Подкрепете трънския красавец за Европейско дърво на годината 2019
Представяме ви изявление с Людмила Гюрова, чийто брачен партньор, Пенко Янков, е номинирал цера в с. Рани луг, Трънско, за състезанието Европейско дърво на годината 2019. Сега съпружеската двойка работи интензивно за разпространение на състезанието и обезпечаване на изборна поддръжка за българското дърво. С госпожа Гюрова разговаря Буни Камик.
Г-жо Гюрова, на 23.01.2019 година стана ясно, че тристагодишният цер от с Рани луг е победител в националното гласоподаване за състезанието Европейско дърво на годината. Той ще съставлява България в идния общоевропейски конкурс. Разкажете малко повече за регламента му.
На Европейския конкурс всеки би трябвало да избере две дървета и да гласоподава и за двете. Печелившата тактика е да гласуваме за българското дърво и за някое от тези, които досега са набрали минимум гласове, или за дървета от страни с по-малко от нашето население. Другите кандидати са от страните: Русия, Литва, Белгия, Хърватия, Чехия, Франция, Унгария, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания и Англия. През 2014 година Старият бряст в Сливен беше преди всичко в Европейския конкурс с 77 526 гласа, което демонстрира, че България един път е съумяла да се активизира и имаме капацитет да го създадем още веднъж.
Като човек с трънски корени сигурно сте горда, че българите избраха създание на трънската природа за знак на естествено красива България. Разкажете повече за цера. Знаете ли митове за него?
Смята се, че дюлгерите не инцидентно са построили черквата „ Свети Николай “ до дъба. Мястото е високоенергийно и лечебно. Преди да напредне медицината локалните баячки са лекували популацията под дъба. Там са провеждали ритуала „ отгрибане на сугреби “, който се прави при съществуване на обриви, които са се появили заради алергична реакция или уртикария. Ритуалът съставлява следното: постила се плява и върху нея застава болният, а баячката имитира по какъв начин ровят кучето и котката и изрича лечебни заклинания като по-късно обривът като по знамение изчезва.
Дъбът е обвързван и с легендите за гяволетините, които са митични закачливи същества, само че не навреждат прекомерно доста, защото са по-добрички от караконджулите и вампирите. Гяволетините се явяват в облик на яре, кон или жена, най-често гола. Покрай дъба има коларски път и се счита, че каруците се обръщали там неоснователно точно заради съществуването на гяволетините. По Еньовден, в потайна доба, локалните гяволетини се събличали голи и тръгвали из непознатите жита, овесени и ечемичени ниви, както и из високопланинските ниви, засадени с просо, търкаляли се из тях, откъсвали набъбналите класове и ги отнасяли, като ги хвърляли в своята равнища. Докато крадяли непознатия благодат и обричали равнищата на съседа на неплодородие, нареждали страшни заклинания.
Край селото има Гяволски ровини или казано другояче – демонски дупки. И в този момент ги има, само че селото посадило над тях борова гора. Преди, като минавали хората край тия ровини, дяволите /гяволетините/ по този начин ги зашеметявали, че селяните се озовавали навръх ръба на скалата и заспивали. Като се събудели, виждали че са на половина върху земята, на половина висят във въздуха и – аха да се търкулнат в дълбокия трап.
Силна ли е конкуренцията от другите европейски страни?
Да, мощна е, защото Русия, Англия, Испания, Франция.. са огромни страни, с многочислено население и също така се поддържат по съседски за вота за второто дърво. Ето за какво аз предлагам да притеглим за гласуването нашите съседи от Сърбия и Македония, а за какво не и от други страни, които по този начин или другояче не са показани на състезанието.
Победа на ранолужкия цер би заинтригувала европейците и за страната, и за туристичаската дестинация Българя – скъпа национална реклама. Как може всеки от нас да способства за наградата?
Всеки може да способства като не просто гласоподава персонално, а популяризира концепцията измежду необятен кръг другари, съседи, сътрудници, родственици и като ги помоли да гласоподават и те, а в някои случаи и като им обясни по какъв начин тъкмо се гласоподава, защото по-възрастните хора се затрудняват от време на време.
Offnews разгласи с краен период 24.02.2019 година конкурс за есе, под надпис " Трънско след референдума – една община преоткрива себе си ". Защо съгласно Вас трънчани се подвигнаха против плана за златодобив в техния край?
Трънчани считат, че бъдещето на общината е тясно обвързвано с тяхната красива и богата природа. Ранолужкият цер е още един образец за това. Борят се за опазване на биоразнообразието. Има ли човек, има всичко. Няма ли човек, няма нищо. Затова чрез референдума локалните хора избраха да запазят своето здраве и своето дългоденствие. Трънско има упоритостите да се развива като туристическа дестинация. Има доста забележителности на територията на общината: лечебния скален параклис " Света Петка ", ждрелото на р. Ерма, музеите на киселото мляко в с. Извор и на керамиката в с. Бусинци и мн. мн. други
Всъщност осъзнават ли трънчани общонационалното значение на техния локален референдум?
Бих споделила, да. Трънчани демонстрираха на цяла България, че директната народна власт може и сега да се упражнява сполучливо, по този начин като е написано в конституцията.
Разбрах, че събирате творби на трънското национално творчество. Ще ни дадете ли образци, които демонстрират хубостта на локалното произношение?
Ето една хумореска на трънски, която имам вяра, че всички българи ще схващат и ще усетят хубостта на трънското произношение:
Цре́шня и жена́
Ишла́ една́ у гради́ну да пра́ши. Била́ доста мръ́шава и изгладне́ла, па си по пут орати́ла:
-Са че ме бу́де! Че има ви́шнье, цре́шнье, зе́лье, лучъ́к, па чу се удебе́лим!
А цре́шнья ю чу́ла, па се закашля́ла от сме и писък рекла́:
-Кху-ху! Кху-ху! Кху-ху! Кху-ху! Че се удебе́лиш ко мо́йту дръ́жку!
Ето и една сентенция: Ву̀к дла̀ку мѐни, чут си не поту̀ра! ( " Вълкът козината си мени, само че нрава - не.)
А ето и една гатанка: Пу̀на ка̀ца със сѝтна я̀йца. Отговор:32-та зъба в устата.
И последно една гонетка, т.е.приказка:
Кико́ су се кара́ли броби́няк и пи́ле
Броби́някът це́ло ле́то работи́л и приноси́л, кута́л си рану́ за зи́муске, а пилето поя́ло. Броби́някът му орати́л:
-Дай, бре, сте́дзай рану́ за зи́муске, че ти потре́бе! Кикво́ че еде́ш?
А он му отговори́л:
-Има я кикво̀ да еде́м!
Ка дошла́ зима́, пилето огладне́ло и отишло ко́мто броби́някатога и сака́л да му даде́ не́що за е́денье. Рекъ́л:
-Дай ми не́що да еде́м, мно́го съм гла́дън! То́лко съм гла́дън, па съм и премръ́зъл още толко о́тглади! Погле́дни киква́ е помръ́злица! Чу ли́пшем о́тглади и от сту́д!
А броби́някът му отговори́л:
-Я ти орати́ ле́тоска! А ти що работи́ це́ло ле́то?
-Па я съм поя́л!
А броби́някът му отговори́л:
-Ако си ле́тоска поя́л, съ́га, зи́муске, у́зни, па игра́й!
За българското дърво можете да гласувате тук: https://www.treeoftheyear.org/Stromy/Prastary-dub-z-osady-Rani-lug
Г-жо Гюрова, на 23.01.2019 година стана ясно, че тристагодишният цер от с Рани луг е победител в националното гласоподаване за състезанието Европейско дърво на годината. Той ще съставлява България в идния общоевропейски конкурс. Разкажете малко повече за регламента му.
На Европейския конкурс всеки би трябвало да избере две дървета и да гласоподава и за двете. Печелившата тактика е да гласуваме за българското дърво и за някое от тези, които досега са набрали минимум гласове, или за дървета от страни с по-малко от нашето население. Другите кандидати са от страните: Русия, Литва, Белгия, Хърватия, Чехия, Франция, Унгария, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания и Англия. През 2014 година Старият бряст в Сливен беше преди всичко в Европейския конкурс с 77 526 гласа, което демонстрира, че България един път е съумяла да се активизира и имаме капацитет да го създадем още веднъж.
Като човек с трънски корени сигурно сте горда, че българите избраха създание на трънската природа за знак на естествено красива България. Разкажете повече за цера. Знаете ли митове за него?
Смята се, че дюлгерите не инцидентно са построили черквата „ Свети Николай “ до дъба. Мястото е високоенергийно и лечебно. Преди да напредне медицината локалните баячки са лекували популацията под дъба. Там са провеждали ритуала „ отгрибане на сугреби “, който се прави при съществуване на обриви, които са се появили заради алергична реакция или уртикария. Ритуалът съставлява следното: постила се плява и върху нея застава болният, а баячката имитира по какъв начин ровят кучето и котката и изрича лечебни заклинания като по-късно обривът като по знамение изчезва.
Дъбът е обвързван и с легендите за гяволетините, които са митични закачливи същества, само че не навреждат прекомерно доста, защото са по-добрички от караконджулите и вампирите. Гяволетините се явяват в облик на яре, кон или жена, най-често гола. Покрай дъба има коларски път и се счита, че каруците се обръщали там неоснователно точно заради съществуването на гяволетините. По Еньовден, в потайна доба, локалните гяволетини се събличали голи и тръгвали из непознатите жита, овесени и ечемичени ниви, както и из високопланинските ниви, засадени с просо, търкаляли се из тях, откъсвали набъбналите класове и ги отнасяли, като ги хвърляли в своята равнища. Докато крадяли непознатия благодат и обричали равнищата на съседа на неплодородие, нареждали страшни заклинания.
Край селото има Гяволски ровини или казано другояче – демонски дупки. И в този момент ги има, само че селото посадило над тях борова гора. Преди, като минавали хората край тия ровини, дяволите /гяволетините/ по този начин ги зашеметявали, че селяните се озовавали навръх ръба на скалата и заспивали. Като се събудели, виждали че са на половина върху земята, на половина висят във въздуха и – аха да се търкулнат в дълбокия трап.
Силна ли е конкуренцията от другите европейски страни?
Да, мощна е, защото Русия, Англия, Испания, Франция.. са огромни страни, с многочислено население и също така се поддържат по съседски за вота за второто дърво. Ето за какво аз предлагам да притеглим за гласуването нашите съседи от Сърбия и Македония, а за какво не и от други страни, които по този начин или другояче не са показани на състезанието.
Победа на ранолужкия цер би заинтригувала европейците и за страната, и за туристичаската дестинация Българя – скъпа национална реклама. Как може всеки от нас да способства за наградата?
Всеки може да способства като не просто гласоподава персонално, а популяризира концепцията измежду необятен кръг другари, съседи, сътрудници, родственици и като ги помоли да гласоподават и те, а в някои случаи и като им обясни по какъв начин тъкмо се гласоподава, защото по-възрастните хора се затрудняват от време на време.
Offnews разгласи с краен период 24.02.2019 година конкурс за есе, под надпис " Трънско след референдума – една община преоткрива себе си ". Защо съгласно Вас трънчани се подвигнаха против плана за златодобив в техния край?
Трънчани считат, че бъдещето на общината е тясно обвързвано с тяхната красива и богата природа. Ранолужкият цер е още един образец за това. Борят се за опазване на биоразнообразието. Има ли човек, има всичко. Няма ли човек, няма нищо. Затова чрез референдума локалните хора избраха да запазят своето здраве и своето дългоденствие. Трънско има упоритостите да се развива като туристическа дестинация. Има доста забележителности на територията на общината: лечебния скален параклис " Света Петка ", ждрелото на р. Ерма, музеите на киселото мляко в с. Извор и на керамиката в с. Бусинци и мн. мн. други
Всъщност осъзнават ли трънчани общонационалното значение на техния локален референдум?
Бих споделила, да. Трънчани демонстрираха на цяла България, че директната народна власт може и сега да се упражнява сполучливо, по този начин като е написано в конституцията.
Разбрах, че събирате творби на трънското национално творчество. Ще ни дадете ли образци, които демонстрират хубостта на локалното произношение?
Ето една хумореска на трънски, която имам вяра, че всички българи ще схващат и ще усетят хубостта на трънското произношение:
Цре́шня и жена́
Ишла́ една́ у гради́ну да пра́ши. Била́ доста мръ́шава и изгладне́ла, па си по пут орати́ла:
-Са че ме бу́де! Че има ви́шнье, цре́шнье, зе́лье, лучъ́к, па чу се удебе́лим!
А цре́шнья ю чу́ла, па се закашля́ла от сме и писък рекла́:
-Кху-ху! Кху-ху! Кху-ху! Кху-ху! Че се удебе́лиш ко мо́йту дръ́жку!
Ето и една сентенция: Ву̀к дла̀ку мѐни, чут си не поту̀ра! ( " Вълкът козината си мени, само че нрава - не.)
А ето и една гатанка: Пу̀на ка̀ца със сѝтна я̀йца. Отговор:32-та зъба в устата.
И последно една гонетка, т.е.приказка:
Кико́ су се кара́ли броби́няк и пи́ле
Броби́някът це́ло ле́то работи́л и приноси́л, кута́л си рану́ за зи́муске, а пилето поя́ло. Броби́някът му орати́л:
-Дай, бре, сте́дзай рану́ за зи́муске, че ти потре́бе! Кикво́ че еде́ш?
А он му отговори́л:
-Има я кикво̀ да еде́м!
Ка дошла́ зима́, пилето огладне́ло и отишло ко́мто броби́някатога и сака́л да му даде́ не́що за е́денье. Рекъ́л:
-Дай ми не́що да еде́м, мно́го съм гла́дън! То́лко съм гла́дън, па съм и премръ́зъл още толко о́тглади! Погле́дни киква́ е помръ́злица! Чу ли́пшем о́тглади и от сту́д!
А броби́някът му отговори́л:
-Я ти орати́ ле́тоска! А ти що работи́ це́ло ле́то?
-Па я съм поя́л!
А броби́някът му отговори́л:
-Ако си ле́тоска поя́л, съ́га, зи́муске, у́зни, па игра́й!
За българското дърво можете да гласувате тук: https://www.treeoftheyear.org/Stromy/Prastary-dub-z-osady-Rani-lug
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ