знаейки, че Министерският съвет към този момент е точка за сигнали към Европрокуратурата, те действително може би се пробват да видят кои са хората, които дават тези сигнали… “
Коментарът на прокуратурата: Изказването демонстрира непознаване на нормативната уредба. Съгласно Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс прокурорът, при осъществяване на своите функционалности, има право да изисква разнообразни материали, имащи значение по съответни досъдебни производства, каквито се явяват и коментираните видеозаписи. Съгласно закона, НСО е длъжна да ги даде на съответния наблюдаващ прокурор.
Министерският съвет е " контактна точка “ на Европейската прокуратура едвам от 16 март 2021 година, а от публикуваното в медиите писмо на прокурор от СГП до НСО е видно, че са изискани записи от камери за видеонаблюдение на входовете на Министерски съвет в интервала 23 февруари 2022 година – 23 март 2022 година В този смисъл за интервала от една седмица, в който Министерски съвет е " контактна точка “, евентуално даже не е постъпил и един сигнал. Подаването на сигнали до съответните " контактни точки “ не е наложително да става персонално, като за задачата може да се реализира и на електронен адрес, както е указано и на самата интернет страница на Министерски съвет.
Наред с това, няма спънка всеки жител, искащ да сезира Европейската прокуратура, да го реализира посредством други институции, които също се явяват " контактни точки “, включително и посредством персонално подаване до европейските делегирани прокурори, находящи се на територията на страната.
Остава неразбираема каква е особената значимост, с която политически лица се пробват да показват ролята на Министерски съвет като " контактна точка “ на Европейската прокуратура.
Третото е информация на пресцентъра на МВР и се отнася до “справка, съдържаща данни за завършени в ГДНП и ГДБОП преписки и инспекции, предадени на прокуратурата и за които все още няма никаква информация за изговаряне по тях “.
Коментарът на прокуратурата: Съгласно член 15 от Закона за Министерство на вътрешните работи, активността по следствие на закононарушения се реализира от полицейски органи според открития ред в Наказателно-процесуален кодекс и без намесата на политическото управление на Министерството на вътрешните работи, каквато процедура се вижда в последните месеци. Никъде в българското законодателство не е планувано наблюдаващите прокурори да уведомяват органите на Министерство на вътрешните работи за подхванатите дейности, още по-малко вътрешния министър, който няма подготвеност по осъществяването на процесуални дейности по следствие.
Следва да бъде очебийно за следващ път и, че информация по съответни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общност едвам след приемане на позволение от съответните наблюдаващи прокурори по реда на член 198 от Наказателно-процесуален кодекс. Прокуратура на Република България съблюдава прецизно посочената правна норма при общественото даване на информация.
Четвъртото изказване е на правосъдния министър Надежда Йорданова от 6 април: " Нямам илюзии и не мога да кажа, че чакам този състав на Висш съдебен съвет да вземе решение да освободи основния прокурор. Необходими са 17 гласа, а огромна част от гласовете във Висш съдебен съвет са на лица, които единствено след няколко месеца се връщат още веднъж в прокуратурата или дължат своята кариера на Иван Гешев… “
Коментарът на прокуратурата: Това е напълно политическо изявление, съдържащо погрешни изказвания и внушения. Не дава отговор на действителността, както от фактическа, по този начин и от правна страна. Настоящият състав на Висш съдебен съвет е образуван през 2017 година, когато господин Иван Гешев не е заемал поста на основен прокурор. Биографичните информации на настоящите членове на Висш съдебен съвет ясно демонстрират, че нито един от тях по никакъв метод не дължи кариерното си израстване в правосъдната система на основния прокурор, още по-малко на Иван Гешев като основен прокурор. А къде ще са професионално след няколко месеца членовете на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, зависи единствено от уредбата в Закон за съдебната власт, като същото се отнася и за членовете на съдийската гилдия на Съвета.
Петото е на началника на кабинета на премиера Лена Бориславова от 6 април и също е обвързвано с предаването на записите от камерите на Министерски съвет: " …предаването на видеоматериали от служебните и формалните входове на Министерския съвет, което предаване се прави при нарушение на главните гаранции за сигурност на лицата на територията на Министерски съвет. Както знаете, в постройката на Министерски съвет се намира контактна точка, посредством която могат да се подават сигнали за закононарушения непосредствено до Европейската прокуратура. Съответно тук има предпазени очевидци, които се намират на територията на Министерски съвет… “
Коментарът на прокуратурата: Изказването демонстрира непознаване и на нормативната уредба. Твърдението, че " предпазен очевидец “ се е намирал на територия на Министерския съвет или е напълно погрешно, или следва да се преглежда като нарушаване. Законодателят не е планувал измежду пълномощията на членове на държавното управление и/или държавната администрация да се съдържат и такива, за служебна ангажираност с лица, ползващи се със статут на " предпазени очевидци “. Следва да се има поради, че не политически лица, а прокурорът или съдът, по искане на очевидеца или с неговото единодушие, вземат ограничения за незабавна отбрана на свидетели (чл.123 от НПК). Процедурата е експлицитна и прокурорът може да я инициира, точно с цел да обезпечи отбрана на очевидец.
Не ясно дали и по какъв начин, в какво качество и на какво съображение началникът на кабинета на министър-председателя би следвало да разполага с твърдяната информация за наличие на " предпазени очевидци “ на територията на Министерски съвет. Най-малкото, тъй като в нито една от вероятните хипотези по Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане и според Наказателно-процесуалния кодекс не е планувано " предпазено лице “ да реализира връзка с член на държавното управление.
Прокуратурата показва на последно място в обзора си утвърждения План за възобновяване и резистентност
Коментарът на прокуратурата: Официалното одобрение на Плана за възобновяване и резистентност на Република България от Европейската комисия в действителност изцяло удостоверява Позицията на управлението на Прокуратура на Република България, изразена на 20 декември 2021 година, в която още тогава изрично бяха отхвърлени насажданите от представители на изпълнителната власт манипулативни и погрешни изказвания, че българската прокуратура и в частност фигурата на основния прокурор, съставляват спънка за отпущането на европейско финансиране. От значително значение за изясняване на обективната истина е и, че след окончателното одобрение на Плана за възобновяване и резистентност формален представител на Европейската комисия в Република България изрече безапелационната позиция, че така наречен " промяна, обвързвана с основния прокурор “, нито е, нито в миналото е била изискване за освобождението на финансов запас и вложения за страната.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ