До човека, който разби сърцето ми
Представи си следната обстановка - момиче момиче седи до прозореца в своята стая, очите са ѝ подпухнали от рев, тялото й потрепва при всеки опит да сподави тихото хлипане, юмруците ѝ са стиснати в обезсърчение, пробвайки се да откри смисъла на всичко това.
Сега си показа лицето ми, тъй като това бях аз - тази, която в никакъв случай не беше задоволително добра за теб, която постоянно беше на втори проект, която се усещаше недооценена.
Аз бях тази, чието сърце разруши.
И въпреки всичко не те ненавиждам. Всъщност желая да ти благодаря. Отне ми много време, само че най-сетне разбрах следното:
Не аз не бях задоволително добра за теб. Ти беше този, който не беше задоволително добър за мен.
Повтарям си тези думи постоянно, с цел да не ги не помни. За да не не помни, че заслужавам освен това от това, което ми даваше ти. С което ме научи да привикна. С което ме накара да се примиря.
Заслужавам освен това от огризките внимание, които ми даваше върху сребърен поднос. Заслужавам освен това от това да бъда пренебрегната и манипулирана. Заслужавам освен това от теб.
Знам, че към този момент не съм същото момиче, което бях онази нощ на пода в спалнята си. Онези нощи на пода в спалнята си. И се гордея с това. Защото повече няма да разреша на никого да ме третира по метода, по който ме третираше ти. Повече няма да давам на никого такава власт над мен, каквато имаше ти. Власт, която ме караше да се усещам безпомощна без теб, изгубена без теб, слаба без теб. Без да съзнавам, че точно ти ме правеше такава.
Ти не беше светлината в моя живот. Ти беше тъмнината в него. Но ми беше нужно дълго време, с цел да го осъзная.
Знам, че ти в действителност не си неприятен човек. Но идващия път, когато се запиташ какво чак толкоз ми направи, спомни си за това момиче на пода в спалнята й. Момиче, което не изпитваше нищо друго с изключение на болежка, обезсърчение, негативизъм – към нея самата, не към теб. Защото те обичаше. И не осъзнаваше, че е не запомнило да обича себе си.
Момиче, което се будеше през нощта и търсеше ръката ти, търсеше избавление в нея... Докато един ден не осъзна, че тази ръка в действителност я беше тласкала надолу, под повърхността. И че единствената ръка, от която имаше потребност, с цел да се избави, беше нейната лична.
А в този момент намерения за момичето, в което се трансфорах. Момичето, което с помощта на теб се роди. Момичето, което към този момент няма да се бори за нечия обич непременно. Защото знае, че любовта се дава. Не се извоюва. Момичето, което към този момент няма да търси непознатото утвърждение, тъй като знае, че най-важно е нейното лично. Момичето, което разбра, че, когато някой те обича, той ще е там, до теб, без да е нужно да го молиш, без да е нужно да го убеждаваш. Просто тъй като го желае – поради себе си. Заради двама ви.
Надявам се, че си благополучен и желая да знаеш, че не скърбя за това, че беше част от живота ми. Защото без теб нямаше да науча най-важния урок. И той е:
Любовта и болката не са двете страни на една монета. Любовта и щастието са!
