Енергийните острови на Дания събират амбицията на няколко държави за различно бъдеще
Представете си поле с ветрогенератори с височината на Айфеловата кула, произвеждащи сила, задоволителна за 3 милиона семейства с опция към 2040 година да се станат 10 милиона. Изгражда ги страна с към 5 милиона души население. И са в морето на най-малко 100 километра от брега.
Само четири години изминават сред написването на тази концепция върху салфетка на заведение и решението на Народното събрание на Дания за изграждане на един от най-амбициозните инженерни планове в света - енергийните острови. Първият от тези центрове за възобновима сила би трябвало да проработи през 2030 година
Технологиите са налице, стартовата платформа е солидна, само че... в последния миг политиците удрят спирачка, тъй като считат решението за прекомерно скъпо.
" Дневник " се стартира от близко с плана, управителен от компанията " Енергинет ", за едно друго енергийно бъдеще на Европа и света. В забележителна степен той е използван в подобен мащаб единствено в Балтийско и Северно море, в това число поради нужните логистика, пристанища, кораби, кранове... Но от концепцията могат да се научат и вземат много неща за потребление и в други страни.
© Петър Карабоев
Само перките на бъдещите ветрогенератори с височина 300 метра ще са доста по-големи от тази.
Дания има, нагледно казано, няколко обиколки преднина в надпреварата сред водещите сили за сила, създавана от вятърни турбини. Част от преимуществото е опитът, насъбран по петролните и газови полета на Северно море през последните към 40 години. Друг основен миг е публичният и политически консенсус, че енергетиката би трябвало да се развива в посока, друга от изкопаемите горива и нуклеарните централи (при гласуването за енергийните острови в Народното събрание през 2020 година " за " са 117 депутати, срещу - единствено 4).
Страната няма някаква забележителна промишленост, нуждаеща се от сила, заради което енергетиката ѝ по-скоро работи за прилежащите страни. Свързаността с Германия, Норвегия, Швеция, Нидерландия, Англия и Белгия основава мрежа за експорт, както и за балансиране на националната система в моментите, когато възобновимите източници не доближават (страната към момента употребява централи с природен газ, нефт и малко въглища, само че до няколко години ще ги спре).
В идващите 10 години би трябвало 10 пъти да се усили силата от офшорни ветропаркове.
Около 50% от тока на Дания е от ВЕИ (вятър, биомаса, слънчеви инсталации), като има дни, в които локалната " зелена сила " покрива 100% от потребностите от електричество. В края на десетилетието би трябвало това произвеждане без проблеми да покрива всички потребности когато и да е. След 10 години, към 2033 година, прогнозната мощ би трябвало да доближи съвсем 25 гигавата, което е в пъти повече от потребностите на страната.
Това няма по какъв начин да се случи върху територия от 42 хиляди кв км суши или повече от два пъти по-малка от тази на България. Освен това популацията не е във екстаз от това страната да бъде осеяна с ветропаркове. Затова вземат решение да се възползват от плитките (дъното на доста места е единствено на към 40 м) морета към Дания.
Но и тук има проблем и то не е един - " размножаването " на ветропарковете значи затваряне на крайбрежни елементи за мореплаване и лов на риба, комплицирано и скъпо окабеляване за всеки от тях, дребните генератори изискват инсталирането на по-голям брой, заемат по-голяма повърхност и повече обслужване, а и стартира недоволство от притежателите на парцели, които са си купили вила на морето не с цел да гледат въртящи се перки.
Когато основателите на ветрогенератори (сред западните страни това са датската Vestas, основаната в Испания Siemens Gamesa и американската GE) демонстрират, че могат да основат в близк объдеще големи турбини, се трансформира и мащабът на мисленето за такива планове. Така се ражда и концепцията за енергийните острови.
Основното в нея е
Двата острова би трябвало до 10 години дружно да създават до 13 гигавата сила.
Като план наподобява завладяващо. Реалността е малко по-различна.
В момента завършва анализът на дъното в региона на Бонхолм в Балтийско море, беседва се с пазарите за кабели и през август трябваше да бъде разгласен търг за турбините за първия енергиен остров.
От " Енергинет " споделиха, че жителите на острова посрещнали самодейността позитивно, тъй като тя ще сътвори нови работни места и трайна, а не сезонната туристическа, претовареност. Но когато поканили други компании и типове бизнес да се възползват от огромното начинание, реакцията била хладна. Засега те не виждали доста смисъл да имат обекти там.
Подробности очаквайте по-късно на.
Само четири години изминават сред написването на тази концепция върху салфетка на заведение и решението на Народното събрание на Дания за изграждане на един от най-амбициозните инженерни планове в света - енергийните острови. Първият от тези центрове за възобновима сила би трябвало да проработи през 2030 година
Технологиите са налице, стартовата платформа е солидна, само че... в последния миг политиците удрят спирачка, тъй като считат решението за прекомерно скъпо.
" Дневник " се стартира от близко с плана, управителен от компанията " Енергинет ", за едно друго енергийно бъдеще на Европа и света. В забележителна степен той е използван в подобен мащаб единствено в Балтийско и Северно море, в това число поради нужните логистика, пристанища, кораби, кранове... Но от концепцията могат да се научат и вземат много неща за потребление и в други страни.
© Петър Карабоев
Само перките на бъдещите ветрогенератори с височина 300 метра ще са доста по-големи от тази.
Дания има, нагледно казано, няколко обиколки преднина в надпреварата сред водещите сили за сила, създавана от вятърни турбини. Част от преимуществото е опитът, насъбран по петролните и газови полета на Северно море през последните към 40 години. Друг основен миг е публичният и политически консенсус, че енергетиката би трябвало да се развива в посока, друга от изкопаемите горива и нуклеарните централи (при гласуването за енергийните острови в Народното събрание през 2020 година " за " са 117 депутати, срещу - единствено 4).
Страната няма някаква забележителна промишленост, нуждаеща се от сила, заради което енергетиката ѝ по-скоро работи за прилежащите страни. Свързаността с Германия, Норвегия, Швеция, Нидерландия, Англия и Белгия основава мрежа за експорт, както и за балансиране на националната система в моментите, когато възобновимите източници не доближават (страната към момента употребява централи с природен газ, нефт и малко въглища, само че до няколко години ще ги спре).
В идващите 10 години би трябвало 10 пъти да се усили силата от офшорни ветропаркове.
Около 50% от тока на Дания е от ВЕИ (вятър, биомаса, слънчеви инсталации), като има дни, в които локалната " зелена сила " покрива 100% от потребностите от електричество. В края на десетилетието би трябвало това произвеждане без проблеми да покрива всички потребности когато и да е. След 10 години, към 2033 година, прогнозната мощ би трябвало да доближи съвсем 25 гигавата, което е в пъти повече от потребностите на страната.
Това няма по какъв начин да се случи върху територия от 42 хиляди кв км суши или повече от два пъти по-малка от тази на България. Освен това популацията не е във екстаз от това страната да бъде осеяна с ветропаркове. Затова вземат решение да се възползват от плитките (дъното на доста места е единствено на към 40 м) морета към Дания.
Но и тук има проблем и то не е един - " размножаването " на ветропарковете значи затваряне на крайбрежни елементи за мореплаване и лов на риба, комплицирано и скъпо окабеляване за всеки от тях, дребните генератори изискват инсталирането на по-голям брой, заемат по-голяма повърхност и повече обслужване, а и стартира недоволство от притежателите на парцели, които са си купили вила на морето не с цел да гледат въртящи се перки.
Когато основателите на ветрогенератори (сред западните страни това са датската Vestas, основаната в Испания Siemens Gamesa и американската GE) демонстрират, че могат да основат в близк объдеще големи турбини, се трансформира и мащабът на мисленето за такива планове. Така се ражда и концепцията за енергийните острови.
Основното в нея е
Двата острова би трябвало до 10 години дружно да създават до 13 гигавата сила.
Като план наподобява завладяващо. Реалността е малко по-различна.
В момента завършва анализът на дъното в региона на Бонхолм в Балтийско море, беседва се с пазарите за кабели и през август трябваше да бъде разгласен търг за турбините за първия енергиен остров.
От " Енергинет " споделиха, че жителите на острова посрещнали самодейността позитивно, тъй като тя ще сътвори нови работни места и трайна, а не сезонната туристическа, претовареност. Но когато поканили други компании и типове бизнес да се възползват от огромното начинание, реакцията била хладна. Засега те не виждали доста смисъл да имат обекти там.
Подробности очаквайте по-късно на.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ