А защо не превърнем дъното на Дупката в градски Аквариум?
Представете си. Спускате се подземен и се озовавате в едно безшумно, съвсем сакрално пространство. Пред очите ви – дребни акули, мързеливи калкани и писии, откъс заргани, трепетни медузи, пъстри риби от нашето Черно море
Вчерашната полемика под публикацията за зеления лабиринт, оповестена във " Флагман ", бе красноречива – бургазлии желаят смяна. Искат зеленина на мястото на Дупката, желаят хармония, само че и прагматичност – под земята паркинг под мечтания парк. На пръв взор рационално, но дали не сме пленници на навика да мислим на квадрат и да градим на квадрат?
Само на стотина метра оттова зее полупразният под земята паркинг под площад „ Св. св. Кирил и Методий “. Един бетонен стомах, неутолим и уединен. Тогава за какво ни е още един? Защо да не се издигнем над баналността, като потънем още по-дълбоко – само че в напълно друга посока?
И внезапно – просветление. В управническата стратегия на кмета Димитър Николов се загатва концепцията за Аквариум. Не величествен като този в Истанбул, не туристическо знамение от калибъра на Барселона. А бургаски, непретенциозен, морски – само че логичен. Дом на черноморската фауна. На живота под повърхността.
Тогава за какво не превърнем дъното на прословутата Дупка в Аквариум, а над него да израсне зелен лабиринт от шубраци, сенки и фантазии? Като Ин и Ян, като мирис и пулс. Кой различен град по света е съумял да сплоти по този начин в центъра си дълбините на морето и загадъчната флорална хубост?
Представете си. Спускате се подземен и се озовавате в едно безшумно, съвсем сакрално пространство. Пред очите ви – дребни акули, мързеливи калкани и писии, откъс заргани, трепетни медузи, пъстри риби от нашето Черно море, а за какво не и няколко екзотични пришълци. Образователно, възпитателно, естетически завладяващо. След това излизате на повърхността – и попадате в лабиринт от зеленина, основан да ви загуби и откри по едно и също време. Да ви излекува от шума и отегчението.
Нека не се лъжем – Бургас не е безпределно богат. Но и не е безпаричен откъм дух и въображение. А това е капитал, който се умножава единствено посредством споделена фантазия.
Виждал съм добър модел за поддържането на непретенциозен, само че забавен Аквариум в Пловдив – в локалния Природонаучен музей. Там експозицията от живи риби, поддържана с внимание и обич, към този момент е културен обект със лична душа. Същото можем да създадем и ние – с план на Общината, със съдействието на страната, посредством локалния музей, чийто щат да се разшири, с цел да притегли същински експерти.
Ако още ви звучи утопично, дано ви опиша нещо. Преди три години бях част от журито на училищен книжовен конкурс, проведен от вестник „ Черноморски фар “ и отдаден на бъдещето на Бургас. Повече от половината участници – деца сред 10 и 16 години – бяха написали, че мечтаят за Аквариум в родния си град. Това не беше внушено. Това беше сърце, което търси небосвод. А когато децата приказват в един глас, значи бъдещето към този момент е почнало да се случва.
Туристите също ще дойдат. Всеки, който пътува с деца, знае какъв брой магнетичен е Аквариумът. Ще дойдат и наложително ще го включат в маршрута си, както включват Морската градина и Моста.
Парите? Винаги недостигащи, само че в никакъв случай невъзможни. Не е нужно планът да се осъществя още на следващия ден. Можем да си дадем небосвод. Да допуснем, че през 2032 година Бургас ще стане Европейска столица на културата. Градът ще бъде на фокус. И когато стотиците хиляди посетители дойдат, да видят тук един към този момент пораснал и завършен зелен лабиринт, а под него – тайнствен подводен свят. Една диада от природа и визия, земя и вода, действителност и въображение.
От балюстрадата до Казиното пък ще се вижда Мостът, облечен в опакованата лирика на Кристо.
Звучи като сън, нали?
А в действителност е единствено предложение.
Защо не?
Вчерашната полемика под публикацията за зеления лабиринт, оповестена във " Флагман ", бе красноречива – бургазлии желаят смяна. Искат зеленина на мястото на Дупката, желаят хармония, само че и прагматичност – под земята паркинг под мечтания парк. На пръв взор рационално, но дали не сме пленници на навика да мислим на квадрат и да градим на квадрат?
Само на стотина метра оттова зее полупразният под земята паркинг под площад „ Св. св. Кирил и Методий “. Един бетонен стомах, неутолим и уединен. Тогава за какво ни е още един? Защо да не се издигнем над баналността, като потънем още по-дълбоко – само че в напълно друга посока?
И внезапно – просветление. В управническата стратегия на кмета Димитър Николов се загатва концепцията за Аквариум. Не величествен като този в Истанбул, не туристическо знамение от калибъра на Барселона. А бургаски, непретенциозен, морски – само че логичен. Дом на черноморската фауна. На живота под повърхността.
Тогава за какво не превърнем дъното на прословутата Дупка в Аквариум, а над него да израсне зелен лабиринт от шубраци, сенки и фантазии? Като Ин и Ян, като мирис и пулс. Кой различен град по света е съумял да сплоти по този начин в центъра си дълбините на морето и загадъчната флорална хубост?
Представете си. Спускате се подземен и се озовавате в едно безшумно, съвсем сакрално пространство. Пред очите ви – дребни акули, мързеливи калкани и писии, откъс заргани, трепетни медузи, пъстри риби от нашето Черно море, а за какво не и няколко екзотични пришълци. Образователно, възпитателно, естетически завладяващо. След това излизате на повърхността – и попадате в лабиринт от зеленина, основан да ви загуби и откри по едно и също време. Да ви излекува от шума и отегчението.
Нека не се лъжем – Бургас не е безпределно богат. Но и не е безпаричен откъм дух и въображение. А това е капитал, който се умножава единствено посредством споделена фантазия.
Виждал съм добър модел за поддържането на непретенциозен, само че забавен Аквариум в Пловдив – в локалния Природонаучен музей. Там експозицията от живи риби, поддържана с внимание и обич, към този момент е културен обект със лична душа. Същото можем да създадем и ние – с план на Общината, със съдействието на страната, посредством локалния музей, чийто щат да се разшири, с цел да притегли същински експерти.
Ако още ви звучи утопично, дано ви опиша нещо. Преди три години бях част от журито на училищен книжовен конкурс, проведен от вестник „ Черноморски фар “ и отдаден на бъдещето на Бургас. Повече от половината участници – деца сред 10 и 16 години – бяха написали, че мечтаят за Аквариум в родния си град. Това не беше внушено. Това беше сърце, което търси небосвод. А когато децата приказват в един глас, значи бъдещето към този момент е почнало да се случва.
Туристите също ще дойдат. Всеки, който пътува с деца, знае какъв брой магнетичен е Аквариумът. Ще дойдат и наложително ще го включат в маршрута си, както включват Морската градина и Моста.
Парите? Винаги недостигащи, само че в никакъв случай невъзможни. Не е нужно планът да се осъществя още на следващия ден. Можем да си дадем небосвод. Да допуснем, че през 2032 година Бургас ще стане Европейска столица на културата. Градът ще бъде на фокус. И когато стотиците хиляди посетители дойдат, да видят тук един към този момент пораснал и завършен зелен лабиринт, а под него – тайнствен подводен свят. Една диада от природа и визия, земя и вода, действителност и въображение.
От балюстрадата до Казиното пък ще се вижда Мостът, облечен в опакованата лирика на Кристо.
Звучи като сън, нали?
А в действителност е единствено предложение.
Защо не?
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ