Бюджетът опря до вдигане на данъци или рязане на социални права
Да си го кажем напряко. Има три избора пред бюджета (не единствено през 2026 година, само че и нататък) – повдигане на налози, рязане на обществени права (и на администрация) или все по-големи задължения. За Бюджет 2026 изборът на " Прогресивна България " е явен – нови задължения (към 10 милиарда евро). Но по какъв начин да се реши алтернативата по-късно? Днес дебатът по тематиката продължава с първото четене на проектобюджета на Румен Радев в пленарната зала.
Повечето политици и икономисти считат, че има задоволително запаси за стесняване на недостига посредством борба с корупцията и съкращения на заплати и бройки в администрацията и в бранш " Сигурност ". Данните обаче демонстрират, че бюджетът няма по какъв начин да се балансира единствено с това. Ако консенсусът е, че не би трябвало да се подвигат налози, то промяната на обществените системи няма по какъв начин да мине единствено със прекъсване на злоупотребите. Ще би трябвало да се режат и към този момент дадени обществени права.
И до момента в който в предизборната си акция министър председателят Румен Радев също твърдеше, че няма да подвига налози, преди няколко седмици заприказва за и предложи повдигане на осигурителните прагове още от август 2026 година Опозицията видя в това стеснителен сигнал, че вместо да се вършат промени, ще се подвигат налози. Да не излезе най-после, че обещанията са едно, а действителността – друго?
Разширихме обществената страна с цената на задължения. А в този момент накъде?
Ако бюджетът се огледа като разноски по функционалности, се вижда, че 2/3 от него е в действителност финансиране на обществени системи – пенсионната, на общественото подкрепяне, на образованието и на опазването на здравето. И четирите чакат промени, за които ръководещите наподобяват притеснително неподготвени.
В резултат обществените системи стартират да " изяждат " от ден на ден части от бюджетната " пица ". През 2019 година (последната преди пандемията и обръщането на курса на бюджета, завършила с касов недостиг от 1% от Брутният вътрешен продукт, само че с остатък от 2.1% по Евростат поради покупката на F-16, б. р.) делът на разноските по най-голямото перо - " Социално обезпечаване, подкрепяне и грижи ", беше 11.9% от Брутният вътрешен продукт. За 2025 година са регистрирани 15.8% от Брутният вътрешен продукт, а за 2026 година финансовият министър Гълъб Донев възнамерява леко да ги успокои до 15.4%.
Всички останали браншове са съвсем на равнището от 2019 година, като се изключи образованието и опазването на здравето, които също леко са се покачили като дял от Брутният вътрешен продукт – с по 1 процентен пункт. Има по-отчетлив растеж (с 0.8 прочие п.) и при Министерство на вътрешните работи.
Разширяването на обществената страна от 2019 година насам се случи по две съществени линии – повишение на адекватността на пенсиите (с главен принос на Асен Василев) и на поддръжката за хората с увреждания през месечните обществени помощи и персоналните асистенти (с главен принос на ГЕРБ).
Факт е, че в първите 20 години от началото на новия век обществената страна в България беше мощно свита и цената на бюджетната непоклатимост тогава беше платена точно от пенсионерите, хората с увреждания и фамилиите с деца, които са и измежду най-зависимите от държавното преразпределение. Неслучайно през 2019 година адекватността на пенсиите беше достигнала отвратително ниско дъно – 38.8% брутен коефициент на заменяне на прихода (средната пенсия по отношение на междинния застрахователен доход). В момента пенсиите са доста по-адекватни – коефициентът е нараснал до 51.9% за 2026 година (макар че през 2023 година беше към 54.3%, което е доста положително ниво).
Динамика на адекватността на пенсиите (2015 - 2024 г.)
*Брутният коефициент на заменяне на прихода е съотношението сред междинната пенсия и междинния застрахователен приход. Тъй като пенсиите не се таксуват с налози, по-коректно е адекватността на пенсиите да се мери през чистия коефициент на заменяне на прихода (тоест междинната пенсия по отношение на чистия междинен застрахователен приход - този без налози и осигуровки). Графика: Национален осигурителен институт
Ръст на обществените разноски от порядъка на 4-5% от Брутният вътрешен продукт обаче няма по какъв начин да е просто общ брой от злоупотреби (тоест подправени диагнози, неистинен документи и т. н.). На политиците им е мъчно да признаят, че тук по-скоро става дума за предоставени обществени права, които в този момент ще би трябвало да се лишават (например да се спрат помощите за някои увреждания, които в този момент носят финансово подкрепяне, да се понижи броят на инвалидните пенсии, да се намерения дали да се оставят безплатните учебници за всички и т. н.).
Самият факт, че хората с увреждания, които получават месечна финансова поддръжка тази година, са над 790 000 души, а тези с инвалидни пенсии – към 500 000, значи, че ситото, което страната законно е разрешила, е прекомерно необятно.
След огромните митинги на майките от " Системата ни убива ", през 2019 година ГЕРБ вкара промяната за хората с увреждания, чиито резултати към този момент въздействат сензитивно върху бюджета.
През 2022 година месечна финансова поддръжка са взимали 651 976 души с увреждания средномесечно, като годишният разход за бюджета е бил 253 млн. евро.
През 2025 година броят на хората е повишен до 732 634 души, а разходът за бюджета се е нараснал съвсем двойно – до 439 млн. евро. От този огромен брой, хората с над 90% степен на увреждане са 183 747 души, от които 44 166 са били в най-тежкото състояние – над 90% увреждане с непозната помощ.
През 2026 година общественото министерство възнамерява да заплаща месечни помощи на 791 590 българи с увреждания.
Още по тематиката
14 май 2026 08:20
Другата обществена стратегия, която се трансформира в снежна топка за бюджета, е за така наречен персонални асистенти. Те получават минимална заплата от страната, с цел да се грижат за човек с увреждане. Разходите по тази стратегия са се нараснали от към 10 млн. евро през 2019 година по на 634 млн. евро през 2025 година по данни на Агенцията за обществено подкрепяне, и прогресията се задълбочава. Броят на ползвателите на услугата е повишен от към 15 000 души през 2019 година на 75 970 души средномесечно през 2025 година Прогнозата на общественото министерство е броят на тези хора прогресивно да пораства – до 87 600 души през 2026 година (777 млн. евро), 93 300 души през 2027 година и по този начин нататък.
Извън обществените системи другите по-значими пера в бюджета са защитата и сигурността – към 5% от Брутният вътрешен продукт. Тук всички виждат запаси в системата на Министерство на вътрешните работи, само че също толкоз огромен въпрос е какво ще се прави със заплатите в защитата. През 2024 година всички парламентарни сили без изключение гласоподаваха автоматизма за заплатите на военните, от който в този момент се отхвърлят.
Останалото са парите за транспортната инфраструктура и дотациите в енергетиката и селското стопанство – общо 6.2% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година, които порастват поради Плана за възобновяване и резистентност тази година до 7.8%, само че новата власт счита да свие до 4.5% през 2028 година
Няма спор, че тук подозренията за неефективност и корупция са най-основателни. Ясно е, че единственият сигурен метод за прекъсване на корупцията върви със прекъсването на самите планове, от които тя се храни. Но тъй като никое общество не може да просперира без инфраструктура и вложения, пред властта явно има два разновидността – или да се затегне контролът върху обществените вложения посредством борба с корупцията, или те се извадят от бюджета и да се оставят на частния бранш.
Какви са рисковете?
Очевидно е, че със сегашната си данъчна система България няма по какъв начин стабилно да финансира случилото се в последните години разгръщане на обществената страна. А занапред ни чакат нараснали разноски за защита (от сегашните към 2% до 5% от БВП), демографски земетресения, и то в миг, когато страната продължава да има потребност от разноски за развиване – за инфраструктура, технологии, обучение.
България е измежду страните в Европейски Съюз, които събират ( 30.5% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година съгласно Евростат) при междинни за съюза към 40% . Само Малта (29.3%), Румъния (28.8%) и Ирландия (22.4%) действат с по-малки вноски от популацията и бизнеса си.
Приходите от налози и осигуровки в страните от Европейски Съюз през 2024 година (като дял от БВП)
Източник:
Ниското облагане у нас - 10% плоски налози върху облагата и върху приходите, бе въведено с промяната през 2007/2008 година В идващите години бяха понижени и осигуровките. Целта бе да се подтиква конкурентоспособността на стопанската система в миг, когато България излизаше на огромния европейски пазар, и то посред световна финансова рецесия. Сега международната икономическа обстановка не е доста по-лека и страната не може да си разреши да се откаже от конкурентните си преимущества в данъчното облагане.
На този декор министър председателят Румен Радев към този момент разгласи, че. Логично е скъпите или първокласни парцели или пък притежателите на повече от един парцел да се таксуват с по-висока от общоприетата ставка. Въпреки че това не е неприятна концепция, доста хората са срещу налозите да се подвигат, преди да са видели промени, тъй като няма гаранция, че даже да се съберат, парите няма да се откраднат.
Иначе е реалност, че облагането на имуществото в България доста изостава. Всички знаят, че данъчните оценки не са повишавани от 15-20 години, макар че цените на жилищата са се вдигнали повече от два пъти за интервала и че притежателите на парцели не могат да се броят за уязвими групи, които бюджетът би трябвало да щади.
В последния си отчет от януари 2026 година изрично предложи България да увеличи налозите върху парцелите, " защото е потвърдено, че те са ефикасни във връзка с растежа и спомагат за намаляване на циклите при цените на жилищата ". В момента България събира от налог " здания " едвам 0.2% от Брутният вътрешен продукт, което е един от най-ниските дялове в Европейски Съюз и е доста под равнищата в прилежащи страни като Гърция (2% от Брутният вътрешен продукт през 2023 г.), написа в отчета. Мярката би могла да донесе осезателен фискален резултат, да понижи недостига, да обезпечи запас за по този начин нужното възкръсване на окаяната общинска инфраструктура, само че не и без потвърдени резултати в борбата с корупцията.
Стои и казусът с администрирането на заплащането. Данък " здания " е общински налог, а прехвърлянето на локалните налози за събиране от общините се оказа неприятно решение. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз това е довело до спад на събираемостта с 30-35%. Местната власт няма успеваемостта на Национална агенция за приходите при събирането на удръжките и още повече – няма обща система, през която да управлява кое жилище е главно, а това сега дава 50% отстъпка от облагането.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз България има потребност от промяна на данъчните оценки като база за облагане. " България би трябвало да премине към система за данъчно облагане на парцелите въз основа на цената – модел, прилаган в доста страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз – която отразява по-точно цената на земята и би била по-прогресивна и ефикасна ", написа Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Другата стъпка, от която " Прогресивна България " не счита да се отхвърля, е повишението на минималните осигурителни прагове, както и на оптималния. На пръв взор мярката наподобява разумна, тъй като дори с растежа на праговете осигуровките за пенсии ще покрият едвам 45% от разхода на Национален осигурителен институт по това перо. Къде по-ниско може да се падне? По данни на Национална агенция за приходите за 2024 година към 1 милион от 2.5 работещи у нас са с трудов контракт на или под минималната работна заплата. " България следва постоянно да актуализира оптималните и минималните осигурителни приходи в сходство с развиването на заплатите ", написа още в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Освен това за работещите повдигането на праговете е доста по-добрият вид от повдигането на самата осигуровка, тъй като първото най-малко носи осигурителни права, за разлика от второто.
Според работодателските организации обаче повдигането на минималните прагове е отживялост и са тежест както за дребния бизнес, по този начин и за браншовете, които носят най-висока добавена стойност на стопанската система и надлежно дават заплати, близки до оптималния застрахователен приход.
Очевидно е, че алтернативите пред бюджета са доста съществени. За 2026 година кабинетът " Радев " отхвърли да работи по-смело и избра най-лесния път – да тегли дълг. Това обаче не анулира сложния избор за 2027 година - рязане на обществени права и заплати в администрацията, повдигане на налози или затъване в още задължения.
Повечето политици и икономисти считат, че има задоволително запаси за стесняване на недостига посредством борба с корупцията и съкращения на заплати и бройки в администрацията и в бранш " Сигурност ". Данните обаче демонстрират, че бюджетът няма по какъв начин да се балансира единствено с това. Ако консенсусът е, че не би трябвало да се подвигат налози, то промяната на обществените системи няма по какъв начин да мине единствено със прекъсване на злоупотребите. Ще би трябвало да се режат и към този момент дадени обществени права.
И до момента в който в предизборната си акция министър председателят Румен Радев също твърдеше, че няма да подвига налози, преди няколко седмици заприказва за и предложи повдигане на осигурителните прагове още от август 2026 година Опозицията видя в това стеснителен сигнал, че вместо да се вършат промени, ще се подвигат налози. Да не излезе най-после, че обещанията са едно, а действителността – друго?
Разширихме обществената страна с цената на задължения. А в този момент накъде?
Ако бюджетът се огледа като разноски по функционалности, се вижда, че 2/3 от него е в действителност финансиране на обществени системи – пенсионната, на общественото подкрепяне, на образованието и на опазването на здравето. И четирите чакат промени, за които ръководещите наподобяват притеснително неподготвени.
В резултат обществените системи стартират да " изяждат " от ден на ден части от бюджетната " пица ". През 2019 година (последната преди пандемията и обръщането на курса на бюджета, завършила с касов недостиг от 1% от Брутният вътрешен продукт, само че с остатък от 2.1% по Евростат поради покупката на F-16, б. р.) делът на разноските по най-голямото перо - " Социално обезпечаване, подкрепяне и грижи ", беше 11.9% от Брутният вътрешен продукт. За 2025 година са регистрирани 15.8% от Брутният вътрешен продукт, а за 2026 година финансовият министър Гълъб Донев възнамерява леко да ги успокои до 15.4%.
Всички останали браншове са съвсем на равнището от 2019 година, като се изключи образованието и опазването на здравето, които също леко са се покачили като дял от Брутният вътрешен продукт – с по 1 процентен пункт. Има по-отчетлив растеж (с 0.8 прочие п.) и при Министерство на вътрешните работи.
Разширяването на обществената страна от 2019 година насам се случи по две съществени линии – повишение на адекватността на пенсиите (с главен принос на Асен Василев) и на поддръжката за хората с увреждания през месечните обществени помощи и персоналните асистенти (с главен принос на ГЕРБ).
Факт е, че в първите 20 години от началото на новия век обществената страна в България беше мощно свита и цената на бюджетната непоклатимост тогава беше платена точно от пенсионерите, хората с увреждания и фамилиите с деца, които са и измежду най-зависимите от държавното преразпределение. Неслучайно през 2019 година адекватността на пенсиите беше достигнала отвратително ниско дъно – 38.8% брутен коефициент на заменяне на прихода (средната пенсия по отношение на междинния застрахователен доход). В момента пенсиите са доста по-адекватни – коефициентът е нараснал до 51.9% за 2026 година (макар че през 2023 година беше към 54.3%, което е доста положително ниво).
Динамика на адекватността на пенсиите (2015 - 2024 г.)
*Брутният коефициент на заменяне на прихода е съотношението сред междинната пенсия и междинния застрахователен приход. Тъй като пенсиите не се таксуват с налози, по-коректно е адекватността на пенсиите да се мери през чистия коефициент на заменяне на прихода (тоест междинната пенсия по отношение на чистия междинен застрахователен приход - този без налози и осигуровки). Графика: Национален осигурителен институт
Ръст на обществените разноски от порядъка на 4-5% от Брутният вътрешен продукт обаче няма по какъв начин да е просто общ брой от злоупотреби (тоест подправени диагнози, неистинен документи и т. н.). На политиците им е мъчно да признаят, че тук по-скоро става дума за предоставени обществени права, които в този момент ще би трябвало да се лишават (например да се спрат помощите за някои увреждания, които в този момент носят финансово подкрепяне, да се понижи броят на инвалидните пенсии, да се намерения дали да се оставят безплатните учебници за всички и т. н.).
Самият факт, че хората с увреждания, които получават месечна финансова поддръжка тази година, са над 790 000 души, а тези с инвалидни пенсии – към 500 000, значи, че ситото, което страната законно е разрешила, е прекомерно необятно.
След огромните митинги на майките от " Системата ни убива ", през 2019 година ГЕРБ вкара промяната за хората с увреждания, чиито резултати към този момент въздействат сензитивно върху бюджета.
През 2022 година месечна финансова поддръжка са взимали 651 976 души с увреждания средномесечно, като годишният разход за бюджета е бил 253 млн. евро.
През 2025 година броят на хората е повишен до 732 634 души, а разходът за бюджета се е нараснал съвсем двойно – до 439 млн. евро. От този огромен брой, хората с над 90% степен на увреждане са 183 747 души, от които 44 166 са били в най-тежкото състояние – над 90% увреждане с непозната помощ.
През 2026 година общественото министерство възнамерява да заплаща месечни помощи на 791 590 българи с увреждания.
Още по тематиката
14 май 2026 08:20
Другата обществена стратегия, която се трансформира в снежна топка за бюджета, е за така наречен персонални асистенти. Те получават минимална заплата от страната, с цел да се грижат за човек с увреждане. Разходите по тази стратегия са се нараснали от към 10 млн. евро през 2019 година по на 634 млн. евро през 2025 година по данни на Агенцията за обществено подкрепяне, и прогресията се задълбочава. Броят на ползвателите на услугата е повишен от към 15 000 души през 2019 година на 75 970 души средномесечно през 2025 година Прогнозата на общественото министерство е броят на тези хора прогресивно да пораства – до 87 600 души през 2026 година (777 млн. евро), 93 300 души през 2027 година и по този начин нататък.
Извън обществените системи другите по-значими пера в бюджета са защитата и сигурността – към 5% от Брутният вътрешен продукт. Тук всички виждат запаси в системата на Министерство на вътрешните работи, само че също толкоз огромен въпрос е какво ще се прави със заплатите в защитата. През 2024 година всички парламентарни сили без изключение гласоподаваха автоматизма за заплатите на военните, от който в този момент се отхвърлят.
Останалото са парите за транспортната инфраструктура и дотациите в енергетиката и селското стопанство – общо 6.2% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година, които порастват поради Плана за възобновяване и резистентност тази година до 7.8%, само че новата власт счита да свие до 4.5% през 2028 година
Няма спор, че тук подозренията за неефективност и корупция са най-основателни. Ясно е, че единственият сигурен метод за прекъсване на корупцията върви със прекъсването на самите планове, от които тя се храни. Но тъй като никое общество не може да просперира без инфраструктура и вложения, пред властта явно има два разновидността – или да се затегне контролът върху обществените вложения посредством борба с корупцията, или те се извадят от бюджета и да се оставят на частния бранш.
Какви са рисковете?
Очевидно е, че със сегашната си данъчна система България няма по какъв начин стабилно да финансира случилото се в последните години разгръщане на обществената страна. А занапред ни чакат нараснали разноски за защита (от сегашните към 2% до 5% от БВП), демографски земетресения, и то в миг, когато страната продължава да има потребност от разноски за развиване – за инфраструктура, технологии, обучение.
България е измежду страните в Европейски Съюз, които събират ( 30.5% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година съгласно Евростат) при междинни за съюза към 40% . Само Малта (29.3%), Румъния (28.8%) и Ирландия (22.4%) действат с по-малки вноски от популацията и бизнеса си.
Приходите от налози и осигуровки в страните от Европейски Съюз през 2024 година (като дял от БВП)
Източник:
Ниското облагане у нас - 10% плоски налози върху облагата и върху приходите, бе въведено с промяната през 2007/2008 година В идващите години бяха понижени и осигуровките. Целта бе да се подтиква конкурентоспособността на стопанската система в миг, когато България излизаше на огромния европейски пазар, и то посред световна финансова рецесия. Сега международната икономическа обстановка не е доста по-лека и страната не може да си разреши да се откаже от конкурентните си преимущества в данъчното облагане.
На този декор министър председателят Румен Радев към този момент разгласи, че. Логично е скъпите или първокласни парцели или пък притежателите на повече от един парцел да се таксуват с по-висока от общоприетата ставка. Въпреки че това не е неприятна концепция, доста хората са срещу налозите да се подвигат, преди да са видели промени, тъй като няма гаранция, че даже да се съберат, парите няма да се откраднат.
Иначе е реалност, че облагането на имуществото в България доста изостава. Всички знаят, че данъчните оценки не са повишавани от 15-20 години, макар че цените на жилищата са се вдигнали повече от два пъти за интервала и че притежателите на парцели не могат да се броят за уязвими групи, които бюджетът би трябвало да щади.
В последния си отчет от януари 2026 година изрично предложи България да увеличи налозите върху парцелите, " защото е потвърдено, че те са ефикасни във връзка с растежа и спомагат за намаляване на циклите при цените на жилищата ". В момента България събира от налог " здания " едвам 0.2% от Брутният вътрешен продукт, което е един от най-ниските дялове в Европейски Съюз и е доста под равнищата в прилежащи страни като Гърция (2% от Брутният вътрешен продукт през 2023 г.), написа в отчета. Мярката би могла да донесе осезателен фискален резултат, да понижи недостига, да обезпечи запас за по този начин нужното възкръсване на окаяната общинска инфраструктура, само че не и без потвърдени резултати в борбата с корупцията.
Стои и казусът с администрирането на заплащането. Данък " здания " е общински налог, а прехвърлянето на локалните налози за събиране от общините се оказа неприятно решение. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз това е довело до спад на събираемостта с 30-35%. Местната власт няма успеваемостта на Национална агенция за приходите при събирането на удръжките и още повече – няма обща система, през която да управлява кое жилище е главно, а това сега дава 50% отстъпка от облагането.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз България има потребност от промяна на данъчните оценки като база за облагане. " България би трябвало да премине към система за данъчно облагане на парцелите въз основа на цената – модел, прилаган в доста страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз – която отразява по-точно цената на земята и би била по-прогресивна и ефикасна ", написа Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Другата стъпка, от която " Прогресивна България " не счита да се отхвърля, е повишението на минималните осигурителни прагове, както и на оптималния. На пръв взор мярката наподобява разумна, тъй като дори с растежа на праговете осигуровките за пенсии ще покрият едвам 45% от разхода на Национален осигурителен институт по това перо. Къде по-ниско може да се падне? По данни на Национална агенция за приходите за 2024 година към 1 милион от 2.5 работещи у нас са с трудов контракт на или под минималната работна заплата. " България следва постоянно да актуализира оптималните и минималните осигурителни приходи в сходство с развиването на заплатите ", написа още в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Освен това за работещите повдигането на праговете е доста по-добрият вид от повдигането на самата осигуровка, тъй като първото най-малко носи осигурителни права, за разлика от второто.
Според работодателските организации обаче повдигането на минималните прагове е отживялост и са тежест както за дребния бизнес, по този начин и за браншовете, които носят най-висока добавена стойност на стопанската система и надлежно дават заплати, близки до оптималния застрахователен приход.
Очевидно е, че алтернативите пред бюджета са доста съществени. За 2026 година кабинетът " Радев " отхвърли да работи по-смело и избра най-лесния път – да тегли дълг. Това обаче не анулира сложния избор за 2027 година - рязане на обществени права и заплати в администрацията, повдигане на налози или затъване в още задължения.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ