Предстои ни днес да вземем важни, определящи решения за нашата

Предстои ни през днешния ден да вземем значими, определящи решения за нашата партия. Времето, в което сме в този момент е доста по-сложно и друго отпреди. През последните години, за жалост, партията ни отстъпи позиции в българския публичен и политически живот. Може би най-страшното е, че губим значително доверието на българските жители.
Най-сериозната причина по тази причина е, че ние, вътре в партията, спряхме да си имаме вяра. Не спряхме обаче да се караме. Не спряхме да се разделяме на някакви измислени позиции, измислено въздействие. Казвам измислени, тъй като единствено и само на избори се вижда какви позиции имаме и с какво въздействие разполагаме. Години наред, дребното вести, които излизаха в централните излъчвания на медиите за Българска социалистическа партия, бяха свързани с нашите вътрешнопартийни кавги.
Като човек, чийто абстрактен, професионален и персонален живот са свързани десетилетия наред с Българска социалистическа партия, откровено се надявам свадите към този момент да приключат. Те вредят на партията и нейните членове и отблъскват хората от нас. Никой няма да чуе нашите хрумвания и политики, до момента в който продължаваме да се караме.
Легитимните органи на партията взимат своите решения и всички би трябвало да ги приемем и да ги изпълняваме. Защото отвън тази зала са същинските проблеми на българските жители. А ние за момента не ги решаваме.
Никой към този момент не се интересува от дълги стратегии, полемики и документи. Ако за над 130 години, не сме разбрали каква е идейната същина на партията ни, притеснявам се, че с една полемика няма да успеем да разберем. Българските жители желаят решения! Искат ги през днешния ден.
През последните години успяхме да изгубим огромен експертен капацитет в нашите редици, тъй като бяха „ неуместни " хора. Трябва да загърбим егото си и да виждаме един в различен качествата, с които разполагаме и по какъв начин може всеки от нас да способства за партията, за страната, а не дали се харесваме или дали някой заплашва позицията до която сме се издигнали, от време на време с цената на съсипия, която остава след нас.
Едно от значимите неща, за които би трябвало да се разберем, е вътрешнопартийните ни въпроси да не се разискват по медиите, а там да се дискутират проблемите на всекидневието, както и опциите за тяхното решение.
Независимо какво ще решим за формата на избора, това, на което се надявам, е с това съвещание на Конгреса да приключим братоубийствените борби вътре в партията и да застанем дружно, като един тим. Дължим го на себе си, изискуем го и към паметта на тези, които построиха нашата партия. Дължим го хората, които все пак към момента ни имат вяра.
Надявам се, който и да бъде определен за ръководител, да успее да разграничи предизборната борба от времето за извършване на работа и да притегли своите съперници, да заимства от техните стратегии, с цел да предложи най-хубавото решение за партията. Да успокои пристрастеностите и да се съсредоточим към значимите за обществото проблеми.
А проблемите по никакъв начин не са малко. Основни човешки права са нарушени на българските жители - те нямат вода, нямат електричество, нямат отопление, нямат съответно лекуване, нямат заслужен живот, тъй като нямат работа, която да обезпечи този заслужен живот. Как една политическа партия може да реши проблемите? Единствено като извърши главната си роля, заради която съществува - присъединяване в ръководството на страната.
Знам, че партийните членове не са единомислещи в оценката си за присъединяване на Българска социалистическа партия в настоящето партийно ръководство. Както виждате това решение не провокира екстаз в нито една от партиите, които участвате ръководството. Не е и нужно.
Времето изисква прагматични, бързи решения. Аз няма да се пробвам да увещавам някого в едно или в друго. Но коства ми се, че би трябвало за миг да загърбим персоналните си ползи.
Наистина обстановката у нас е доста тежка и изисква надпартийно и държавническо мислене. Честите избори се оказаха чиста загуба на време и на скъп запас на страната. С всеки идващ избор, все по-малко хора излизаха да гласоподават и това е по този начин, тъй като те се умориха от това, че всякога е едно и също и няма никаква смяна. Единственото, което би трябвало да се изведе на напред във времето сега, са наболелите проблеми на българските жители и националните ни цели. Всички други партийни пристрастености би трябвало да останат на назад във времето.
Времената не са по никакъв начин лесни. Затова не са лесни и решенията. Със сигурност никой не очакваше и не си представяше, че ще управляваме дружно с политически сили, с които до неотдавна имахме остри разлики. И да, елементарно беше да стоим настрани, да подлагаме на критика, да гледаме в профил. Но, приятели, България няма потребност от наблюдаващи. България има потребност тъкмо от нас - от социалистите, които схващат, че когато има риск за хората, когато бедността пораства, когато неравенствата се задълбочават, нашето място не е в опозиционните банки, а там, където се вземат решенията!
В това ръководство ние не сме безгласна писмен знак. Няма да бъдем безгласна писмен знак. Защото нашата партия, макар положението, в което се намира, постоянно е успявала да резервира чувствителността си към проблемите на българите.
Между хората в България и политиците са се обрисували не разграничителни линии, а цели пропасти. И тук е нашата роля - да върнем чувството за представителност. Чели сте проучванията на социолозите, че голям % от българските жители не разпознават нито една партия като собствен политически
представител. Не разпознават в никой опция за схващане преди всичко за проблемите им.
Затова, посредством присъединяване си в това ръководство, би трябвало да успеем да покажем, че ние сме ги чули, че сме разбрали това, което ни споделиха на шест следващи избора.
Влязохме в ръководство с ясното схващане, че политиците превърнахме „ политиката " в мръсна дума. Че години наред се насърчаваха " невидими ръце ", които ръководят страната. Ние от Българска социалистическа партия желаеме бистрота и открита политика, която е за заслужено и свободно общество. За нас положителното ръководство не е да се показваме в екраните на тв приемниците и да приказваме неща, които в никакъв случай, никой не може да извърши. За нас положителното ръководство е когато хората живеят логичен, спокоен и заслужен живот, а не броят стотинките си за самун. Не сме желали в никакъв случай да влезем в ръководството, с цел да преразпределяме публични поръчки, с цел да облагодетелстваме един или различен „ доближен " до властта. За нас е значимо да имаме сигурна инфраструктура, а не падащи тунели и пропадащи пътища, които лишават човешки животи.
За нас „ зелената политика " не е с ненаситност да участваме в акции по разчистване, проведени от неправителствения бранш. За нас тя е да опазим прелестната българска природа, да имаме чисти реки, а не сметища след всяко наводняване.
Не желаеме повече да живеем в разграничено общество. Ние не желаеме да се разделяме на " фили " и " фоби ", да приказваме за комунизъм и антикомунизъм, тъй като сме хора от 21 век. Този диалог би трябвало да спре и вътре, в нашите редици.
За нас е стряскащо, че всеки ден България се обезлюдява и страната ни е изправена пред най-тежката демографска рецесия, случвала се в миналото. И по тази причина не мислим в периода на мандата си, а дълготрайно и в вероятност за това, което ще се случи след нас.
Знаем, че не е обикновено, при всички дадености, които има България, над 80 % % да бъде вноса на плодове и зеленчуци. Ако някой ми беше споделил преди години, че ще ядем чесън от Китай, ябълки от Полша, краставици от Нидерландия! Щях да се изсмея, в този момент обаче не е до смях!
Знаем пред какви ежедневни компликации се изправят фамилиите с деца и какъв брой старания се изисква от тях, и обич към страната ни, с цел да не заминат зад граница в търсене на по-добър живот. Това е капацитета на нашата страна. Осъзнали сме го и знаем какво би трябвало да се направи.
Трябва и ние ще се борим за налично и качествено обучение за всеки. Образование, което да основава грамотни хора, подготвени за реализация и притежаващи специалност, а не необразовани хора с дипломи.
Ние не сме тук поради постове, нито сме тук поради самоцелно присъединяване в ръководството на страната. Ние сме тук, тъй като имаме вяра, че никое дете в България не би трябвало да си ляга гладно. Вярваме, че не може в 21 век персонален доктор да обикаля села на магаре, тъй като нито има с какво друго, нито има път по който да стигне до пациентите си. Защото имаме вяра, че възрастните хора, които са построили нашата страна, заслужават почтени старини. Защото имаме вяра, че служащият би трябвало да бъде скъп, че дребният бизнес би трябвало да бъде подсилен, че българското село не би трябвало да бъде забравено!
И с цел да приключа, се връщам към началото на своето изявление - в случай че желаеме бъдеще за нашата партия, е време да осъзнаем, че би трябвало и ние да се променим. Трябва да бъдем по-близо до хората. Трябва да се върнем в кварталите, в селата, в градовете. Трябва да приказваме с младите. Не да им представяме платформи и да им споделяме, че ние знаем по какъв начин да ги ръководим и че ние ще им кажем какво желаят те. Трябва да им покажем, да им потвърдим, че социализмът не е носталгия, а сила за смяна!
И въпреки всичко, знам, че мнозина от вас се питат - накъде отива нашата партия? Къде е онази мощна, мощна Българска социалистическа партия, която можеше да активизира улиците, която даваше визия за бъдещето? Накрая ще ви кажа още нещо - ние ще се върнем там! Ние ще създадем Българска социалистическа партия още веднъж такава, каквато би трябвало да бъде! Ще стигнем до всеки човек в България, ще покажем, че ние сме тези, които пазят служащите, пенсионерите, младите! Ние ще върнем България на хората дружно!