Външни фактори вероятно са довели до катастрофата на азербайджанския самолет в Казахстан
Предварителното следствие на злополуката с азербайджанския аероплан, разрушил се в Казахстан през декември, сочи, че машината е могла да бъде развалена от „ външни обекти “ преди да загуби надзор и да се разбие. Инцидентът, при който починаха 38 души, към момента поражда голям брой въпроси и спекулации.
Разследването сочи към „ външни обекти “
Според заключенията на казахстанските управляващи, оповестени във вторник и представени от Reuters, първичните разбори не откриват съответна причина за разрушенията по корпуса на самолета, само че се показва, че те може да са породени от „ външни фактори “. Докладът е направен в сходство с интернационалните авиационни стандарти и цели да помогне за попречване на бъдещи произшествия, без да показва съответна отговорност.
Черните кутии на злощастния Embraer 190 от Azerbaijan Airlines (AZAL) бяха изпратени в Бразилия за разчитане. Машината е създадена от бразилската компания Embraer, като специалистите не престават да проучват данните от полета.
Неочакваното отклоняване на маршрута
Самолетът, изпълняващ полет J2-8243 от Баку за Грозни, в началото е трябвало да кацне в чеченската столица, само че получава отвод за кацане и е пренасочен да премине над цялата акватория на Каспийско море, с цел да приземи в казахстанския град Актау.
Официалната причина, съгласно съветските медии, е била неприятните метеорологични условия над Грозни, само че по-късно се появиха други версии – от конфликт с птици до вероятен гърмеж на кислородна бутилка на борда.
От Azerbaijan Airlines оповестиха, че предварителният разбор на случилото се демонстрира „ външна физическа и техническа интервенция “ по време на полета, което поражда подозрения за аргументите за злополуката.
Спекулации и вероятни сюжети
Една от най-обсъжданите версии в обществените мрежи допуска, че самолетът съзнателно е бил ориентиран над морето, с цел да се избегне разкриването на същинските аргументи за случая. В същото време, в съветските авиационни среди се появиха хипотези за противовъздушна интервенция.
Военни анализатори разясняват, че в случай че цивилен аероплан бъде ударен от ПВО-комплекс „ Панцир-С “, това би могло да значи, че системата е работила в автоматизиран режим, който не прави разлика сред дронове и пътнически самолети.
В деня на злополуката над съветската територия е имало засилени украински дронови офанзиви, в това число против Грозни. Това докара до активиране на противовъздушната защита, а след сполучливото събаряне на дроновете, чеченският водач Рамзан Кадиров даже награди племенника си Салхан, оглавяващ локалния Съвет за сигурност.
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев разяснява, че самолетът евентуално е бил инцидентно свален от съветските Противовъздушна отбрана системи. Москва обаче не призна публична отговорност за случая, а Росавиация не даде пояснение за какво машината не е била ориентирана към по-близки различни летища като Магас, Беслан, Махачкала или Тбилиси.
Катастрофата продължава да поражда въпроси и чака финален отчет, който да даде повече изясненост по случая.
