Меко кацане: Лесно ли е да приземите самолет без да сте пилот
Представете си следното:
Настанени сте комфортно на седалката в самолета и се наслаждавате на полета, когато гласът на стюардесата нарушава тишината:
" Дами и господа, и двамата водачи са неработоспособни.
Има ли пасажери, които биха могли да приземят самолета благодарение на контрола на въздушното придвижване? "
Ако смятате, че бихте могли да се справите, не сте сами.
Около една трета от пълнолетните американци считат, че биха могли безвредно да приземят пътнически аероплан благодарение на контрола на въздушното придвижване. Сред интервюираните мъже равнището на убеденост се е повишило до съвсем 50%, демонстрират резултатите в изследване, представени от CNN.
Може ли човек без подготовка да извърши гладко кацане?
Всички сме чували истории за пасажери, които са избавили ситуацията, когато водачът не е реагирал.
Например предходната година Дарън Харисън съумя да приземи двумоторен аероплан във Флорида - откакто водачът изгубил схващане, с упътванията на началник на полети, който се оказал и инструктор по пилотиране.
Такива произшествия обаче нормално се случват с дребни и елементарни самолети.
Управлението на доста по-голям и по-тежък пътнически аероплан е напълно друга игра.
Невинаги се разчита на автопилот
Пилотът прекарва към 90% от времето си в наблюдаване на системите на автопилота и следене дали всичко работи по предопределение. Останалите 10% се изразходват за справяне с проблеми, рулиране, политане и кацане.
Излитането и кацането са може би най-трудните задания, които водачите извършват и постоянно се правят ръчно.
Само в доста редки случаи и при няколко модела самолети водачът може да употребява автопилот, който да приземи самолета вместо него.
Това е изключение, а не предписание.
За политане самолетът би трябвало да набере скорост, до момента в който крилата могат да генерират задоволително подемна мощ, с цел да го изтеглят във въздуха.
Пилотът би трябвало да обръща огромно внимание на многочислените принадлежности и външни сигнали, като в същото време държи самолета центриран върху пистата, до момента в който доближи скоростта на политане.
След като се издигне във въздуха, той би трябвало да координира дейностите си с контрола на въздушното придвижване, да следва избрана траектория, да прибере колесника и да поддържа точна скорост и посока, до момента в който се пробва да се издигне.
Кацането е още по-сложно и изисква акуратен надзор на посоката и скоростта на втурване на самолета.
За да се приземи сполучливо, водачът би трябвало да поддържа подобаваща скорост, като в същото време ръководи конфигурацията на колесника и клапите, съблюдава разпоредбите за въздушно придвижване, комуникира с контрола на въздушното придвижване и попълня редица хартиени и цифрови контролни описи.
След като самолетът се приближи до пистата, водачът би трябвало тъкмо да реши височината, да понижи мощността и да контролира скоростта на намаляване, като се увери, че ще кацне на вярната част от пистата.
На земята употребява спирачките и противоположната двигателна сила, с цел да спре изцяло самолета преди края на пистата. Всичко това се случва единствено за няколко минути.
Както излитането, по този начин и кацането са прекомерно бързи, механически и изискващи централизация, с цел да могат да бъдат изпълнени от необразован човек.
Освен това, се изискват редица умения, които се получават единствено посредством дълготрайно образование, като да вземем за пример схващане на информацията, показана на другите измервателни уреди и дарба да се координират ръцете и краката по избран метод.
Как се става водач
Пътят е дълъг. Обикновено се стартира с лиценз за любителски полети, по-късно с частен лиценз и по-късно с търговски лиценз (който разрешава професионален полет).
Още преди да се качи в пилотската кабина, ученикът би трябвало да изучи аеродинамика, въздушно право и правила за полети, метеорология, човешки фактор, навигация, системи на въздухоплавателното средство, летателни характерности и обмисляне на полетите.
Освен това би трябвало да отделят време за проучване на съответните въздухоплавателни средства, които ще се ръководят.
След като усвоят основите, инструктор ги взема на образование. По-голямата част от това образование се организира на дребни, леки самолети, като в края на образованието за малко се вкарва симулатор.
По време на урока всяка маневра или деяние се показва от инструктора, преди ученикът да се опита да го направи. Опитът може да бъде поправен, поправен или даже преустановен рано в сериозни обстановки.
Първите 10-15 урока са отдадени на излитането, кацането, главния надзор по време на полет и ръководството на спешни обстановки.
Когато обучаваните са подготвени, им се позволява да " излязат независимо " - при което те организират цялостен полет независимо. Това е значим стадий.
След години опит те са подготвени да преминат към търговски аероплан. На този стадий могат да изхвърчат и кацат относително добре, само че към момента минават през задълбочено образование, характерно за самолета, който ръководят, в това число часове доктрина за напреднали, десетки сесии на симулатор и стотици часове образование в действителни самолети (повечето от които се организират с пасажери на борда).
Така че, в случай че в никакъв случай не сте усвоявали даже основите на летенето, възможностите ви за сполучливо приземяване на пътнически аероплан благодарение на контрола на въздушното придвижване са близки до нулата, добавя CNN.
И въпреки всичко, летенето е умеене като всяко друго
Обучението по авиация беше демократизирано с появяването на компютри от висок клас, виртуална действителност и игри за преструване на полети като Flight Simulator и X-Plane на Microsoft.
Сега всеки може да си направи настолен симулатор на полети против няколко хиляди $.
В идеалния случай сходна настройка би трябвало да включва и главните физически контролни уреди, които се намират в пилотската кабина.
Симулаторите на полети обезпечават завладяваща среда, в която професионалните водачи, студентите и феновете на авиацията могат да развиват своите умения.
Така че, в случай че в действителност смятате, че можете да се сравнявате с експерт, помислете дали да не опитате силите си на един от тях. Така най-правилно ще оцените големите умения, които водачите имат.
Настанени сте комфортно на седалката в самолета и се наслаждавате на полета, когато гласът на стюардесата нарушава тишината:
" Дами и господа, и двамата водачи са неработоспособни.
Има ли пасажери, които биха могли да приземят самолета благодарение на контрола на въздушното придвижване? "
Ако смятате, че бихте могли да се справите, не сте сами.
Около една трета от пълнолетните американци считат, че биха могли безвредно да приземят пътнически аероплан благодарение на контрола на въздушното придвижване. Сред интервюираните мъже равнището на убеденост се е повишило до съвсем 50%, демонстрират резултатите в изследване, представени от CNN.
Може ли човек без подготовка да извърши гладко кацане?
Всички сме чували истории за пасажери, които са избавили ситуацията, когато водачът не е реагирал.
Например предходната година Дарън Харисън съумя да приземи двумоторен аероплан във Флорида - откакто водачът изгубил схващане, с упътванията на началник на полети, който се оказал и инструктор по пилотиране.
Такива произшествия обаче нормално се случват с дребни и елементарни самолети.
Управлението на доста по-голям и по-тежък пътнически аероплан е напълно друга игра.
Невинаги се разчита на автопилот
Пилотът прекарва към 90% от времето си в наблюдаване на системите на автопилота и следене дали всичко работи по предопределение. Останалите 10% се изразходват за справяне с проблеми, рулиране, политане и кацане.
Излитането и кацането са може би най-трудните задания, които водачите извършват и постоянно се правят ръчно.
Само в доста редки случаи и при няколко модела самолети водачът може да употребява автопилот, който да приземи самолета вместо него.
Това е изключение, а не предписание.
За политане самолетът би трябвало да набере скорост, до момента в който крилата могат да генерират задоволително подемна мощ, с цел да го изтеглят във въздуха.
Пилотът би трябвало да обръща огромно внимание на многочислените принадлежности и външни сигнали, като в същото време държи самолета центриран върху пистата, до момента в който доближи скоростта на политане.
След като се издигне във въздуха, той би трябвало да координира дейностите си с контрола на въздушното придвижване, да следва избрана траектория, да прибере колесника и да поддържа точна скорост и посока, до момента в който се пробва да се издигне.
Кацането е още по-сложно и изисква акуратен надзор на посоката и скоростта на втурване на самолета.
За да се приземи сполучливо, водачът би трябвало да поддържа подобаваща скорост, като в същото време ръководи конфигурацията на колесника и клапите, съблюдава разпоредбите за въздушно придвижване, комуникира с контрола на въздушното придвижване и попълня редица хартиени и цифрови контролни описи.
След като самолетът се приближи до пистата, водачът би трябвало тъкмо да реши височината, да понижи мощността и да контролира скоростта на намаляване, като се увери, че ще кацне на вярната част от пистата.
На земята употребява спирачките и противоположната двигателна сила, с цел да спре изцяло самолета преди края на пистата. Всичко това се случва единствено за няколко минути.
Както излитането, по този начин и кацането са прекомерно бързи, механически и изискващи централизация, с цел да могат да бъдат изпълнени от необразован човек.
Освен това, се изискват редица умения, които се получават единствено посредством дълготрайно образование, като да вземем за пример схващане на информацията, показана на другите измервателни уреди и дарба да се координират ръцете и краката по избран метод.
Как се става водач
Пътят е дълъг. Обикновено се стартира с лиценз за любителски полети, по-късно с частен лиценз и по-късно с търговски лиценз (който разрешава професионален полет).
Още преди да се качи в пилотската кабина, ученикът би трябвало да изучи аеродинамика, въздушно право и правила за полети, метеорология, човешки фактор, навигация, системи на въздухоплавателното средство, летателни характерности и обмисляне на полетите.
Освен това би трябвало да отделят време за проучване на съответните въздухоплавателни средства, които ще се ръководят.
След като усвоят основите, инструктор ги взема на образование. По-голямата част от това образование се организира на дребни, леки самолети, като в края на образованието за малко се вкарва симулатор.
По време на урока всяка маневра или деяние се показва от инструктора, преди ученикът да се опита да го направи. Опитът може да бъде поправен, поправен или даже преустановен рано в сериозни обстановки.
Първите 10-15 урока са отдадени на излитането, кацането, главния надзор по време на полет и ръководството на спешни обстановки.
Когато обучаваните са подготвени, им се позволява да " излязат независимо " - при което те организират цялостен полет независимо. Това е значим стадий.
След години опит те са подготвени да преминат към търговски аероплан. На този стадий могат да изхвърчат и кацат относително добре, само че към момента минават през задълбочено образование, характерно за самолета, който ръководят, в това число часове доктрина за напреднали, десетки сесии на симулатор и стотици часове образование в действителни самолети (повечето от които се организират с пасажери на борда).
Така че, в случай че в никакъв случай не сте усвоявали даже основите на летенето, възможностите ви за сполучливо приземяване на пътнически аероплан благодарение на контрола на въздушното придвижване са близки до нулата, добавя CNN.
И въпреки всичко, летенето е умеене като всяко друго
Обучението по авиация беше демократизирано с появяването на компютри от висок клас, виртуална действителност и игри за преструване на полети като Flight Simulator и X-Plane на Microsoft.
Сега всеки може да си направи настолен симулатор на полети против няколко хиляди $.
В идеалния случай сходна настройка би трябвало да включва и главните физически контролни уреди, които се намират в пилотската кабина.
Симулаторите на полети обезпечават завладяваща среда, в която професионалните водачи, студентите и феновете на авиацията могат да развиват своите умения.
Така че, в случай че в действителност смятате, че можете да се сравнявате с експерт, помислете дали да не опитате силите си на един от тях. Така най-правилно ще оцените големите умения, които водачите имат.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ