Изборите поставят под въпрос легендарната “дългова спирачка” на Германия
П редстоящите избори в Германия повдигат огромни въпроси за бъдещето на най-популярния знак на строгите обществени финанси на страната - прословутата „ дългова спирачка “.
Политиците в стопанска система № 3 в света се питат дали този именит ограничител на държавните заеми към момента има смисъл в свят на неустановеност, характеризиращ се с преизбирането на Доналд Тръмп, войната в Украйна и икономическия спад на Европа.
Вписана в конституцията от тогавашния канцлер Ангела Меркел през 2009 година, поправката Schuldenbremse ( “дългова спирачка ” - в дословен превод от немски ез. - бел.ред.) - която лимитира структурния бюджетен недостиг до 0,35 % от брутния вътрешен артикул в естествени времена - стартира да наподобява неустойчива в свят на растящи като гъби условия към държавната хазна.
Фискалната усмирителна риза към този момент способства за разпадането на ръководещата коалиция на канцлера Олаф Шолц, което направи евентуални изборите на 23 февруари.
Коалицията се разпадна по-рано този месец основно заради обстоятелството, че предложенията на финансовия министър Кристиан Линднер за опазване на недостига в границите на допустимото се оказаха неприемливи за съдружните му сътрудници - Социалдемократическата партия (СвДП) и Зелените. След като Шолц уволни Линднер, неговата консервативна във фискално отношение Свободна демократическа партия (СвДП) напусна държавното управление, проправяйки пътя за избори през февруари, седем месеца по-рано от плануваното.
Все повече се признава нуждата от “основен ремонт ” на финансите в Германия. Този месец държавният Съвет на икономическите съветници показа предложение за приемане на правила, позволяващи повече вложения, в опит да се понижи напрежението. Междувременно Дойче Бундесбанк - нормално бастион на фискалния консерватизъм - от месеци твърди, че промяна, позволяваща „ умерено по-големи благоприятни условия за взимане на заеми “, би била оправдана, стига общото съответствие на обществения дълг да остане ниско.
Но да се отървем от „ дълговата спирачка “ преди изборите не е толкоз елементарно: всяка смяна ще изисква болшинство от две трети както в горната, по този начин и в долната камара на Народното събрание. Крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) се опълчва на всяка промяна, както и СвДП на Линднер.
Germany's impending election has thrown the country's legendary " debt brake " into question.
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope)
Междувременно тактически аргументи сочат, че дясноцентристките християндемократи надали ще поддържат нещо, което единствено ще удължи времето им в съпротива, и във всеки случай ще желаят да изготвят всяка нова версия от позицията на властта.
Но има и един мотив в интерес на бързите дейности: изследванията на публичното мнение сочат, че в новия Бундестаг AfD и твърдолинейният Алианс на Сахра Вагенкнехт биха могли да завоюват задоволително места, с цел да блокират всяко предложение, което би им дало неприемлива степен на въздействие върху главното политическо течение в страната. Това основава тласък за подписване на договорка в този момент, а не за оставянето ѝ като пленник на ориста.
Новият водач на Зелената партия Феликс Банашак съобщи през уикенда, че се надява водачите на Християндемократическия съюз (ХДС) на регионално равнище да окаже напън върху берлинските си сътрудници за незабавна смяна на поправката, „ тъй като виждат, че тази промяна е нужна “.
„ С наслаждение бих го направила, само че дали има задоволително време - не знам “, съобщи ръководителят на СвДП Саския Ескен предходната седмица.
Фридрих Мерц, индивидът, който е спряган за началник на идващото държавно управление на Германия, наподобява към този момент е схванал логиката и си е направил изводите. Започвайки акцията си предходната седмица, водачът на ХДС - преди този момент прям бранител на “дълговата спирачка ” - изненада гласоподавателите, като уточни, че в този момент е подготвен да я облекчи.
„ Разбира се, тя може да бъде реформирана “, сподели Мерц. „ Въпросът е за какво? С каква цел? Какъв е резултатът от такава промяна? “
Макар Мерц да съобщи, че не би подкрепил промяна, която да разреши по-високи разноски за ползване или обществени помощи, в случай че спомагателното заемане на средства е за стимулиране на вложенията, „ тогава отговорът може да е друг “.
Състояние на изключение
Съществуващата корекция има известна еластичност: тя може да бъде спряна „ при естествени бедствия или необикновени изключителни обстановки, които са отвън контрола на държавното управление и нанасят основна щета на финансовия потенциал на страната. “
Германия се възползва изцяло от тази опция през 2020-2022 година в отговор на пандемията и войната в Украйна. Но откакто „ нормалността “ се завърна, правилото още веднъж влезе в действие, което неотложно принуди Берлин да стартира бюджетни акробатики, с цел да резервира законно цифрата на номиналните заеми.
Счетоводен трик, при който все по-големи пакети от разноски се отделяха в сдружения със специфична цел (Sondervermögen), с цел да се избегне формалната бюджетна мрежа, беше анулиран от най-висшия съд на Германия през декември предходната година, откакто беше подложен на критика освен от съседите на Германия, само че и от Бундесбанк.
Както СвДП на Шолц, по този начин и Зелените бяха подготвени още веднъж да преустановят действието на разпоредбите тази година заради финансовите последствия от войната в Украйна и последвалата я енергийна рецесия. Но Линднер отхвърли да играе с тях.
Смекчаването на дълговата спирачка би разрешило повече обществени вложения в миг, когато най-голямата стопанска система в Европа има остра потребност от поддръжка. Германската промишленост е изправена пред голям брой рецесии, защото дългогодишните провокации, свързани с демографията и цифровизацията, се сблъскват с двойната опасност от комерсиална война със Съединени американски щати и тревожната загуба на световна конкурентоспособност от страна на автомобилния бранш на страната.
„ Всякакви съществени старания за фундаментално реформиране и възстановяване на немската стопанска система ще би трябвало да бъдат съпроводени от фискални тласъци “, съобщи Карстен Бржески, началник на световния отдел за макротехнологии на ING.
Време е да се сбогуваме
За доста наблюдаващи отвън Германия поправката към този момент е остаряла, изместена от нов набор от действителности - измежду които и нов набор от европейски фискални правила. В този дух ръководителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас, който преведе страната си през рецесията с държавния дълг като финансов министър, съобщи предходната седмица, че Германия би трябвало да се откаже от него.
„ С цялото ми почитание, мисля, че в този момент това е ненужно. След като имаме нови фискални правила в Европа, които са доста по-реалистични от предходните, никой няма потребност от втора спирачка “, сподели Стурнарас.
Но Германия - и по-конкретно Бундесбанк - наподобява към момента не е подготвена да повери фискалната отговорност на Брюксел. Във вторник банката разкритикува новите европейски процедури за фискални корекции, описвайки характерните за всяка страна бюджетни ограничавания като „ извънредно комплицирани “. Тя добави, че методът, по който са избрани лимитите, е „ много непрогледен “. Във Франкфурт, както и в Берлин, не престават да съществуват подозрения по отношение на надеждността на всевъзможни обещания за понижаване на недостига в продължение на седем години, изключително откакто европейските държавни управления рядко устоят толкоз дълго.
Дори Зелената партия реши да не приканва за цялостна анулация, опасявайки се да не бъде оповестена за фискално безотговорна. През уикенда новите водачи отхвърлиха предложение в тази тенденция, направено от младежката организация на партията.
„ Дълговата спирачка “ може и да е на път да отпадне, само че нейното унищожаване към момента ще изисква степен на единение, която не е по силите на немските политици през последните години.
Припомняме и тази изложба от нашия списък:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Политиците в стопанска система № 3 в света се питат дали този именит ограничител на държавните заеми към момента има смисъл в свят на неустановеност, характеризиращ се с преизбирането на Доналд Тръмп, войната в Украйна и икономическия спад на Европа.
Вписана в конституцията от тогавашния канцлер Ангела Меркел през 2009 година, поправката Schuldenbremse ( “дългова спирачка ” - в дословен превод от немски ез. - бел.ред.) - която лимитира структурния бюджетен недостиг до 0,35 % от брутния вътрешен артикул в естествени времена - стартира да наподобява неустойчива в свят на растящи като гъби условия към държавната хазна.
Фискалната усмирителна риза към този момент способства за разпадането на ръководещата коалиция на канцлера Олаф Шолц, което направи евентуални изборите на 23 февруари.
Коалицията се разпадна по-рано този месец основно заради обстоятелството, че предложенията на финансовия министър Кристиан Линднер за опазване на недостига в границите на допустимото се оказаха неприемливи за съдружните му сътрудници - Социалдемократическата партия (СвДП) и Зелените. След като Шолц уволни Линднер, неговата консервативна във фискално отношение Свободна демократическа партия (СвДП) напусна държавното управление, проправяйки пътя за избори през февруари, седем месеца по-рано от плануваното.
Все повече се признава нуждата от “основен ремонт ” на финансите в Германия. Този месец държавният Съвет на икономическите съветници показа предложение за приемане на правила, позволяващи повече вложения, в опит да се понижи напрежението. Междувременно Дойче Бундесбанк - нормално бастион на фискалния консерватизъм - от месеци твърди, че промяна, позволяваща „ умерено по-големи благоприятни условия за взимане на заеми “, би била оправдана, стига общото съответствие на обществения дълг да остане ниско.
Но да се отървем от „ дълговата спирачка “ преди изборите не е толкоз елементарно: всяка смяна ще изисква болшинство от две трети както в горната, по този начин и в долната камара на Народното събрание. Крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) се опълчва на всяка промяна, както и СвДП на Линднер.
Germany's impending election has thrown the country's legendary " debt brake " into question.
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope)
Междувременно тактически аргументи сочат, че дясноцентристките християндемократи надали ще поддържат нещо, което единствено ще удължи времето им в съпротива, и във всеки случай ще желаят да изготвят всяка нова версия от позицията на властта.
Но има и един мотив в интерес на бързите дейности: изследванията на публичното мнение сочат, че в новия Бундестаг AfD и твърдолинейният Алианс на Сахра Вагенкнехт биха могли да завоюват задоволително места, с цел да блокират всяко предложение, което би им дало неприемлива степен на въздействие върху главното политическо течение в страната. Това основава тласък за подписване на договорка в този момент, а не за оставянето ѝ като пленник на ориста.
Новият водач на Зелената партия Феликс Банашак съобщи през уикенда, че се надява водачите на Християндемократическия съюз (ХДС) на регионално равнище да окаже напън върху берлинските си сътрудници за незабавна смяна на поправката, „ тъй като виждат, че тази промяна е нужна “.
„ С наслаждение бих го направила, само че дали има задоволително време - не знам “, съобщи ръководителят на СвДП Саския Ескен предходната седмица.
Фридрих Мерц, индивидът, който е спряган за началник на идващото държавно управление на Германия, наподобява към този момент е схванал логиката и си е направил изводите. Започвайки акцията си предходната седмица, водачът на ХДС - преди този момент прям бранител на “дълговата спирачка ” - изненада гласоподавателите, като уточни, че в този момент е подготвен да я облекчи.
„ Разбира се, тя може да бъде реформирана “, сподели Мерц. „ Въпросът е за какво? С каква цел? Какъв е резултатът от такава промяна? “
Макар Мерц да съобщи, че не би подкрепил промяна, която да разреши по-високи разноски за ползване или обществени помощи, в случай че спомагателното заемане на средства е за стимулиране на вложенията, „ тогава отговорът може да е друг “.
Състояние на изключение
Съществуващата корекция има известна еластичност: тя може да бъде спряна „ при естествени бедствия или необикновени изключителни обстановки, които са отвън контрола на държавното управление и нанасят основна щета на финансовия потенциал на страната. “
Германия се възползва изцяло от тази опция през 2020-2022 година в отговор на пандемията и войната в Украйна. Но откакто „ нормалността “ се завърна, правилото още веднъж влезе в действие, което неотложно принуди Берлин да стартира бюджетни акробатики, с цел да резервира законно цифрата на номиналните заеми.
Счетоводен трик, при който все по-големи пакети от разноски се отделяха в сдружения със специфична цел (Sondervermögen), с цел да се избегне формалната бюджетна мрежа, беше анулиран от най-висшия съд на Германия през декември предходната година, откакто беше подложен на критика освен от съседите на Германия, само че и от Бундесбанк.
Както СвДП на Шолц, по този начин и Зелените бяха подготвени още веднъж да преустановят действието на разпоредбите тази година заради финансовите последствия от войната в Украйна и последвалата я енергийна рецесия. Но Линднер отхвърли да играе с тях.
Смекчаването на дълговата спирачка би разрешило повече обществени вложения в миг, когато най-голямата стопанска система в Европа има остра потребност от поддръжка. Германската промишленост е изправена пред голям брой рецесии, защото дългогодишните провокации, свързани с демографията и цифровизацията, се сблъскват с двойната опасност от комерсиална война със Съединени американски щати и тревожната загуба на световна конкурентоспособност от страна на автомобилния бранш на страната.
„ Всякакви съществени старания за фундаментално реформиране и възстановяване на немската стопанска система ще би трябвало да бъдат съпроводени от фискални тласъци “, съобщи Карстен Бржески, началник на световния отдел за макротехнологии на ING.
Време е да се сбогуваме
За доста наблюдаващи отвън Германия поправката към този момент е остаряла, изместена от нов набор от действителности - измежду които и нов набор от европейски фискални правила. В този дух ръководителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас, който преведе страната си през рецесията с държавния дълг като финансов министър, съобщи предходната седмица, че Германия би трябвало да се откаже от него.
„ С цялото ми почитание, мисля, че в този момент това е ненужно. След като имаме нови фискални правила в Европа, които са доста по-реалистични от предходните, никой няма потребност от втора спирачка “, сподели Стурнарас.
Но Германия - и по-конкретно Бундесбанк - наподобява към момента не е подготвена да повери фискалната отговорност на Брюксел. Във вторник банката разкритикува новите европейски процедури за фискални корекции, описвайки характерните за всяка страна бюджетни ограничавания като „ извънредно комплицирани “. Тя добави, че методът, по който са избрани лимитите, е „ много непрогледен “. Във Франкфурт, както и в Берлин, не престават да съществуват подозрения по отношение на надеждността на всевъзможни обещания за понижаване на недостига в продължение на седем години, изключително откакто европейските държавни управления рядко устоят толкоз дълго.
Дори Зелената партия реши да не приканва за цялостна анулация, опасявайки се да не бъде оповестена за фискално безотговорна. През уикенда новите водачи отхвърлиха предложение в тази тенденция, направено от младежката организация на партията.
„ Дълговата спирачка “ може и да е на път да отпадне, само че нейното унищожаване към момента ще изисква степен на единение, която не е по силите на немските политици през последните години.
Припомняме и тази изложба от нашия списък:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ