Участ, по-жестока от смъртта: Проказата
Представете си следната обстановка. Датата е 15 ноември 1268 година Вие сте селяндур в средновековна Англия. Животът ви е обикновен и спретнат – грижите се за земята, храните добитъка си, възпитавате децата си. Денят тече умерено и както нормално, когато забелязвате нещо извънредно – едно малко неясно леке по кожата на ръката ви, което не е било там преди. Не му обръщате внимание. Работата не чака. Но ориста ви към този момент е предопределена .
Скоро петната се популяризират. С времето лицето и ръцете ви се деформират, а опитите ви да скриете заболяването са напразни . Един ден локалният доктор ви посещава и с тъмен звук изрича присъдата – проказа . Оттук насетне животът ви се трансформира вечно. Пръстите ви ще окапят, ще загубите окосмяването по лицето, а заболяването ще ви трансформира в урод в очите на обществото. Ще бъдете прогонени, обречени да живеете на ръба на селището дружно с други „ нечисти “. Съществуването ви ще се трансформира в призрачна сянка измежду живите, до момента в който завиждате на мъртвите. Ще молите за лепта, обезобразени до неразбираемост.
В тези времена няма нищо по-страшно от това да бъдеш скверен – изолиращо, мъчително, самотно страдалчество. Мнозина го одобряват като орис, по-жестока от самата гибел.
Днес, макар софтуерния прогрес и актуалната медицина, страховете и предразсъдъците към тази антична болест към момента живеят в обществото. И не е изненадващо– проказата е измежду най-древните инфекции, познати на индивида, засягаща хора от всички краища на света – от сибирските тундри до тропическите джунгли на Южна Америка.
Проказата – болест по-стара от историята
Проказата, по-известна през днешния ден с здравното си име болест на Хансен, се предизвиква от бактерията Mycobacterium leprae . В древността обаче причинителят е бил чужд и заболяването е възприемана като наказване свише. Тя се появявала като че ли от нищото и покосявала хора на инцидентен принцип, което подхранвало убеждението, че е Божие отмъщение.
Още през 440 година пр.н.е. Херодот написа за персийската религия, че човек с „ бяла болест “ е осъден от слънцето за своя грях и няма право да живее измежду останалите. Подобни вярвания са съществували в доста култури – в Древна Индия, Китай, Персия и даже в древен текстове. Исус, да вземем за пример, изцелява прокажени – история, която оставя дълбока диря в християнската традиция.
Смята се, че заболяването произлиза от Африка още в зората на човечеството и се популяризира из Азия и Европа преди към 40 000 години . До XI век проказата е и в Англия, а до XIV век към този момент става постоянно срещана. Но ненадейно, в края на Средновековието случаите стартират да понижават. След 1600 година в Европа съвсем изчезва. Учените допускат, че това се дължи на усъвършенствана хигиена, прогрес в медицината и възходящ имунитет на популацията.
Какво е да живееш с проказа?
Проказата поразява кожата и нервната система и има опустошителни последствия, в случай че не се лекува.
Започва с леки петна, само че с времето се развива до тежки кожни язви, подутини и обезобразяване.
Кожатa стартира да се разпада и се появят язви по ръцете и краката. В някои региони се появят дребни израстъци. Хората, които се заразяват с заболяването, нормално губят миглите и веждите си. Носът нормално стартира да потъва в лицето, защото заболяването разяжда тъканта му. В последна сметка той ще се срути изцяло във вътрешността, което оставя страдащите да наподобяват като ходещи трупове, защото небцето и горната им джука също са наранени.
Това не е всичко, обаче. Тъй като заболяването опустошава нервната система, нервите на човек могат да бъдат разширени, което води до болежка, изтръпване, мускулна уязвимост, недоразвитост и даже слепота в най-тежката си форма. С течение на годините и в случай че заболяването не се лекува, крайниците на човек ще стартират да се деформират, защото скелетната рамка е отслабена. Пръстите на ръцете и краката се усукват и изкривяват в невъзможни форми, което в последна сметка ги кара да паднат изцяло. Сър Иразъм Уилсън, британски хирург и кожен лекар, който управлява изследване от 19-ти век върху няколко души, страдащи от заболяването, написа за един от пациентите си:
" Той беше изгубил фаланга от дребния пръст на едната си ръка. Останалите му пръсти бяха свити в разнообразни направления, а ръцете изкривени. Той не можеше да употребява ръцете си и не можеше да върви. "
Понякога заболяването води до парализа на лицето и гибел след дълго и трудно страдалчество.
Известният публицист Марк Твен подхваща пътешестване до Сандвичевите острови през живота си и по-късно ще разяснява в лекция за първия случай, който е видял там.
" За страдание, първото нещо, което в миналото съм виждал на Сандвичевите острови, беше отблъскващо . Това беше случай на ориенталска проказа с толкоз извънредно естество, че в никакъв случай не съм успявал да я избия от мозъка си от този момент. " Важно е да се означи, че през днешния ден множеството хора не изпитват най-тежките форми на проказа като случая, разказан от Марк Твен.
Разпространение и стигма
Днес се знае, че проказата се предава главно посредством капчици от кашлица или кихане при нескончаем контакт, само че не е мощно заразна. Само дребен % от хората се заразяват.
Но заради относително слабата хигиена в средновековна Европа, най-малко съгласно днешните стандарти, е напълно ясно да се види по какъв начин проказата е съумяла да се популяризира измежду общностите.
Мнозина се опасяваха, че в случай че допрян или даже приказват с някой, който е инфектиран, тогава самите те ще претърпят същата орис. И друга част от тази стигма идва от нейната възприемана случайност. Хората можеха да се разболеят от проказа видимо когато и да е, само че действителността беше, че по времето, когато главните признаци фактически започнаха да се появяват, бактериите към този момент бяха в телата им от години.
Проказата има извънредно мудна скорост на репликация, лишава седмици, с цел да се удвои, където някои бактерии лишават единствено минути.
Средната стойност беше 5 години инкубация, само че някои хора можеха да стигнат до две десетилетия, без да знаят, че са заболели и в това време да го предадат на други. Това е, което придава на проказата видимо непринудено ориентиране и за какво хората, които ненадейно се разболяват от заболяването, постоянно са считани за прокълнати от Бог. Да бъдеш инфектиран прави живота по-труден във всеки смисъл, физически, прочувствено и обществено.
Хората със признаци бързо са изолирани от обществото си, напускали са домовете и фамилиите си, с цел да живеят надалеч от тях.
Оттук идва и терминът колония на прокажени. И през цялата история едно и също събитие се е разигравало по целия свят. В Библията също се разказва живота на прокажените в Левит 13:45.
" Всеки с такава оскверняваща болест би трябвало да носи скъсани облекла. Нека косата им е разрошена. Да покрият долната част на лицето си и да извикат мръсен, мръсен. Трябва да живеят сами. Те би трябвало да живеят отвън лагера. "
Между състрадание и омерзение
Парадоксално, в християнска Европа инфектираните от време на време били одобрявани като „ богоизбрани страдалци “, на които е отредено да изкупят греховете си на земята. Това им носело състрадание, грижи, дарения и здравна помощ. Изграждали се специфични лечебни заведения и църкви покрай колониите, а хората вярвали, че помощта към болните редуцира времето им в чистилището.
Но след настъпването на Черната гибел, състраданието избледняло. Страхът от нови епидемии довел до още по-сурови ограничавания и цялостно отменяне на прокажените.
Проказата в днешно време
До 20-ти век нямаше безусловно никакъв лек за проказата. Но също по този начин в по-голямата си част не беше съдбовно, с изключение на в извънредно тежки случаи.
От антични времена разнообразни хомеопатични средства са били употребявани за битка с заболяването. Индийските лекари са употребявали масло от семена на Тувверка и други растения, с цел да синтезират билкови тинктури, с които да разтриват петната.
Пътят към лека против проказата започва с доктор Герхард Армауер Хансен през 1874 година Хансен е норвежки практикуващ, който открива и изолира бактериите, известни с това, че предизвикват проказа. Заради заслугите му в днешно време проказата се нарича болест на Хансен.
Чрез своите проучвания той съумя да опровергае другите легенди за това по какъв начин проказата се предава сред хората, доказвайки, че това е най-много посредством капчици при кашлица и кихане, както и непосредствен и чест контакт със инфектираните. През 1895 година той разяснява неверните хрумвания за заразяването с проказа:
" На земята или сред нея и небето надали има нещо, което да не се смята за причина за проказата ".
Пробивите в лекуването обаче няма да дойдат до 1940 година с създаването на антибиотика, прочут като дапсон. Въпреки това, лекуването с дапсон е много мъчно и продължава доста години, което води до бактериални резистентни варианти до 1960 година
Години по-късно беше признат метод на терапия с няколко медикамента с дълготрайност от шест до дванадесет месеца.
Има почти 200 000 случая на проказа, докладвани всяка година от СЗО в 159 страни. Но кой знае какъв брой още случаи не са докладвани и какъв брой хиляди души към момента са в незнание, че даже носят заболяването.
Между другото, колонии от прокажени към момента съществуват в страни, измежду които и Индия, където заболяването е най-разпространена през днешния ден. Срамът и изолацията на хората от обществото към момента е налице.
В края на краищата, думата скверен към момента означа в мозъка ни някой, който не би трябвало да бъде докосван и би трябвало да бъде избягван непременно.
Скоро петната се популяризират. С времето лицето и ръцете ви се деформират, а опитите ви да скриете заболяването са напразни . Един ден локалният доктор ви посещава и с тъмен звук изрича присъдата – проказа . Оттук насетне животът ви се трансформира вечно. Пръстите ви ще окапят, ще загубите окосмяването по лицето, а заболяването ще ви трансформира в урод в очите на обществото. Ще бъдете прогонени, обречени да живеете на ръба на селището дружно с други „ нечисти “. Съществуването ви ще се трансформира в призрачна сянка измежду живите, до момента в който завиждате на мъртвите. Ще молите за лепта, обезобразени до неразбираемост.
В тези времена няма нищо по-страшно от това да бъдеш скверен – изолиращо, мъчително, самотно страдалчество. Мнозина го одобряват като орис, по-жестока от самата гибел.
Днес, макар софтуерния прогрес и актуалната медицина, страховете и предразсъдъците към тази антична болест към момента живеят в обществото. И не е изненадващо– проказата е измежду най-древните инфекции, познати на индивида, засягаща хора от всички краища на света – от сибирските тундри до тропическите джунгли на Южна Америка.
Проказата – болест по-стара от историята
Проказата, по-известна през днешния ден с здравното си име болест на Хансен, се предизвиква от бактерията Mycobacterium leprae . В древността обаче причинителят е бил чужд и заболяването е възприемана като наказване свише. Тя се появявала като че ли от нищото и покосявала хора на инцидентен принцип, което подхранвало убеждението, че е Божие отмъщение.
Още през 440 година пр.н.е. Херодот написа за персийската религия, че човек с „ бяла болест “ е осъден от слънцето за своя грях и няма право да живее измежду останалите. Подобни вярвания са съществували в доста култури – в Древна Индия, Китай, Персия и даже в древен текстове. Исус, да вземем за пример, изцелява прокажени – история, която оставя дълбока диря в християнската традиция.
Смята се, че заболяването произлиза от Африка още в зората на човечеството и се популяризира из Азия и Европа преди към 40 000 години . До XI век проказата е и в Англия, а до XIV век към този момент става постоянно срещана. Но ненадейно, в края на Средновековието случаите стартират да понижават. След 1600 година в Европа съвсем изчезва. Учените допускат, че това се дължи на усъвършенствана хигиена, прогрес в медицината и възходящ имунитет на популацията.
Какво е да живееш с проказа?
Проказата поразява кожата и нервната система и има опустошителни последствия, в случай че не се лекува.
Започва с леки петна, само че с времето се развива до тежки кожни язви, подутини и обезобразяване.
Кожатa стартира да се разпада и се появят язви по ръцете и краката. В някои региони се появят дребни израстъци. Хората, които се заразяват с заболяването, нормално губят миглите и веждите си. Носът нормално стартира да потъва в лицето, защото заболяването разяжда тъканта му. В последна сметка той ще се срути изцяло във вътрешността, което оставя страдащите да наподобяват като ходещи трупове, защото небцето и горната им джука също са наранени.
Това не е всичко, обаче. Тъй като заболяването опустошава нервната система, нервите на човек могат да бъдат разширени, което води до болежка, изтръпване, мускулна уязвимост, недоразвитост и даже слепота в най-тежката си форма. С течение на годините и в случай че заболяването не се лекува, крайниците на човек ще стартират да се деформират, защото скелетната рамка е отслабена. Пръстите на ръцете и краката се усукват и изкривяват в невъзможни форми, което в последна сметка ги кара да паднат изцяло. Сър Иразъм Уилсън, британски хирург и кожен лекар, който управлява изследване от 19-ти век върху няколко души, страдащи от заболяването, написа за един от пациентите си:
" Той беше изгубил фаланга от дребния пръст на едната си ръка. Останалите му пръсти бяха свити в разнообразни направления, а ръцете изкривени. Той не можеше да употребява ръцете си и не можеше да върви. "
Понякога заболяването води до парализа на лицето и гибел след дълго и трудно страдалчество.
Известният публицист Марк Твен подхваща пътешестване до Сандвичевите острови през живота си и по-късно ще разяснява в лекция за първия случай, който е видял там.
" За страдание, първото нещо, което в миналото съм виждал на Сандвичевите острови, беше отблъскващо . Това беше случай на ориенталска проказа с толкоз извънредно естество, че в никакъв случай не съм успявал да я избия от мозъка си от този момент. " Важно е да се означи, че през днешния ден множеството хора не изпитват най-тежките форми на проказа като случая, разказан от Марк Твен.
Разпространение и стигма
Днес се знае, че проказата се предава главно посредством капчици от кашлица или кихане при нескончаем контакт, само че не е мощно заразна. Само дребен % от хората се заразяват.
Но заради относително слабата хигиена в средновековна Европа, най-малко съгласно днешните стандарти, е напълно ясно да се види по какъв начин проказата е съумяла да се популяризира измежду общностите.
Мнозина се опасяваха, че в случай че допрян или даже приказват с някой, който е инфектиран, тогава самите те ще претърпят същата орис. И друга част от тази стигма идва от нейната възприемана случайност. Хората можеха да се разболеят от проказа видимо когато и да е, само че действителността беше, че по времето, когато главните признаци фактически започнаха да се появяват, бактериите към този момент бяха в телата им от години.
Проказата има извънредно мудна скорост на репликация, лишава седмици, с цел да се удвои, където някои бактерии лишават единствено минути.
Средната стойност беше 5 години инкубация, само че някои хора можеха да стигнат до две десетилетия, без да знаят, че са заболели и в това време да го предадат на други. Това е, което придава на проказата видимо непринудено ориентиране и за какво хората, които ненадейно се разболяват от заболяването, постоянно са считани за прокълнати от Бог. Да бъдеш инфектиран прави живота по-труден във всеки смисъл, физически, прочувствено и обществено.
Хората със признаци бързо са изолирани от обществото си, напускали са домовете и фамилиите си, с цел да живеят надалеч от тях.
Оттук идва и терминът колония на прокажени. И през цялата история едно и също събитие се е разигравало по целия свят. В Библията също се разказва живота на прокажените в Левит 13:45.
" Всеки с такава оскверняваща болест би трябвало да носи скъсани облекла. Нека косата им е разрошена. Да покрият долната част на лицето си и да извикат мръсен, мръсен. Трябва да живеят сами. Те би трябвало да живеят отвън лагера. "
Между състрадание и омерзение
Парадоксално, в християнска Европа инфектираните от време на време били одобрявани като „ богоизбрани страдалци “, на които е отредено да изкупят греховете си на земята. Това им носело състрадание, грижи, дарения и здравна помощ. Изграждали се специфични лечебни заведения и църкви покрай колониите, а хората вярвали, че помощта към болните редуцира времето им в чистилището.
Но след настъпването на Черната гибел, състраданието избледняло. Страхът от нови епидемии довел до още по-сурови ограничавания и цялостно отменяне на прокажените.
Проказата в днешно време
До 20-ти век нямаше безусловно никакъв лек за проказата. Но също по този начин в по-голямата си част не беше съдбовно, с изключение на в извънредно тежки случаи.
От антични времена разнообразни хомеопатични средства са били употребявани за битка с заболяването. Индийските лекари са употребявали масло от семена на Тувверка и други растения, с цел да синтезират билкови тинктури, с които да разтриват петната.
Пътят към лека против проказата започва с доктор Герхард Армауер Хансен през 1874 година Хансен е норвежки практикуващ, който открива и изолира бактериите, известни с това, че предизвикват проказа. Заради заслугите му в днешно време проказата се нарича болест на Хансен.
Чрез своите проучвания той съумя да опровергае другите легенди за това по какъв начин проказата се предава сред хората, доказвайки, че това е най-много посредством капчици при кашлица и кихане, както и непосредствен и чест контакт със инфектираните. През 1895 година той разяснява неверните хрумвания за заразяването с проказа:
" На земята или сред нея и небето надали има нещо, което да не се смята за причина за проказата ".
Пробивите в лекуването обаче няма да дойдат до 1940 година с създаването на антибиотика, прочут като дапсон. Въпреки това, лекуването с дапсон е много мъчно и продължава доста години, което води до бактериални резистентни варианти до 1960 година
Години по-късно беше признат метод на терапия с няколко медикамента с дълготрайност от шест до дванадесет месеца.
Има почти 200 000 случая на проказа, докладвани всяка година от СЗО в 159 страни. Но кой знае какъв брой още случаи не са докладвани и какъв брой хиляди души към момента са в незнание, че даже носят заболяването.
Между другото, колонии от прокажени към момента съществуват в страни, измежду които и Индия, където заболяването е най-разпространена през днешния ден. Срамът и изолацията на хората от обществото към момента е налице.
В края на краищата, думата скверен към момента означа в мозъка ни някой, който не би трябвало да бъде докосван и би трябвало да бъде избягван непременно.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ