Това беше първата ми революция“. Украинците си спомнят за Оранже...
Предстоящите избори бяха тематика на диалог в групата и една рускиня, настръхнала от яд, изиска: „ Как смеете вие, украинците, да си мислите, че сте самостоятелни? “.
„ За първи път в живота си осъзнах какъв брой доста някои руснаци в действителност ненавиждат концепцията, че ние, украинците, живеем в самостоятелна страна “, споделя Цилик пред Kyiv Independent.
Тази злост към украинския суверенитет по-късно се демонстрира в резултатите от изборите. Проруският претендент Виктор Янукович беше разгласен за победител над прозападния модернизатор Виктор Юшченко на втория тур на изборите на 21 ноември 2004 година след необятно публикувани документирани случаи на заплашване на гласоподаватели и изборни измами.
Възмутен от откраднатите избори, Цилик и стотици хиляди украинци излязоха по улиците на Киев в деня след изборите, настоявайки за правдивост и връщане към демократичните правила.
Оранжевата гражданска война - двумесечна вълна от мирни митинги, стачки и седящи стачки, съсредоточени в Киев - в последна сметка наложи ново гласоподаване. Юшченко победи, което значи победа за демократичните желания на Украйна.
„ Това беше повратна точка, когато украинците, в това число и аз, разбрахме, че в случай че сме единни, имаме силата да реализираме позитивна смяна в нашата страна “, сподели Цилик.
Двадесет години след Оранжевата гражданска война, когато украинците не престават да се опълчват на пълномащабната нападателна война на Русия, мнозина гледат на годишнината от това въстание като на първата борба в трайната им битка за самостоятелност на страната.
Президентските избори през 2004 година, които провокираха Оранжевата гражданска война, бяха може би най-разгорещените избори в най-новата история на Украйна.
Досегашният президент Леонид Кучма, чието ръководство беше помрачено от високо равнище на корупция и събития като жестокото ликвидиране на журналиста Георгий Гонгадзе, поддържа кандидатурата на Янукович като продължение на статуквото.
Вълна от телевизионни политически оскърбителен акции, които се опитваха да показват Юшченко като фашист, в комбиниране с шокиращото му отравяне през септември 2004 година, дефинираха напрегнатата подготовка за първичния избор. За доста украинци всичко това наблягаше високия залог на изборите.
Шест седмици преди изборите Янукович актуализира предизборната си платформа, включвайки оферти за двойно поданство, издигане на съветския език до статут на втори държавен език и отменяне на участието в НАТО.
Наред с това съветският водач Владимир Путин дойде в Киев под предлог, че ще означи годишнината от руското избавление на Украйна от нацистите на 28 октомври, само че скоро стана ясно, че той има други планове, защото направи наново посещаване преди втория тур на изборите.
Появявайки се по украинската национална телевизия, Путин се опита да направи по този начин, че да наподобява, че няма желан претендент. Той описа какъв брой доста харесва украинския език, рецитира зле стихове от основното произведение на националния стихотворец от XIX в. Тарас Шевченко „ Кобзар “ и сподели на украинците да „ гласоподават за претендента, който им харесва “. Но беше ясно, че Москва избира Янукович за идващ президент на Украйна, а акцията на Юшченко обществено упрекна Путин в задгранична интервенция в изборите.
В Харков, втория по величина град в Украйна, учителят по британски език и преводач Хеннадий Цупин си спомня, че е виждал хора, които са разлепвали плакати, на които Юшченко е с мустаци на Хитлер, както и плакати на Украйна, разграничена на Източна и Западна.
„ Видяхме също, че на номенклатурата - чиновниците на страната - беше подредено да поддържат Янукович. Учителите и лекарите, защото им се заплаща от държавния бюджет, бяха принудени да участват на събрания в поддръжка на Янукович. Работниците от държавните предприятия също “, сподели Цупин.
Когато по-рано през 2004 година Юшченко е пристигнал на посещаване в Харков дружно със Съюза на индустриалците и бизнесмените, някои про-Янукович пропагандатори са размахвали съветското знаме и са крещели яростно на поддръжниците на Юшченко. Наложило се е полицията да ги раздели, а във въздуха е имало „ доста пристрастеност и яд “.
Цупин не се счита за деен участник в Оранжевата гражданска война, когато тя стартира, защото остава в Харков, само че по време на изборите се пробва да бъде осведомен жител. Завързал е оранжева панделка на своята Лада - цветът на акцията на Юшченко. Отишъл е и в предизборния щаб на Юшченко и е взел стикери за акцията, които да популяризира из града.
„ Тъй като съм висок 1,90 м, можех да ги залепя много високо на железни стълбове, недостъпни за мразещите Юшченко “, спомня си той.
Когато Янукович събра 39,3 % от гласовете, а Юшченко - 39,8 %, се стигна до втория тур на изборите, защото претендентите за президент трябваше да получат повече от 50 % от гласовете, с цел да завоюват.
Журналистката Олга Токарюк е била 19-годишна студентка в Киев по време на изборите през 2004 година, когато тя и трима нейни другари непринудено работят като наблюдаващи на изборите от името на акцията на Юшченко по време на втория тур на вота на 21 ноември. Когато ги попитали къде биха предпочели да служат, отговорът им бил елементарен: „ Навсякъде “. Изпратени са в Луганска област, защото им е казано, че „ никой не желае да отиде там “.
Групата дойде в Станица Луганска - град, който през днешния ден е под съветска окупация. Токарюк си спомня по какъв начин локалните поданици са били общителни към чужденците и са разговаряли с тях на украински език.
В изборната секция Токарюк става директен очевидец на това по какъв начин хора, подкрепящи Янукович, се пробват да натъпчат бюлетините. Наблюдателите на изборите, подкрепящи акцията на Янукович, също по този начин са изтласкали про-юшченковските наблюдаващи от голям брой изборни секции, измежду които и Токарюк, с цел да не могат да записват нарушавания.
„ Беше в действителност шокиращо какъв брой добре координирано беше всичко това “, споделя тя пред „ Kyiv Independent “. „ Почти всички наши наблюдаващи бяха изгонени. “
„ Някои от тях даже бяха отведени в горите с чували, сложени на главите им, сплашвани, заплашвани с автоматизирано оръжие. Тези избори безусловно не бяха свободни и транспарантни. Видяхме го със личните си очи. “
Връщайки се от Луганск в Киев след наблюдението на изборните измами и заплашването на гласоподавателите на втория тур, Токарюк и други наблюдаващи на изборите разискват своите опасения от претърпяното. Екзитполовете сочеха, че Юшченко е получил 52% от гласовете на втория тур, а Янукович - единствено 43%, само че на идната заран Централната изборна комисия разгласи Янукович за победител с 2,5%.
„ Решихме, че би трябвало да създадем нещо “, споделя Токарюк. „ Скоро разбрахме, че доста хора имат същата концепция. “
„ Знаех, че би трябвало да бъда там "
В дните след оповестяването на изборните резултати в центъра на Киев се събраха към 500 000 души, доста от които пристигнаха от градове в цяла Украйна, с цел да вземат участие в Оранжевата гражданска война.
„ В първия ден след оповестяването на успеха на Янукович знаех, че би трябвало да бъда там “, споделя Христия Венгринюк, която е 17-годишна студентка в университета в западния град Черновци. Подобно на доста свои съграждани, тя схваща, че резултатите от изборите са били фалшифицирани.
„ Казах на съучениците си, че всички ние би трябвало да бъдем там, а не в класната стая, тъй като от това зависи бъдещето ни “, сподели тя. „ В моята група имаше още няколко съидейници и ние застанахме на централния площад в Черновци. По-късно пътувахме до Киев, с цел да се присъединим към (други протестиращи на) Майдана. “
Венгринюк е взела със себе си в Киев единствено есенното си палто, само че е решена да стои на централния площад денонощно макар студа.
„ Трябваше да се боря за това, в което имах вяра “, споделя тя. „ Струваше ми се, че всичко в Украйна най-сетне ще се оправи, че се откъсваме от Русия вечно. “
Цилик и нейните другари също вземат участие в Оранжевата гражданска война от първите дни.
„ Чувствах, че всичко в Украйна най-сетне ще бъде наред, че се откъсваме от Русия за положително “.
„ Бяхме изобретателни, координирахме оранжевото в облеклото си “, споделя Цилик, визирайки цвета на акцията на Юшченко, който по-късно стана знак на революцията. Улиците на Киев бяха море от оранжево.
„ Цялата атмосфера беше витална и празнична - хората пееха и скандираха лозунги в поддръжка на Юшченко “.
Въпреки студеното време и високия залог на митингите, доста украинци си спомнят за Оранжевата гражданска война като за значително кротичък, даже празничен миг. За разлика от революцията на Евромайдана, известна още като „ Революция на достолепието “, която се организира десетилетие по-късно и при която силите за сигурност на тогавашния президент Янукович убиха над 100 протестиращи, Оранжевата гражданска война остана удивително ненасилствена.
„ Най-голямата разлика сред Оранжевата гражданска война и Революцията на достолепието беше, че ние в действителност се чувствахме в сигурност “, сподели Цилик. „ Не си припомням в миналото да съм изпитвал възприятие на надвиснала заплаха по това време. “
Много от протестиращите също по този начин търсеха способи да употребяват уменията си в поддръжка на революцията. Като студент по публицистика, Токарюк оказва помощ да се разнася вестник, който се издава три пъти на ден за стачкуващите, събрали се от цялата страна. По това време, когато нямаше обществени медии и малко смарт телефони, обезпечаването на достъп до надеждна информация беше от значително значение.
„ Крещях: „ Последни вести! Последни вести! " тъкмо както се разнасяха вестниците в старите времена “, спомня си Токарюк.
„ Чувствах се необикновено да бъда измежду хората, да виждам какъв брой откровени са напъните ни и какъв брой доста хора са пътували от цяла Украйна, с цел да защитят своя избор (на Юшченко). Това беше първата ми гражданска война. За доста от нас това беше първият опит да отстояват демокрацията. “
„ Това ме накара да имам вяра твърдо в демокрацията "
Много от протестиращите също по този начин търсеха способи да употребяват уменията си в поддръжка на революцията. Като студент по публицистика, Токарюк оказва помощ да се разнася вестник, който се издава три пъти на ден за стачкуващите, събрали се от цялата страна. По това време, когато нямаше обществени медии и малко смарт телефони, обезпечаването на достъп до надеждна информация беше от значително значение.
„ Крещях: „ Последни вести! Последни вести!„, тъкмо както се разнасяха вестниците в старите времена “, спомня си Токарюк.
„ Чувствах се необикновено да бъда измежду хората, да виждам какъв брой откровени са напъните ни и какъв брой доста хора са пътували от цяла Украйна, с цел да защитят своя избор (на Юшченко). Това беше първата ми гражданска война. За доста от нас това беше първият опит да отстояват демокрацията. “
„ Това ме накара да имам вяра твърдо в демокрацията ".
На 3 декември Върховният съд на Украйна постанови, че резултатите от изборите не могат да бъдат доказани заради документирана машинация, като по този метод анулира резултатите и провокира второ гласоподаване на втори тур. Под зоркия взор на локални и интернационалните наблюдаващи на изборите украинците се върнаха до урните за трети път на 26 декември.
Централната изборна комисия разгласи, че Юшченко е получил 51,99 % от гласовете, а Янукович - 44,20 %. Встъпването в служба на Юшченко като президент става на 23 януари 2005 година, с което се поставя завършек на Оранжевата гражданска война.
Венгринюк си спомня, че тълпата е била толкоз голяма по време на встъпването в служба на Юшченко, че е почнала да се тормози, че ще бъде смазана. Бащата на приятеля ѝ оказал помощ да я преведе през тълпата от хора до място, където можела да си поеме въздух.
„ По-късно всички ние - възрастни и студенти, които бяха пристигнали дружно - пихме вино и сок от нар, с цел да възстановим силите си, тъй като тълпата беше толкоз голяма “, споделя тя.
Юшченко се сблъсква с многочислени провокации по време на президентството си, в това число с битки с политически противници и интервенция от страна на авторитетни олигарси, чието въздействие той се надява да ограничи. Световната финансова рецесия от 2008 година в допълнение утежни тези неуспехи в ефикасното правене на политика, както и продължаващите газови разногласия с Русия, което задълбочи непопулярността му измежду украинците.
През този интервал Янукович и неговата проруска Партия на районите възнамеряват своето политическо завръщане.
„ За страдание, съветската агитация тогава беше необикновено мощна и хората гласоподаваха за Янукович на идващия тур. Все още обаче считам, че Юшченко беше добър президент - втори след Петро Порошенко “, споделя Венгринюк.
На президентските избори през 2010 година Янукович печели против премиера на Юшченко Юлия Тимошенко, а украинците, както съжалява Венгринюк, „ не са имали визия какво ще би трябвало да изтърпи Украйна през идващите години “.
Въпреки това Оранжевата гражданска война служи като решителен миг на политическо събуждане за участниците в нея.
Полицаи от силите за битка с безредиците тичат, с цел да сменят промените си с сътрудниците си в президентския комплекс по време на „ Оранжевата гражданска война “ в Киев, Украйна, на 29 ноември 2004 година
„ Оранжевата гражданска война ми оказа помощ да осъзная, че свободата и демокрацията не са безвъзмездни “, споделя Токарюк. „ Те би трябвало да бъдат предпазени и хората би трябвало да пазят правото си на свободни и почтени избори “.
Успехът на Оранжевата гражданска война също по този начин достави доста украинци, които участваха в нея, с решимостта, нужна за посрещане на бъдещи провокации, в това число Революцията на достолепието, противозаконното анексиране на Крим и нахлуването в Донецк и Луганск 10 години по-късно, както и пълномащабната война на Русия, която избухна през 2022 година
„ Тогава ме обзе това прелестно възприятие, че съм украинец и че ние, украинците, можем да създадем всичко “, сподели Цилик. „ Изправяйки се пред още по-големи провокации през днешния ден, аз към момента нося това възприятие със себе си и през днешния ден “.
Кейт Цурка, Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
„ За първи път в живота си осъзнах какъв брой доста някои руснаци в действителност ненавиждат концепцията, че ние, украинците, живеем в самостоятелна страна “, споделя Цилик пред Kyiv Independent.
Тази злост към украинския суверенитет по-късно се демонстрира в резултатите от изборите. Проруският претендент Виктор Янукович беше разгласен за победител над прозападния модернизатор Виктор Юшченко на втория тур на изборите на 21 ноември 2004 година след необятно публикувани документирани случаи на заплашване на гласоподаватели и изборни измами.
Възмутен от откраднатите избори, Цилик и стотици хиляди украинци излязоха по улиците на Киев в деня след изборите, настоявайки за правдивост и връщане към демократичните правила.
Оранжевата гражданска война - двумесечна вълна от мирни митинги, стачки и седящи стачки, съсредоточени в Киев - в последна сметка наложи ново гласоподаване. Юшченко победи, което значи победа за демократичните желания на Украйна.
„ Това беше повратна точка, когато украинците, в това число и аз, разбрахме, че в случай че сме единни, имаме силата да реализираме позитивна смяна в нашата страна “, сподели Цилик.
Двадесет години след Оранжевата гражданска война, когато украинците не престават да се опълчват на пълномащабната нападателна война на Русия, мнозина гледат на годишнината от това въстание като на първата борба в трайната им битка за самостоятелност на страната.
Президентските избори през 2004 година, които провокираха Оранжевата гражданска война, бяха може би най-разгорещените избори в най-новата история на Украйна.
Досегашният президент Леонид Кучма, чието ръководство беше помрачено от високо равнище на корупция и събития като жестокото ликвидиране на журналиста Георгий Гонгадзе, поддържа кандидатурата на Янукович като продължение на статуквото.
Вълна от телевизионни политически оскърбителен акции, които се опитваха да показват Юшченко като фашист, в комбиниране с шокиращото му отравяне през септември 2004 година, дефинираха напрегнатата подготовка за първичния избор. За доста украинци всичко това наблягаше високия залог на изборите.
Шест седмици преди изборите Янукович актуализира предизборната си платформа, включвайки оферти за двойно поданство, издигане на съветския език до статут на втори държавен език и отменяне на участието в НАТО.
Наред с това съветският водач Владимир Путин дойде в Киев под предлог, че ще означи годишнината от руското избавление на Украйна от нацистите на 28 октомври, само че скоро стана ясно, че той има други планове, защото направи наново посещаване преди втория тур на изборите.
Появявайки се по украинската национална телевизия, Путин се опита да направи по този начин, че да наподобява, че няма желан претендент. Той описа какъв брой доста харесва украинския език, рецитира зле стихове от основното произведение на националния стихотворец от XIX в. Тарас Шевченко „ Кобзар “ и сподели на украинците да „ гласоподават за претендента, който им харесва “. Но беше ясно, че Москва избира Янукович за идващ президент на Украйна, а акцията на Юшченко обществено упрекна Путин в задгранична интервенция в изборите.
В Харков, втория по величина град в Украйна, учителят по британски език и преводач Хеннадий Цупин си спомня, че е виждал хора, които са разлепвали плакати, на които Юшченко е с мустаци на Хитлер, както и плакати на Украйна, разграничена на Източна и Западна.
„ Видяхме също, че на номенклатурата - чиновниците на страната - беше подредено да поддържат Янукович. Учителите и лекарите, защото им се заплаща от държавния бюджет, бяха принудени да участват на събрания в поддръжка на Янукович. Работниците от държавните предприятия също “, сподели Цупин.
Когато по-рано през 2004 година Юшченко е пристигнал на посещаване в Харков дружно със Съюза на индустриалците и бизнесмените, някои про-Янукович пропагандатори са размахвали съветското знаме и са крещели яростно на поддръжниците на Юшченко. Наложило се е полицията да ги раздели, а във въздуха е имало „ доста пристрастеност и яд “.
Цупин не се счита за деен участник в Оранжевата гражданска война, когато тя стартира, защото остава в Харков, само че по време на изборите се пробва да бъде осведомен жител. Завързал е оранжева панделка на своята Лада - цветът на акцията на Юшченко. Отишъл е и в предизборния щаб на Юшченко и е взел стикери за акцията, които да популяризира из града.
„ Тъй като съм висок 1,90 м, можех да ги залепя много високо на железни стълбове, недостъпни за мразещите Юшченко “, спомня си той.
Когато Янукович събра 39,3 % от гласовете, а Юшченко - 39,8 %, се стигна до втория тур на изборите, защото претендентите за президент трябваше да получат повече от 50 % от гласовете, с цел да завоюват.
Журналистката Олга Токарюк е била 19-годишна студентка в Киев по време на изборите през 2004 година, когато тя и трима нейни другари непринудено работят като наблюдаващи на изборите от името на акцията на Юшченко по време на втория тур на вота на 21 ноември. Когато ги попитали къде биха предпочели да служат, отговорът им бил елементарен: „ Навсякъде “. Изпратени са в Луганска област, защото им е казано, че „ никой не желае да отиде там “.
Групата дойде в Станица Луганска - град, който през днешния ден е под съветска окупация. Токарюк си спомня по какъв начин локалните поданици са били общителни към чужденците и са разговаряли с тях на украински език.
В изборната секция Токарюк става директен очевидец на това по какъв начин хора, подкрепящи Янукович, се пробват да натъпчат бюлетините. Наблюдателите на изборите, подкрепящи акцията на Янукович, също по този начин са изтласкали про-юшченковските наблюдаващи от голям брой изборни секции, измежду които и Токарюк, с цел да не могат да записват нарушавания.
„ Беше в действителност шокиращо какъв брой добре координирано беше всичко това “, споделя тя пред „ Kyiv Independent “. „ Почти всички наши наблюдаващи бяха изгонени. “
„ Някои от тях даже бяха отведени в горите с чували, сложени на главите им, сплашвани, заплашвани с автоматизирано оръжие. Тези избори безусловно не бяха свободни и транспарантни. Видяхме го със личните си очи. “
Връщайки се от Луганск в Киев след наблюдението на изборните измами и заплашването на гласоподавателите на втория тур, Токарюк и други наблюдаващи на изборите разискват своите опасения от претърпяното. Екзитполовете сочеха, че Юшченко е получил 52% от гласовете на втория тур, а Янукович - единствено 43%, само че на идната заран Централната изборна комисия разгласи Янукович за победител с 2,5%.
„ Решихме, че би трябвало да създадем нещо “, споделя Токарюк. „ Скоро разбрахме, че доста хора имат същата концепция. “
„ Знаех, че би трябвало да бъда там "
В дните след оповестяването на изборните резултати в центъра на Киев се събраха към 500 000 души, доста от които пристигнаха от градове в цяла Украйна, с цел да вземат участие в Оранжевата гражданска война.
„ В първия ден след оповестяването на успеха на Янукович знаех, че би трябвало да бъда там “, споделя Христия Венгринюк, която е 17-годишна студентка в университета в западния град Черновци. Подобно на доста свои съграждани, тя схваща, че резултатите от изборите са били фалшифицирани.
„ Казах на съучениците си, че всички ние би трябвало да бъдем там, а не в класната стая, тъй като от това зависи бъдещето ни “, сподели тя. „ В моята група имаше още няколко съидейници и ние застанахме на централния площад в Черновци. По-късно пътувахме до Киев, с цел да се присъединим към (други протестиращи на) Майдана. “
Венгринюк е взела със себе си в Киев единствено есенното си палто, само че е решена да стои на централния площад денонощно макар студа.
„ Трябваше да се боря за това, в което имах вяра “, споделя тя. „ Струваше ми се, че всичко в Украйна най-сетне ще се оправи, че се откъсваме от Русия вечно. “
Цилик и нейните другари също вземат участие в Оранжевата гражданска война от първите дни.
„ Чувствах, че всичко в Украйна най-сетне ще бъде наред, че се откъсваме от Русия за положително “.
„ Бяхме изобретателни, координирахме оранжевото в облеклото си “, споделя Цилик, визирайки цвета на акцията на Юшченко, който по-късно стана знак на революцията. Улиците на Киев бяха море от оранжево.
„ Цялата атмосфера беше витална и празнична - хората пееха и скандираха лозунги в поддръжка на Юшченко “.
Въпреки студеното време и високия залог на митингите, доста украинци си спомнят за Оранжевата гражданска война като за значително кротичък, даже празничен миг. За разлика от революцията на Евромайдана, известна още като „ Революция на достолепието “, която се организира десетилетие по-късно и при която силите за сигурност на тогавашния президент Янукович убиха над 100 протестиращи, Оранжевата гражданска война остана удивително ненасилствена.
„ Най-голямата разлика сред Оранжевата гражданска война и Революцията на достолепието беше, че ние в действителност се чувствахме в сигурност “, сподели Цилик. „ Не си припомням в миналото да съм изпитвал възприятие на надвиснала заплаха по това време. “
Много от протестиращите също по този начин търсеха способи да употребяват уменията си в поддръжка на революцията. Като студент по публицистика, Токарюк оказва помощ да се разнася вестник, който се издава три пъти на ден за стачкуващите, събрали се от цялата страна. По това време, когато нямаше обществени медии и малко смарт телефони, обезпечаването на достъп до надеждна информация беше от значително значение.
„ Крещях: „ Последни вести! Последни вести! " тъкмо както се разнасяха вестниците в старите времена “, спомня си Токарюк.
„ Чувствах се необикновено да бъда измежду хората, да виждам какъв брой откровени са напъните ни и какъв брой доста хора са пътували от цяла Украйна, с цел да защитят своя избор (на Юшченко). Това беше първата ми гражданска война. За доста от нас това беше първият опит да отстояват демокрацията. “
„ Това ме накара да имам вяра твърдо в демокрацията "
Много от протестиращите също по този начин търсеха способи да употребяват уменията си в поддръжка на революцията. Като студент по публицистика, Токарюк оказва помощ да се разнася вестник, който се издава три пъти на ден за стачкуващите, събрали се от цялата страна. По това време, когато нямаше обществени медии и малко смарт телефони, обезпечаването на достъп до надеждна информация беше от значително значение.
„ Крещях: „ Последни вести! Последни вести!„, тъкмо както се разнасяха вестниците в старите времена “, спомня си Токарюк.
„ Чувствах се необикновено да бъда измежду хората, да виждам какъв брой откровени са напъните ни и какъв брой доста хора са пътували от цяла Украйна, с цел да защитят своя избор (на Юшченко). Това беше първата ми гражданска война. За доста от нас това беше първият опит да отстояват демокрацията. “
„ Това ме накара да имам вяра твърдо в демокрацията ".
На 3 декември Върховният съд на Украйна постанови, че резултатите от изборите не могат да бъдат доказани заради документирана машинация, като по този метод анулира резултатите и провокира второ гласоподаване на втори тур. Под зоркия взор на локални и интернационалните наблюдаващи на изборите украинците се върнаха до урните за трети път на 26 декември.
Централната изборна комисия разгласи, че Юшченко е получил 51,99 % от гласовете, а Янукович - 44,20 %. Встъпването в служба на Юшченко като президент става на 23 януари 2005 година, с което се поставя завършек на Оранжевата гражданска война.
Венгринюк си спомня, че тълпата е била толкоз голяма по време на встъпването в служба на Юшченко, че е почнала да се тормози, че ще бъде смазана. Бащата на приятеля ѝ оказал помощ да я преведе през тълпата от хора до място, където можела да си поеме въздух.
„ По-късно всички ние - възрастни и студенти, които бяха пристигнали дружно - пихме вино и сок от нар, с цел да възстановим силите си, тъй като тълпата беше толкоз голяма “, споделя тя.
Юшченко се сблъсква с многочислени провокации по време на президентството си, в това число с битки с политически противници и интервенция от страна на авторитетни олигарси, чието въздействие той се надява да ограничи. Световната финансова рецесия от 2008 година в допълнение утежни тези неуспехи в ефикасното правене на политика, както и продължаващите газови разногласия с Русия, което задълбочи непопулярността му измежду украинците.
През този интервал Янукович и неговата проруска Партия на районите възнамеряват своето политическо завръщане.
„ За страдание, съветската агитация тогава беше необикновено мощна и хората гласоподаваха за Янукович на идващия тур. Все още обаче считам, че Юшченко беше добър президент - втори след Петро Порошенко “, споделя Венгринюк.
На президентските избори през 2010 година Янукович печели против премиера на Юшченко Юлия Тимошенко, а украинците, както съжалява Венгринюк, „ не са имали визия какво ще би трябвало да изтърпи Украйна през идващите години “.
Въпреки това Оранжевата гражданска война служи като решителен миг на политическо събуждане за участниците в нея.
Полицаи от силите за битка с безредиците тичат, с цел да сменят промените си с сътрудниците си в президентския комплекс по време на „ Оранжевата гражданска война “ в Киев, Украйна, на 29 ноември 2004 година
„ Оранжевата гражданска война ми оказа помощ да осъзная, че свободата и демокрацията не са безвъзмездни “, споделя Токарюк. „ Те би трябвало да бъдат предпазени и хората би трябвало да пазят правото си на свободни и почтени избори “.
Успехът на Оранжевата гражданска война също по този начин достави доста украинци, които участваха в нея, с решимостта, нужна за посрещане на бъдещи провокации, в това число Революцията на достолепието, противозаконното анексиране на Крим и нахлуването в Донецк и Луганск 10 години по-късно, както и пълномащабната война на Русия, която избухна през 2022 година
„ Тогава ме обзе това прелестно възприятие, че съм украинец и че ние, украинците, можем да създадем всичко “, сподели Цилик. „ Изправяйки се пред още по-големи провокации през днешния ден, аз към момента нося това възприятие със себе си и през днешния ден “.
Кейт Цурка, Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ