Ами ако и думата българи има чужд корен?
Представете си единствено по какъв начин би звучало: " Жив е той, жив е, там на Стара планина ". Ами в случай че и думата " българи " има някакъв непознат, недай Боже тюркски корен?
Решението на Старозагорския общински съвет да се трансформират турско-арабските имена на стотици местности в града е следващият неправилен скандал, който цели да отклонява вниманието от сериозните събития. Но хайде, ще се хвана на въдицата и ще поразсъждавам върху тематиката.
Политическият прочит е обикновен и еднопосочен - акцията бе инициирана от извънредно десните, които явно стартират да се усещат обезличени от присъединяване си във властта. И по тази причина като че ли си търсят мотив да активизират расисткия си електорат, да дадат знак, че битката продължава. Целта беше реализирана на мига: турската общественост се почувства афектирана, породи напрежение. Именно това беше смисълът на упражнението. Защото какво ще вършат националистите без разграничени, взаимно мразещи се жители?
ОПН: Обсесивно преименуваща невроза
За да не остане някой, който се съмнява, че тук се прави поредна стъпка към реабилитирането на мрачния " Възродителен развой " от Живково време, дейците взеха да се базират на някакъв комунистически закон от 1970-те, съгласно който имената в България би трябвало да са " български " и " разбираеми ". На което Facebook отговори с дружното искане Джамбазки, Каракачанов и Сидеров неотложно да бъдат преименувани с разбираеми имена (първият може би с британско, с цел да го схващат в Европарламента).
Но зад политико-фенските пристрастености в жанр " да натрием носа на другия тим " има нещо по-дълбоко. Защитниците на старозагорското " мъжество " привеждат исторически образци, че и други са правили по този начин. Такива образци мога да дам и аз - французите в Елзас, селджукските турци в Анадола, монголите в Китай, та чак до сапиенсите, които най-вероятно са преименували пещерите на неандерталците.
Завоеванията в предишното постоянно вървят по този начин: изгаряш, пленяваш, заличаваш загатна. Но нали си мислехме, че от Втората международна война насам сме заживели в друга ера? Че физическият и алегоричен геноцид са останали вечно в предишното, че освен държавните граници, само че и езиците, културите, имената няма да бъдат променяни по политическа волност? Невинното привидно решение на Стара Загора подсказва за едно рисково ремилитаризиране на съзнанието: през днешния ден преименуваме баирите и бунарите, на следващия ден забраняваме да се служи на арабски в джамиите, вдругиден връщаме в гражданското листата с разрешените имена. Прилича на възобновление на атавистичната концепция, че едната група има право да господства над другата. (Само да напомня, че ние, българите, нямаме необикновен интерес светът да върви в тази посока, тъй като сме малцина и елементарно асимилируеми от по-мощните племена).
Комунистическото преименуване радикализира тази войнствена наклонност - промяната на името има за цел да заличи предишното, та да може да се построи начисто прелестната химера, в която имаха вяра милиони. Можем да го опишем и в по-грозни краски: в културата навлизат нови диваци, плячкосват, поругават, преименуват, издигат тотемите си върху руините. Тук България е правилен възпитаник на Съветския съюз: Варна става Сталин, Перник - Димитрово, Шумен - Коларовград, Добрич - Толбухин.
Но процесът не се лимитира само до комунистическата идеология. Със символичното очистване на непознатата еднаквост новите варвари просто радикализират една наклонност, почнала още във времето на националното строителство. През 1934 година огромният нравствен център Станимака става Асеновград - с цел да се обезсили гръцкото въздействие там. През 1951 година османският регионален център Неврокоп е алегорично погубен и трансфорат в никому незнайния Гоце Делчев. Да напомня и куриозните случаи, от които, популярност Богу, се отказахме - Левскиград ( " Левски, роден в Левскиград " ), Вазовград ( " Вазов, роден във Вазовград " ). Ами неблагозвучни, неразбираеми са тия Карлово и Сопот, нали по този начин?
А " хайдути "? А София? А Бургас?
Променяйки името, ние пречупваме историята на мястото - и то към този момент не е същото. Търновград и Преслав към този момент не са тези славни столици, които знаем от историята; това са нови градове без минало: Велико Търново - 1963 година, Велики Преслав - 1993 година (последната дата сочи, че преходът с нищо не е трансформирал нагласите). Дали такова пренебрежение към действителността на предишното има и другаде? Не съм чувал за Великий Лондон, за Великая Атина... Съвсем друго е да изградиш някакъв нов обект и да го именуваш както намериш за добре - по този начин твориш история. Преименуването обаче е нападателен акт, при който властта се слага над историята.
Не знам какво си мисли бюрократът-патриотар, като го прави. Най-вероятно нищо не мисли, а просто се бори за кариерен напредък. Но ликвидирането на имената ни прави по-бедни, лишава ни от минало. Личното име се разграничава от нарицателното точно по това, че не е " разбираемо ": то обраства със смисли, трансформира се в топос на езика ни, така както прави мястото във физическото пространство.
С какво да вземем за пример ни е обогатила подмяната на турското " Балкан " със " Стара планина " (допускам, че е официализирано след Освобождението). Балканът е световно разбиране - от него идват Балкански полуостров, Балкани, балканци. Вземете единствено литературната символика, с която е обвеяно това наше, турско име. Появява се в този момент някой националист и стартира да редактира: " Жив е той, жив е, там на Стара планина... ".
Ами за какво тогава не изхвърлим и думата " хайдути ", заменяйки я с българската " крадци " (чакай, към този момент не съм сигурен коя дума е наша, коя - непозната...). Да преименуваме още гръцката София и турския Бургас. А може би самата Стара Загора идва от съветското " за горе ", което значи " зад планината ". Или пък от турското Ески Загра. А какво ли ще стане в тази пуристка еуфория, в случай че някой стигне до извода, че самото име " българи " има някакъв непознат, недай Боже тюркски корен? Неврозата рискува да прерасне в неуравновесеност.
Решението на Старозагорския общински съвет да се трансформират турско-арабските имена на стотици местности в града е следващият неправилен скандал, който цели да отклонява вниманието от сериозните събития. Но хайде, ще се хвана на въдицата и ще поразсъждавам върху тематиката.
Политическият прочит е обикновен и еднопосочен - акцията бе инициирана от извънредно десните, които явно стартират да се усещат обезличени от присъединяване си във властта. И по тази причина като че ли си търсят мотив да активизират расисткия си електорат, да дадат знак, че битката продължава. Целта беше реализирана на мига: турската общественост се почувства афектирана, породи напрежение. Именно това беше смисълът на упражнението. Защото какво ще вършат националистите без разграничени, взаимно мразещи се жители?
ОПН: Обсесивно преименуваща невроза
За да не остане някой, който се съмнява, че тук се прави поредна стъпка към реабилитирането на мрачния " Възродителен развой " от Живково време, дейците взеха да се базират на някакъв комунистически закон от 1970-те, съгласно който имената в България би трябвало да са " български " и " разбираеми ". На което Facebook отговори с дружното искане Джамбазки, Каракачанов и Сидеров неотложно да бъдат преименувани с разбираеми имена (първият може би с британско, с цел да го схващат в Европарламента).
Но зад политико-фенските пристрастености в жанр " да натрием носа на другия тим " има нещо по-дълбоко. Защитниците на старозагорското " мъжество " привеждат исторически образци, че и други са правили по този начин. Такива образци мога да дам и аз - французите в Елзас, селджукските турци в Анадола, монголите в Китай, та чак до сапиенсите, които най-вероятно са преименували пещерите на неандерталците.
Завоеванията в предишното постоянно вървят по този начин: изгаряш, пленяваш, заличаваш загатна. Но нали си мислехме, че от Втората международна война насам сме заживели в друга ера? Че физическият и алегоричен геноцид са останали вечно в предишното, че освен държавните граници, само че и езиците, културите, имената няма да бъдат променяни по политическа волност? Невинното привидно решение на Стара Загора подсказва за едно рисково ремилитаризиране на съзнанието: през днешния ден преименуваме баирите и бунарите, на следващия ден забраняваме да се служи на арабски в джамиите, вдругиден връщаме в гражданското листата с разрешените имена. Прилича на възобновление на атавистичната концепция, че едната група има право да господства над другата. (Само да напомня, че ние, българите, нямаме необикновен интерес светът да върви в тази посока, тъй като сме малцина и елементарно асимилируеми от по-мощните племена).
Комунистическото преименуване радикализира тази войнствена наклонност - промяната на името има за цел да заличи предишното, та да може да се построи начисто прелестната химера, в която имаха вяра милиони. Можем да го опишем и в по-грозни краски: в културата навлизат нови диваци, плячкосват, поругават, преименуват, издигат тотемите си върху руините. Тук България е правилен възпитаник на Съветския съюз: Варна става Сталин, Перник - Димитрово, Шумен - Коларовград, Добрич - Толбухин.
Но процесът не се лимитира само до комунистическата идеология. Със символичното очистване на непознатата еднаквост новите варвари просто радикализират една наклонност, почнала още във времето на националното строителство. През 1934 година огромният нравствен център Станимака става Асеновград - с цел да се обезсили гръцкото въздействие там. През 1951 година османският регионален център Неврокоп е алегорично погубен и трансфорат в никому незнайния Гоце Делчев. Да напомня и куриозните случаи, от които, популярност Богу, се отказахме - Левскиград ( " Левски, роден в Левскиград " ), Вазовград ( " Вазов, роден във Вазовград " ). Ами неблагозвучни, неразбираеми са тия Карлово и Сопот, нали по този начин?
А " хайдути "? А София? А Бургас?
Променяйки името, ние пречупваме историята на мястото - и то към този момент не е същото. Търновград и Преслав към този момент не са тези славни столици, които знаем от историята; това са нови градове без минало: Велико Търново - 1963 година, Велики Преслав - 1993 година (последната дата сочи, че преходът с нищо не е трансформирал нагласите). Дали такова пренебрежение към действителността на предишното има и другаде? Не съм чувал за Великий Лондон, за Великая Атина... Съвсем друго е да изградиш някакъв нов обект и да го именуваш както намериш за добре - по този начин твориш история. Преименуването обаче е нападателен акт, при който властта се слага над историята.
Не знам какво си мисли бюрократът-патриотар, като го прави. Най-вероятно нищо не мисли, а просто се бори за кариерен напредък. Но ликвидирането на имената ни прави по-бедни, лишава ни от минало. Личното име се разграничава от нарицателното точно по това, че не е " разбираемо ": то обраства със смисли, трансформира се в топос на езика ни, така както прави мястото във физическото пространство.
С какво да вземем за пример ни е обогатила подмяната на турското " Балкан " със " Стара планина " (допускам, че е официализирано след Освобождението). Балканът е световно разбиране - от него идват Балкански полуостров, Балкани, балканци. Вземете единствено литературната символика, с която е обвеяно това наше, турско име. Появява се в този момент някой националист и стартира да редактира: " Жив е той, жив е, там на Стара планина... ".
Ами за какво тогава не изхвърлим и думата " хайдути ", заменяйки я с българската " крадци " (чакай, към този момент не съм сигурен коя дума е наша, коя - непозната...). Да преименуваме още гръцката София и турския Бургас. А може би самата Стара Загора идва от съветското " за горе ", което значи " зад планината ". Или пък от турското Ески Загра. А какво ли ще стане в тази пуристка еуфория, в случай че някой стигне до извода, че самото име " българи " има някакъв непознат, недай Боже тюркски корен? Неврозата рискува да прерасне в неуравновесеност.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ