Придобиването на ресурсите на Украйна от Тръмп е цена, която си струва да се плати
Оригиналът е на Marc Champion, Bloomberg
Европа не трябва да се оплаква. Това е цената на нейните провали в защитата.
Президентът Доналд Тръмп съобщи, че желае част от ресурсите на Украйна в подмяна на продължаваща помощ – и настояването е, както бързо съобщи неговият немски сътрудник Олаф Шолц, „ егоистично “. Той можеше да добави и „ непристойно “. В края на краищата, в случай че Съединени американски щати би трябвало да монетизират поддръжката си за защитата на Киев, тогава за какво да не го създадат и при десетките други страни, на които оказват помощ? А в случай че това се случи, от тази нация и страната ще останат единствено кости.
Европа обаче би трябвало да престане да се оплаква, да остави Тръмп да подписа своята договорка и да избегне разединителната битка за активите, от които Украйна ще се нуждае за своето следвоенно възобновяване. Това важи с особена мощ за Германия на Шолц. Но дано стартираме с това, което Тръмп сбърка, преди да стигнем до това за какво настояването му е цена, която си коства да се заплати.
Лидерът на Украйна Володимир Зеленски включи предлагането за естествените запаси в по този начин наречения си „ План за победа “ предходната година точно с цел да се хареса на известната комерсиална натура на Тръмп. Няма значение, че Украйна не е богата на редкоземни метали, за които приказва Тръмп, а на литий, манган, исполин и уран; американският президент не е човек на детайлите.
Тръмп също по този начин не е прав, като твърди, че Съединени американски щати са дали повече на Украйна, в сравнение с Европа. По данни на Института за международна стопанска система в Кил, който следи от близко обещанията и доставките на всякаква военна, финансова и филантропична помощ за Киев, към 31-ви октомври Европа е дала обещание и е доставила доста повече средства, в сравнение с Съединени американски щати. (Оттогава цифрите са се трансформирали и този месец се чака нова актуализация, само че главното остава).
Тези числа бяха поправени, като се взеха поради размера на двете стопански системи – брутният вътрешен артикул на Съединени американски щати в този момент е с към 50% по-висок от този на Европейския съюз – и съотношението във връзка с щедростта към момента е по-благоприятно за Европа.
Източник: Институтът за международна стопанска система в Кил, актуализация на отчета за подкрепяне на Украйна. Забележка: Разпределените средства се дефинират като предоставена или избрана за даване помощ; Европа включва страните и институциите на Европейски Съюз, както и Исландия, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство
Всичко това би било отлично, в случай че водачът на свободния свят се интересуваше от обстоятелствата и истината. Но в този случай това е без значение, тъй като Тръмп е прав, когато споделя, че Европа има по-голям интерес да се увери, че упоритостите на съветския президент Владимир Путин да разшири сферата си на надзор са спрени в Източна Украйна. Съединени американски щати също имат огромен интерес, само че елементарната география демонстрира, че прекъсването на настъплението на Москва е по-важно за Варшава и Берлин, в сравнение с за Вашингтон. Затова Европа би трябвало да заплаща и да прави доста повече.
Тръмп би могъл също по този начин да изтъкне, че Германия също не е над това да дава приоритет на „ егоистични “ стопански ползи. Според отчет на Financial Times от предходната седмица в Европа към този момент е почнал спор дали да се предложи обновяване на търговията с съветски природен газ по тръбите като част от quid pro quo (услуга за услуга) в съглашението за преустановяване на огъня, като се твърди, че Германия и Унгария са „ за “.
Това не би трябвало да е изненада. Путин приключи доставките на природен газ по газопроводите като ответна мярка против глобите на Европейски Съюз, а не противоположното. Той очакваше, че шокът в доставките ще докара до внезапно повишение на енергийните разноски в Европа, което се и случи, нанасяйки вреди на бизнес модела на Германия. Но този ход беше и саморазрушителен. Руският „ Газпром “ не можа да пренасочи същия газ към новите експортни пазари заради неналичието на инфраструктура и беше заставен да продава на загуба на субсидираните вътрешни консуматори. Сега компанията би трябвало да обслужва насъбран дълг от над 70 милиарда $ и имаше по-малко облага, която страната да таксува с налози и да похарчи за битка с Украйна.
Така че, за разлика от несъмнено нечистия проект на Тръмп, който би съдействал за задачите на сигурността на Украйна и нейните съдружници, пазаруването на повече съветски газ преди постигането на цялостно политическо съглашение би ги подкопало, защото би понижило натиска върху Путин да приключи войната.
Заставянето на съдружниците да заплащат за помощта в тяхна отбрана е толкоз остаряло, колкото и самата война. Дори американският Закон „ Ленд-лиз “ (Заем-наем) от 1941 година – който дава на Англия и Съветския съюз средства и оръжия, с цел да останат в битката против нацистка Германия – се състои от заеми, които би трябвало да бъдат изплатени с лихвите. Обединеното кралство прави последната си вноска едвам през 2006 година
Също по този начин е ясно, че ресурсите са огромна част от това, за което става дума в тази война. Независимо дали става дума за минерални, селскостопански, изкопаеми или човешки запаси, Путин ги желае. Що се отнася до това до каква степен Украйна ще разполага с нужните запаси, които да даде на Съединени американски щати след войната, това не е ясно. Според Украинската асоциация на геолозите страната разполага с 5% от международните ресурси на минерали, което е доста. Но по-късно нещата се усложняват.
От четирите известни украински залежи на литий нито едно към момента не е създадено, а най-малко едното се намира на територия, която към този момент е под съветски надзор. Страната разполага и с най-големите известни в света ресурси от манган, който е значима съставна част на боите. Но най-голямото находище, разпростряло се от източния бряг на река Днепър към Азовско море, е разграничено от фронтовата линия. Никополският цех за феросплави, главен производител на манган, се намира наоколо до украинската страна на Днепър, където е подложен на обстрел от другата страна на реката.
Украйна е и забележителен източник на исполин, като има най-големите залежи в Европа и преди войната осигуряваше към 7% от международното произвеждане. Миналата година обаче един от държавните производители беше продаден на поделение на азербайджанския Neqsol Holding. По данни на Международната организация за атомна сила Украйна създава и към 2% от международното произвеждане на уран.
Зеленски е изиграл най-хубавата допустима карта при създалите се ужасни условия. Същественото е, че в случай че Европа беше възстановила отбранителните си качества, защото стана ясно, че историята със Студената война не е завършила, нямаше да се постанова да афишира ресурсите си за продажба, с цел да примами Съединени американски щати назад. Вместо това той щеше да разчита на Европа да запълни празнината. Колко огромна поддръжка е подготвен да окаже Тръмп и в подмяна на какви запаси, остава неразбираемо – както и огромна част от ранната му външнополитическа стратегия. Но договорката на Тръмп е цената, която Украйна би трябвало да заплати, с цел да задържи уговорката и присъединяване на Съединени американски щати, и която Европа би трябвало да одобри като част от цената на продължаващата си взаимозависимост от военната мощност на Съединени американски щати.
