Представители на българския бизнес искат преразглеждането на част от ограничителните

Представители на българския бизнес желаят преразглеждането на част от ограничаващите ограничения против COVID-19. По-конкретно желаят отпадане на условието до огромните търговски обекти да бъдат допускани единствено лица, притежаващи така наречен зелен документ. Това се споделя по едно и също време в две позиции, публикувани през днешния ден – едната от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), другата – от Сдружението за съвременна търговия (СМТ). И съгласно двете бизнес организации възбраната за достъп до обекти с повърхност над 300 кв. метра без съществуването на зелен документ не реализира стремежи резултат за ограничение разпространяването на ковид, а редом с това води и до слагането на разнообразни бизнеси и търговци в неравностойно състояние. Също по този начин се следи и спад на оборотите, от което страдат освен бизнесите, само че и страната, защото в хазната постъпват по-малко доходи. Не на последно място ускорява и риска в по-малките магазини и търговски обекти, където е доста мъчно и съвсем невероятно да бъдат спазвани останалите ограничения, най-много за спазването на отдалеченост сред обособените гости. Поради тези и други аргументи от БТПП и СМТ оферират отпадане на зелените документи за обектите над 300 кв. метра за сметка на по-строгия надзор върху въвеждането и спазването на други антиепидемични ограничения. Ето и какви са позициите и съответните оферти на двете бизнес организации: БТПП БТПП, като национално приета работодателска организация, през последните две години неведнъж изпрати свои мнения и писма до способените институции, във връзка със сигнали от българските компании, че наложените със заповедите на Министъра на опазването на здравето ограничавания и ограничения са дискриминационни и водят до неравно отнасяне на търговците в България. Палатата поддържа напъните за опазване на човешкото здраве и живот от COVID-19 и осъзнаваме сложната задача, пред която е изправено Министерството на здравеопазването. Счита обаче, че е належащо да се вкара по-рационален метод и ограниченията да бъдат налагани равноправно, без да има привилегироване на едни браншове пред други. Наложеното предписание за ограничение на потребителите посредством въвеждането на „ зелен документ “ в огромните магазини не води до ограничение на заболеваемостта, а до ощетяване както на производителите и търговците, по този начин и на самите консуматори. За да се подсигурява опазването на здравето на лицата, е належащо действителното съблюдаване и контрола на наложените ограничения в комерсиалните обекти, като носенето на маски и спазването на отдалеченост. Въведените ограничаващи ограничения на база критерия „ повърхност на обекта “ като граница, до достигането на която не важат поставените ограничавания за допускане на клиенти, които не разполагат със „ зелен документ “, не водят до понижаване на заболеваемостта, а по-скоро до ощетяване на избран брой стопански обекти. Във връзка с изложеното БТПП смята условието за представянето за зелен документ за обекти с повърхност под 300 кв. м., в които в множеството случаи отсъства опция за използване на противоепидемични ограничения (осигуряване на отдалеченост, следен режим на достъп и придвижване и т.н.) за нерационално при изискване, че по-големите обекти, разполагащи с повърхност от няколко хиляди квадратни метра, разполагат с изискванията да провеждат пространството и процеса на безвредно извършване на покупки за посетителите. БТПП смята, че неравното отнасяне на търговците в България и ограничението на икономическите субекти в страната на процедура ще докара до още по-сериозно задълбочаване на икономическата рецесия и ще усили сивата стопанска система. Наложеният дискриминационен метод с изключение на, че ощетява търговците на артикули за дома, бита и офиса, мебели, електроника, строителни материали и други води до ограничение на пазара и за потребителите, без в същото време ограниченията да подсигуряват опазването на тяхното здраве. Настоящите заповеди не дават и ясно разграничаване сред хранителни магазини и обекти, които оферират най-вече хранителни артикули. Несъмнено е, че питателните артикули са артикули от първа нужда, което изяснява улеснените благоприятни условия за извършване на покупки на такива артикули. В същото време, на българския пазар оперират няколко вериги, в които с изключение на хранителни артикули, се продават и нехранителни (мебели, строителни материали, артикули за дома и офиса, техника), само че за тези вериги условията за „ зелен документ “ не важат. Липсата на явен аршин за типа на обекта в Заповедта насърчава към този момент ясно открояващата се наклонност за увеличение на нехранителния подбор в посочените магазини, като на процедура разрешава той да доближи до 40-50 %. По този метод, със Заповедта се основава конкурентно преимущество за участници, настоящи на един и същи пазар, а точно - липса на регулаторно ограничаване. Това е директно нарушаване на някои от главните пазарни правила като защита на конкуренцията и свободната стопанска самодейност, заложени в Конституцията и Договора за присъединение на България към Европейски Съюз. БТПП смята, че дискриминация е налице и за профилираните дребни хранителни магазини, чиито клиенти се пренасочват към смесени магазини, продаващи по едно и също време хранителни и нехранителни артикули, защото за тях не се изисква зелен документ. Съгласно предоставената информация и данни от наши компании и наши членове може да се направи неоспорим извод, че броят на клиентите, пазарували във физическите магазини на търговците на нехранителни артикули, фрапантно е намалял след въвеждането на условието за „ зелен документ “. Този спад тук-там надвишава 50%. Значителен е спадът и в осъществените доходи от продажби на артикули, като същият в някои обекти надвишава 30%. Тези свои визии за нужда от смяна БТПП изпрати на вниманието на министъра на опазването на здравето, тъй че уредбата на „ зеления документ “ да реализира своите здравни цели, без да води до антиконкурентно и във щета на потребителите деформиране на пазара. БТПП предлага плануваните ограничения да бъдат поправени при вземане предвид на следното: 1) Да са съобразени с правилото за еднообразно отнасяне на търговците продаващи артикули от един и същи сегмент, а точно сходни артикули при сходни условия. 2) Критерият „ повърхност на обекта “ да отпадне при изискване, че бъде направена организация в обекта, която да дава отговор на здравните изисквания; 3) Мерките да бъдат съобразени с действителни експертни разбори на последствията от здравно, пазарно и обществено естество, както и на положителни практики от страна на други страни - членки на Европейски Съюз. СМТ До края на месец февруари рестриктивните мерки, касаещи магазините с чиста комерсиална повърхност над 300 кв. м. по т. 13 от Заповед № РД-01-973 от 26.11.2021 година за въвеждане на краткотрайни противоепидемични ограничения, изм. и доп. със Заповед № РД-01-991 от 02.12.2021 година, да отпаднат, като останат ограниченията за надзор на броя на посетителите (един човек на 8 кв. м.) и носене маски на закрито в комерсиалните обекти. Това предложи на среща в Министерство на здравеопазването Сдружението за съвременна търговия. В противоположен случай ще бъде застрашена цялата екосистема на стационарната търговия на дребно в страната – с всички опасности за стопанската система и благосъстоянието на популацията. Предлаганите от СМТ ограничения са изпитани и задоволително ефикасни за запазване здравето на чиновниците и клиентите. Актуалната епидемиологична обстановка в страната, обусловена от разпространяването на разновидността Омикрон демонстрира, че към този момент липсва връзка сред търсените здравни резултати и настоящите все още противоепидемични ограничения, което води до непропорционално висока социално-икономическа цена за спазването им. Въведените през октомври предходната година ограничавания върху търговията със артикули от неежедневна нужда доведоха до дълготраен спад на клиентите от 20 до 40% в другите категории. Това води до процентен спад в оборота, който тук-там доближава двуцифрени измерения. Продължаващите ограничавания върху активността, отсъствието на личен състав, повишаването на силата, дефицита на работна ръка и спиранията на веригата на доставки основават големи провокации пред фирмите в изискванията на растяща инфлация. Успоредно с това на бранша се постанова да извърши бърза промяна – от развиването на нови канали за търговия до увеличение енергийната самостоятелност – всичко това с лимитираните от пандемията запаси и без нужната поддръжка от страна на страната. Отделните посоки в бранш търговия – хранителни и нехранителни артикули, са свързани в единна тъкан посредством вложения, взаимно прилагане на търговски площи, логистика и други обслужващи услуги. Продължителното намаляване на една част от него неизбежно ще се отрази и на другата. Затова настояваме за реален небосвод за облекчение ограниченията, ограничаващи търговията със артикули от неежедневна нужда – до 28 февруари.