Пентагонът призна пред Конгреса: Иран не е планирал да напада първи
Представители на администрацията на президента Доналд Тръмп са признали по време на закрити брифинги пред чиновници на Конгреса, че не е имало разследваща информация, съгласно която Иран е възнамерявал да нападна първи американските сили в района. Това са съобщили пред " Ройтерс " двама източници, осведомени със наличието на срещите.
Разкритията идват, откакто Съединените щати и Израел започнаха огромни удари против Иран - най-амбициозната военна интервенция против страната от десетилетия. По данни на публични представители при офанзивите е умрял висшият водач аятолах Али Хаменей, потопени са ирански военни кораби и са изумени над 1000 цели.
Брифингите, траяли повече от 90 минути, са били извършени от представители на Пентагона пред чиновници на комисии по национална сигурност в Сената и Камарата на представителите. Според източниците администрацията е подчертала, че балистичните ракети на Иран и обвързваните с него прокси групировки съставляват непосредствена опасност за американските ползи.
В същото време обаче не е показана информация, че Техеран е възнамерявал да нанесе първи удар по американски сили.
Това наподобява влиза в несъгласие с обществените причини на администрацията, че интервенцията е подхваната и заради индикации за вероятен " предпазен " удар против американски военни обекти в Близкия изток.
Президентът Тръмп съобщи, че интервенцията, която се чака да продължи седмици, има за цел да предотврати придобиването на нуклеарно оръжие от Иран, да ограничи ракетната му стратегия и да отстрани заканите за Съединени американски щати и техните съдружници. Той прикани иранците да се надигнат и да смъкват държавното управление си.
Тръмп твърди, без да показа обществено доказателства, че Иран е бил на път да придобие дарба да нанася удари по територията на Съединени американски щати с балистични ракети. Според източници, осведомени с американските разследващи отчети, това изказване не е било подкрепено от наличните оценки и е било пресилено.
Междувременно Централно командване на Съединени американски щати заяви за първите американски жертви в спора. Трима военнослужещи са починали, а петима са тежко ранени. Няколко други са получили леки пострадвания от шрапнели и разтърсвания.
От началото на интервенцията американски самолети и военни кораби са нанесли удари по над 1000 ирански цели. Сред употребяваните средства са стратегически бомбардировачи B-2, които са хвърлили 900-килограмови бомби по укрепени подземни ракетни уреди.
Според изследване на Reuters/Ipsos едва 27% от американците утвърждават ударите против Иран, 43% не ги утвърждават, а 29% не са сигурни.
Демократите подлагаха на критика решението на президента, определяйки спора като " война по желание " и сложиха под въпрос отхвърли от продължение на мирните договаряния, за които медиаторът Оман е декларирал, че към момента са имали късмет за триумф.
Разкритията за неналичието на разследващи данни за ирански първи удар евентуално ще засилят политическия спор във Вашингтон по отношение на претекстовете и правната рамка на военната интервенция.
Разкритията идват, откакто Съединените щати и Израел започнаха огромни удари против Иран - най-амбициозната военна интервенция против страната от десетилетия. По данни на публични представители при офанзивите е умрял висшият водач аятолах Али Хаменей, потопени са ирански военни кораби и са изумени над 1000 цели.
Брифингите, траяли повече от 90 минути, са били извършени от представители на Пентагона пред чиновници на комисии по национална сигурност в Сената и Камарата на представителите. Според източниците администрацията е подчертала, че балистичните ракети на Иран и обвързваните с него прокси групировки съставляват непосредствена опасност за американските ползи.
В същото време обаче не е показана информация, че Техеран е възнамерявал да нанесе първи удар по американски сили.
Това наподобява влиза в несъгласие с обществените причини на администрацията, че интервенцията е подхваната и заради индикации за вероятен " предпазен " удар против американски военни обекти в Близкия изток.
Президентът Тръмп съобщи, че интервенцията, която се чака да продължи седмици, има за цел да предотврати придобиването на нуклеарно оръжие от Иран, да ограничи ракетната му стратегия и да отстрани заканите за Съединени американски щати и техните съдружници. Той прикани иранците да се надигнат и да смъкват държавното управление си.
Тръмп твърди, без да показа обществено доказателства, че Иран е бил на път да придобие дарба да нанася удари по територията на Съединени американски щати с балистични ракети. Според източници, осведомени с американските разследващи отчети, това изказване не е било подкрепено от наличните оценки и е било пресилено.
Междувременно Централно командване на Съединени американски щати заяви за първите американски жертви в спора. Трима военнослужещи са починали, а петима са тежко ранени. Няколко други са получили леки пострадвания от шрапнели и разтърсвания.
От началото на интервенцията американски самолети и военни кораби са нанесли удари по над 1000 ирански цели. Сред употребяваните средства са стратегически бомбардировачи B-2, които са хвърлили 900-килограмови бомби по укрепени подземни ракетни уреди.
Според изследване на Reuters/Ipsos едва 27% от американците утвърждават ударите против Иран, 43% не ги утвърждават, а 29% не са сигурни.
Демократите подлагаха на критика решението на президента, определяйки спора като " война по желание " и сложиха под въпрос отхвърли от продължение на мирните договаряния, за които медиаторът Оман е декларирал, че към момента са имали късмет за триумф.
Разкритията за неналичието на разследващи данни за ирански първи удар евентуално ще засилят политическия спор във Вашингтон по отношение на претекстовете и правната рамка на военната интервенция.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ