Решението на БПЦ за папата: Каква е истинската причина?
Представители на Българската православна черква (БПЦ) няма да вземат участие в нито едно от събитията по време на визитата на папа Франциск. Посланието, което Светият синод изпраща с това решение, е ясно. Въпросът е каква е повода, същинската причина, разяснява анализаторът Петър Чолаков в материал за Deutsche Welle .
Тонът на решението на Светия синод по отношение на идното посещаване на папа Франциск безспорно може да бъде избран като студен. Българската православна черква освен няма да има общи богослужения с Римския първосвещеник, само че и нейни представители няма да вземат участие в нито едно от събитията по време на визитата при започване на май. Предвидено е само на 5 май патриарх Неофит и Синодът да се срещнат с папа Франциск в Синодалната палата.
Посланието на БПЦ е красноречиво. И пределно ясно: папата очевидно е нежелателен. Разбира се, може протоколно да се възрази, че Светите догми не разрешават общо свещенодействие (както, прочее, акцентират от БПЦ). По всяка възможност обаче Ватиканът и папа Франциск чудесно знаят това. Поради което решението на Синода наподобява пресилено, раздразнено даже.
Какви са аргументите за тази подчертана дистанцираност? Едва ли можем да я отдадем единствено на последствията от Великата схизма през 1054 година. Защото още през 60-те години на предишния век се следят признаци на стопляне на връзките сред римокатолическата и православната черква. Своеобразен вододел в това отношение е Вторият ватикански събор (1962-1965). Именно той бележи отварянето на католическата черква към другите християнски църкви. На него като слушатели участват 17 делегати на протестантски и православни църкви (единственият българин, който взе участие, е католическият свещеник монсеньор Елдъров). По време на събора папа Павел VI открива непосредствен контакт с патриарха на Вселенската патриаршия Антигор I, което слага началото на така наречен „ разговор на великодушието”. В резултат на 7 декември 1965 година са анулирани взаимните отлъчвания на папата и патриарха, влезнали в действие през далечната 1054 година.
Няколко години по-късно, на 30 ноември 1979, в Истанбул е сложено формалното начало на „ теологическия диалог” сред католическата и православната черква, който цели да построи взаимно доверие сред тях и да спомогне за решение на противоречивите въпроси.
Крахът на комунистическите режими през 1989 година води до следващото разтягане на връзките. Причината: възобновяване на източните католически църкви, които до този миг са били потиснати от режима. На доста места избухват разгорещени разногласия поради собствеността на католиците, иззета десетилетия по-рано и дадена на православните църкви.
Тук няма да се стопираме на всички етапи и премеждия в разговора сред католицизма и православието. Важно е обаче да се подчертае, че БПЦ не взе участие в редица срещи, маркирали значими стадии в този разговор. Не взе участие да вземем за пример в основната девета пленарна сесия на интернационалния разговор, състояла през 2006 година в Белград. Не взе участие и на срещите в Баламанд (Ливан, 1993) и Емитсбърг (САЩ, 2000).
Българската православна черква беше хладна и към папа Йоан Павел II при неговото посещаване в страната през 2002 година. Още когато се заприказва за допустима аудиенция на Светия отец, от БПЦ споделиха сбито: „ Ако папата пристигна, ще го посрещнем като всяко публично лице”.
А това първо посещаване на Римски свещеник в България беше от изключителна значимост - не на последно място тъй като почисти едно грозно леке върху репутацията на страната. В резултат от визитата бе комплициран завършек на спекулациите за „ българска следа” в атентата против Йоан Павел II. Както съобщи персонално по време на визитата си, папата в никакъв случай не е вярвал, че България е забъркана в похищението против живота му.
Но да се върнем към решението на Светия синод за папа Франциск. Някои считат, че част от клира към момента живеел в епохата на Средновековието. Но тук казусът май не е толкоз в традициите, колкото в непрогонения фантом на комунизма. По време на оня режим църквата бе смазана от ботуша на Държавна сигурност - и овладяна от вътрешната страна. Проверка на Комисията по досиетата, оповестена при започване на 2012 година, сподели, че 11 от 15-те членове на Светия синод са били сътрудници на някогашната Държавна сигурност.
Ако нежеланието на БПЦ да задълбочи разговора с католическата черква се дължи на кардинални разлики, засягащи самата същина на християнството, това може и би трябвало да бъде разбрано от паството. Би било тъпо обаче, в случай че същинската причина е спотаена в демонстрация на безволие - да вземем за пример боязън от гнева на съветския патриарх Кирил („ сътрудник Михайлов”).
В наши дни други религии с не по-малко комплицирана история на взаимоотношенията показват съгласие. Само един образец: откакто през март пожар изпепели джамия на 55-та улица в Ню Йорк, синагога, ситуирана на същата улица, приюти над 600 мюсюлмани. Това впечатляващо дело заслужава да бъде осмислено от нашето духовенство.
Тонът на решението на Светия синод по отношение на идното посещаване на папа Франциск безспорно може да бъде избран като студен. Българската православна черква освен няма да има общи богослужения с Римския първосвещеник, само че и нейни представители няма да вземат участие в нито едно от събитията по време на визитата при започване на май. Предвидено е само на 5 май патриарх Неофит и Синодът да се срещнат с папа Франциск в Синодалната палата.
Посланието на БПЦ е красноречиво. И пределно ясно: папата очевидно е нежелателен. Разбира се, може протоколно да се възрази, че Светите догми не разрешават общо свещенодействие (както, прочее, акцентират от БПЦ). По всяка възможност обаче Ватиканът и папа Франциск чудесно знаят това. Поради което решението на Синода наподобява пресилено, раздразнено даже.
Какви са аргументите за тази подчертана дистанцираност? Едва ли можем да я отдадем единствено на последствията от Великата схизма през 1054 година. Защото още през 60-те години на предишния век се следят признаци на стопляне на връзките сред римокатолическата и православната черква. Своеобразен вододел в това отношение е Вторият ватикански събор (1962-1965). Именно той бележи отварянето на католическата черква към другите християнски църкви. На него като слушатели участват 17 делегати на протестантски и православни църкви (единственият българин, който взе участие, е католическият свещеник монсеньор Елдъров). По време на събора папа Павел VI открива непосредствен контакт с патриарха на Вселенската патриаршия Антигор I, което слага началото на така наречен „ разговор на великодушието”. В резултат на 7 декември 1965 година са анулирани взаимните отлъчвания на папата и патриарха, влезнали в действие през далечната 1054 година.
Няколко години по-късно, на 30 ноември 1979, в Истанбул е сложено формалното начало на „ теологическия диалог” сред католическата и православната черква, който цели да построи взаимно доверие сред тях и да спомогне за решение на противоречивите въпроси.
Крахът на комунистическите режими през 1989 година води до следващото разтягане на връзките. Причината: възобновяване на източните католически църкви, които до този миг са били потиснати от режима. На доста места избухват разгорещени разногласия поради собствеността на католиците, иззета десетилетия по-рано и дадена на православните църкви.
Тук няма да се стопираме на всички етапи и премеждия в разговора сред католицизма и православието. Важно е обаче да се подчертае, че БПЦ не взе участие в редица срещи, маркирали значими стадии в този разговор. Не взе участие да вземем за пример в основната девета пленарна сесия на интернационалния разговор, състояла през 2006 година в Белград. Не взе участие и на срещите в Баламанд (Ливан, 1993) и Емитсбърг (САЩ, 2000).
Българската православна черква беше хладна и към папа Йоан Павел II при неговото посещаване в страната през 2002 година. Още когато се заприказва за допустима аудиенция на Светия отец, от БПЦ споделиха сбито: „ Ако папата пристигна, ще го посрещнем като всяко публично лице”.
А това първо посещаване на Римски свещеник в България беше от изключителна значимост - не на последно място тъй като почисти едно грозно леке върху репутацията на страната. В резултат от визитата бе комплициран завършек на спекулациите за „ българска следа” в атентата против Йоан Павел II. Както съобщи персонално по време на визитата си, папата в никакъв случай не е вярвал, че България е забъркана в похищението против живота му.
Но да се върнем към решението на Светия синод за папа Франциск. Някои считат, че част от клира към момента живеел в епохата на Средновековието. Но тук казусът май не е толкоз в традициите, колкото в непрогонения фантом на комунизма. По време на оня режим църквата бе смазана от ботуша на Държавна сигурност - и овладяна от вътрешната страна. Проверка на Комисията по досиетата, оповестена при започване на 2012 година, сподели, че 11 от 15-те членове на Светия синод са били сътрудници на някогашната Държавна сигурност.
Ако нежеланието на БПЦ да задълбочи разговора с католическата черква се дължи на кардинални разлики, засягащи самата същина на християнството, това може и би трябвало да бъде разбрано от паството. Би било тъпо обаче, в случай че същинската причина е спотаена в демонстрация на безволие - да вземем за пример боязън от гнева на съветския патриарх Кирил („ сътрудник Михайлов”).
В наши дни други религии с не по-малко комплицирана история на взаимоотношенията показват съгласие. Само един образец: откакто през март пожар изпепели джамия на 55-та улица в Ню Йорк, синагога, ситуирана на същата улица, приюти над 600 мюсюлмани. Това впечатляващо дело заслужава да бъде осмислено от нашето духовенство.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ