Земеделци искат създаването на застрахователен фонд за компенсации на пропадналите площи
Представители на Браншова камара „ Плодове и зеленчуци “ оферират да се сътвори осигурителен фонд за обезщетения на пропаднали площи, съобщи Коста Петров, ръководител на Сдружението „ Българска праскова “ в Сливен. Предложението бе направено по време на среща сред заместник-министъра на земеделието Тодор Джиков и овощари от разнообразни краища на страната във връзка провалите върху овощни насаждения от измръзване в края на месец март. Сред присъстващите бяха стопани от Сливенско, Айтос, Карнобат, Стара Загора, Хасково и др.
Средствата във фонда ще се набират посредством импорт от притежателите на обработваеми земи, които получават дотация. Те ще се внасят на година и ще се натрупват, а при потребност ще се изплащат на потърпевшите с помощ и от страната. Според Петров, в процеса на договаряния методът на събиране на средства може да бъде разискван и да се вземат образци от други страни.
Председателят на „ Българска праскова “ посочи, че застрахователите не вършат застраховка до 20 април. Той бе безапелационен, че от министерството би трябвало да вземат съществени решения по какъв начин да се прави застраховането и кои компании да имат право да застраховат, поради голям брой неточни практики от тяхна страна.
Според Венцеслав Темелков, който е брокер и има опит в застрахователния бизнес, смяната в метеорологичните условия в последните години прави нужна смяна и в нормативните уредби при застраховането. Рискът от измръзване го няма в напътствията от Държавен фонд „ Земеделие “, като там попадат единствено риск от градушка, стихия, пороен дъжд и осланяване, сподели той. Освен това, взели участие застрахователни сдружения, които нямат презастраховател, водят до риск при съществуване на по-голяма вреда, тя да не се покрие.
„ Проблемът, който имахме на 30 март, беше доста тежък за района, напомни Коста Петров. Температурите паднаха до -5, -7 градуса тук-там, което е пагубно за доста от костилковите цветни култури, като бадем, череша, праскова, кайсия. Има провали при сливи, ябълки и круши. Почти 80-90 % са провалите при кайсиите и прасковите, ранните сортове череши – също 80-90 %, а при късните доближават до 50 %. Пропадането при бадемите е близо 100 %, при сливовите насаждения – тук-там до 50 %.
Много от хората разчитат на тази продукция и остават без приходи цяла година, изясни той. При овощарството обработването продължава и след пропадането на реколтата, за са се приготвят дръвчетата за идната година, а разноските не престават. Той цитира предписание при застрахователите, че в случай че пропадането на земеделската повърхност надминава 75 %, то това попада в графата „ тотал вреда “.
Браншова камара „ Плодове и зеленчуци “ и асоциациите в този бранш са получили увещание, че ще бъдат обезщетени за тези площи, уточни още Коста Петров.
Средствата във фонда ще се набират посредством импорт от притежателите на обработваеми земи, които получават дотация. Те ще се внасят на година и ще се натрупват, а при потребност ще се изплащат на потърпевшите с помощ и от страната. Според Петров, в процеса на договаряния методът на събиране на средства може да бъде разискван и да се вземат образци от други страни.
Председателят на „ Българска праскова “ посочи, че застрахователите не вършат застраховка до 20 април. Той бе безапелационен, че от министерството би трябвало да вземат съществени решения по какъв начин да се прави застраховането и кои компании да имат право да застраховат, поради голям брой неточни практики от тяхна страна.
Според Венцеслав Темелков, който е брокер и има опит в застрахователния бизнес, смяната в метеорологичните условия в последните години прави нужна смяна и в нормативните уредби при застраховането. Рискът от измръзване го няма в напътствията от Държавен фонд „ Земеделие “, като там попадат единствено риск от градушка, стихия, пороен дъжд и осланяване, сподели той. Освен това, взели участие застрахователни сдружения, които нямат презастраховател, водят до риск при съществуване на по-голяма вреда, тя да не се покрие.
„ Проблемът, който имахме на 30 март, беше доста тежък за района, напомни Коста Петров. Температурите паднаха до -5, -7 градуса тук-там, което е пагубно за доста от костилковите цветни култури, като бадем, череша, праскова, кайсия. Има провали при сливи, ябълки и круши. Почти 80-90 % са провалите при кайсиите и прасковите, ранните сортове череши – също 80-90 %, а при късните доближават до 50 %. Пропадането при бадемите е близо 100 %, при сливовите насаждения – тук-там до 50 %.
Много от хората разчитат на тази продукция и остават без приходи цяла година, изясни той. При овощарството обработването продължава и след пропадането на реколтата, за са се приготвят дръвчетата за идната година, а разноските не престават. Той цитира предписание при застрахователите, че в случай че пропадането на земеделската повърхност надминава 75 %, то това попада в графата „ тотал вреда “.
Браншова камара „ Плодове и зеленчуци “ и асоциациите в този бранш са получили увещание, че ще бъдат обезщетени за тези площи, уточни още Коста Петров.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ