Шумерите – създателите на бъдещето
Представете си нещо, което в никакъв случай не е било измисляно до момента? Ако ви кажем, че някой сега държи в ръце книга, някои биха си показали хартиена книга, а други електронна и ще се сетим за всички типове книги. Но по какъв начин човек може да си показа книга в свят, в който даже самата идея за нея не съществува?
Представете си ден без време. Ние живеем във времето и то диктува метода, по който протичат дните ни. Събуждаме се в избран час, в различен час отиваме на работа, ядем в несъмнено време и спим в избран час. Има обаче един интервал, в който времето било друго разбиране. Как тогава хората са си представяли нещо, което към момента не съществува?
Времето, писмеността и доста други аспекти от нашия живот са основани от шумерите в антична Месопотамия преди 5000 години. Преди шумерите, денят е започвал с изгрева на Слънцето и е приключвал по залез. Хората започвали да работят, когато Слънцето се нарежда на несъмнено място в небето и се прибирали вкъщи, когато се скривало. Шумерите са хората, които разделили деня и нощта, те основали времето като понятието, което разбираме през днешния ден за него – 60-секундни минути и 60-минутни часове, 12 часа през нощта и 12 часа денем.
Шумер е район в южна Месопотамия – в сегашен Иран и Кувейт. Земята била населявана преди 4500 година от хора с незнаен генезис, които археолозите назовават Убейд. Те са считани за първата цивилизация в района, имали са обикновени софтуерни знания, за които знаем, с помощта на инструментите и глинените артефакти, които са оставили след себе си. Те обаче не имали същите умения и досетливост като шумерите, които ги наследили.
Шумерите са виновни за изобретяването на доста неща от нашия живот, които ние толкоз постоянно одобряваме за даденост. В своята творба „ Историята стартира от Шумер “ Самуел Креймър изброява 39 „ първи “ неща в човешката цивилизация и просвета, произхождащи от шумерите. В листата си той включва:
„ Първите учебни заведения, първите лица, определяни за малолетни, първият двукамарен конгрес, първият историк, първият случай на данъчно облекчение, първият юридически казус, първата фармакопея, първите алманаси, първите морални идеали, първите притчи, първите литературни диспути, първите истории за възкресение, първата любовна ария, първият библиотечен азбучник, първата златна ера, първите литургии, първите месеци, първият секс символизъм, първите елегии, първият аквариум… “ и още доста други.
В допълнение към тези неща спадат несъмнено и универсалната визия за времето, системата от цифри, 360-градусовият кръг, геометрията, първото колело, детските играчки, писмеността, преодоляването напразно, опитомяването на животните, селскостопанското напояване, стоматологията и урбанизацията. Това значи, че всеки ден ние използваме неща, изобретени от шумерите и запазили се и до през днешния ден. Часовникът, който ни подсказва по кое време да станем от леглото, рейсът или колата, с която вървим на работа, четенето на вестник или книга, даже концепцията за края на трудовия ден – произлиза в огромна или дребна степен от шумерите.
Креймър отбелязва още, че:
„ Забележително е, че единствено преди век не се знаеше нищо за съществуването на шумерската цивилизация. Археолозите и учените, които преди години са почнали да учат Месопотамия не са търсили следи от шумери, а от асирийци и вавилонци. За тях те имали сведения от гръцки източници, само че за шумерите не било намерено нищо документално. В цялата литература, описваща античния свят, нямало диря от тях. Самото им име било заличено от мозъците и спомените на хората за интервал от 2000 години. И все пак, през днешния ден шумерите са една от най-познатите култури на античния свят. Ние знаем по какъв начин са изглеждали от техните лични скулптури, знаем с какво са се занимавали и какви знания и ръководство са имали с помощта на откритите глинени плочи, на които са изписвали своите документи. “
Откриването на шумерската цивилизация станало малко или доста случайно. Археолозите били привлечени от Месопотамия в търсене на древен сведения. Градове като Вавилон и Ниневия са необятно известни на учените от 19 век. Те стартират своите разкопки точно там, в опит да потвърдят истинността на библейските истории като тази за „ Големия потоп “ или „ Вавилонската кула “. Асириологът Жул Опърт (1825-1905) дефинира района, прочут като Шумер и го свързва с шумерската цивилизация, само че преди този момент всички считали, че по този начин се е наричала земята към Вавилон. Никой не знаел, че Шумер в миналото е съществувал.
Разбира се Опърт не е единственият, който се интересува от шумерите. Жан Шарден (1643-1713) изследва района и написа за откритията си в книгата „ Пътувания в Персия “, оповестена през 1686 година. Той е първият европеец, който твърди, че странните изображения, открити върху глинени плочи, не са архитектурни орнаменти, не са украса, а в действителност съставляват усъвършенствана писмена система. Едва в средата на 19 век обаче, учени и археолози като Уилям Лофтъс, Джордж Смит, Робърт Колдевей и Хенри Роулинсън насочват вниманието на всички към шумерите и многочислените им достижения.
Преди откритието на шумерската книжовност, хората имали по-различни разбирания за живота. Считало се, че писмеността произлиза от Финикия, концепцията за времето от Китай, а учебните заведения от Гърция.
Шумерската цивилизация не е била развита само в религиозно отношение. Те трансформират метода, по който ние гледаме на света в сегашното. Чрез множеството си изобретения и нововъведения, те поставят основите на напредъка в всекидневието ни, а през днешния ден е невероятно да си представим живота без техните открития. По някакъв метод шумерите са можели да си показват нещата, които към момента не били основани и употребявайки познанията и въображението си, да предначертаят бъдещето.
