Русия върви към бездната. Изходът е назад - по Пътя на срама
Представете си – Владимир Путин, 2 минути преди да „ изгрее “ в ранното утро на 24 февруари, с цел да разгласи началото на съветската инвазия в Украйна.
Какви ли мисли са се въртели в главата му?
Сигурно е виждал по какъв начин в бъдеще ще бъде нареждан до популярните завоеватели от историята на Русия.
„ Иван Грозни, Петър Велики... може би Сталин? “
Вероятно си е представял по какъв начин единствено след няколко дни, най-вече седмици, той, Владимир Владимирович Велики, още веднъж ще приказва пред съветския народ. Но този път с цел да разгласи триумфалното завръщане на Украйна – там, където и е мястото.
Малцината украинци, които дръзнат да му се опълчват, ще научат какво е възприятието да бъдеш стъпкан от непобедимата съветска войска, заканвал се е с присвити очи президентът.
„ Доказаха какъв брой костват преди 8 години, когато дадоха Крим без пердах. А за Запада да не приказваме “, може би си е мислил Путин, до момента в който със удовлетворение е разрешил на презрителна усмивка да плъзне по лицето му. „ Какво толкоз ще създадат – най-вече да оцветят жалките си парламенти с цветовете на Украйна. Оуу, по какъв начин ще се нацупят! А като поутихнат нещата, кой още веднъж ще се умилква за газ? Така им се пада, не се научиха от Сирия да не се закачат с Владимир Владимирович Велики “.
Секунди преди да излезе в ефир, президентът вероятно е погледнал нетърпеливо часовника си и се е замислил по кое време тъкмо ще завърши войната.
„ Дали клоунът от Киев ще се съобщи за няколко часа? Уф, нека се свърши преди годишнината от присъединението на Крим. При всички положения би трябвало да приключим допустимо най-рано, с цел да стартираме мерки за Деня на успеха “…
Всички тези размишления за последните минути от мира са спекулации. Може би Путин е водил вътрешен спор кой уестърн на Джон Форд да прожектира пред министрите си.
Но в случай че сте следили развиването на съветската инвазия, не може да отречете, че тя може да бъде дело единствено на един в действителност болен мозък.
Пътят към бездната
Първата фаза от така наречен специфична военна интервенция бе маркирана като „ сполучлива “. И идната цел на съветската войска, която сякаш била сложена през цялото време, бе „ освобождението на Донбас “. Тази опорна точка щеше да бъде комична, в случай че милиони души по света и в България не я одобряваха за верую.
Кремълската агитация не пада (засега) по тил, само че не може да се каже същото за армията ѝ. Руският блицкриг се провали, драги путинофили. Украйна оцеля след първичния потрес, удържа множеството фронтови линии и мина в нахлуване. И е видно, че небрежно съединеният „ План Б “ е директен Път към бездната.
Ако съветската войска се опита да „ освободи Донбас “, кланетата по модела „ Буча “ ще продължат, тъй като украинците няма да изоставят района. Кадрите на насилието ще държат високо мотивацията на украинската войска, ще принуждават Запада да стяга примката към врата на съветската стопанска система и ще разклащат поддръжката на съдружниците на Москва.
Без значение дали се дължат на корупция, наивна военна тактика или климатични условия – дефицитите на съветската войска към този момент станаха известни на всички. Мобилизирането на няколкохиляден състав от частни армии и сирийски доброволци няма да окаже трагично влияние в хода на войната. Но то показва отчаянието на Москва – тя незабавно се нуждае от бойци и съоръжение.
Путин може да реши този проблем като активизира наборниците. Ако сме склонни да имаме вяра на последните изследвания от Русия, „ специфичната военна интервенция “ е подкрепяна измежду съветското общество. Но основната фраза е „ специфична военна интервенция “. Мобилизирането на елементарни съветски жители освен би представлявало нарушаване на по-ранно заричане на Путин, само че и би означавало „ война “, както и да го извърти Дмитрий Песков.
Така би лъснала една фундаментална неистина, върху която се гради цялата " къща от карти " на съветската пропагандна машина от 24 февруари насам. Неусетно Кремъл ще загуби контрола върху разказа и ще рискува да провокира всеобщо публично неодобрение. Особено в случай че съветските младежи стартират да гинат без да се усеща, че на фронта е реализиран значителен прогрес. Затова Путин надали ще предприеме толкоз радикална стъпка. Ще би трябвало да разчита на това, с което разполага. Което не е малко, само че явно не е и задоволително.
Да приемем, че Донбас въпреки всичко падне. Русия няма да реализира политическа победа. Мнозинството от жителите на района в никакъв случай няма да не помнят съветските бомбардировки, нито ще припознаят новите „ самостоятелни републики “. След като Москва се отхвърли да смъква държавното управление на Зеленски, тогава може да чакаме, че даже да изгубят Източна Украйна, украинските сили извън ще поддържат локални бунтовници и ще трансфорат територията в „ Афганистан “ за съветските окупатори.
Ако твърдо заложи на „ освобождението на Донбас “, Русия ще пропадне в бездната. Може би косо, може би стремително. Но резултатът ще е пагубен. Както за режима, по този начин и за съветския народ.
Пътят на срама
Руската войска би трябвало да се обърне на 180 градуса и да поеме назад - „ Домой “.
Трябва да избере Пътя на срама.
Империята залязва. Добре ще е да го признае допустимо най-скоро, в случай че желае след прочут интервал на реабилитация още веднъж да бъде призната с доверие или най-малко като разумен индивид на интернационалната сцена.
Разбира се, с цел да се случи последното, Руската федерация би трябвало да бъде подложена на демилитаризация и на „ денацификация “. На този стадий е задоволително, в случай че се откаже от териториалните си искания към Украйна, в това число и от Крим.
Владимир Владимирович Велики мъчно ще бъде принуден да утвърди сходни условия. Само допреди месец е подбирал „ васали “ за Киев. Първата фаза от „ специфичната военна интервенция “ може и да е завършила, само че Путин още претърпява първия стадий на скръбта – отричането. Трудно се привиква с действителността, още повече старания изискват да се поеме по Пътя на срама.
Какво ще избере Русия – бездната или срама?
Тя потвърди, че е непредсказуема и по тази причина е невероятно да се допусна сигурно. Но едно е ясно – очертанията на Пътя на срама ще стават все по-отчетливи с наближаването на ръба на бездната.
Затова в случай че Русия пропадне, ще може да вини само себе си. И вероятно дълго време няма да се намерят доброволци, които да й спуснат въже, с цел да я извадят.
Какви ли мисли са се въртели в главата му?
Сигурно е виждал по какъв начин в бъдеще ще бъде нареждан до популярните завоеватели от историята на Русия.
„ Иван Грозни, Петър Велики... може би Сталин? “
Вероятно си е представял по какъв начин единствено след няколко дни, най-вече седмици, той, Владимир Владимирович Велики, още веднъж ще приказва пред съветския народ. Но този път с цел да разгласи триумфалното завръщане на Украйна – там, където и е мястото.
Малцината украинци, които дръзнат да му се опълчват, ще научат какво е възприятието да бъдеш стъпкан от непобедимата съветска войска, заканвал се е с присвити очи президентът.
„ Доказаха какъв брой костват преди 8 години, когато дадоха Крим без пердах. А за Запада да не приказваме “, може би си е мислил Путин, до момента в който със удовлетворение е разрешил на презрителна усмивка да плъзне по лицето му. „ Какво толкоз ще създадат – най-вече да оцветят жалките си парламенти с цветовете на Украйна. Оуу, по какъв начин ще се нацупят! А като поутихнат нещата, кой още веднъж ще се умилква за газ? Така им се пада, не се научиха от Сирия да не се закачат с Владимир Владимирович Велики “.
Секунди преди да излезе в ефир, президентът вероятно е погледнал нетърпеливо часовника си и се е замислил по кое време тъкмо ще завърши войната.
„ Дали клоунът от Киев ще се съобщи за няколко часа? Уф, нека се свърши преди годишнината от присъединението на Крим. При всички положения би трябвало да приключим допустимо най-рано, с цел да стартираме мерки за Деня на успеха “…
Всички тези размишления за последните минути от мира са спекулации. Може би Путин е водил вътрешен спор кой уестърн на Джон Форд да прожектира пред министрите си.
Но в случай че сте следили развиването на съветската инвазия, не може да отречете, че тя може да бъде дело единствено на един в действителност болен мозък.
Пътят към бездната
Първата фаза от така наречен специфична военна интервенция бе маркирана като „ сполучлива “. И идната цел на съветската войска, която сякаш била сложена през цялото време, бе „ освобождението на Донбас “. Тази опорна точка щеше да бъде комична, в случай че милиони души по света и в България не я одобряваха за верую.
Кремълската агитация не пада (засега) по тил, само че не може да се каже същото за армията ѝ. Руският блицкриг се провали, драги путинофили. Украйна оцеля след първичния потрес, удържа множеството фронтови линии и мина в нахлуване. И е видно, че небрежно съединеният „ План Б “ е директен Път към бездната.
Ако съветската войска се опита да „ освободи Донбас “, кланетата по модела „ Буча “ ще продължат, тъй като украинците няма да изоставят района. Кадрите на насилието ще държат високо мотивацията на украинската войска, ще принуждават Запада да стяга примката към врата на съветската стопанска система и ще разклащат поддръжката на съдружниците на Москва.
Без значение дали се дължат на корупция, наивна военна тактика или климатични условия – дефицитите на съветската войска към този момент станаха известни на всички. Мобилизирането на няколкохиляден състав от частни армии и сирийски доброволци няма да окаже трагично влияние в хода на войната. Но то показва отчаянието на Москва – тя незабавно се нуждае от бойци и съоръжение.
Путин може да реши този проблем като активизира наборниците. Ако сме склонни да имаме вяра на последните изследвания от Русия, „ специфичната военна интервенция “ е подкрепяна измежду съветското общество. Но основната фраза е „ специфична военна интервенция “. Мобилизирането на елементарни съветски жители освен би представлявало нарушаване на по-ранно заричане на Путин, само че и би означавало „ война “, както и да го извърти Дмитрий Песков.
Така би лъснала една фундаментална неистина, върху която се гради цялата " къща от карти " на съветската пропагандна машина от 24 февруари насам. Неусетно Кремъл ще загуби контрола върху разказа и ще рискува да провокира всеобщо публично неодобрение. Особено в случай че съветските младежи стартират да гинат без да се усеща, че на фронта е реализиран значителен прогрес. Затова Путин надали ще предприеме толкоз радикална стъпка. Ще би трябвало да разчита на това, с което разполага. Което не е малко, само че явно не е и задоволително.
Да приемем, че Донбас въпреки всичко падне. Русия няма да реализира политическа победа. Мнозинството от жителите на района в никакъв случай няма да не помнят съветските бомбардировки, нито ще припознаят новите „ самостоятелни републики “. След като Москва се отхвърли да смъква държавното управление на Зеленски, тогава може да чакаме, че даже да изгубят Източна Украйна, украинските сили извън ще поддържат локални бунтовници и ще трансфорат територията в „ Афганистан “ за съветските окупатори.
Ако твърдо заложи на „ освобождението на Донбас “, Русия ще пропадне в бездната. Може би косо, може би стремително. Но резултатът ще е пагубен. Както за режима, по този начин и за съветския народ.
Пътят на срама
Руската войска би трябвало да се обърне на 180 градуса и да поеме назад - „ Домой “.
Трябва да избере Пътя на срама.
Империята залязва. Добре ще е да го признае допустимо най-скоро, в случай че желае след прочут интервал на реабилитация още веднъж да бъде призната с доверие или най-малко като разумен индивид на интернационалната сцена.
Разбира се, с цел да се случи последното, Руската федерация би трябвало да бъде подложена на демилитаризация и на „ денацификация “. На този стадий е задоволително, в случай че се откаже от териториалните си искания към Украйна, в това число и от Крим.
Владимир Владимирович Велики мъчно ще бъде принуден да утвърди сходни условия. Само допреди месец е подбирал „ васали “ за Киев. Първата фаза от „ специфичната военна интервенция “ може и да е завършила, само че Путин още претърпява първия стадий на скръбта – отричането. Трудно се привиква с действителността, още повече старания изискват да се поеме по Пътя на срама.
Какво ще избере Русия – бездната или срама?
Тя потвърди, че е непредсказуема и по тази причина е невероятно да се допусна сигурно. Но едно е ясно – очертанията на Пътя на срама ще стават все по-отчетливи с наближаването на ръба на бездната.
Затова в случай че Русия пропадне, ще може да вини само себе си. И вероятно дълго време няма да се намерят доброволци, които да й спуснат въже, с цел да я извадят.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ