Как хората се отчуждават едни от други
Представете си следната история.
Жената обича мъжа си. Търпяла е изневерите му, търсила е аргументите в сложното му детство, научила се е да го схваща и да му прости. Борила се е с пиенето му - и то много сполучливо. Намерила е общ език с токсичната свекърва: дарове, непретенциозно смирение, прехапване на езика, броене до 10 мислено, техники на дишане. Приемала е в дома си многочислени родственици на брачна половинка си и също се е опитвала да откри общ език с тях. Обслужвала е всички, старала се е на всички да угоди и да накара всички да се усещат добре. И не е обръщала внимание на грубостта, безразличието, студенината, приемането за даденост. Понякога я е заболявало някъде там, в гърдите, където живее душата. Но тя се е усмихвала и е продължавала нататък.
Един ден се разсънва сутринта. Утрото е тъкмо като всяко друго. Трябва да стане и да направи закуска. Вижда, че до нея лежи чудноват мъж. Напълно чужд човек. Лежи там и хърка с полуотворена уста. Просва косматия си крайник върху одеялото. Жената става, облича си халата и с изненада гледа мъжа. Какво прави този тук? Апартаментът е завещан от майка й, това е нейната къща. Защо този човек спи върху чаршафи, изпирани от нея, затрупан е с нейното одеяло, а в този момент би трябвало да му изпържи препечени филийки с яйца? Напълно чужд човек, който избира да яде изгорял самун с бъркани яйца за закуска. И не дай си Боже жълтъкът да е неприятно изпържен. Или пък да препече прекомерно хляба. После той ще си издуха носа в банята, ще се обръсне. Ще си излезе за работа и ще се върне вечерта. Може би ризата му ще е изцапана с червило. А може и да не е. Няма значение. Това е изцяло чужд човек.
Ето по този начин се трансформираме в непознати един за различен. Неусетно и смразяващо бързо. Отначало човек търпи и се пробва да поправи нещата. Дълго време не обръща внимание на дребните неща, които го нервират, само че с времето стават все по-големи и по-големи. И тогава в гърдите, където живее душата, нещо се раздира и се чупи. Счупва се вечно. И тогава индивидът става непознат и леден, противен за гледане, непоносим за съжителстване. И хърка неприятно. Сякаш в никакъв случай преди този момент не е хъркал или не е имал косми по краката, или не е имал неприятен мирис. Сякаш това е изцяло нов, чужд човек, който виждаме за първи път. А постоянно е неприятна даже мисълта за непознат човек в леглото и в живота ни.
Единственото, което остава, е желанието да си тръгнеш допустимо най-бързо или да поискаш да си тръгнеш.
Усетите ли това възприятие, няма връщане обратно. И никой не е отговорен за това. Просто индивидът се е трансформирал в чужд...
