Без САЩ: Близо 30 държави ще търсят решение за блокирания Ормузки проток
Представители на съвсем 30 страни ще се срещнат през днешния ден, с цел да обсъдят дипломатически и политически ограничения за наново отваряне на Ормузкия пролив – сериозен корабен маршрут, блокиран поради спора сред Съединени американски щати и Израел против Иран, съобщи Асошиейтед Прес.
Британският министър председател Киър Стармър съобщи, че виртуалната среща, водена от външния министър Ивет Купър, „ ще оцени всички жизнеспособни ограничения за възобновяване на свободата на мореплаване, гарантиране на сигурността на блокираните кораби и моряци и обновяване на придвижването на жизненоважни артикули “.
Иранските офанзиви против търговски кораби и опасността от нови сходни дейности стопираха съвсем целия трафик по водния път, който свързва Персийския залив с останалата част от международните океани. Това блокира значим маршрут за международния поток от нефт и докара до внезапно повишаване на суровината.
САЩ няма да вземат участие в срещата. Бившият президент Доналд Тръмп съобщи, че обезпечаването на водния път не е работа на Америка, като прикани съдружниците да „ отидат да си вземат личния нефт “.
Нито една страна не се ангажира със мощ за отварянето на пролива, до момента в който боевете не престават и Иран може да нападна кораби с ракети, дронове, щурмови кораби или мини. Въпреки това Стармър уточни, че военни плановици от няколко страни ще обсъдят по какъв начин да подсигуряват сигурността на корабоплаването „ откакто боевете приключат “.
Междувременно 35 страни, измежду които Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Канада, Япония и ОАЕ, подписаха изказване, с което упорстват Иран да приключи опитите си за блокиране на пролива и дават обещание да „ допринесат за безвредното прекосяване на корабите “.
Срещата през днешния ден е единствено първата стъпка, последвана от срещи на работно равнище, на които ще се уточнят детайлите за използването на ограниченията.
Стармър предизвести, че възобновяването на корабоплаването няма да бъде елементарно и ще изисква комбиниране от военна мощ и дипломатически старания, както и партньорство с морската промишленост.
България е измежду поканените на срещата, разкри служебният министър на външните работи Надежда Нейнски в ефира на NOVA.
„ Категорично това не е покана за военна интервенция. Ние нямаме капацитет за отварянето на протока. Ние сме част от НАТО, стремим се да бъдем влиятелен член, тъй като е въпрос на сигурност. България няма да взе участие във военна коалиция за разчистването на Ормузкия пролив, тъй като не разполагаме с благоприятни условия за това. Аз ще вземам участие в диалога с английския министър председател Киър Стармър, с цел да се срещна с събитията и обстановката “, съобщи Нейнски.
Идеята за интернационалните старания припомня на „ обединението на искащите “, водена от Обединеното кралство и Франция, която поддържа сигурността на Украйна след бъдещо преустановяване на огъня. Според специалисти това е част от напъните на Европа да покаже самостоятелност и подготвеност за лична отбрана, изключително след предлагането на Тръмп Съединени американски щати да се отдръпват от НАТО.
Британският министър председател Киър Стармър съобщи, че виртуалната среща, водена от външния министър Ивет Купър, „ ще оцени всички жизнеспособни ограничения за възобновяване на свободата на мореплаване, гарантиране на сигурността на блокираните кораби и моряци и обновяване на придвижването на жизненоважни артикули “.
Иранските офанзиви против търговски кораби и опасността от нови сходни дейности стопираха съвсем целия трафик по водния път, който свързва Персийския залив с останалата част от международните океани. Това блокира значим маршрут за международния поток от нефт и докара до внезапно повишаване на суровината.
САЩ няма да вземат участие в срещата. Бившият президент Доналд Тръмп съобщи, че обезпечаването на водния път не е работа на Америка, като прикани съдружниците да „ отидат да си вземат личния нефт “.
Нито една страна не се ангажира със мощ за отварянето на пролива, до момента в който боевете не престават и Иран може да нападна кораби с ракети, дронове, щурмови кораби или мини. Въпреки това Стармър уточни, че военни плановици от няколко страни ще обсъдят по какъв начин да подсигуряват сигурността на корабоплаването „ откакто боевете приключат “.
Междувременно 35 страни, измежду които Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Канада, Япония и ОАЕ, подписаха изказване, с което упорстват Иран да приключи опитите си за блокиране на пролива и дават обещание да „ допринесат за безвредното прекосяване на корабите “.
Срещата през днешния ден е единствено първата стъпка, последвана от срещи на работно равнище, на които ще се уточнят детайлите за използването на ограниченията.
Стармър предизвести, че възобновяването на корабоплаването няма да бъде елементарно и ще изисква комбиниране от военна мощ и дипломатически старания, както и партньорство с морската промишленост.
България е измежду поканените на срещата, разкри служебният министър на външните работи Надежда Нейнски в ефира на NOVA.
„ Категорично това не е покана за военна интервенция. Ние нямаме капацитет за отварянето на протока. Ние сме част от НАТО, стремим се да бъдем влиятелен член, тъй като е въпрос на сигурност. България няма да взе участие във военна коалиция за разчистването на Ормузкия пролив, тъй като не разполагаме с благоприятни условия за това. Аз ще вземам участие в диалога с английския министър председател Киър Стармър, с цел да се срещна с събитията и обстановката “, съобщи Нейнски.
Идеята за интернационалните старания припомня на „ обединението на искащите “, водена от Обединеното кралство и Франция, която поддържа сигурността на Украйна след бъдещо преустановяване на огъня. Според специалисти това е част от напъните на Европа да покаже самостоятелност и подготвеност за лична отбрана, изключително след предлагането на Тръмп Съединени американски щати да се отдръпват от НАТО.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




