Представяме ви една разходка сред умовете на великите учени. Кое

Представяме ви една разходка измежду мозъците на великите учени. Кое ни кара да бъдем любопитни и по какъв начин душевното ни успокоение може да се изясни посредством клетка цялостна с маймуни ще ни опише известният публицист, комедиант и водещ по Би Би Си Робин Инс.

- Здравейте, Робин, доколкото разбирам с идването си в България преоткривате нова пристрастеност. Защо решихте да фотографирате входни порти?

- Да. Често ми се случва да се озовавам в разнообразни градове и от момента, в който дойде просто се оглеждам за най-любопитното в близост. Конкретно за вратите в София ме насочи синът ми. Преди да потегли ми сподели, че една голяма част от тях са нарисувани с графити и са като някакъв знак на града. Но не си мислете, че просто върша фотоси на всяка втора врата, мисля, че където и да си би трябвало просто да се оглеждаш.

- Тези дребни открития свързани ли са с метода ви на работа и проучването на мисловния свят на великите учени?

- Вижте, не се впечатлявам от всичко. Най–хубавото е, че не съм специалист по съответна просвета, по скоро съм малко като тези превъзбудени деца, които се скитат на всички места и дърпат ръкавите на родителите си Виж! Виж и тук, и там. Да несъмнено е обвързвано, тъй като аз като се изключи че се впечатлявам се запитвам и за какво: за какво този камък има тази форма, за какво този червей се движи по този метод, все се чудя и от момента, в който нещо ме учуди идват и десетките въпроси свързани с него.

- А къде са скритите отговори за Вас?

- Хубавото е, че отговорите не са най–важното нещо за момента, те се крият по–нататък. В началото най–важно е да можеш да генерираш допустимо най–много въпроси, точно по този начин работят положителните учени. Тук постоянно се сещам за романа на Дъглас Адамс „ Пътеводител на галактическия стопаджия “. Той вмъква шегата „ 42 е отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало “ и оттогава хиляди хора губят години от живота си, с цел да основат теории за какво Адамс избира тъкмо това число.

Но знаете ли 42 е добър отговор, тъй като в случай че имаме прецизен отговор да вземем за пример по какъв начин действа нашето схващане, или тъкмо по какъв начин се е основало човечеството, ами доста ще е скучно, тъй че тук значимото не са отговорите, а всички въпроси и пътуването да стигнеш до отговора.

- Но когато търсите тези отговори какъв е вашият метод, от общото към частното или от частното към общото?

- Мисля, че се вглеждам в общата картина. То е като с биографията, не обичам биографичните детайлности: през 1932 направил това, през 1934 направи това. Не, харесва ми биографията да обобщава същинското схващане на дадения академик. Да се върнем в учебно заведение, където децата учат дати, т.е. отговорите им се дават наготово, само че знаете ли същинската история се крие в фантазиите на учените, какъв брой рядко се запитваме: за какво през хиляда шестотин и някоя година ученият е погледнал през прозореца и се е запитал по какъв начин по този начин това там е по този начин. И вярвайте ми никой от тях не си е казвал ето в този момент, незабавно би трябвало да намеря единицата, с която да измерваме скоростта на светлината. Всичко стартира с едно удивление, един взор към улицата, отсрещната плантация или небето „ О тва тук е красиво, чудя се за какво се е основало тъкмо по този начин “.

- Любопитство?

- Да, просто любознание

- Водите едно от най-известните поредици по Би Би Си, за какво решихте тя да се споделя „ Безкрайната клетка на маймуните “?

- Аз го измислих, тъй като Би Би Си желаеха да го кръстят много неуместно Топ Гиър таман бяха напуснали малкия екран и с цел да заместят тях желаеха да ни кръстят „ Топ гик “ - най–ужасното заглавие, което бях чувал в миналото.

Още същата вечер се прибрах и написах към триста разнообразни нови вариации, огромна част от тях не ставаха за нищо, само че аз не спирах да пиша и внезапно бам „ Безкрайната клетка на маймуните “, хем споделя доста, хем нищо не споделя, от любознание и си присъединил шоуто. Все още даже получаваме писма, но какво желаете да кажете с това, че всички ние сме маймуни че всички които се занимават с просвета са маймуни и така нататък Няма съответно значение, всеки може да интерпретира.

- Добре клетката остава, само че да правиш комедия с просвета не е ли мъчно, съгласно мен би трябвало да си много осведомен, с цел да не изглеждаш смешно?

- Права сте, не можеш ей по този начин да си правиш научни смешки и да си мислиш, че публиката ще схване, не можеш и да си правиш елитни смешки, тъй като публиката отново няма да схване, както ти, по този начин и публиката би трябвало да схваща с какво и с кого се шегуваш. Аз все си пиша домашното. Непрестанно чета, диря нова и нова информация. източници. Няма опрощение просто четеш, четеш и четеш.

- Кой е ученият, с който обичате да си вършиме най-вече смешки?

- Бих споделил Нилс Бор, тъй като той дава планетарната форма на атома. Когато като млад физик той показва модела пред група възрастни учени те му споделят „ не “, а той им отговоря „ да “, тъй като е задоволително бясно даже за помисляне, харесва ми тази убеденост.

Имал е даже подкова, закована на централно място над бюрото му. И неведнъж, когато някой е влизал там му казвал „ Нилс, ти си академик, рационалист “ за какво имаш късметлийска подкова, а той отговарял „ Аз нямам доверие в нея “, само че е реалност че и да вярваш и да не вярваш тя носи шанс.

- Специализирате също и в ментално здраве, за какво е мъчно да се приказва за душевното ни положение?

- Ние сме единствените същества най-малко към този момент във вселената, които имат  невероятната комбинация сред външен и вътрешен свят. Да, умеем да се презентираме по допустимо най–добрия метод, само че вътрешно може да сме напълно разнообразни. Например в този миг сме извънредно спокойни, просто си приказваме за част от огромните въпроси, само че задните ни мисли може да са напълно други „ по дяволите за какво загатнах за Нилс Бор “, що за глупак съм, а пък Вие си мислите „ с какво ли да е обвързван идващият ми въпрос, какво да кажа в този момент “.

Често след шоуто идват хора да си поговорят с нас. Веднъж до мен пристигна един фен и ми сподели: неотдавна ме диагностицираха с аутизъм все по–често се случва изключително при дамите да открият аутизма в много преклонна възраст, или пък други идват и споделят за суицидни мисли. Те се откриват пред мен, споделят най–съкровените си проблеми и когато спрат да споделят нещо, което постоянно им споделям е: знам, че когато излезеш от зави врата ще започнеш да се питаш за какво пък в този момент споделих това, усещам се като глупак, познавам го просто от радиото, екрана. Казвам им: единствено желая да знаеш, че съм признателен за тази история, не изгуби от времето ми.

- Тоест шерването е вашия най–голям съвет за прочувствена непоклатимост?

- Да, не скривайте мислите си в небитието, в случай че стигнете до меланхолия към този момент сте същински откъснат от желанието за живот, в случай че може да се отпуснете в точния момент, да видите дребните знаци, да ги напишете на лист хартия даже или да кажете „ ами не, в действителност не съм толкоз добре колкото ухилен наподобявам “ тогава си си приключил работата. За мен живота е прекомерно къс с цел да си предизвикваме непотребна болежка.

- Благодаря Ви Робин за това изявление и шерването на вашите мисли.

- Благодаря и аз.