Туркменистан ще се възползва от европейския апетит за газ
Предстои огромна смяна за износа на сила от Каспийския басейн. Туркменистан алармира за готовността си да построи транскаспийски водопровод, който евентуално може да усили доставките на природен газ за Европейския съюз.
Изместването на запад в експортните планове на Ашхабад не се чака да повлияе на способността на Туркменистан да извърши съществуващите си задължения за експорт към Китай. Смята се, че централноазиатската страна има повече от задоволително запаси, с цел да изпрати огромни количества газ и на изток, и на запад. Изявлението на Туркменистан обаче може евентуално да " изяде " каузи на Русия от пая на износа на газ, лишавайки Кремъл от доходи, от които се нуждае, с цел да поддържа военните си старания в Украйна.
Туркменистан дълго време оставаше двузначен по отношение на проектите за транскаспийски водопровод, само че в края на юли управляващите взеха решение да дадат изясненост за желанията си. В изказване, направено от туркменското външно министерство, Ашхабад изпрати явен сигнал за поддръжка за транскаспийския водопровод.
По-конкретно, министерството разгласи, че
Туркменистан, зает със тактиката за диверсификация на енергийните потоци, показва готовността си да продължи съдействието с сътрудниците в осъществяване на плана за Транскаспийски водопровод “, написа Eurasianet.
Министерството е уверено, че няма политически, стопански и финансови фактори, които да попречват построяването на транскаспийски водопровод и че Конвенцията от 2018 година за правния статут на Каспийско море дава съответна правна основа за подобен план.
Транскаспийският водопровод е безусловно реален план, оневинен от икономическа позиция, кадърен да способства осезаемо за гарантиране на енергийната сигурност в Евразия, осигурявайки дълготраен и непрестанен достъп до източници на първични материали за европейските консуматори “, се добавя в известието на министерството.
Няколко дни след публикуването на изказването туркменски делегат се срещна с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, изразявайки готовността на Туркменистан „ да развие дейно съдействие сред Туркменистан и Европейски Съюз “. Изявлението дава спомагателни доказателства за дипломатическата смяна на Ашхабад.
Ако бъде построен водопровод за експорт към Европа, Туркменистан ще завладее някои от европейските газови пазари на Русия и/или ще размени съветския експорт за Турция. В момента Русия обезпечава към 40 % от газовите потребности на Турция.
Предишни транскаспийски планове предвиждаха тръбопроводи, които биха могли да доставят 32 милиарда кубични метра годишно. Всяка нова строителна самодейност евентуално ще се стреми към тази експортна цел първоначално. Колкото по-дълго се проточи руско-украинската война, толкоз по-вероятно е или да бъде издигнат по-голям водопровод, или да бъдат положени спомагателни паралелни тръбопроводи. Разбира се, саботажът на тръбопроводите " Северен поток " сподели, че подводните тръбопроводи са уязвими на спиране. Следователно, всеки транскаспийски план ще включва забележителен риск.
Засега районните наблюдаващи приветстват смяната в курса на Туркменистан.
Фактът, че туркмените в този момент признават, че съглашението за Каспийско море позволява тръбопроводи сред две страни, е огромна стъпка напред “, сподели Алън Мустард, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Туркменистан, описвайки смяната като „ забележителен поврат “.
Мустрад е съосновател на TransCaspianResources, основана в Съединени американски щати компания, която промотира план за пай водопровод в средата на Каспийско море за директен газ, който сега се изгаря от петролно находище в Туркменистан до Азербайджан. Не е ясно дали известието на Ашхабад може да катализира този план или туркменското държавно управление е по-фокусирано върху създаването на огромен водопровод за директен газ от главните газови залежи на сушата чак до Европа.
С оценени газови ресурси сред 10 – 14 трилиона кубически метра – петите по величина на планетата – ползата към преноса на туркменски газ през Каспийско море и през Грузия и Турция към Европа, не е нов.
Предишните опити за създаване на планове за тръбопроводи от края на 90-те обаче се провалиха заради композиция от фактори, в това число откриването на обилни ресурси от газ в азербайджанския бранш на Каспийско море и агресивното разширение на съветската инфраструктура за експорт в опит да замрази евентуалната конкуренция.
Сега, с помощта на нашествието на Русия в Украйна, големите газови ресурси на Туркменистан се радват на „ неочаквана демонстрация на интерес “ и не без причина, споделя министерството. 175-те милиарда кубически метра (bcm) газ годишно, които Русия доставяше преди нашествието, бяха понижени доста, което докара до повишаване на цените на газа и електрическата енергия в цяла Европа до невиждани равнища.
Апетитът в Европа за туркменски газ остава мощен. Споразумение сред Азербайджан и Европейския съюз би трябвало да докара до удвояване на размера на азерския газ, който тече към Европа, до 20 милиарда кубически метра годишно до 2027 година Но това възлиза на по-малко от 12% от изгубения съветски газ.
Дали Баку може да достави подобен размер на Европейски Съюз, остава нестабилно, като към момента се задават въпроси дали Азербайджан може да усили производството задоволително, с цел да отговори на възходящото вътрешно търсене, като в същото време съблюдава съществуващите задължения за експорт и обещанието си към Брюксел.
Газът от Туркменистан може да помогне на Азербайджан да извърши уговорката си от 20 милиарда кубически метра на година и евентуално да удвои или даже утрои този размер.
И признаците са, че освен страните членки на Европейски Съюз са заинтригувани. На 25 май турският енергиен регулатор EPDK издаде различен 10-годишен лиценз за импорт на турския държавен вносител на газ Botas за импорт на газ от Туркменистан – вторият път, когато лицензът беше възобновен. Лицензът е обвързван с контракт за импорт на 16 милиарда кубически метра туркменски газ годишно, подписан в края на 90-те години на предишния век с упованието, че ще бъде издигнат водопровод.
Това не се случи, само че Анкара продължава да твърди, че договорът остава годен.
Дори със зелената светлина от Ашхабад остава въпросът: кой желае да финансира построяването на тръбопровода – план, който сигурно ще коства милиарди долари? Говорейки през май, президентът на Азербайджан Илхам Алиев удостовери, че Баку ще се радва да транзитира туркменски газ, само че няма да помогне за финансирането на никакви тръбопроводи и прикани фирмите, разработващи газовите залежи в Туркменистан, интернационалните вложители и купувачите на газ в Европа, които се интересуват от превозването на газ да помислят за финансиране.
Една компания, чието име се загатва като вероятен вложител, е Abu Dhabi National Oil Company (ADNOC). Компанията е дейна в добива, рафинирането и търговията с въглеводороди в Туркменистан от към 15 години, разполага с пари в брой и се стреми да разшири в допълнение своите вложения отвън Емирствата.
На 4 август ADNOC разгласи, че поема 30-процентов дял в азербайджанското газово находище Абшерон, ход, който алармира за желание да стане състезател в създаването на каспийски газови ресурси и евентуално да взе участие в полемики за транскаспийски водопровод.
Изместването на запад в експортните планове на Ашхабад не се чака да повлияе на способността на Туркменистан да извърши съществуващите си задължения за експорт към Китай. Смята се, че централноазиатската страна има повече от задоволително запаси, с цел да изпрати огромни количества газ и на изток, и на запад. Изявлението на Туркменистан обаче може евентуално да " изяде " каузи на Русия от пая на износа на газ, лишавайки Кремъл от доходи, от които се нуждае, с цел да поддържа военните си старания в Украйна.
Туркменистан дълго време оставаше двузначен по отношение на проектите за транскаспийски водопровод, само че в края на юли управляващите взеха решение да дадат изясненост за желанията си. В изказване, направено от туркменското външно министерство, Ашхабад изпрати явен сигнал за поддръжка за транскаспийския водопровод.
По-конкретно, министерството разгласи, че
Туркменистан, зает със тактиката за диверсификация на енергийните потоци, показва готовността си да продължи съдействието с сътрудниците в осъществяване на плана за Транскаспийски водопровод “, написа Eurasianet.
Министерството е уверено, че няма политически, стопански и финансови фактори, които да попречват построяването на транскаспийски водопровод и че Конвенцията от 2018 година за правния статут на Каспийско море дава съответна правна основа за подобен план.
Транскаспийският водопровод е безусловно реален план, оневинен от икономическа позиция, кадърен да способства осезаемо за гарантиране на енергийната сигурност в Евразия, осигурявайки дълготраен и непрестанен достъп до източници на първични материали за европейските консуматори “, се добавя в известието на министерството.
Няколко дни след публикуването на изказването туркменски делегат се срещна с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, изразявайки готовността на Туркменистан „ да развие дейно съдействие сред Туркменистан и Европейски Съюз “. Изявлението дава спомагателни доказателства за дипломатическата смяна на Ашхабад.
Ако бъде построен водопровод за експорт към Европа, Туркменистан ще завладее някои от европейските газови пазари на Русия и/или ще размени съветския експорт за Турция. В момента Русия обезпечава към 40 % от газовите потребности на Турция.
Предишни транскаспийски планове предвиждаха тръбопроводи, които биха могли да доставят 32 милиарда кубични метра годишно. Всяка нова строителна самодейност евентуално ще се стреми към тази експортна цел първоначално. Колкото по-дълго се проточи руско-украинската война, толкоз по-вероятно е или да бъде издигнат по-голям водопровод, или да бъдат положени спомагателни паралелни тръбопроводи. Разбира се, саботажът на тръбопроводите " Северен поток " сподели, че подводните тръбопроводи са уязвими на спиране. Следователно, всеки транскаспийски план ще включва забележителен риск.
Засега районните наблюдаващи приветстват смяната в курса на Туркменистан.
Фактът, че туркмените в този момент признават, че съглашението за Каспийско море позволява тръбопроводи сред две страни, е огромна стъпка напред “, сподели Алън Мустард, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Туркменистан, описвайки смяната като „ забележителен поврат “.
Мустрад е съосновател на TransCaspianResources, основана в Съединени американски щати компания, която промотира план за пай водопровод в средата на Каспийско море за директен газ, който сега се изгаря от петролно находище в Туркменистан до Азербайджан. Не е ясно дали известието на Ашхабад може да катализира този план или туркменското държавно управление е по-фокусирано върху създаването на огромен водопровод за директен газ от главните газови залежи на сушата чак до Европа.
С оценени газови ресурси сред 10 – 14 трилиона кубически метра – петите по величина на планетата – ползата към преноса на туркменски газ през Каспийско море и през Грузия и Турция към Европа, не е нов.
Предишните опити за създаване на планове за тръбопроводи от края на 90-те обаче се провалиха заради композиция от фактори, в това число откриването на обилни ресурси от газ в азербайджанския бранш на Каспийско море и агресивното разширение на съветската инфраструктура за експорт в опит да замрази евентуалната конкуренция.
Сега, с помощта на нашествието на Русия в Украйна, големите газови ресурси на Туркменистан се радват на „ неочаквана демонстрация на интерес “ и не без причина, споделя министерството. 175-те милиарда кубически метра (bcm) газ годишно, които Русия доставяше преди нашествието, бяха понижени доста, което докара до повишаване на цените на газа и електрическата енергия в цяла Европа до невиждани равнища.
Апетитът в Европа за туркменски газ остава мощен. Споразумение сред Азербайджан и Европейския съюз би трябвало да докара до удвояване на размера на азерския газ, който тече към Европа, до 20 милиарда кубически метра годишно до 2027 година Но това възлиза на по-малко от 12% от изгубения съветски газ.
Дали Баку може да достави подобен размер на Европейски Съюз, остава нестабилно, като към момента се задават въпроси дали Азербайджан може да усили производството задоволително, с цел да отговори на възходящото вътрешно търсене, като в същото време съблюдава съществуващите задължения за експорт и обещанието си към Брюксел.
Газът от Туркменистан може да помогне на Азербайджан да извърши уговорката си от 20 милиарда кубически метра на година и евентуално да удвои или даже утрои този размер.
И признаците са, че освен страните членки на Европейски Съюз са заинтригувани. На 25 май турският енергиен регулатор EPDK издаде различен 10-годишен лиценз за импорт на турския държавен вносител на газ Botas за импорт на газ от Туркменистан – вторият път, когато лицензът беше възобновен. Лицензът е обвързван с контракт за импорт на 16 милиарда кубически метра туркменски газ годишно, подписан в края на 90-те години на предишния век с упованието, че ще бъде издигнат водопровод.
Това не се случи, само че Анкара продължава да твърди, че договорът остава годен.
Дори със зелената светлина от Ашхабад остава въпросът: кой желае да финансира построяването на тръбопровода – план, който сигурно ще коства милиарди долари? Говорейки през май, президентът на Азербайджан Илхам Алиев удостовери, че Баку ще се радва да транзитира туркменски газ, само че няма да помогне за финансирането на никакви тръбопроводи и прикани фирмите, разработващи газовите залежи в Туркменистан, интернационалните вложители и купувачите на газ в Европа, които се интересуват от превозването на газ да помислят за финансиране.
Една компания, чието име се загатва като вероятен вложител, е Abu Dhabi National Oil Company (ADNOC). Компанията е дейна в добива, рафинирането и търговията с въглеводороди в Туркменистан от към 15 години, разполага с пари в брой и се стреми да разшири в допълнение своите вложения отвън Емирствата.
На 4 август ADNOC разгласи, че поема 30-процентов дял в азербайджанското газово находище Абшерон, ход, който алармира за желание да стане състезател в създаването на каспийски газови ресурси и евентуално да взе участие в полемики за транскаспийски водопровод.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ