Предстоящата битка на Капитолийския хълм относно правителственото финансиране представлява важен тест за лидерство за председателя на Камарата на представителите Кевин Маккарти. Пътят напред е труден, тъй като ораторът е изправен пред трудна математика при гласуването, големи предизвикателства и потенциалната заплаха от консервативен бунт срещу неговото председателство.
Републиканците в Камарата на представителите контролират само тясно мнозинство, динамика, която остави на Маккарти малко място за маневриране и даде на твърдолинейните консерватори огромно влияние, за да упражняват натиск върху оратора.
За да спечелят критиците и да осигурят чукчето, Маккарти и неговите съюзници направиха редица отстъпки на консерваторите. Една голяма отстъпка беше да се възстанови способността на всеки един член да предложи това, което е известно като предложение за освобождаване на председателския стол – ход, който може да предизвика гласуване в Камарата на представителите за отстраняване на говорителя.
Представителят на Firebrand Мат Гетц, републиканец от Флорида, досега е бил най-гласен в предлагането на възможността за използване на предложение за напускане срещу Маккарти.
Във вторник Гец очерта поредица от искания, включително призив за приемане на законопроекти за индивидуални разходи, а не краткосрочна временна мярка за финансиране на правителството, тъй като той заплаши с натиск за отстраняване на говорителя. „Правете тези неща или се сблъскайте с предложение за освобождаване на стола“, каза той в реч в залата.
По-късно Гец предупреди, че може да има постоянни гласувания за отстраняване на председателя. „Ще ги имаме редовно“, каза той пред репортери, предполагайки, че това може да се случва всеки ден. „Ако трябва да започваме всеки ден в Конгреса с молитва, обещание и предложение за напускане, тогава така да бъде“, каза той.
Какво е предложение за освобождаване?
На практика предложението за освобождаване на председателството е под формата на резолюция за отстраняване на оратора чрез обявяване на оратора за вакантен. Това е рядко използван процедурен инструмент – и никой говорител на Камарата не е бил отстранен чрез приемането на резолюция за отстраняването му. Но заплахите за използването му могат да бъдат мощен начин за оказване на натиск върху говорещия.
Как биха се развили усилията за отстраняване на оратора?
Всеки член може да подаде резолюция на Камарата за отстраняване на говорителя. Според прецедента на Камарата на представителите решението за отстраняване на оратора ще се счита за привилегировано, определение, което му дава приоритет пред други въпроси. Но простото подаване на резолюцията не налага гласуване само по себе си, въпреки че със сигурност ще разпали политическа буря и дебат за бъдещето на говорителя.
За да наложи гласуване, член трябва да дойде в залата и да обяви намерението си да предложи резолюция за отстраняване на оратора. Това би изисквало от оратора да включи резолюцията в законодателния график в рамките на два законодателни дни – организирайки конфронтация в залата по въпроса.
Ако член представи резолюция, но не я обяви от залата, това няма да наложи гласуване или да има незабавно въздействие – което го прави по-скоро символична заплаха или предупредителен изстрел към оратора.
Колко гласа са необходими?
Гласуването на резолюцията за отстраняване на оратора би изисквало мнозинство, за да успее и да изгони оратора от ръководния им пост.
Гласуването на резолюция за отстраняване на оратора обаче все още може да бъде предотвратено, дори след като е на път да излезе на думата за разглеждане.
Например, когато резолюцията бъде извикана на пода, може да се предложи предложение за внасяне – или да се убие – резолюцията и тя ще бъде гласувана първа. Това гласуване също ще изисква само обикновено мнозинство, за да успее – и ако успее, тогава няма да има директно гласуване на резолюцията за отстраняване на оратора, тъй като вместо това ще бъде внесена резолюцията.
Какво се случва, ако успее?
Съгласно справочното ръководство „Практика на Камарата: Ръководство за правилата, прецедентите и процедурите на Камарата“, от оратора се изисква да представи поверителен списък на секретаря на хората „в реда, в който всеки действа като оратор pro tempore в случай на свободна позиция.“
Ако Маккарти внезапно се окаже освободен от работата си на говорител, секретарят ще извади този списък и името номер едно в този списък ще стане временен говорител. Неговият или нейният първи бизнес ред: Изборът на нов говорител – и отново, Камарата ще трябва да гласува толкова пъти, колкото е необходимо, за да накара някой да получи 218 гласа, или мнозинството от присъстващите и гласуващи за говорител.
Случвало ли се е това преди?
Последният път, когато на Капитолийския хил се разиграха шумни сблъсъци относно предложение за напускане, беше през 2015 г., когато тогавашният представител на Републиканската партия Марк Медоус от Северна Каролина подаде резолюция за обявяване на длъжността на говорителя за свободна, докато Джон Бонер, републиканец от Охайо, служеше като говорител. До гласуване обаче не се стигна.
Малко след подаване на резолюцията Бонер омаловажава значението й, наричайки я „не е голяма работа“. Но няколко месеца по-късно той обяви, че е решил да подаде оставка, като каза, че е планирал да се оттегли в края на годината, но този смут в неговата група го накара да подаде оставка по-рано от планираното.
Друг забележителен инцидент се случи през 1910 г., когато тогавашният председател на Камарата на представителите Джоузеф Кенън, републиканец от Илинойс, задържа поста на председателя, след като резолюцията за отстраняване на говорителя стигна до гласуване в Камарата на представителите и се провали – 155 на 192.
Докато стремежът към отстраняване на оратора може да се очертава като голяма политическа заплаха, има редица фактори, които биха направили предизвикателство такова усилие да успее в крайна сметка да премахне оратора.
„Вероятно е по-трудно да отстраниш оратор с помощта на привилегирована резолюция, отколкото хората си мислят“, каза Матю Грийн, професор по политика в Католическия университет във Вашингтон, окръг Колумбия, и автор на книгата „Говорителят на Камарата: Изследване на лидерството. ”
„Необходим е основен блок от членове на мнозинството, готови да издържат на критика и партньорски натиск от своите партийни колеги за представяне на резолюцията, двупартийно съгласие, че действащият председател трябва да бъде отстранен, и мнозинство, готово да избере някой друг, който да замени говорителя. ”
„Това остава мощна заплаха, докато хората вярват, че е жизнеспособен инструмент за премахване на високоговорител. Ако наистина бъде свален на пода и се провали, ще загуби силата си“, каза Грийн.
