Година на избор
Предстоящата 2024 година ще бъде по-трудна за целия свят от 2023 година. Това не е прогноза, а наклонност - от 2020 година, пандемичната година, всяка последваща година е по-тежка от миналата. А през 2024 година изборният фактор ще се добави към към този момент продължаващите войни и рецесии. Да оставим настрани нашите мартенски избори – те просто ще бъдат референдум за доверието към Путин. Но останалите дават обещание да прибавят турбуленция.
Избори ще се проведат допълнително от една четвърт от страните по света, които съдържат и по-голямата част от международното население. И това не са елементарни страни - Русия, Индия, Съединени американски щати, Англия, Европейския съюз, Индонезия, Пакистан, Южна Африка. Тоест гласоподавателите ще си кажат думата – и при цялото световно отчаяние от демократичните процедури, смисъла на идните плебисцити през идната година ще бъде в действителност огромно.
А разочарованието е обвързвано с операция – макар че институцията на общите избори в множеството страни няма даже 100 години (защото преди този момент на Запад има разнообразни цензи – от имуществени до полови), хората неведнъж са виждали по какъв начин ръководещите елити (наследствени, олигархични, кланови) манипулират не толкоз с гласовете си, колкото с подбора на претендентите за власт. Блокиране на номинирането на нежеланите, основаване на всевъзможни съюзи, извиване на ръцете на спечелилите. Въпреки това във времена на всеобща турбуленция както резултатите от изборите, по този начин и следствията от операцията могат да бъдат най-неочаквани.
Вниманието на всички е ориентирано към президентските избори в Тайван, които ще се проведат на 13 януари. Никога до момента резултатът от гласоподаване на Острова не е предизвиквал подобен възторг - тъй като борбата сред Съединени американски щати и Китай не е достигнала настоящето си равнище. В Америка съзнателно се стартира тематиката за „ китайската опасност “: допуска се, че Пекин може да е толкоз неудовлетворен от последствията от изборите, че да се готви за военно завладяване на Тайван. Видите ли, в случай че претендентът на сегашната ръководеща Демократична прогресивна партия Лай Цинде (вицепрезидент и кмет на Тайпе) завоюва и в случай че той реши да разгласи законната самостоятелност на острова (сега Тайван счита себе си за продължение на Република Китай, който съществува на континента до 1949 г.), тогава Китай ще нападна, Америка ще би трябвало да се намеси и ще стартира война сред Съединени американски щати и Китай - това е почти американската провокация. Това е точно провокация, защото Китай сега не възнамерява да анексира Тайван с военни средства. Пекин го счита за част от КНР и чака да реализира спокойно обединяване по схемата на Хонконг (една страна, две системи). Там са подготвени да чакат не безпределно, а много дълго време, само че Съединените щати не желаят да дадат самодейността на китайците: те би трябвало да запазят Тайван обособен от Китай в дълготраен проект. Съединените щати не могат да чакат, тъй като Китай построява флот и в средносрочен проект ще може просто да изтласка американците от тайванските води, да блокира острова и да го принуди да се съобщи.
В същото време Вашингтон частично в действителност се притеснява, че в изискванията на възходяща световна турбуленция Китай може в близко бъдеще да реши да поеме по пътя на силата - и тогава Съединени американски щати ще изгубят освен най-важния лост за напън върху Китай, само че и само че и пред такива значими за тях страни като Япония и Южна Корея. Китай неведнъж е заявявал, че няма желание да връща Тайван със мощ, само че американците не имат вяра и с изказванията и дейностите си на процедура предизвикат Пекин. Въпреки това можем решително да предвиждаме, че Си Цзинпин няма да се поддаде на провокация - да не приказваме за обстоятелството, че даже Лай Цинде да завоюва, тайванците ще бъдат задоволително умни, с цел да не разгласят самостоятелност. А претендентът на партията “Гоминдан ” Хоу Юй, който е още по-малко податлив към случки, също има шансове да завоюва.
Други основни избори ще бъдат в ислямския свят на Южна и Югоизточна Азия, които ще се проведат през идващия месец и половина в три страни с общо население от 700 милиона души. Бангладеш гласоподава на 7 януари, Индонезия (най-голямата страна в ислямския свят) гласоподава на 14 февруари, само че най-взривните избори ще се проведат на 8 февруари в Пакистан. В единствената мюсюлманска нуклеарна мощ партията на Имран Хан, някогашният министър председател, който беше отхвърлен от власт напролет на 2022 година, върви решително към победа. Опитаха се да го вкарат в пандиза, да му попречат да взе участие в изборите, да го убият, само че той настойчиво се пробва да се върне на власт. Хан се опълчва на фамилни политически кланове от двете най-големи провинции, само че гласоподавателите имат доста искания против тях заради корупция и шуробадажанащина. Победата на Имран Хан на практика не предстои на подозрение, само че не е ясно по какъв начин армията, която има голямо въздействие и нееднократно е вземала властта в свои ръце, ще се държи, с цел да спре политическите дрязги. Ако този път тя реши да се намеси, това може да докара до тежки последствия за една така и така извънредно нестабилна страна, която има доста проблеми със съседите си. Най-важният от които, Индия, ще гласоподава през април-май - и успеха на партията на Нарендра Моди е съвсем неизбежна. Това ще му даде трети мандат като министър-председател и ще ускори неговото вътрешно и интернационално въздействие.
През лятото ще пристигна ред на Европейския съюз: при започване на юни ще избират Европейския парламент. Въпреки лимитираните му пълномощия, вотът ще бъде доста значим барометър за европейските настроения - и рецесията на тяхното доверие в сегашната форма на европейска интеграция. Укрепването на десните консерватори и евроскептиците е на практика обезпечено – те ще станат не по-малко от третата по величина група (фракция) в Европейския парламент. Обединените сили на партиите на Льо Пен, Мелони, Орбан, “Алтернатива за Германия ” и други десни партии ще могат освен да повлияят на работата на Екологичен потенциал, само че и по-шумно да упорстват за смяна на курса във вътрешно и външно -руско направление. А доста неприятните резултати за партиите от ръководещата коалиция в Берлин могат да доведат до нейния провал и предварителни избори в самата Германия.
Времето на изборите във Англия към момента не е ясно - те сигурно ще се проведат преди края на годината, а може и през лятото. Резултатът към този момент е съвсем явен: даже знамение не може да обърне цялостното проваляне на консерваторите. Лейбъристите ще се върнат на власт в нова страна - те управляваха преди този момент в интервала преди Брекзит - и незабавно ще се изправят пред казуса с шотландския фракционизъм.
Но проблемите на островните англосаксонци бледнеят пред американските им събратя по глобализация: на 5 ноември в Съединени американски щати ще има избори. Това, несъмнено, са главните избори за годината, само че не поради въздействието на Щатите, а поради вътрешнополитическата рецесия, която се задълбочава от 2016 година насам. Тогава успеха на Тръмп шокира американския хайлайф, само че съумяха да го победят през 2020 година Сега ще има трети тур - и всичко сочи към неизбежна победа на някогашния президент. Естаблишмънтът не е в положение да предотврати реванша му, което освен ще задълбочи разцеплението в американското общество, само че и заплашва да започва процеса на делегитимиране на изборната институция, президентството, а по-късно и разпадането на самите Съединени щати. И даже все по-вероятното ликвидиране на Тръмп няма да спре този развой.
През 2024 година измененията, които към този момент са в ход в света, ще набират скорост – универсални, огромни, революционни. Съотношението на силите в геополитическата картина се трансформира все по-отчетливо – лющят се части багра, обрисуват се контурите на бъдещето. Светът се трансформира - и този развой към този момент не зависи от нашето предпочитание или избор.
Превод: В. Сергеев
Избори ще се проведат допълнително от една четвърт от страните по света, които съдържат и по-голямата част от международното население. И това не са елементарни страни - Русия, Индия, Съединени американски щати, Англия, Европейския съюз, Индонезия, Пакистан, Южна Африка. Тоест гласоподавателите ще си кажат думата – и при цялото световно отчаяние от демократичните процедури, смисъла на идните плебисцити през идната година ще бъде в действителност огромно.
А разочарованието е обвързвано с операция – макар че институцията на общите избори в множеството страни няма даже 100 години (защото преди този момент на Запад има разнообразни цензи – от имуществени до полови), хората неведнъж са виждали по какъв начин ръководещите елити (наследствени, олигархични, кланови) манипулират не толкоз с гласовете си, колкото с подбора на претендентите за власт. Блокиране на номинирането на нежеланите, основаване на всевъзможни съюзи, извиване на ръцете на спечелилите. Въпреки това във времена на всеобща турбуленция както резултатите от изборите, по този начин и следствията от операцията могат да бъдат най-неочаквани.
Вниманието на всички е ориентирано към президентските избори в Тайван, които ще се проведат на 13 януари. Никога до момента резултатът от гласоподаване на Острова не е предизвиквал подобен възторг - тъй като борбата сред Съединени американски щати и Китай не е достигнала настоящето си равнище. В Америка съзнателно се стартира тематиката за „ китайската опасност “: допуска се, че Пекин може да е толкоз неудовлетворен от последствията от изборите, че да се готви за военно завладяване на Тайван. Видите ли, в случай че претендентът на сегашната ръководеща Демократична прогресивна партия Лай Цинде (вицепрезидент и кмет на Тайпе) завоюва и в случай че той реши да разгласи законната самостоятелност на острова (сега Тайван счита себе си за продължение на Република Китай, който съществува на континента до 1949 г.), тогава Китай ще нападна, Америка ще би трябвало да се намеси и ще стартира война сред Съединени американски щати и Китай - това е почти американската провокация. Това е точно провокация, защото Китай сега не възнамерява да анексира Тайван с военни средства. Пекин го счита за част от КНР и чака да реализира спокойно обединяване по схемата на Хонконг (една страна, две системи). Там са подготвени да чакат не безпределно, а много дълго време, само че Съединените щати не желаят да дадат самодейността на китайците: те би трябвало да запазят Тайван обособен от Китай в дълготраен проект. Съединените щати не могат да чакат, тъй като Китай построява флот и в средносрочен проект ще може просто да изтласка американците от тайванските води, да блокира острова и да го принуди да се съобщи.
В същото време Вашингтон частично в действителност се притеснява, че в изискванията на възходяща световна турбуленция Китай може в близко бъдеще да реши да поеме по пътя на силата - и тогава Съединени американски щати ще изгубят освен най-важния лост за напън върху Китай, само че и само че и пред такива значими за тях страни като Япония и Южна Корея. Китай неведнъж е заявявал, че няма желание да връща Тайван със мощ, само че американците не имат вяра и с изказванията и дейностите си на процедура предизвикат Пекин. Въпреки това можем решително да предвиждаме, че Си Цзинпин няма да се поддаде на провокация - да не приказваме за обстоятелството, че даже Лай Цинде да завоюва, тайванците ще бъдат задоволително умни, с цел да не разгласят самостоятелност. А претендентът на партията “Гоминдан ” Хоу Юй, който е още по-малко податлив към случки, също има шансове да завоюва.
Други основни избори ще бъдат в ислямския свят на Южна и Югоизточна Азия, които ще се проведат през идващия месец и половина в три страни с общо население от 700 милиона души. Бангладеш гласоподава на 7 януари, Индонезия (най-голямата страна в ислямския свят) гласоподава на 14 февруари, само че най-взривните избори ще се проведат на 8 февруари в Пакистан. В единствената мюсюлманска нуклеарна мощ партията на Имран Хан, някогашният министър председател, който беше отхвърлен от власт напролет на 2022 година, върви решително към победа. Опитаха се да го вкарат в пандиза, да му попречат да взе участие в изборите, да го убият, само че той настойчиво се пробва да се върне на власт. Хан се опълчва на фамилни политически кланове от двете най-големи провинции, само че гласоподавателите имат доста искания против тях заради корупция и шуробадажанащина. Победата на Имран Хан на практика не предстои на подозрение, само че не е ясно по какъв начин армията, която има голямо въздействие и нееднократно е вземала властта в свои ръце, ще се държи, с цел да спре политическите дрязги. Ако този път тя реши да се намеси, това може да докара до тежки последствия за една така и така извънредно нестабилна страна, която има доста проблеми със съседите си. Най-важният от които, Индия, ще гласоподава през април-май - и успеха на партията на Нарендра Моди е съвсем неизбежна. Това ще му даде трети мандат като министър-председател и ще ускори неговото вътрешно и интернационално въздействие.
През лятото ще пристигна ред на Европейския съюз: при започване на юни ще избират Европейския парламент. Въпреки лимитираните му пълномощия, вотът ще бъде доста значим барометър за европейските настроения - и рецесията на тяхното доверие в сегашната форма на европейска интеграция. Укрепването на десните консерватори и евроскептиците е на практика обезпечено – те ще станат не по-малко от третата по величина група (фракция) в Европейския парламент. Обединените сили на партиите на Льо Пен, Мелони, Орбан, “Алтернатива за Германия ” и други десни партии ще могат освен да повлияят на работата на Екологичен потенциал, само че и по-шумно да упорстват за смяна на курса във вътрешно и външно -руско направление. А доста неприятните резултати за партиите от ръководещата коалиция в Берлин могат да доведат до нейния провал и предварителни избори в самата Германия.
Времето на изборите във Англия към момента не е ясно - те сигурно ще се проведат преди края на годината, а може и през лятото. Резултатът към този момент е съвсем явен: даже знамение не може да обърне цялостното проваляне на консерваторите. Лейбъристите ще се върнат на власт в нова страна - те управляваха преди този момент в интервала преди Брекзит - и незабавно ще се изправят пред казуса с шотландския фракционизъм.
Но проблемите на островните англосаксонци бледнеят пред американските им събратя по глобализация: на 5 ноември в Съединени американски щати ще има избори. Това, несъмнено, са главните избори за годината, само че не поради въздействието на Щатите, а поради вътрешнополитическата рецесия, която се задълбочава от 2016 година насам. Тогава успеха на Тръмп шокира американския хайлайф, само че съумяха да го победят през 2020 година Сега ще има трети тур - и всичко сочи към неизбежна победа на някогашния президент. Естаблишмънтът не е в положение да предотврати реванша му, което освен ще задълбочи разцеплението в американското общество, само че и заплашва да започва процеса на делегитимиране на изборната институция, президентството, а по-късно и разпадането на самите Съединени щати. И даже все по-вероятното ликвидиране на Тръмп няма да спре този развой.
През 2024 година измененията, които към този момент са в ход в света, ще набират скорост – универсални, огромни, революционни. Съотношението на силите в геополитическата картина се трансформира все по-отчетливо – лющят се части багра, обрисуват се контурите на бъдещето. Светът се трансформира - и този развой към този момент не зависи от нашето предпочитание или избор.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ