Най-великият бароков композитор, за когото не сте чували
Представление в Моцартеума
Previous Next Най-великият бароков композитор, за който не сте чували 2 май, 2019 19:00 | от chronicle.bg | АртКато диригент през 70-те години на 19 век в Залцбург, Иносенц Ахлайтнер е виждал нотни листове в потресаващо положение. Разпиляни по бюра и пода, натъпкани в чанти и папки, нашарени с персонални бележки… Но до в този момент в никакъв случай не е виждал с тях да се опаковат зеленчуци.
По това време към 80% от хората могат да си напишат името, тъй че е допустимо зарзаватчията на Ахлайтнер да не е разпознал какво има на хартията. Диригентът обаче знае и го убеждава да му даде всички листи от партитурата.
Произведението изисква 53 музиканта, разграничени в 7 ансамбъла, които значително основават антифония като „ приказват “ между тях, а понякога разнообразни принадлежности се групират в триота или дуети, с цел да основат къси импромптюта на по-големия благозвучен декор – както водовъртежи в река. Това сложно наслагване е извънредно напредничаво за времето си.
Обновен нотопис на част от „ Missa Salisburgensis “, 1903
Ахлайтнер занася находката си при преподавателите от Университета „ Моцартеум “. Той е учреден едвам преди няколко десетилетия от вдовицата на фамозния Волфганг Амадеус, с цел да съхранява музикалната история на Залцбург. В него работят най-хубавите архиватори в региона, които удостоверяват, че това е произведение незнайно до момента и считат за негов създател и година Орацио Беневоли и 1628.
„ Missa Salisburgensis “ попада в полезрението на Хинтермайер за първи път през 1969, когато е оповестена в сбирка творби на Беневоли. Някъде из текста към творбата са и бележките на архиваторите от Моцартеума, в които написа, че оригиналът е написан на ръка от Орацио. Като музиколог, чието докторантско изследване се концентрира върху Залцбург, Ърнест не познава в подробност творчеството на Беневоли, само че знае доста добре библиотеката на Моцартеума – задоволително добре, с цел да е сигурен, че създателят на „ Salisburgensis “ не е италианеца.
Почеркът на истинската творба наподобява е на човек, прочут просто като „ Копир номер 3 “ – книжник, който е виновен за набирането на доста други творби, находящи се в залцбургските архиви. Това не удостоверява непознато авторство и не отхвърля мозъкът зад музиката да е на Беневоли. Копир номер 3 обаче работи в града в края на 17 век – 50 години откакто творбата е написано.
Хинтермайер изследва и „ Bruxellensis “, само че този път не написаното на хартията, а самата хартия. По това време производителите на хартия поставят присъщ воден знак върху стоката си, с цел да се знае от кое място идва. Въпреки че по някакъв метод „ Bruxellensis “ се е озовава в Белгия, и двете творби са написани на хартия, създадена в Ленгфелден покрай Залцбург.
При по-детайлно разглеждане на знака на „ Salisburgensis “ се виждат буквите на Франц Ворц, който управлява фабриката за хартия в града от 1666 до 1696. На този върху „ Bruxellensis “ написа Й. В. – за Йозеф Ворц, наследник на Франц, който пък управлява фабриката след татко си от 1696 до 1702. Следователно „ Salisburgensis “ може да е написана най-рано през 1666 – последните години на Беневоли. Но „ Bruxellensis “ е чак след 1696, когато италианецът е мъртъв от съвсем четвърт век. Ако и двете творби са на един създател, както всички считат, Орацио Беневоли не е той.
След като всичката информация се взима поради, се появяват двама претенденти – Андреас Хофер и протежето му Хайнрих Игнац Франц Бибер. И двамата работят за принц архиепископ Максимилиан Гандолф през втората част на 17 век. Хофер става капелмайстор през 1666 и се свързва с младия цигулар Бибер, когато той идва в града. Бибер става заместител капелмайстор през 1679 и двамата работят дружно до гибелта на Хофер 5 години по-късно.
Самият Хинтермайер споделя: „ Нищо от творчеството на Хофер не е изгубено, само че съвсем всичко на Бибер е липсвало на някакъв стадий. Общо 9 композиции на Хофер оцеляват без спомагателни документи, които да показват заглавие или каталожен номер. От Бибер имаме 145 творби, дребни и огромни, и доказателства за съществуването на още 100, които изчезват. Самият факт, че „ Salisburgensis “ и „ Bruxellensis “ са били изгубени работи в интерес на Бибер. “
Хайнрих Игнац Франц Бибер
Бибер работи като музикант и персонален камериер в град Кромержиж, Моравия, когато на 26-годишна възраст началникът му го праща на другия завършек на страната да купи цигулки от един избран занаятчия. Хайнрих в никакъв случай не се връща. Той похарчва парите за пътешестване до Залцбург, където се явява на прослушване при архиепископа. Негово височество най-вероятно не е наясно с маниера, по който Бибер напуща предходния си пост, само че поради големия му гений, нищо чудно да знае, само че да го наема все пак.
Креативността на Бибер се демонстрира незабавно. През първите си години в Залцбург той посвещава сбирка от 15 сонати на работодателя си. „ Сонати на Тайнствата “ ще станат и най-популярната му работа откакто, несъмнено, първо се изгубят, а по-късно се намерят и разгласяват през 1905. В тях се употребява техника наречена „ скордатура “, при която инструмента преднамерено се разстройва, с цел да могат да се свирят сложни или невъзможни акомпанименти.
Пример за скордатура
Хинтермайер оставя вртата отворена за оферти кой би могъл да е същинския създател на „ Missa Salisburgensis “ и „ Bruxellensis “, само че от неговата интервенция насам всички са съгласни, че верният композитор е Бибер. Дори след стотици години неговият гений към момента проличава.
Той написа Пасакалия за цигулка 44 години преди Бах да напише своите сонати, като с цел да пресъздаде звуците на война, употребява техниката пицикато на Барток (когато дърпаш струната по този начин, че при стартиране да се удари в инструмента) съвсем 250 години преди да бъде кръстена на Барток.
Дори майсторът на цигулки, при който Бибер не отива, го разказва като „ необикновен виртуоз “, а първият му шеф му прости, когато вижда, че е потърсил по-големи благоприятни условия за себе си.
Как изчезват изгубените му произведения – никой не знае. Хубаво е обаче, че не престават да се откриват.
