Никой не те юрка, а заплатата тече – сега е DOLCE VITA за държавната администрация
Предстоят избори, ръководи държавно управление в оставка и всички са се разбрали без думи: внезапни придвижвания не се вършат, звук не се подвига, досиетата и плановете могат да почакат
Отново е безвремие. Онова изключително, съвсем философско положение, в което часовникът на страната сякаш тиктака, само че нищо значително не се случва. Време, познато и надълбоко обичано от държавната администрация – като остарял фотьойл, който скърца, само че е комфортен. Предстоят избори, ръководи държавно управление в оставка и всички са се разбрали без думи: внезапни придвижвания не се вършат, звук не се подвига, досиетата и плановете могат да почакат.
Министри, заместник-министри, шефове и началници към този момент не мислят за политики, промени или, не дай Боже, резултати. Мислите им са заети с надалеч по-важни въпроси: в коя листа има място, кой спонсор е по-надежден, има ли време за стартиране на някоя социална поръчка за наши хора в последния миг. Държавното ръководство се е трансформирало в предизборна чакалня с приглушени диалози и нервно почукване с писалка.
Но в случай че за мениджмънта това е време на екзистенциална паника, за нисшите ешелони на администрацията са същински божествен дни. Няма задания. Няма периоди. Няма „ незабавно до края на деня “. Няма ги даже тези ритуални мейли с копие до всички, които симулират активност. А заплатата – о, тя си тече. Редовно. Методично. Почти поетично. Сладък живот, dolce vita по български: с кафенце, бисквитка и чувството, че нищо не зависи от теб, а това е благословия.
Разбира се, не на всички им е леко. Началниците са изправени пред класическа драма в три дейности: преданост, изменничество и оцеляване. Да заложиш ли на партията, която те е назначила, с риск да се окаже в съпротива? Или да се ориентираш овреме към новата мощ на хоризонта, с вярата да те припознае като „ специалист “ с скъп опит? Това е политически покер, в който всички блъфират, а залогът е длъжностен автомобил и още няколко сигурни години по върховете на ръководството.
Тежко е и за партийните хрантутници, уютно настанени в бордовете на държавните предприятия. Те поживяха добре – по пет хиляди евро на месец за стратегическо наличие и метафизичен размишления, без да се постанова да правиш безусловно нищо. Не е елементарно да знаеш, че идва моментът, в който ще би трябвало да освободиш мястото на хранилката за други, също толкоз гладни и също толкоз „ готови “. Но дано не бъдем дребнави – остават още няколко месеца работа, които ще донесат по трийсетина хиляди евро чисто. Сума, за която един елементарен държавен или общински служител работи две години.
И по този начин, до изборите – евентуално на 19 април – държавната администрация ще си почива. Едни ще са щастливи, че никой не ги занимава с нелепости. Други ще се тревожат за топлите местенца и каква ще е новата власт. Общото сред всички е, че заплатата ще тече, стажът ще се натрупа, а страната – тази нереална, само че постоянно платежоспособна дама – ще продължи да поема осигуровките.
Безвремие. Най-стабилната форма на ръководство, която познаваме.
Отново е безвремие. Онова изключително, съвсем философско положение, в което часовникът на страната сякаш тиктака, само че нищо значително не се случва. Време, познато и надълбоко обичано от държавната администрация – като остарял фотьойл, който скърца, само че е комфортен. Предстоят избори, ръководи държавно управление в оставка и всички са се разбрали без думи: внезапни придвижвания не се вършат, звук не се подвига, досиетата и плановете могат да почакат.
Министри, заместник-министри, шефове и началници към този момент не мислят за политики, промени или, не дай Боже, резултати. Мислите им са заети с надалеч по-важни въпроси: в коя листа има място, кой спонсор е по-надежден, има ли време за стартиране на някоя социална поръчка за наши хора в последния миг. Държавното ръководство се е трансформирало в предизборна чакалня с приглушени диалози и нервно почукване с писалка.
Но в случай че за мениджмънта това е време на екзистенциална паника, за нисшите ешелони на администрацията са същински божествен дни. Няма задания. Няма периоди. Няма „ незабавно до края на деня “. Няма ги даже тези ритуални мейли с копие до всички, които симулират активност. А заплатата – о, тя си тече. Редовно. Методично. Почти поетично. Сладък живот, dolce vita по български: с кафенце, бисквитка и чувството, че нищо не зависи от теб, а това е благословия.
Разбира се, не на всички им е леко. Началниците са изправени пред класическа драма в три дейности: преданост, изменничество и оцеляване. Да заложиш ли на партията, която те е назначила, с риск да се окаже в съпротива? Или да се ориентираш овреме към новата мощ на хоризонта, с вярата да те припознае като „ специалист “ с скъп опит? Това е политически покер, в който всички блъфират, а залогът е длъжностен автомобил и още няколко сигурни години по върховете на ръководството.
Тежко е и за партийните хрантутници, уютно настанени в бордовете на държавните предприятия. Те поживяха добре – по пет хиляди евро на месец за стратегическо наличие и метафизичен размишления, без да се постанова да правиш безусловно нищо. Не е елементарно да знаеш, че идва моментът, в който ще би трябвало да освободиш мястото на хранилката за други, също толкоз гладни и също толкоз „ готови “. Но дано не бъдем дребнави – остават още няколко месеца работа, които ще донесат по трийсетина хиляди евро чисто. Сума, за която един елементарен държавен или общински служител работи две години.
И по този начин, до изборите – евентуално на 19 април – държавната администрация ще си почива. Едни ще са щастливи, че никой не ги занимава с нелепости. Други ще се тревожат за топлите местенца и каква ще е новата власт. Общото сред всички е, че заплатата ще тече, стажът ще се натрупа, а страната – тази нереална, само че постоянно платежоспособна дама – ще продължи да поема осигуровките.
Безвремие. Най-стабилната форма на ръководство, която познаваме.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ