Представете си как Мохамед Али се подготвя за историческата битка

Представете си по какъв начин Мохамед Али се приготвя за историческата борба с Джордж Форман. Или Бьорн Борг, който се изправя на финала на централния корт на „ Уимбълдън “ против Джон Макенроу. Или по какъв начин Анатолий Карпов седи имобилен, съвсем статуен, излъчващ хладна логичност и желязна дисциплинираност пред шахматната дъска, до момента в който против него се надига бурята на младия Гари Каспаров – прочувствен, избухлив, въоръжен със самочувствие и непредвидимост.

Въпреки че продължава десетилетия и е причина за развиването на две свръхсили, съперничеството сред Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър, огромните американски стратези от Студената война, заслужава равностойно дефиле, написа американският публицист и историк Едуард Люс в есе за Financial Times.

Тяхното главно разграничение е дали да се поддържа добър звук по време на Студената война - облекчение на напрежението - със смъртния противник на Америка, или да се възобнови идеологическата битка със Съюз на съветските социалистически републики.

Кисинджър прави неточност, предполагайки, че Съветският съюз ще бъде непрекъсната част от пейзажа. Бжежински вярно вижда в спящите страни на Съюз на съветските социалистически републики, в това число Украйна, неговата слабост. Така или другояче, техният конфликт за Студената война има толкоз огромно значение, колкото и днешното разделяне сред русофилите и русофобите в ерата на Тръмп-Путин.

От ориста на Украйна зависи бъдещето на войната и мира. Основната разлика от епохата на Кисинджър и Бжежински е, че през днешния ден никой не може да се мери с интелектуалното творчество, публичната известност и дипломатическата тежест на двамата. С други думи, изчезналата тактика на Съединени американски щати се дължи на неналичието на стратези, написа Люс.

Какви качества са имали те, които се изплъзват на по-малко известните им наследници в днешна Америка? Опростеният отговор е, че Кисинджър и Бжежински са имигранти. Новопристигналите постоянно ценят американските свободи повече от родените в страната и съгласно статистиката е доста по-вероятно да основат компании, да завоюват Нобелова премия или да основат школи на мисълта.

Възходът на Бжежински като руски академик в Харвард, а по-късно и в университета Колумбия - съответствува с появяването на Кисинджър като име в Харвард и бестселър по история на дипломацията. Всеки от тях има надхвърлящи упоритости, които шокират доста от техните по-скромни сътрудници.

По-добър знак може да се открие в разказите за тяхната емиграция. Не е инцидентно, че 15-годишният Кисинджър идва от Германия в Америка месец преди прословутото изменничество на Невил Чембърлейн към Чехословакия през 1938 година в Мюнхен. Няколко седмици по-късно 10-годишният Бжежински за пръв път зърва Статуята на свободата, напуснал крайбрежията на Европа два дни откакто Хитлер приключва окупацията на Судетската област.

Всеки от тях е израснал в „ кървавите земи “ на междувоенна Европа. Единият е евреин-германски емигрант, чието огромно семейство е унищожено по време на Холокоста; другият е наследник на полски посланик, чиято страна ще бъде разрушена година по-късно, когато Съветският съюз и нацистите ще разделят Полша в една от най-пагубните десанти в историята.

Двамата са белязани по друг метод от ужасяващата орис на тези, които са оставили след себе си. Ако би трябвало да избира сред реда и справедливостта, Кисинджър споделя, че постоянно ще избере реда. Хората му са премахнати в изискванията на най-бруталния хаос в историята. В този проблем Бжежински избира справедливостта. Ранената полска същина - чувството за ампутирана история - е отправната точка на неговата упоритост, отбелязва Люс.

От решаващо значение обаче е, че двамата споделят изгарящо възприятие за трагичното.

„ Като имигранти знаехме за крехкостта на обществата и имахме инстинкт за преходността на човешките усещания “, споделя Кисинджър пред Financial Times през 2021 година, четири години откакто Бжежински си отива от този свят на 89 години във Вирджиния и две години и половина преди самият Кисинджър да почине в Кънектикът, неотдавна навършил 100 години.

Според Кисинджър разликата сред двамата е, че той е произтекъл от Германия, само че не е бил избран от нея, до момента в който Бжежински е бил издялан от Полша, макар че тя „ не е сложила граници на това, което той е станал “.

Но Кисинджър желае да подчертае общото сред тях. Заедно те изместват остарелия англо-американски хайлайф в Съединени американски щати. Личности като Аверел Хариман, Дийн Ачесън и Джон МакКлой са водили дипломацията като втора кариера или обвързване на ненапълно работно време. Кисинджър и Бжежински, въпреки това, са нахакани работохолици, на които липсват обществените връзки и обноски на предхождащите ги дипломати. По думите на Ачесън те са „ участвали на основаването “ на следвоенния ред, основан в Съединени американски щати.

По-важното обаче е, че те са се сблъскали с вечността на геополитиката.

„ Въпросът е дали американците в миналото ще съумеят да схванат, че живеем в едно непрестанно прекарване, което няма край, и че в никакъв случай не можеш да сегментираш живота на разнообразни проблеми “, споделя Кисинджър.

„ Като европейци ние знаехме, че живеем в непрекъсната история. Тя в никакъв случай не свършва. “

Или както споделя великият американски публицист Уилям Фокнър: „ Миналото в никакъв случай не е мъртво. То даже не е минало. “

Светското им начало се демонстрира по доста разнообразни способи. Кисинджър е привлекателен, занаятчия на ласкателството и съвсем несломим оратор.
Getty Images | Американският посланик Хенри Кисинджър в Лондон, Англия, 15 септември 1972 година
Бжежински е по-добър в това да си основава медийни врагове. Неговата доктрина за случая - че Съюз на съветските социалистически републики е геронтокрация в терминален крах - намира и почитатели и критици.

Кисинджър, въпреки това, е стратегически спретнат. Той усъвършенства изкуството на илюзорното деяние - „ придвижване без придвижване “, както го назовава. Той постоянно се връща към своята ложа на Виенския конгрес от 1815 година - свят, в който великите сили се стремят да бъдат в равновесие.

Светогледът на Бжежински е филтриран през по-малките играчи - освен родната му Полша, само че и безбройните национални групи в границите на Съюз на съветските социалистически републики, чиито сепаратистки пристрастености той се пробва да разсъни.

Кисинджър няма доста време и опция за радио „ Свободна Европа “ и „ Гласът на Америка “. Бжежински, който приказва съветски, полски и малко немски, възобновява идеологическата война зад желязната завеса, която съгласно него е била пропусклива.

Кисинджър е жонгльор, а Бжежински - боксьор. Когато последният упрекна Кисинджър в „ акробатика “ през годините на Никсън, двамата съвсем се сбиха. Въпреки че постоянно спореха между тях, републиканците и демократите в никакъв случай не спираха да вечерят във френския ресторант „ Санс Суси “ (вече затворен) покрай Белия дом, споделя историкът Люс.

„ Човек постоянно научава повече от „ другарски настроени критици “, в сравнение с от безкритични другари “, написа Кисинджър на Бжежински след една такава вечеря при започване на 70-те години. Трудно е да си представим сходна връзка в сегашен Вашингтон.

Нито един от двамата не би посъветвал Тръмп да предложи отстъпки на Русия преди мирните договаряния. Темата за митата по този начин и не се повдига. Това е времето, когато Съединени американски щати отварят пазарите и поставят основите на глобализацията. По този въпрос двамата стратези са съгласни - стопанската система не е мощната страна на нито един от тях. Днес обаче Тръмп прекатурва този план в противоположна посока.

Отварянето към Китай е съществена характерност на кариерата и на Кисинджър, и на Бжежински.

Идеята, че Тръмп ще направи „ противоположен Кисинджър “ - ще вкара руснаците в американската орбита, както Кисинджър употребява китайско-съветския раздор в другата посока - е фантастична, споделя Люс.

Обратният Бжежински - разкъсване на връзките с Китай и признание на Тайван - за благополучие е мъчно да се планува даже при непредсказуемостта на Тръмп.

Като се има поради секретността, с която Ричард Никсън и Кисинджър би трябвало да осъществят отварянето на Америка към Китай през 1972 година, Пекин залага на персоналния разговор. Изящен, копринен и ерудиран, министър председателят на Китай Джоу Енлай влиза в ролята на съвършен сътрудник на Кисинджър. Никсън и Мао Дзедун удрят началните акомпанименти. Кисинджър и Джоу поддържат дуета.

Замяната на Джоу с Дън Сяопин лишава Кисинджър от най-скъпия му събеседник. Именно качествата, които Кисинджър най-вече не харесва у Дън - грубият, от време на време недоброжелателен фасон на китайския министър председател и нетърпението му към разговорите - харесват най-вече на Бжежински.

Тяхната обща алергия към Съветския съюз е моторът на китайския ход на Джими Картър. Бжежински е консултант по националната сигурност на Картър, както Кисинджър е бил на Никсън.

„ Дън беше човек, дребен по мярка, само че огромен по смелост “, споделя Бжежински.

Китайският водач, висок 150 см, също прави оценка директността на поляка.

Бжежински става прочут в китайските медии като „ укротителя на полярните мечки “ - мечката е прозвището на Дън за Съюз на съветските социалистически републики. В този миг Кисинджър желае да поддържа „ равнопоставена “ отдалеченост сред Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Китай. При Картър те стават в действителност сътрудници.

Така или другояче, мъчно е да си представим Тръмп да се впусне в безчет часове на тактически престрелки с китайския президент Си Дзинпин или Путин. Нито пък е евентуално Тръмп да даде на своя консултант по националната сигурност Майк Уолц или на държавния секретар Марко Рубио нещо близо до свободата на деяние на Кисинджър и Бжежински.

Дън прекарва първата си нощ на американска земя на пиянска вечеря в фамилната къща на Бжежински във Вирджиния. Това е началото на първото в историята на Съединени американски щати държавно посещаване на китайски водач. Двамата подвигат тост за нормализирането на връзките сред Съединени американски щати и Китай с водка, подарена на Бжежински от Анатолий Добринин, дипломат на Съюз на съветските социалистически републики във Вашингтон. Гостите са обслужвани от децата на Бжежински. 11-годишната му щерка Мика разлива съветски хайвер (също от Добринин) в скута на Дън и се пробва да го почисти със салфетка.

На идващия ден Никсън участва на държавната вечеря на Дън - първото завръщане на опозорения президент в столицата на Съединени американски щати след излизането му от Уотъргейт. Бжежински убеждава Картър, че допълнението на Никсън ще затвърди доверието на Китай в двустранната прегръдка на Америка.

Кисинджър ненадейно се обръща против нормализацията. Но раздразнението му е кратковременно. След това той се трансформира в обичания американски посетител на Китай.

Как всеки от тях би се справил с днешната война в Украйна? Въпреки разликите им е несъмнено, че нито Бжежински, нито Кисинджър биха посъветвали Тръмп да предложи отстъпки на Русия преди мирните договаряния. И двамата щяха да бъдат възмутени от унижението на Владимир Зеленски в Овалния кабинет, което Тръмп и неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс направиха през февруари.

Като прелъстител Кисинджър улавяше множеството от мухите си с мед, написа Люс, чиято биография „ Zbig: The Life of Zbigniew Brzezinski, America’s Cold War Prophet “ ще бъде оповестена идващия месец.

Невъзможно е да си представим някой от двамата да приказва за Путин по метода, по който Уиткоф неотдавна го направи пред телевизионния водещ Тъкър Карлсън. Уиткоф разкри, че Путин се е молил за Тръмп в църквата след опита за ликвидиране предишното лято. Руският водач също по този начин подари на дипломата вежлив портрет на Тръмп. Путин е бил „ извънредно общителен “, споделя Уиткоф.

„ Нужни са топки, с цел да кажеш това “, отвърна Карлсън. Каквото и да се случи с миротворческата упоритост на Тръмп за Русия и Украйна, наподобява, че Путин има по-добър прочит на Тръмп, в сравнение с Тръмп на Путин.

В края на живота си Кисинджър и Бжежински съвсем разменят позициите си за Русия. В публикация за FT от 2014 година Бжежински се застъпва за „ финландизацията “ на Украйна, което би я трансформирало в необвързана, въпреки и прозападна, буферна страна сред Русия и НАТО.

Още по-изненадващо е, че Кисинджър утвърди участието на Украйна в НАТО след нахлуването на Русия през 2022 година

Обратът на Кисинджър евентуално може да се отдаде на навика му да се придържа към консенсус, обвързван с потребностите на Kissinger Associates, неговия преуспяващ бизнес. Достъпът до Белия дом и други канцеларии е от жизненоважно значение за консултантската му активност.

Бжежински в никакъв случай не се е занимавал с бизнес. Следователно не е имал потребност да лимитира възгледите си. Той подлага на критика всеки президент. Включително и Барак Обама, който беше подкрепил на изборите и на който се възхищаваше частично поради опълчването му на войната в Ирак през 2003 година

Бил Клинтън, който пръв се обърна към Бжежински, с цел да му благодари, откакто подписа законопроекта за одобрение на първичното разширение на НАТО през 1999 година, включващо Полша, също изпадна в недружелюбност пред Бжежински поради хипотетичното му меко отношение към новоизбрания Путин.

Изключение прави Джими Картър, с който той остава другар за цялостен живот.
Getty Images | Джими Картър и Збигнев Бжежински на борда на Air Force One към 29 декември 1977 година
Последвалата смекчена позиция на Бжежински във връзка с Русия може да се изясни с остаряването му, макар че той в никакъв случай не е губил мрачния си взор към Путин. На децата му лишава дълго време да го убедят да си сложи пейсмейкър, откакто в края на 2014 година получи инсулт.

Перспективата го оскърби на няколко равнища: устройството щеше да му припомня за намаляващата дълготрайност на живота му - то включваше технология, към която той изпитваше инстинктивно омерзение, споделя Люс.

Най-лошото от всичко беше, че то щеше да качва данни на рецептор, който можеше да го изложи на компрометиране. Руснаците щяха да могат да обхванат в здравната му информация. „ Знаеш ли, мисля, че Путин си има задоволително работа сега, с цел да се тревожи за медицинските ти данни, баща “, споделя по-големият му наследник Йън Бжежински. Средното му дете, Марк, по-късно става дипломат на Байдън в Полша.

Критиците на Кисинджър и Бжежински разполагат с доста материал, с който да си играят.

„ Хенри Кисинджър, военнопрестъпник, обичан от ръководещата класа в Америка, най-сетне умира “ - това е заглавието на некролога в Rolling Stone.

Тайните бомбардировки на Никсън над Камбоджа, поддръжката му за кървавото потушаване на въстанието в Бангладеш от страна на Пакистан, подкрепеният от Съединени американски щати прелом в Чили и подслушването на личните му чиновници преследват Кисинджър до края на живота му.

Въпреки това той договаря първото съглашение за надзор на нуклеарните оръжия и стига покрай сключването на второ. Успокоението не е фантазия. Колкото повече остарява, толкоз повече Кисинджър се възприема като пророк, прибавя Люс.

Времето, прекарано от Бжежински в държавното управление, не оставя кръв по ръцете му. Картър е единственият следвоенен президент, който в никакъв случай не заповяда на военните да влязат в пердах, макар че осем военнослужещи умират при осуетения опит за освобождение на заложници в Иран. През 1979 година Бжежински оказва помощ за примамването на Съветския съюз в Афганистан, макар че решението за нахлуването е на Леонид Брежнев.

„ Те се хванаха на кукичката! “ твърди се, че Бжежински е споделил на собствен консултант, когато е чул новината. Произходът на световния джихадизъм може да се датира частично от този момент. Но изказванията, че Бжежински е играл ролята на „ кръстник на Ал Кайда “, са неуместен скок. Терористичната формация е основана седем години откакто Картър напуща поста си.

Някои настояват, че при днешните условия е доста по-трудно да се появи Кисинджър или Бжежински. В цифровата ера геостратегическите маневри са доста по-трудни за осъществяване. Техните критици споделят, че е добре, че им липсват модерни еквиваленти.

И въпреки всичко светът в този момент би бил по-интересен с Кисинджър и Бжежински.

Когато Бжежински си отива, Кисинджър се изненадва какъв брой лишен е бил от него. Двамата се срещат за първи път в Харвард 67 години по-рано.

„ Присъствието на Збиг заемаше централно място в визията ми за свят, в който си коства да се живее и който си коства да се пази, “ написа Кисинджър на фамилията на Бжежински, когато научава за гибелта му.

„ Чувствах се по този начин, като че ли е липсващ един постоянен дирек от структурата на света, за който се грижех. Харесва ми да мисля, че имахме обща идея, в случай че не постоянно и общи упоритости. “

В гибелта, повече в сравнение с в живота, тези двама натурализирани американци наподобява са се разбирали. Тъй като епохата им отминава, а Америка се отхвърля от света, който е основала, и двете фигури заслужават разбор.