Как софиянци оценяват живота в столицата?
Представително социологическо изследване на Визия за София изследва по какъв начин жителите дефинират и правят оценка качеството на живот в столицата.
Представително социологическо изследване, извършено в Стъпка 3 от работата по Визия за София, преглежда обширно по какъв начин жителите на София дефинират и правят оценка качеството си на живот в града и какви са потребностите, желанията и дефицитите им във връзка с средата и другите нейни съставни елементи. Изследвани са удовлетвореността на жителите от услугите, предоставяни от общинските институции, напредването, градската природа, избора на работа, учебно заведение, жилище, щастието и метода на живот в града като цяло. Общото социологическо проучване обгръща и настройките на жителите, свързани с бъдещото развиване на града. Анализът на цялата обработена информация служи за основа за по-нататъшната работа на необятния мултидисциплинарен експертен екип на Визия за София във формулирането на стратегически цели, ограничения, задания и знаци за дълготрайно развиване на София и крайградските територии, които ще бъдат показани за необятно публично разискване в идващите стъпки на самодейността.
Методологията на проучването включва качествено и количествено изследване, извършени от октомври до декември 2018 година За подготовката на инструментариума, социологическият екип обрабва всички данни и разбори, събрани в предните стъпки от работата по Визия за София и интегрира информацията от мултидисциплинарната работа във всички посоки на самодейността - Градска среда, Околна среда, Транспорт, Икономика, Управление, Идентичност и просвета. Проучени са интернационалните проучвания за качество на живот и са обрисувани главните тематични и проблематични полета и сравнителни знаци от интернационалните проучвания. След това са извършени фокус групови полемики и дълбочинни изявленията и е направен акуратен инструмент за количествените проучвания. Анкетното допитване обгръща 13 авансово избрани зони на града и е представително за всяка (15+ години), а сумарно размерът на цялата извадка е над 2500 индивида. Изследването е осъществено от експертен екип хора към Визия за София от „ Алфа Рисърч “ ООД.
Обобщените резултати от изследването демонстрират, че 91% от софиянците показват висока задоволеност от това, че живеят в столицата, и макар проблемите и сериозните точки, 57% считат, че като цяло градът се развива към по-добро място за живеене. Гражданите са задоволени в най-голяма степен от комерсиалната мрежа, опциите за просвета, просветителните благоприятни условия и общественият превоз.
Приемливи за необятно болшинство от респондентите са обществените пространства и зелените зони, трудовите и бизнес опциите, както и равнищата на приходи, достъпността на жилищата и обществените услуги, природата и качеството на питейната вода. Столичани са най-критични към качеството на въздуха и равнището на звук, чистотата на града и положението на улиците и постройките в него, цените на живота и сигурността. Най-високите дялове на мощна незадоволеност провокират материалният стандарт на живота и чистотата на града и качеството на въздуха. Най-голям растеж в утвърждението в съпоставяне със относително проучване, извършено от Евробарометър през 2015 година, бележи градският превоз.
Социално-демографският разбор на София демонстрира, че развиването на София и одобряването й като главен стопански център на България притеглят от ден на ден хора в града през последните години и популацията му непрестанно нараства с плавни темпове. Според последните настоящи данни на Групово дело ГРАО към 2017 година жителите на столицата и крайградските територии са 1 311 348 души, без включително да влизат пребиваващите без регистрация. Демографският растеж усилва социално-икономическите благоприятни условия на града, само че го изправя и пред редица инфраструктурни, урбанистични и екологични провокации, които дефинират и ще дефинират средата и качеството на живот в околните десетилетия.
Открояваща се специфичност на социално-икономическата конструкция на популацията на София в съпоставяне със междинното за страната е, че тук живеят доста повече младежи в трудоспособна възраст - 77% под 60 година по отношение на 68% за страната. Относителният дял на висшистите в столицата е съвсем двойно по-голям от този за страната, а междинният месечен приход на човек е 661 лева по отношение на 488 за страната за 2017 година Тази удобна социално-демографска картина се отразява в по-високата задоволеност на софиянци от здравето и живота им като цяло, само че удовлетвореността от равнищата на приходи и цените на живота не са по този начин високи.
Разглеждайки разликите сред обособените зони на града, с висок образователно-културен и стопански капитал са най- към този момент централните градски елементи, където 2/3 от жителите са висшисти, а над 50% имат приходи над 1000 лева на член от семейството. В тези елементи е съсредоточено както по-застаряващо, по този начин и по-младо население – хора, заети в частния бранш, с специалности, изискващи високо обучение и подготовка. Квартали, които имат положително образователно-културно равнище, само че икономическият капитал варира в по-широки граници са Лозенец, Дианабад, Гоце Делчев, Гео Милев, Яворов, Христо Смирненски. В тези квартали живеят най-вече високообразовани хора, заети с неръчен труд, само че с приходи към междинното за София. Като зони с невисок както образователно-културен, по този начин и стопански капитал ясно се открояват крайградските територии, както и кварталите Надежда, Орландовци, Свобода. В Дружба, Люлин и Обеля, където дяловете на хората, определящи приходите си като незадоволителни, надвишават видимо междинните.
В северните и западни елементи на града нивото на качеството на живот е по-ниско, което е съпроводено с по-ниски самооценки и по-ниски равнища на задоволеност от разнообразни измерения на градския живот. Запитаните считат, че качеството им на живот може да се усъвършенства посредством развиването на обществения превоз, благоустрояването на уличната мрежа и сградния фонд, повишение качеството на образованието в кварталните учебни заведения, децентрализация на културния живот и по-засилени ограничения за сигурност.
Обобщените резултати за обща задоволеност от града сочат, че като цяло софиянци харесват града си, макар че ясно показват сензитивност към неговите проблеми. Общите индикатори означават усъвършенстване по отношение на огромното относително проучване Евробарометър от 2015 година, когато малко над 40% са изцяло задоволени да живеят в София. Закономерно е, че колкото по-млади и по-заможни са хората, толкоз по-доволни са от живота си като цяло, а с това и от мястото, на което живеят. Удовлетвореността обаче се разграничава в другите градски зони. Напълно задоволените от живота си са над двойно повече от отчасти задоволените в централната градска част, в източните и южни райони (Дианабад, Красно село, Лозенец, Гоце Делчев, Яворов, Гео Милев, Подуяне, Смирненски, Кръстова вада, Малинова котловина, Манастирски ливади, Павлово), както и в северната крайградска зона. Останалите запитани са надалеч по-умерени. В западните квартали - Красна поляна, Западен парк, Фондови жилища, Разсадника изцяло задоволените са едвам 14%, а в Овча купел, Славия, Факултета – 20%. Следват жителите на кварталите Надежда, Орландовци, Свобода, Люлин и Обеля, където към 30% са изцяло задоволени от живота си.
Удовлетвореността от обществения превоз е изключително висока измежду респондентите от старите южни квартали, централната градска част и крайградските зони. Важно изключение е зоната на Овча купел, Славия, Факултета, където изцяло удовлетворени от обществения превоз са едвам 14%, а 26% са отчасти недоволни. С изключение на тях, множеството респонденти показват общественият превоз като едно от несъмнените прерогативи на града. Нещо повече, градският превоз е преди всичко измежду непринудено изброяваните преимущества на кварталите им. Близо две трети от респондентите се придвижват главно с градски превоз и го употребяват ежедневно.
Следващият най-удовлетворителен фактор в града е културният живот. Макар софиянци да не са всеобщи консуматори на просвета и най-честите им напускания на квартала да са за визити на търговски обекти и заведения за хранене, а най-разпространената културна процедура да е визитата на кино, отдалечено те ценят опциите за просвета, които градът им дава. 91% от респондентите са задоволени от опциите за културен живот в столицата, а 58% се усещат изцяло задоволени. В най-голяма степен удовлетворени са младите и хората в най-активна възраст. Най-активните културни публики също са с възрастов профил от 18 до 40 години. По-диференцирано отношение има в западните квартали, само че и в новите южни квартали на столицата, където общата незадоволеност надвишава 30%.
Възможностите, които градът дава за обучение, са високо оценени от респондентите – над половината от тях са изцяло задоволени, а общата задоволеност доближава 90%. Образователните благоприятни условия са една от характерностите, които хората непринудено показват, когато биват запитани свободно да назоват преимуществата на града си. Две трети от учащите декларират цялостна задоволеност от учебните заведения и другите просветителни институции в София. Общата незадоволеност е дребна и изрично понижава с увеличението на приходите. Потенциален риск за града носи фактът, че респондентите с най-ниски приходи са по-неудовлетворени от просветителните институции и това е знак, че просветителната система не съумява да противодейства на обществените неравенства, което основава причина те да се възпроизвеждат през поколенията.
Картината на удовлетвореността от просветителната инфраструктура обаче е много друга в обособените градски зони. Най-доволни от опциите за обучение са центъра и източните квартали, останалите зони са по-скоро умерени, а най-висока е неудовлетвореността от кварталните учебни заведения в Хаджи Димитър, Левски, Христо Ботев (53%) и северните крайградски елементи (68%).
Софиянци са мощно задоволени от достъпа до магазини и търговски площи в града си и правят оценка това като едно от преимуществата му. Като цяло са удовлетворени и от кварталния достъп до търговски обекти, въпреки и тук-там по-умерено. Отчетливото изключение е зоната на Овча купел, Славия и Факултета, където рехавостта на комерсиална инфраструктура може да бъде един от признаците на сегрегация на зони от града.
Между 30 и 49% варира неудовлетвореността на софиянци от обществените пространства и зелените зони, природата и качеството на питейната вода, трудовите и бизнес благоприятни условия, както и равнищата на приходи, достъпността на жилищата и обществените услуги. Най-високо е неудовлетворението от обществените пространства (пазари, площади, пешеходни зони) измежду респондентите от северните райони - от Люлин и Обеля, от Дружба и от новите южни квартали. Неудовлетвореността от зелените зони надвишава удовлетвореността в северните и западните квартали, в новите южни квартали, Младост и Мусагеница. Към положението на природата в част от кварталите неудовлетвореността е оскъдна, само че в крайградските зони, южната част и кварталите Надежда, Орландовци и Свобода тя е висока. Качеството на питейната вода е проблем на подвитошките квартали и крайградските зони.
Достъпността на жилищата в града е най-неудовлетворителна за респондентите от крайградските зони, Левски, Хаджи Димитър, Сухата река, Дружба, Люлин и Обеля.
Достъпната работа е и на трето място (в челото на класацията) измежду спонтанните отговори на въпроса кои са най-привлекателните черти на София, само че в същото време участниците са на мнение, че множеството благоприятни условия за работа не водят до фрапантно по-висок витален стандарт. Софиянци правят оценка трудовата обстановка като амбивалентна – многото благоприятни условия за работа притеглят в града доста хора, които обаче основават конкурентна среда и не получават задоволително положителни приходи. Най-критични към опциите за достъп до пазара на труда са хората с по-ниски приходи, а северните и западните квартали, както и северната крайградска зона още веднъж концентрират повече незадоволеност. Работещите в частния бранш са малко по-скептични към опциите за бизнес в София от работещите на държавна или общинска работа, само че и в двете групи общата задоволеност надвишава 70%. Анализът демонстрира преобладаващо мнение, че трудовите и бизнес благоприятни условия на града го карат да пораства, само че равнището на приходите остава незадоволително задоволително.
По отношение на приходите, най-висока незадоволеност предстоящо споделят пенсионерите и безработните, следвани от заетите с ръчен труд (60% неудовлетворени, от които половината са изцяло неудовлетворени). Териториално най-голяма централизация на недоволни от равнищата на приходите си са в Левски, Хаджи Димитър, Сухата река, Христо Ботев, следвани от северната крайградска зона и Дружба.
Като максимален дразнител в живота си в града непринудено запитаните посоват най-много трафикът (46%), мръсният въздух (36%), презастрояването и чистотата. Мръсният въздух се показва като главен проблем на София от близо три четвърти от софиянци - най-често от респондентите в пет от 13-те зони - северните квартали на града, част от западните (Люлин, Обеля, Овча купел, Славия, Факултета) и крайградските зони. Обобщаването на резултатите, свързани с въздуха обаче дава посока за разбори, че софиянци са чувствителни към казуса, само че чувствителността им не е директно обвързвана с тяхното присъединяване и привички. В Овча купел, Славия и Факултета и крайградските зони да вземем за пример респондентите са удовлетворени от чистия въздух в квартала си, само че афишират мръсния въздух за проблем номер едно на София.
16% от запитаните показват непринудено чистотата като един от главните проблеми в града и 71% не са задоволени от чистотата. Близо две трети от жителите на южната крайградска зона обаче пък са изцяло задоволени от чистотата в кварталите си, а към 50% са отчасти задоволените измежду поданици на северната крайградска зона, на градския център и на Овча купел, Славия и Факултета. Високото равнище на звук е общоприет проблем на огромните градове и в София неудовлетвореността по този индикатор възлиза на 59%, въпреки че тоталната незадоволеност не е прекалено висока. Софиянци по-скоро са привикнали с шума – той не се явява в листата със непринудено посочвани проблеми нито на града като цяло, нито на кварталите, в които живеят респондентите.
Състоянието на улиците и постройките в града е неудовлетворително за 56%. Според тези респонденти сградният фонд се санира на правилото „ всеки за себе си “, а положението на уличната настилка и тротоарите е неприятно. Уличната инфраструктура („ дупките по улиците “) държи първото място в непринудено посочваните проблеми на кварталите. Сигурността изобщо не се загатва, когато молим хората сами да назоват проблемите на града и кварталите, а при въпрос дали са задоволени от сигурността в града, делът на неудовлетворените е 51%, а делът на задоволените - 47%.
Един от в детайли прегледаните знаци за качеството на живот е мнението за жилищните условия за семействата. От събраните данни излиза наяве, че столичното население разполага с релативно задоволителен жилищен фонд. Преобладаващият модел е на ядреното семейство, което населява най-често 2-3 стаи. Основната част от респондентите населяват лични или съ-собствени парцели (63%) или пък такива, които са им предоставени безплатно (26%). На свободен наем живеят единствено 9%, а наемателите на общински жилища са пренебрежимо число. Най-голям е относителният дял на наемателите във възрастовите сегменти 18-30 и 31-40 години. Очаквано, най-много притежатели на ипотекирани жилища има във възрастовия диапазон 31-40 с приходи над 1000 лева на член от семейството. Жилищният въпрос в София се взема решение напълно частно и пазарно, само че някои софиянци не разполагат с финансов запас да упражняват пазарен избор и остават да живеят в жилищата, които наследяват. Тази наклонност се вижда най-много в кварталите Овча купел, Славия, Факултета, Надежда, Орландовци, Свобода, Връбница, Красна поляна, Разсадника, Фондови жилища.
Над 70% от респондентите живеят в жилища в здания, строени преди 1989 година Дяловете на живеещите в напълно санирани здания и на живеещите в здания, строени след 1990 година са съвсем еднообразно огромни – малко под една пета. Друга една пета живеят в напълно несанирани здания. Потенциален проблем на столицата, регистриран в проучването е, че сградният фонд остарява и се амортизира, а поддръжката му е напълно самодейност на обособените притежатели на фамилни парцели, които ги благоустрояват “на парче ” и „ във вътрешността “. Това изяснява и фактът, че близо две трети от респондентите правят оценка положението на постройката, в която се намира жилището им, като по-скоро положително или доста положително, а по-малък дял от 38% намират положението на постройките и улиците в квартала си за задоволително.
Генерално обаче множеството респонденти намират, че в последните години кварталите им се трансформират към по-добро и стават по-добри места за живеене. Най-доволни са жителите на южната крайградска част, центъра, следвани от живеещите в старите южни квартали (Красно село, Лозенец, Гоце Делче, Дианабад), както и тези в Яворов и Гео Милев, в новите южни подвитошки квартали и в северната крайградска зона. Най-много неудовлетворени от квартала си има в Дружба, в крайните западни квартали (Славия, Овча купел, Факултета), в северните квартали (Надежда, Орландовци, Свобода) и в западните (Красна поляна, Разсадника, Фондови Жилища), Люлин и Обеля. Като цяло софиянци са по-доволни от града си и по-умерено удовлетворени от квартала си. Логично, когато бъдат запитани, дали центърът или кварталите да се развиват предпочитано, три четвърти от респондентите избират кварталите.
Възможностите за работа и равнището на възнаграждение в София се преглеждат еднопосочно като по-добри от останалите обитаеми места в страната. При преимуществата на града, непринудено посочвано от 24% от респондентите, излиза в челната тройка „ работните места, опциите за работа и реализация “. За 80% от участвалите в проучването, в София човек елементарно може да си откри работа. Напълно съгласни с това изказване са 37%, а частично го поддържат 42%. Едва 15% са частично несъгласните, а единствено 4% изрично отхвърлят тази опция. Добрите благоприятни условия за намиране на работа в София са налице съгласно всички възрастови и обществени групи. Най-негативни към опциите за работа в София са хората с по-ниско обучение, най-възрастните, тези с най-ниски приходи и неработещите. Възможностите за възстановяване на кариерното развиване посредством квалификационен курс са положителни в града за 66% от интервюираните, а 26% са на противоположното мнение.
Нивото на приходите е друга извънредно значима и в детайли прегледана тематика за качеството на живот. Възможностите за работа в София удовлетворяват потребността от порядъчен живот на 58% от интервюираните. На противоположното мнение са 36%. По тематиката за равнището на приходи записваме поляризация в удовлетвореността (49%:49%). Доволни от приходите си в по-голяма степен са висшистите и тези с по-високи приходи на член на семейството. По-големи благоприятни условия за порядъчен приход виждат частните притежатели и самонаетите, а равнището на възнаграждение е по-добро за живеещите в центъра, новите квартали и наоколо до Бизнес парка. Възможностите за бизнес в София се дефинират като положителни от 66% от столичани, а негативизъм показват 28% от тях. Позитивен е и фактът, че самите частни притежатели и самонаети показват по-висока задоволеност от опциите за бизнес в София. Тази позиция се споделя от 86% от тях, като 32% са изцяло задоволени, а 54% - частично.
Запитани за материалното положение на семействата си, 48% споделят, че средствата им стигат за всички нужни неща, 34% са с положителни приходи, а 3% са с високи приходи. Трудности изпитват 16%, като на 9% средствата не им доближават за част от нужните неща, а 7% показват, че са с ниски приходи. Принудени да изпитват ограничения са 45% от безработните и 41% от пенсионерите.
Въпреки оптимистичната самокритика, на близо 1/3 от софиянци през последните 12 месеца се случвало да не могат да посрещнат сметките си за комунални услуги. 9% от участниците в проучването са употребявали услуги на компании за бърз заем, а за 1/3 от тях употребяват такива неведнъж.
Развитието на туризма в София се прави оценка положително от 62% от участниците в проучването, като 34% не виждат основна смяна, а за едвам 2% развиването е в отрицателен проект. Най-позитивните оценки дават жителите в центъра на града, които имат и най-преки наблюдения - 96%. За 68% привличането на още туристи би трябвало да продължи, а за 27% би трябвало единствено да се поддържа постигнатия им размер. Само 2% са биха подкрепили ограничения за ограничение на туристите.
Най-разпространеният метод за отопляване измежду семействата в София е Топлоелектрическа централа. Двама от трима интервюирани декларират, че употребяват парно в отоплителния сезон. Всяко пето домакинство (19%) употребява единствено електричество. Общо 15% от семействата употребяват твърдите горива, посочени за един от главните замърсители на въздуха в София – напълно или употребявани в композиция с електричество. Ако трябваше отначало да изберат с какво да се отопляват в зимните месеци, софиянци още веднъж биха избрали главно Топлоелектрическа централа (60%) и електричество (18%). Удовлетвореността от качеството на топлоподаването измежду жителите на столицата е високо - 70% от тях декларират, че са изцяло или частично задоволени от него. Едва 5% са недоволни – най-вече живеещите в квартал Дружба. Предпочитанията към отопление на газ нарастват 6 пъти по отношение на настоящето положение, а към твърдите горива понижават 4 пъти. Отоплението на газ, което е ниско застъпено все още, би било предпочетено шест пъти повече, в сравнение с са действителните му консуматори. Като един най-екологично чистите разновидности за отопление, създаването на тактика за популяризирането му би срещнало поддръжка от обществото. С оглед на обстоятелството, че това е скъпа и огромна инвестиция, стимулирането и поддръжката от страна на общината повече семейства да преминат на газ е един от вероятните подходи към превъзмогването на проблемите с чистотата на въздуха в града. Мнозинството от софиянци (56%) заплащат до 800 лв. през целия отоплителен сезон, друга 1/3 - сред 801 и 1500 лв., а 9% от семействата имат разноски за отоплителен сезон над 1500 лева
Жителите на столицата са изцяло доста удовлетворени от качеството на водата и водоподаването в града. 89% от тях декларират, че са изцяло или по-скоро задоволени. Когато биват запитани съответно за качеството на питейната вода обаче, позитивните оценки стават малко по-умерени - 70% са изцяло или отчасти задоволени от него, до момента в който 27% декларират, че не са.
По отношение на превоза и транспортните привички, данните демонстрират, че болшинството от семействата в столицата имат автомобил – 71%, а най-малко един велосипед има във всяко трето (31%) домакинство. Изследването засича пренебрежимо малко водачи на мотоциклети и електрически автомобили. По-голяма част от семейства имат един автомобил (73%), а всяко четвърто поддържа два. Малцина имат 3 и повече коли – 2%. В същото време, велосипедите в семействата са с еднакъв дял по едно или две (по 43-44%), а тези с три или повече са 13%.Основният метод, по който жителите на София се придвижват в града, е градският превоз – 63%. Автомобил употребяват всекидневно 27%, макар че три от четири семейства имат най-малко един. Делът на хората, които избират да вървят пешком, съгласно резултатите в проучването, е 8%.
Софиянци прекарват най-често сред 30 минути и 1 час на ден в напредване – 37%. За всеки четвърти това време e от 1 до 2 часа, и за още 22% - до половин час. Най-много време (над 2 часа дневно) в придвижване прекарват към 14% от столичани. Най-много време приблизително дневно в придвижване прекарват живеещите в източните квартали. Най-често употребяваният градски превоз е рейсът (58%), метро употребяват 42%, а в трамваи и тролеи се движат 20-23% от столичани. На един от трима интервюирани не се постанова да се прекачва сред разнообразни транспортни средства при естественото си напредване в града. Значителен дял (40%) го вършат един път, а 28% два или повече пъти.
Мненията на столичани по отношение на това, какво би трябвало да се развива предпочитано в града – пътни артерии или пешеходни пространства, са поляризирани. С лек превес (51% по отношение на 48%) надвива мнението, че това би трябвало да са пътните артерии. Мнозинството от софиянци (68%) считат, че построените велоалеи не са задоволителни и би трябвало да се изградят още, само че не и по метода, по който са били изграждани до в този момент – за двама от трима интервюирани това би трябвало да стане по нов модел.
Чистотата и сметосъбирането са непринудено дефинирани и посочвани като проблем от 18% в кварталите и от 16% като подобен на града. При оценяването на чистотата в София, измерваме незадоволеност от 71% и положителни настройки на едвам 28% от интервюираните. Едва 16% от столичани споделят, че събират и изхвърлят боклука си разделно постоянно, а на 34% това се случва от време на време. Основополагаща причина за разделното събиране и изхвърляне на боклуци от семействата е съществуването на такива контейнери наоколо до жилищата. Затова не е изненадващо, че 97% от извършващите тази дейност всекидневно и 66% от тези, които го вършат от време на време са с такива контейнери наоколо.
Зелената система в града е извънредно значима както в всекидневието, по този начин и при превозване на свободното време. Състоянието на зелените зони, които включват паркове и градини, се правят оценка преобладаващо положително (60%). Това значително се изяснява с осъщественото през последните години възстановяване на положението на огромните паркове в София. Затова 39% от столичани споделят, че са се разхождали през последния месец в градски парк, а още 26%, че са го сторили през последните три месеца. По 12% дефинират като плюсове на кварталите си парковете и като минуси зелените площи, които не се поддържат (междублоковите пространства). Общата незадоволеност от зелените зони в града доближава 39%.
Витоша е съществена полезност за софиянци. Не случайно 9% от интервюираните непринудено я показват при преимуществата на София. Прекарването на свободното време по пътеки й е едно от обичаните им занимания – 12% са го сторили през последния месец, а още 40% през последната година. Анализът на отговорите във фокус групите и набелязаните проблеми, свързани с достъпа до планината, които са от изключителна значимост за жителите на столицата, водят до изведената рекомендацията в отчета от проучването за разработване и осъществяване на ясна визия за възстановяване положението на обособените съставни елементи, свързани с Витоша.
По отношение на сигурността, 51% от софиянците са напълно или частично неудовлетворени, до момента в който 47% са на противоположното мнение. Мнозинството от хората обаче се усещат изцяло или частично в сигурност в квартала си (61% против 38%, които не споделят такова усещане) и в София като цяло (54% против 45%). Те споделят и мнението, че градът е станал по-безопасен спрямо десетилетие обратно. Сигурността, обаче, тормози софиянци от източните и западните не доста отдалечени от центъра райони, както и жителите на северозападните огромни панелни квартали.
По отношение на здравното обезпечаване и здравословното положение на жителите, данните от актуалното изследване сочат, че 96% от жителите на столицата на 15 или повече години са здравно обезпечени и едвам 4% - с прекратени здравноосигурителни права. Това значи, че във връзка с здравно неосигурените лица данните за София са по-положителни от тези за страната, които са 9% съгласно национално представително изследване на „ Алфа Рисърч “ от 2018 година по поръчка на Министерство на здравеопазването. Напълно задоволени от здравословното си положение са 34% от столичани. Други 45% са частично задоволени. По-негативни към здравния си статус все още са една пета от жителите на столицата - 17% - частично неудовлетворени и 3% - изцяло неудовлетворени. Близо половината от жителите на столицата заявяват, че са употребили доболнична помощ (личен доктор или поликлиника) (52%) или услугите на клинична лаборатория/ проучвания (48%) в последната една година. Делът на софиянци, прибягнали до болнична помощ за последните 12 месеца, е три пъти по-малък (18%). Приблизително 72% от всички поданици на столицата правят оценка качеството на доболничната помощ като изцяло или частично приемливо. Сходен е делът в проучването (77%) на задоволените от услугите на клиничните лаборатории. По-ниска е оценката за болничната помощ измежду софиянци (42%), като съществена причина за това е фактът, че огромна част не са се сблъсквали с сходни услуги и не могат да оценят тяхното качество.
По отношение на спорта, изследването записва наклонност, че болшинството от жителите на София не спортуват интензивно. Всеки седем от 10 интервюирани (71%) признават, че не отделят време за спортни дейности през седмицата, а измежду тези, които спортуват, най-голям е делът на респондентите, упражняващи физическа интензивност спорадично: до 2 часа седмично (9% от всички столичани или 1/3 от интензивно спортуващите). Едва 14% споделят, че употребяват колело през седмицата, като тук още веднъж приказваме по-скоро за спорадична, в сравнение с за постоянна интензивност. Употребата на колело е сведена най-често до два дни в седмицата (посочена от 8% от всички интервюирани столичани или над половината от каращите велосипед в града).
59% от интервюираните смятат, че има добре развити платени спортни обекти в квартала им, а съгласно 40% сходни уреди липсват. За безплатните спортни обекти (напр. общински фитнес площадки) 47% считат, че има сходни обекти, а съгласно 52% безвъзмездни спортни уреди липсват в квартала. За 5% от столичани е належащо да се запълни неналичието на платени спортни зали и клубове в квартала им, а съгласно 1⁄4 (26%) би трябвало да има повече безвъзмездни спортни уреди.
В отговор на затворен въпрос „ Какъв град е София за Вас? “, жителите я разпознават с разнородни характерности: както като град с благоприятни условия за обучение (52%), по този начин и с антична история (50%); както като бързо разрастващ се град (44%), по този начин и като град с богат културен плакат (39%). В същото време, градът се разпознава и като прелъстителен за туризъм (38%), бързо изменящ се (34%), град с съвременен градски превоз (33%). 29% от столичани разпознават София като град с красива архитектура, а 1 от 5 души счита, че тя е град с съвременен образ. В дъното на класацията остават характерности на София като „ град с доста зеленина “ – 11%, град със мощна стопанска система - 10%, град с положително ръководство - 10%.
Близо една четвърт от софиянци вземат участие в доброволни цивилен организации, клубове и сдружения с най-разнородни действия. Най-голям брой членове притеглят синдикатите (5% от всички анкетирани), спортните сдружения (4% от респондентите), занимание сдруженията, самодейни групи и професионални сдружения (всяко с присъединяване на 3% от столичани). На последни места по присъединяване са сдруженията в интерес на запазване на архитектурното завещание, потребителските организации и групите за взаимопомощ (между 0.1% и 0.6%) заради по-специфичния темперамент на проблемите и идеите, които отстояват.
Софиянци не престават да бъдат недоверчиви, въпреки и по-малко спрямо 2015 година 49% не са съгласни с изказванието, че на множеството хора може да се има доверие. Съгласните са малко повече, въпреки и да са внимателни и да се съгласяват единствено частично. Доверието в анонимния различен е по-високо по отношение на хората от квартала – 59% от респондентите споделят, въпреки и частично, изказванието, че на множеството хора в квартала им може да се има доверие. Доверието към съкварталците е фрапантно по-високо от доверието към съгражданите въобще в централната градска част.
Софиянци са умерено удовлетворени от себе си и живота си – най-много от здравословното си положение (34% изцяло задоволени, други 45% – частично), а релативно най-слабо – от финансовото положение на семействата си (съотватно 13% цялостна и 52% частична удовлетвореност) и от салдото сред работно и свободно време (съответно 19% и 49%). Респондентите имат вяра, че имат независимост на избор и надзор върху живота си. Още по- мощно имат вяра, че това, което вършат в живота си, има смисъл. Тези данни са знаци за това, че множеството софиянци се усещат обществено включени, макар ниското междуличностно доверие, записано в проучването.
Впечатленията на жителите от работата на Следствен отдел към окръжна прокуратура значително се дефинират от персоналния им опит при пряк контакт. Близо половината от тях (48%) споделят, че не са имали взаимоотношения с администрацията през последните 2-3 години. Безспорно най-много усещания жителите са добили при използването на административни услуги (49%). С надалеч по-малки натрупвания са подаването на тъжби и сигнали (4%), присъединяване в инициативни комитети (2%) и публичните съвещания и разисквания (1%). Средните оценки, които жителите дават на употребените от тях услуги могат да се обобщят по следния метод: административните услуги и присъединяване в публични съвещания и разисквания се прави оценка като по-скоро задоволително, до момента в който при присъединяване в инициативни комитети и полемики, и подаване на тъжби и сигнали се показва неутрална позиция (нито задоволен, нито неудовлетворен).
Изследването демонстрира, че са нужни старания за подобряването на връзката с жителите, с цел да се реализира по-добра видимост на резултатите в другите посоки от развиването на града. Специално внимание следва да се обърне на информираността за събития, форми и канали за връзка, в които жителите могат да изразят мнението си за развиването на града и с цялостното чувство за бистрота и отчетност пред жителите. В този подтекст е значимо да се означи, че Наредба за публичните разисквания работи от относително скоро и резултатите от нейното използване към момента не могат да бъдат оценени изцяло.
Ефективната връзка сред жители и община е изведена като основен фактор за това жителите да могат да пазят ползите си и да вземат участие в ръководството на града. Затова и обработените данни и отговори в проучването дават съображение за рекомендация за създаване на цялостна система за връзката на София, което да залегне като приоритет в дълготрайната тактика Визия за София.
Текстът на целия отчет от необятното представително изследване за качество на живот в София с още извадки, разбори и рекомендации, можете да намерите тук.
Представително социологическо изследване, извършено в Стъпка 3 от работата по Визия за София, преглежда обширно по какъв начин жителите на София дефинират и правят оценка качеството си на живот в града и какви са потребностите, желанията и дефицитите им във връзка с средата и другите нейни съставни елементи. Изследвани са удовлетвореността на жителите от услугите, предоставяни от общинските институции, напредването, градската природа, избора на работа, учебно заведение, жилище, щастието и метода на живот в града като цяло. Общото социологическо проучване обгръща и настройките на жителите, свързани с бъдещото развиване на града. Анализът на цялата обработена информация служи за основа за по-нататъшната работа на необятния мултидисциплинарен експертен екип на Визия за София във формулирането на стратегически цели, ограничения, задания и знаци за дълготрайно развиване на София и крайградските територии, които ще бъдат показани за необятно публично разискване в идващите стъпки на самодейността.
Методологията на проучването включва качествено и количествено изследване, извършени от октомври до декември 2018 година За подготовката на инструментариума, социологическият екип обрабва всички данни и разбори, събрани в предните стъпки от работата по Визия за София и интегрира информацията от мултидисциплинарната работа във всички посоки на самодейността - Градска среда, Околна среда, Транспорт, Икономика, Управление, Идентичност и просвета. Проучени са интернационалните проучвания за качество на живот и са обрисувани главните тематични и проблематични полета и сравнителни знаци от интернационалните проучвания. След това са извършени фокус групови полемики и дълбочинни изявленията и е направен акуратен инструмент за количествените проучвания. Анкетното допитване обгръща 13 авансово избрани зони на града и е представително за всяка (15+ години), а сумарно размерът на цялата извадка е над 2500 индивида. Изследването е осъществено от експертен екип хора към Визия за София от „ Алфа Рисърч “ ООД.
Обобщените резултати от изследването демонстрират, че 91% от софиянците показват висока задоволеност от това, че живеят в столицата, и макар проблемите и сериозните точки, 57% считат, че като цяло градът се развива към по-добро място за живеене. Гражданите са задоволени в най-голяма степен от комерсиалната мрежа, опциите за просвета, просветителните благоприятни условия и общественият превоз.
Приемливи за необятно болшинство от респондентите са обществените пространства и зелените зони, трудовите и бизнес опциите, както и равнищата на приходи, достъпността на жилищата и обществените услуги, природата и качеството на питейната вода. Столичани са най-критични към качеството на въздуха и равнището на звук, чистотата на града и положението на улиците и постройките в него, цените на живота и сигурността. Най-високите дялове на мощна незадоволеност провокират материалният стандарт на живота и чистотата на града и качеството на въздуха. Най-голям растеж в утвърждението в съпоставяне със относително проучване, извършено от Евробарометър през 2015 година, бележи градският превоз.
Социално-демографският разбор на София демонстрира, че развиването на София и одобряването й като главен стопански център на България притеглят от ден на ден хора в града през последните години и популацията му непрестанно нараства с плавни темпове. Според последните настоящи данни на Групово дело ГРАО към 2017 година жителите на столицата и крайградските територии са 1 311 348 души, без включително да влизат пребиваващите без регистрация. Демографският растеж усилва социално-икономическите благоприятни условия на града, само че го изправя и пред редица инфраструктурни, урбанистични и екологични провокации, които дефинират и ще дефинират средата и качеството на живот в околните десетилетия.
Открояваща се специфичност на социално-икономическата конструкция на популацията на София в съпоставяне със междинното за страната е, че тук живеят доста повече младежи в трудоспособна възраст - 77% под 60 година по отношение на 68% за страната. Относителният дял на висшистите в столицата е съвсем двойно по-голям от този за страната, а междинният месечен приход на човек е 661 лева по отношение на 488 за страната за 2017 година Тази удобна социално-демографска картина се отразява в по-високата задоволеност на софиянци от здравето и живота им като цяло, само че удовлетвореността от равнищата на приходи и цените на живота не са по този начин високи.
Разглеждайки разликите сред обособените зони на града, с висок образователно-културен и стопански капитал са най- към този момент централните градски елементи, където 2/3 от жителите са висшисти, а над 50% имат приходи над 1000 лева на член от семейството. В тези елементи е съсредоточено както по-застаряващо, по този начин и по-младо население – хора, заети в частния бранш, с специалности, изискващи високо обучение и подготовка. Квартали, които имат положително образователно-културно равнище, само че икономическият капитал варира в по-широки граници са Лозенец, Дианабад, Гоце Делчев, Гео Милев, Яворов, Христо Смирненски. В тези квартали живеят най-вече високообразовани хора, заети с неръчен труд, само че с приходи към междинното за София. Като зони с невисок както образователно-културен, по този начин и стопански капитал ясно се открояват крайградските територии, както и кварталите Надежда, Орландовци, Свобода. В Дружба, Люлин и Обеля, където дяловете на хората, определящи приходите си като незадоволителни, надвишават видимо междинните.
В северните и западни елементи на града нивото на качеството на живот е по-ниско, което е съпроводено с по-ниски самооценки и по-ниски равнища на задоволеност от разнообразни измерения на градския живот. Запитаните считат, че качеството им на живот може да се усъвършенства посредством развиването на обществения превоз, благоустрояването на уличната мрежа и сградния фонд, повишение качеството на образованието в кварталните учебни заведения, децентрализация на културния живот и по-засилени ограничения за сигурност.
Обобщените резултати за обща задоволеност от града сочат, че като цяло софиянци харесват града си, макар че ясно показват сензитивност към неговите проблеми. Общите индикатори означават усъвършенстване по отношение на огромното относително проучване Евробарометър от 2015 година, когато малко над 40% са изцяло задоволени да живеят в София. Закономерно е, че колкото по-млади и по-заможни са хората, толкоз по-доволни са от живота си като цяло, а с това и от мястото, на което живеят. Удовлетвореността обаче се разграничава в другите градски зони. Напълно задоволените от живота си са над двойно повече от отчасти задоволените в централната градска част, в източните и южни райони (Дианабад, Красно село, Лозенец, Гоце Делчев, Яворов, Гео Милев, Подуяне, Смирненски, Кръстова вада, Малинова котловина, Манастирски ливади, Павлово), както и в северната крайградска зона. Останалите запитани са надалеч по-умерени. В западните квартали - Красна поляна, Западен парк, Фондови жилища, Разсадника изцяло задоволените са едвам 14%, а в Овча купел, Славия, Факултета – 20%. Следват жителите на кварталите Надежда, Орландовци, Свобода, Люлин и Обеля, където към 30% са изцяло задоволени от живота си.
Удовлетвореността от обществения превоз е изключително висока измежду респондентите от старите южни квартали, централната градска част и крайградските зони. Важно изключение е зоната на Овча купел, Славия, Факултета, където изцяло удовлетворени от обществения превоз са едвам 14%, а 26% са отчасти недоволни. С изключение на тях, множеството респонденти показват общественият превоз като едно от несъмнените прерогативи на града. Нещо повече, градският превоз е преди всичко измежду непринудено изброяваните преимущества на кварталите им. Близо две трети от респондентите се придвижват главно с градски превоз и го употребяват ежедневно.
Следващият най-удовлетворителен фактор в града е културният живот. Макар софиянци да не са всеобщи консуматори на просвета и най-честите им напускания на квартала да са за визити на търговски обекти и заведения за хранене, а най-разпространената културна процедура да е визитата на кино, отдалечено те ценят опциите за просвета, които градът им дава. 91% от респондентите са задоволени от опциите за културен живот в столицата, а 58% се усещат изцяло задоволени. В най-голяма степен удовлетворени са младите и хората в най-активна възраст. Най-активните културни публики също са с възрастов профил от 18 до 40 години. По-диференцирано отношение има в западните квартали, само че и в новите южни квартали на столицата, където общата незадоволеност надвишава 30%.
Възможностите, които градът дава за обучение, са високо оценени от респондентите – над половината от тях са изцяло задоволени, а общата задоволеност доближава 90%. Образователните благоприятни условия са една от характерностите, които хората непринудено показват, когато биват запитани свободно да назоват преимуществата на града си. Две трети от учащите декларират цялостна задоволеност от учебните заведения и другите просветителни институции в София. Общата незадоволеност е дребна и изрично понижава с увеличението на приходите. Потенциален риск за града носи фактът, че респондентите с най-ниски приходи са по-неудовлетворени от просветителните институции и това е знак, че просветителната система не съумява да противодейства на обществените неравенства, което основава причина те да се възпроизвеждат през поколенията.
Картината на удовлетвореността от просветителната инфраструктура обаче е много друга в обособените градски зони. Най-доволни от опциите за обучение са центъра и източните квартали, останалите зони са по-скоро умерени, а най-висока е неудовлетвореността от кварталните учебни заведения в Хаджи Димитър, Левски, Христо Ботев (53%) и северните крайградски елементи (68%).
Софиянци са мощно задоволени от достъпа до магазини и търговски площи в града си и правят оценка това като едно от преимуществата му. Като цяло са удовлетворени и от кварталния достъп до търговски обекти, въпреки и тук-там по-умерено. Отчетливото изключение е зоната на Овча купел, Славия и Факултета, където рехавостта на комерсиална инфраструктура може да бъде един от признаците на сегрегация на зони от града.
Между 30 и 49% варира неудовлетвореността на софиянци от обществените пространства и зелените зони, природата и качеството на питейната вода, трудовите и бизнес благоприятни условия, както и равнищата на приходи, достъпността на жилищата и обществените услуги. Най-високо е неудовлетворението от обществените пространства (пазари, площади, пешеходни зони) измежду респондентите от северните райони - от Люлин и Обеля, от Дружба и от новите южни квартали. Неудовлетвореността от зелените зони надвишава удовлетвореността в северните и западните квартали, в новите южни квартали, Младост и Мусагеница. Към положението на природата в част от кварталите неудовлетвореността е оскъдна, само че в крайградските зони, южната част и кварталите Надежда, Орландовци и Свобода тя е висока. Качеството на питейната вода е проблем на подвитошките квартали и крайградските зони.
Достъпността на жилищата в града е най-неудовлетворителна за респондентите от крайградските зони, Левски, Хаджи Димитър, Сухата река, Дружба, Люлин и Обеля.
Достъпната работа е и на трето място (в челото на класацията) измежду спонтанните отговори на въпроса кои са най-привлекателните черти на София, само че в същото време участниците са на мнение, че множеството благоприятни условия за работа не водят до фрапантно по-висок витален стандарт. Софиянци правят оценка трудовата обстановка като амбивалентна – многото благоприятни условия за работа притеглят в града доста хора, които обаче основават конкурентна среда и не получават задоволително положителни приходи. Най-критични към опциите за достъп до пазара на труда са хората с по-ниски приходи, а северните и западните квартали, както и северната крайградска зона още веднъж концентрират повече незадоволеност. Работещите в частния бранш са малко по-скептични към опциите за бизнес в София от работещите на държавна или общинска работа, само че и в двете групи общата задоволеност надвишава 70%. Анализът демонстрира преобладаващо мнение, че трудовите и бизнес благоприятни условия на града го карат да пораства, само че равнището на приходите остава незадоволително задоволително.
По отношение на приходите, най-висока незадоволеност предстоящо споделят пенсионерите и безработните, следвани от заетите с ръчен труд (60% неудовлетворени, от които половината са изцяло неудовлетворени). Териториално най-голяма централизация на недоволни от равнищата на приходите си са в Левски, Хаджи Димитър, Сухата река, Христо Ботев, следвани от северната крайградска зона и Дружба.
Като максимален дразнител в живота си в града непринудено запитаните посоват най-много трафикът (46%), мръсният въздух (36%), презастрояването и чистотата. Мръсният въздух се показва като главен проблем на София от близо три четвърти от софиянци - най-често от респондентите в пет от 13-те зони - северните квартали на града, част от западните (Люлин, Обеля, Овча купел, Славия, Факултета) и крайградските зони. Обобщаването на резултатите, свързани с въздуха обаче дава посока за разбори, че софиянци са чувствителни към казуса, само че чувствителността им не е директно обвързвана с тяхното присъединяване и привички. В Овча купел, Славия и Факултета и крайградските зони да вземем за пример респондентите са удовлетворени от чистия въздух в квартала си, само че афишират мръсния въздух за проблем номер едно на София.
16% от запитаните показват непринудено чистотата като един от главните проблеми в града и 71% не са задоволени от чистотата. Близо две трети от жителите на южната крайградска зона обаче пък са изцяло задоволени от чистотата в кварталите си, а към 50% са отчасти задоволените измежду поданици на северната крайградска зона, на градския център и на Овча купел, Славия и Факултета. Високото равнище на звук е общоприет проблем на огромните градове и в София неудовлетвореността по този индикатор възлиза на 59%, въпреки че тоталната незадоволеност не е прекалено висока. Софиянци по-скоро са привикнали с шума – той не се явява в листата със непринудено посочвани проблеми нито на града като цяло, нито на кварталите, в които живеят респондентите.
Състоянието на улиците и постройките в града е неудовлетворително за 56%. Според тези респонденти сградният фонд се санира на правилото „ всеки за себе си “, а положението на уличната настилка и тротоарите е неприятно. Уличната инфраструктура („ дупките по улиците “) държи първото място в непринудено посочваните проблеми на кварталите. Сигурността изобщо не се загатва, когато молим хората сами да назоват проблемите на града и кварталите, а при въпрос дали са задоволени от сигурността в града, делът на неудовлетворените е 51%, а делът на задоволените - 47%.
Един от в детайли прегледаните знаци за качеството на живот е мнението за жилищните условия за семействата. От събраните данни излиза наяве, че столичното население разполага с релативно задоволителен жилищен фонд. Преобладаващият модел е на ядреното семейство, което населява най-често 2-3 стаи. Основната част от респондентите населяват лични или съ-собствени парцели (63%) или пък такива, които са им предоставени безплатно (26%). На свободен наем живеят единствено 9%, а наемателите на общински жилища са пренебрежимо число. Най-голям е относителният дял на наемателите във възрастовите сегменти 18-30 и 31-40 години. Очаквано, най-много притежатели на ипотекирани жилища има във възрастовия диапазон 31-40 с приходи над 1000 лева на член от семейството. Жилищният въпрос в София се взема решение напълно частно и пазарно, само че някои софиянци не разполагат с финансов запас да упражняват пазарен избор и остават да живеят в жилищата, които наследяват. Тази наклонност се вижда най-много в кварталите Овча купел, Славия, Факултета, Надежда, Орландовци, Свобода, Връбница, Красна поляна, Разсадника, Фондови жилища.
Над 70% от респондентите живеят в жилища в здания, строени преди 1989 година Дяловете на живеещите в напълно санирани здания и на живеещите в здания, строени след 1990 година са съвсем еднообразно огромни – малко под една пета. Друга една пета живеят в напълно несанирани здания. Потенциален проблем на столицата, регистриран в проучването е, че сградният фонд остарява и се амортизира, а поддръжката му е напълно самодейност на обособените притежатели на фамилни парцели, които ги благоустрояват “на парче ” и „ във вътрешността “. Това изяснява и фактът, че близо две трети от респондентите правят оценка положението на постройката, в която се намира жилището им, като по-скоро положително или доста положително, а по-малък дял от 38% намират положението на постройките и улиците в квартала си за задоволително.
Генерално обаче множеството респонденти намират, че в последните години кварталите им се трансформират към по-добро и стават по-добри места за живеене. Най-доволни са жителите на южната крайградска част, центъра, следвани от живеещите в старите южни квартали (Красно село, Лозенец, Гоце Делче, Дианабад), както и тези в Яворов и Гео Милев, в новите южни подвитошки квартали и в северната крайградска зона. Най-много неудовлетворени от квартала си има в Дружба, в крайните западни квартали (Славия, Овча купел, Факултета), в северните квартали (Надежда, Орландовци, Свобода) и в западните (Красна поляна, Разсадника, Фондови Жилища), Люлин и Обеля. Като цяло софиянци са по-доволни от града си и по-умерено удовлетворени от квартала си. Логично, когато бъдат запитани, дали центърът или кварталите да се развиват предпочитано, три четвърти от респондентите избират кварталите.
Възможностите за работа и равнището на възнаграждение в София се преглеждат еднопосочно като по-добри от останалите обитаеми места в страната. При преимуществата на града, непринудено посочвано от 24% от респондентите, излиза в челната тройка „ работните места, опциите за работа и реализация “. За 80% от участвалите в проучването, в София човек елементарно може да си откри работа. Напълно съгласни с това изказване са 37%, а частично го поддържат 42%. Едва 15% са частично несъгласните, а единствено 4% изрично отхвърлят тази опция. Добрите благоприятни условия за намиране на работа в София са налице съгласно всички възрастови и обществени групи. Най-негативни към опциите за работа в София са хората с по-ниско обучение, най-възрастните, тези с най-ниски приходи и неработещите. Възможностите за възстановяване на кариерното развиване посредством квалификационен курс са положителни в града за 66% от интервюираните, а 26% са на противоположното мнение.
Нивото на приходите е друга извънредно значима и в детайли прегледана тематика за качеството на живот. Възможностите за работа в София удовлетворяват потребността от порядъчен живот на 58% от интервюираните. На противоположното мнение са 36%. По тематиката за равнището на приходи записваме поляризация в удовлетвореността (49%:49%). Доволни от приходите си в по-голяма степен са висшистите и тези с по-високи приходи на член на семейството. По-големи благоприятни условия за порядъчен приход виждат частните притежатели и самонаетите, а равнището на възнаграждение е по-добро за живеещите в центъра, новите квартали и наоколо до Бизнес парка. Възможностите за бизнес в София се дефинират като положителни от 66% от столичани, а негативизъм показват 28% от тях. Позитивен е и фактът, че самите частни притежатели и самонаети показват по-висока задоволеност от опциите за бизнес в София. Тази позиция се споделя от 86% от тях, като 32% са изцяло задоволени, а 54% - частично.
Запитани за материалното положение на семействата си, 48% споделят, че средствата им стигат за всички нужни неща, 34% са с положителни приходи, а 3% са с високи приходи. Трудности изпитват 16%, като на 9% средствата не им доближават за част от нужните неща, а 7% показват, че са с ниски приходи. Принудени да изпитват ограничения са 45% от безработните и 41% от пенсионерите.
Въпреки оптимистичната самокритика, на близо 1/3 от софиянци през последните 12 месеца се случвало да не могат да посрещнат сметките си за комунални услуги. 9% от участниците в проучването са употребявали услуги на компании за бърз заем, а за 1/3 от тях употребяват такива неведнъж.
Развитието на туризма в София се прави оценка положително от 62% от участниците в проучването, като 34% не виждат основна смяна, а за едвам 2% развиването е в отрицателен проект. Най-позитивните оценки дават жителите в центъра на града, които имат и най-преки наблюдения - 96%. За 68% привличането на още туристи би трябвало да продължи, а за 27% би трябвало единствено да се поддържа постигнатия им размер. Само 2% са биха подкрепили ограничения за ограничение на туристите.
Най-разпространеният метод за отопляване измежду семействата в София е Топлоелектрическа централа. Двама от трима интервюирани декларират, че употребяват парно в отоплителния сезон. Всяко пето домакинство (19%) употребява единствено електричество. Общо 15% от семействата употребяват твърдите горива, посочени за един от главните замърсители на въздуха в София – напълно или употребявани в композиция с електричество. Ако трябваше отначало да изберат с какво да се отопляват в зимните месеци, софиянци още веднъж биха избрали главно Топлоелектрическа централа (60%) и електричество (18%). Удовлетвореността от качеството на топлоподаването измежду жителите на столицата е високо - 70% от тях декларират, че са изцяло или частично задоволени от него. Едва 5% са недоволни – най-вече живеещите в квартал Дружба. Предпочитанията към отопление на газ нарастват 6 пъти по отношение на настоящето положение, а към твърдите горива понижават 4 пъти. Отоплението на газ, което е ниско застъпено все още, би било предпочетено шест пъти повече, в сравнение с са действителните му консуматори. Като един най-екологично чистите разновидности за отопление, създаването на тактика за популяризирането му би срещнало поддръжка от обществото. С оглед на обстоятелството, че това е скъпа и огромна инвестиция, стимулирането и поддръжката от страна на общината повече семейства да преминат на газ е един от вероятните подходи към превъзмогването на проблемите с чистотата на въздуха в града. Мнозинството от софиянци (56%) заплащат до 800 лв. през целия отоплителен сезон, друга 1/3 - сред 801 и 1500 лв., а 9% от семействата имат разноски за отоплителен сезон над 1500 лева
Жителите на столицата са изцяло доста удовлетворени от качеството на водата и водоподаването в града. 89% от тях декларират, че са изцяло или по-скоро задоволени. Когато биват запитани съответно за качеството на питейната вода обаче, позитивните оценки стават малко по-умерени - 70% са изцяло или отчасти задоволени от него, до момента в който 27% декларират, че не са.
По отношение на превоза и транспортните привички, данните демонстрират, че болшинството от семействата в столицата имат автомобил – 71%, а най-малко един велосипед има във всяко трето (31%) домакинство. Изследването засича пренебрежимо малко водачи на мотоциклети и електрически автомобили. По-голяма част от семейства имат един автомобил (73%), а всяко четвърто поддържа два. Малцина имат 3 и повече коли – 2%. В същото време, велосипедите в семействата са с еднакъв дял по едно или две (по 43-44%), а тези с три или повече са 13%.Основният метод, по който жителите на София се придвижват в града, е градският превоз – 63%. Автомобил употребяват всекидневно 27%, макар че три от четири семейства имат най-малко един. Делът на хората, които избират да вървят пешком, съгласно резултатите в проучването, е 8%.
Софиянци прекарват най-често сред 30 минути и 1 час на ден в напредване – 37%. За всеки четвърти това време e от 1 до 2 часа, и за още 22% - до половин час. Най-много време (над 2 часа дневно) в придвижване прекарват към 14% от столичани. Най-много време приблизително дневно в придвижване прекарват живеещите в източните квартали. Най-често употребяваният градски превоз е рейсът (58%), метро употребяват 42%, а в трамваи и тролеи се движат 20-23% от столичани. На един от трима интервюирани не се постанова да се прекачва сред разнообразни транспортни средства при естественото си напредване в града. Значителен дял (40%) го вършат един път, а 28% два или повече пъти.
Мненията на столичани по отношение на това, какво би трябвало да се развива предпочитано в града – пътни артерии или пешеходни пространства, са поляризирани. С лек превес (51% по отношение на 48%) надвива мнението, че това би трябвало да са пътните артерии. Мнозинството от софиянци (68%) считат, че построените велоалеи не са задоволителни и би трябвало да се изградят още, само че не и по метода, по който са били изграждани до в този момент – за двама от трима интервюирани това би трябвало да стане по нов модел.
Чистотата и сметосъбирането са непринудено дефинирани и посочвани като проблем от 18% в кварталите и от 16% като подобен на града. При оценяването на чистотата в София, измерваме незадоволеност от 71% и положителни настройки на едвам 28% от интервюираните. Едва 16% от столичани споделят, че събират и изхвърлят боклука си разделно постоянно, а на 34% това се случва от време на време. Основополагаща причина за разделното събиране и изхвърляне на боклуци от семействата е съществуването на такива контейнери наоколо до жилищата. Затова не е изненадващо, че 97% от извършващите тази дейност всекидневно и 66% от тези, които го вършат от време на време са с такива контейнери наоколо.
Зелената система в града е извънредно значима както в всекидневието, по този начин и при превозване на свободното време. Състоянието на зелените зони, които включват паркове и градини, се правят оценка преобладаващо положително (60%). Това значително се изяснява с осъщественото през последните години възстановяване на положението на огромните паркове в София. Затова 39% от столичани споделят, че са се разхождали през последния месец в градски парк, а още 26%, че са го сторили през последните три месеца. По 12% дефинират като плюсове на кварталите си парковете и като минуси зелените площи, които не се поддържат (междублоковите пространства). Общата незадоволеност от зелените зони в града доближава 39%.
Витоша е съществена полезност за софиянци. Не случайно 9% от интервюираните непринудено я показват при преимуществата на София. Прекарването на свободното време по пътеки й е едно от обичаните им занимания – 12% са го сторили през последния месец, а още 40% през последната година. Анализът на отговорите във фокус групите и набелязаните проблеми, свързани с достъпа до планината, които са от изключителна значимост за жителите на столицата, водят до изведената рекомендацията в отчета от проучването за разработване и осъществяване на ясна визия за възстановяване положението на обособените съставни елементи, свързани с Витоша.
По отношение на сигурността, 51% от софиянците са напълно или частично неудовлетворени, до момента в който 47% са на противоположното мнение. Мнозинството от хората обаче се усещат изцяло или частично в сигурност в квартала си (61% против 38%, които не споделят такова усещане) и в София като цяло (54% против 45%). Те споделят и мнението, че градът е станал по-безопасен спрямо десетилетие обратно. Сигурността, обаче, тормози софиянци от източните и западните не доста отдалечени от центъра райони, както и жителите на северозападните огромни панелни квартали.
По отношение на здравното обезпечаване и здравословното положение на жителите, данните от актуалното изследване сочат, че 96% от жителите на столицата на 15 или повече години са здравно обезпечени и едвам 4% - с прекратени здравноосигурителни права. Това значи, че във връзка с здравно неосигурените лица данните за София са по-положителни от тези за страната, които са 9% съгласно национално представително изследване на „ Алфа Рисърч “ от 2018 година по поръчка на Министерство на здравеопазването. Напълно задоволени от здравословното си положение са 34% от столичани. Други 45% са частично задоволени. По-негативни към здравния си статус все още са една пета от жителите на столицата - 17% - частично неудовлетворени и 3% - изцяло неудовлетворени. Близо половината от жителите на столицата заявяват, че са употребили доболнична помощ (личен доктор или поликлиника) (52%) или услугите на клинична лаборатория/ проучвания (48%) в последната една година. Делът на софиянци, прибягнали до болнична помощ за последните 12 месеца, е три пъти по-малък (18%). Приблизително 72% от всички поданици на столицата правят оценка качеството на доболничната помощ като изцяло или частично приемливо. Сходен е делът в проучването (77%) на задоволените от услугите на клиничните лаборатории. По-ниска е оценката за болничната помощ измежду софиянци (42%), като съществена причина за това е фактът, че огромна част не са се сблъсквали с сходни услуги и не могат да оценят тяхното качество.
По отношение на спорта, изследването записва наклонност, че болшинството от жителите на София не спортуват интензивно. Всеки седем от 10 интервюирани (71%) признават, че не отделят време за спортни дейности през седмицата, а измежду тези, които спортуват, най-голям е делът на респондентите, упражняващи физическа интензивност спорадично: до 2 часа седмично (9% от всички столичани или 1/3 от интензивно спортуващите). Едва 14% споделят, че употребяват колело през седмицата, като тук още веднъж приказваме по-скоро за спорадична, в сравнение с за постоянна интензивност. Употребата на колело е сведена най-често до два дни в седмицата (посочена от 8% от всички интервюирани столичани или над половината от каращите велосипед в града).
59% от интервюираните смятат, че има добре развити платени спортни обекти в квартала им, а съгласно 40% сходни уреди липсват. За безплатните спортни обекти (напр. общински фитнес площадки) 47% считат, че има сходни обекти, а съгласно 52% безвъзмездни спортни уреди липсват в квартала. За 5% от столичани е належащо да се запълни неналичието на платени спортни зали и клубове в квартала им, а съгласно 1⁄4 (26%) би трябвало да има повече безвъзмездни спортни уреди.
В отговор на затворен въпрос „ Какъв град е София за Вас? “, жителите я разпознават с разнородни характерности: както като град с благоприятни условия за обучение (52%), по този начин и с антична история (50%); както като бързо разрастващ се град (44%), по този начин и като град с богат културен плакат (39%). В същото време, градът се разпознава и като прелъстителен за туризъм (38%), бързо изменящ се (34%), град с съвременен градски превоз (33%). 29% от столичани разпознават София като град с красива архитектура, а 1 от 5 души счита, че тя е град с съвременен образ. В дъното на класацията остават характерности на София като „ град с доста зеленина “ – 11%, град със мощна стопанска система - 10%, град с положително ръководство - 10%.
Близо една четвърт от софиянци вземат участие в доброволни цивилен организации, клубове и сдружения с най-разнородни действия. Най-голям брой членове притеглят синдикатите (5% от всички анкетирани), спортните сдружения (4% от респондентите), занимание сдруженията, самодейни групи и професионални сдружения (всяко с присъединяване на 3% от столичани). На последни места по присъединяване са сдруженията в интерес на запазване на архитектурното завещание, потребителските организации и групите за взаимопомощ (между 0.1% и 0.6%) заради по-специфичния темперамент на проблемите и идеите, които отстояват.
Софиянци не престават да бъдат недоверчиви, въпреки и по-малко спрямо 2015 година 49% не са съгласни с изказванието, че на множеството хора може да се има доверие. Съгласните са малко повече, въпреки и да са внимателни и да се съгласяват единствено частично. Доверието в анонимния различен е по-високо по отношение на хората от квартала – 59% от респондентите споделят, въпреки и частично, изказванието, че на множеството хора в квартала им може да се има доверие. Доверието към съкварталците е фрапантно по-високо от доверието към съгражданите въобще в централната градска част.
Софиянци са умерено удовлетворени от себе си и живота си – най-много от здравословното си положение (34% изцяло задоволени, други 45% – частично), а релативно най-слабо – от финансовото положение на семействата си (съотватно 13% цялостна и 52% частична удовлетвореност) и от салдото сред работно и свободно време (съответно 19% и 49%). Респондентите имат вяра, че имат независимост на избор и надзор върху живота си. Още по- мощно имат вяра, че това, което вършат в живота си, има смисъл. Тези данни са знаци за това, че множеството софиянци се усещат обществено включени, макар ниското междуличностно доверие, записано в проучването.
Впечатленията на жителите от работата на Следствен отдел към окръжна прокуратура значително се дефинират от персоналния им опит при пряк контакт. Близо половината от тях (48%) споделят, че не са имали взаимоотношения с администрацията през последните 2-3 години. Безспорно най-много усещания жителите са добили при използването на административни услуги (49%). С надалеч по-малки натрупвания са подаването на тъжби и сигнали (4%), присъединяване в инициативни комитети (2%) и публичните съвещания и разисквания (1%). Средните оценки, които жителите дават на употребените от тях услуги могат да се обобщят по следния метод: административните услуги и присъединяване в публични съвещания и разисквания се прави оценка като по-скоро задоволително, до момента в който при присъединяване в инициативни комитети и полемики, и подаване на тъжби и сигнали се показва неутрална позиция (нито задоволен, нито неудовлетворен).
Изследването демонстрира, че са нужни старания за подобряването на връзката с жителите, с цел да се реализира по-добра видимост на резултатите в другите посоки от развиването на града. Специално внимание следва да се обърне на информираността за събития, форми и канали за връзка, в които жителите могат да изразят мнението си за развиването на града и с цялостното чувство за бистрота и отчетност пред жителите. В този подтекст е значимо да се означи, че Наредба за публичните разисквания работи от относително скоро и резултатите от нейното използване към момента не могат да бъдат оценени изцяло.
Ефективната връзка сред жители и община е изведена като основен фактор за това жителите да могат да пазят ползите си и да вземат участие в ръководството на града. Затова и обработените данни и отговори в проучването дават съображение за рекомендация за създаване на цялостна система за връзката на София, което да залегне като приоритет в дълготрайната тактика Визия за София.
Текстът на целия отчет от необятното представително изследване за качество на живот в София с още извадки, разбори и рекомендации, можете да намерите тук.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ