”Университетски бум” в Северен Кипър
Представете си един регион с население от към 350 хиляди души, който взема решение да влага в основаването на университети. Само за три години този регион съумява да усили броя на задгранични студенти от 45 хиляди на 100 хиляди, които следват в 16 университета, а висят молби за основаване на още 16 висши учени заведения в идващите три години.
Тази "индустрия " носи по един милион щатски $ на стопанската система, една трета от Брутният вътрешен продукт, повече от каузи на туризма.
Студентите, които идват от 134 страни, заплащат по към 5 000 щатски $ на година (всеки един от тях). Езикът на образование е британски.
Ако не сте отгатнали къде се намира тази просветителна организация, може би самият факт, че половината от студентите идват от Турция ще ви помогне да се сетите. Става дума за северната част на Кипър, за окупираните територии на острова, написа Н. Констандарас във в. "Катимерини ", представен от Българска телеграфна агенция.
А с изключение на, че доста чужденци се записват с вярата, че ще следват в страна член на Европейски Съюз, а след това се оказват на територия под турска окупация, проблем е прекалено високият брой университети в тази част на острова.
Първо е мъчно да се повярва, че е имало сложен проект, когато е било взето решение за три години да се удвои огромния брой от 45 хиляди задгранични студенти. Увеличавайки едно локално население от 350 хиляди с още 100 хиляди слага обществото пред голяма опасност в доста браншове.
Вече има съществени проблеми с жилищата, с придвижването по пътищата, с водоснабдителната и канализационна система в тази част на острова.
В същото време, като се изключи че множеството студенти са от Турция и Иран, изисква внимание фактът, че няколко хиляди идват и от останалата част на планетата.
Резултатът от това е, че до момента в който текат пари от тази активност, рисковете за напрежение са огромни, а следствията непредвидими.
Второ, извънредно подозрително е, че толкоз доста нови образователни заведения могат да съблюдават разпоредбите на една сериозна стратегия за образование. Но даже и да има инфраструктура, мъчно ще е толкоз бързо да се откри личен състав за образование.
Не зная дали преследванията, подхванати от турското държавно управление през последната година против университетската общественост - вследствие на тях бяха осъществени осем хиляди уволнения - са предиздвикали мнозина да отидат в Северен Кипър.
Трето, факт е, че частните университети в Северен Кипър са една доходоносна промишленост и са привлекли вложители от Турция. Трудно е да се извадят данни, само че кипърски турци, осведомени с казуса, споделят, че турски вложители, които може би са към този момент притежатели на казина, откриват и университети.
Двата бизнеса им дават икономическа мощност и политическо въздействие. Възможен спор на ползи би могъл да докара до игнориране на характерните особености и потребности на едно малцина локално общество. Със сигурност сходно нещо би пренебрегнало и потребностите на студентите.
Това, което обаче заслужава да се означи, се свежда до самото сполучливо привличане на студенти. А когато толкоз студенти от прекалено много страни отиват да следват в университети в една еднаквост, непризната от никоя друга страна, с изключение на от Турция, какво би се случило, в случай че същите тези студенти биха потърсили обучение в страна като Гърция?
Години наред в Гърция се дебатира каква би могла да е облагата в случай че страната реши да се трансформира в център за интернационално образование. Филиали на непознати университети в Гърция към този момент притеглят доста студенти. (Чуждестранните студенти във Англия са шестият по мащаби "експортен бранш " на нейната икономика).
Едно съществено изпитание да се влага в обучение с британски стратегии в държавни университети и в основаването на частни образователни заведения би донесло на Гърция големи облаги. Но не са единствено парите, от които се нуждае страната, а и фактът, че хората, които ще следват тук, ще са познавачи на Гърция и ще са другари на гърците вечно. Където и да отидат те по-късно.
Тази "индустрия " носи по един милион щатски $ на стопанската система, една трета от Брутният вътрешен продукт, повече от каузи на туризма.
Студентите, които идват от 134 страни, заплащат по към 5 000 щатски $ на година (всеки един от тях). Езикът на образование е британски.
Ако не сте отгатнали къде се намира тази просветителна организация, може би самият факт, че половината от студентите идват от Турция ще ви помогне да се сетите. Става дума за северната част на Кипър, за окупираните територии на острова, написа Н. Констандарас във в. "Катимерини ", представен от Българска телеграфна агенция.
А с изключение на, че доста чужденци се записват с вярата, че ще следват в страна член на Европейски Съюз, а след това се оказват на територия под турска окупация, проблем е прекалено високият брой университети в тази част на острова.
Първо е мъчно да се повярва, че е имало сложен проект, когато е било взето решение за три години да се удвои огромния брой от 45 хиляди задгранични студенти. Увеличавайки едно локално население от 350 хиляди с още 100 хиляди слага обществото пред голяма опасност в доста браншове.
Вече има съществени проблеми с жилищата, с придвижването по пътищата, с водоснабдителната и канализационна система в тази част на острова.
В същото време, като се изключи че множеството студенти са от Турция и Иран, изисква внимание фактът, че няколко хиляди идват и от останалата част на планетата.
Резултатът от това е, че до момента в който текат пари от тази активност, рисковете за напрежение са огромни, а следствията непредвидими.
Второ, извънредно подозрително е, че толкоз доста нови образователни заведения могат да съблюдават разпоредбите на една сериозна стратегия за образование. Но даже и да има инфраструктура, мъчно ще е толкоз бързо да се откри личен състав за образование.
Не зная дали преследванията, подхванати от турското държавно управление през последната година против университетската общественост - вследствие на тях бяха осъществени осем хиляди уволнения - са предиздвикали мнозина да отидат в Северен Кипър.
Трето, факт е, че частните университети в Северен Кипър са една доходоносна промишленост и са привлекли вложители от Турция. Трудно е да се извадят данни, само че кипърски турци, осведомени с казуса, споделят, че турски вложители, които може би са към този момент притежатели на казина, откриват и университети.
Двата бизнеса им дават икономическа мощност и политическо въздействие. Възможен спор на ползи би могъл да докара до игнориране на характерните особености и потребности на едно малцина локално общество. Със сигурност сходно нещо би пренебрегнало и потребностите на студентите.
Това, което обаче заслужава да се означи, се свежда до самото сполучливо привличане на студенти. А когато толкоз студенти от прекалено много страни отиват да следват в университети в една еднаквост, непризната от никоя друга страна, с изключение на от Турция, какво би се случило, в случай че същите тези студенти биха потърсили обучение в страна като Гърция?
Години наред в Гърция се дебатира каква би могла да е облагата в случай че страната реши да се трансформира в център за интернационално образование. Филиали на непознати университети в Гърция към този момент притеглят доста студенти. (Чуждестранните студенти във Англия са шестият по мащаби "експортен бранш " на нейната икономика).
Едно съществено изпитание да се влага в обучение с британски стратегии в държавни университети и в основаването на частни образователни заведения би донесло на Гърция големи облаги. Но не са единствено парите, от които се нуждае страната, а и фактът, че хората, които ще следват тук, ще са познавачи на Гърция и ще са другари на гърците вечно. Където и да отидат те по-късно.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ