Представете си дебат, в който не всички участници играят честно.

Представете си спор, в който не всички участници играят почтено. Едни ревизират обстоятелства, други търсят подготвени отговори, а трети съзнателно се пробват да объркат диалога и да насочат останалите в неверна посока. Именно по този начин работи „ Открий лъжеца “ – просветителна ролева игра, в която хората влизат в функциите на публицисти, жители и тролове, с цел да схванат по какъв начин се популяризира дезинформацията и какъв брой мъчно от време на време е истината да бъде разпозната.

Механиката е близка до действителната онлайн среда: участниците получават проблем с подвеждащо или противоречиво изказване, след което би трябвало да стигнат до истината посредством въпроси, инспекция на обстоятелства и необорим спор. Журналистите имат задача да търсят доказателства и да оказват помощ на останалите да се ориентират в информацията. Гражданите би трябвало да преценяват на кого да се доверят. А троловете се пробват да внесат подозрение, звук и операция в диалога. Така тематиката за медийната просветеност излиза от теорията и се трансформира в прекарване онлайн.

Играта е създадена от екипа на платформата за образования по медийни умения How to Know, а с поддръжката на Yettel форматът доближава до студенти и учители, които тестват качествата си да правят оценка сериозно онлайн наличието и сами да търсят признаците на дезинформация и операция.

Създадохме играта с концепцията да покажем процеси, които са показателни за това какво се случва във виртуалното пространство, само че не всички съумяват да ги доловят и да ги осмислят. Младите хора имат нужда интензивно да вземат участие, да вземат решения и да показват позициите си, а играта им дава тъкмо такава опция – да учат посредством прекарване “, разяснява  доцент доктор Ралица Ковачева, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ „ Св. Климент Охридски “ и част от екипа на How to Know.

Тя прецизира, че точно поради това играта слага студентите в дейна позиция – сами да задават въпроси, да ревизират обстоятелства и да разпознават източника на дезинформация.

Инициативата е част от акцията на Yettel за насърчаване на медийната просветеност, която цели да подкрепи младежите да подхождат по-критично към наличието, което срещат онлайн, и да им даде на практика принадлежности за различаване на манипулативни послания и подвеждащи изказвания. Чрез нея телекомът надгражда дълготрайните си старания в поддръжка на по-сигурна и виновна цифрова среда, като си слага за цел всяка година да подкрепя над 50 000 души в България да развиват своите цифрови и медийни умения.

Ролевата игра към този момент има няколко издания – със студенти от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и от Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий “, както и с учители в границите на събитието „ Добрите практики на фокус “.

Ако една вест е подправена, тя нормално се популяризира доста бързо. Аз обаче се старая да не се поверявам единствено на една медия, а да ревизирам новината в няколко източника “, споделя студентът по българска лингвистика Милен Плеснев, който е измежду участниците в играта.

Един от въпросите, по които работят той и неговите сътрудници, е погрешно изказване по отношение на въвеждането на еврото като национална валута в страната ни, а задачата е да се разобличат троловете, които популяризират дезинформация. Студентът в ролята на публицист има за задача да помогне на останалите да стигнат до истината, като пребори хаоса от изказвания и ревизира информацията.

Младите хора имат естествена податливост да са по-уверени, че могат да се ориентират в онлайн пространството, в сравнение с са действителните им качества, счита доцент Ковачева, като показва, че това не е непознато и за по-възрастните. Високата убеденост на хората, че могат да разпознават манипулативно наличие в медиите се удостоверява и от неотдавна показаното национално изследване в региона на медийната просветеност, извършено от организация „ Арбитраж “ по поръчка на Yettel. От него излиза наяве, че над 75% от хората сред 20 и 50 години считат, че могат да разграничат манипулативно подбрани обстоятелства, подвеждащи заглавия, както и да разграничат мнение от факт. Дори малко повече (79%) са тези, които имат вяра, че могат да разпознаят, в случай че една вест е повлияна от стопански, политически или религиозни цели.

Изследването демонстрира още, че дезинформацията е мощно публикувана в медийните платформи – съвсем всички участници (88%) са попадали най-малко един път на наличие онлайн, за което считат, че е подправено или подвеждащо. Тревожно е обаче, че близо половината от хората (44%) разчитат главно на усета си, с цел да правят оценка достоверността на новинарското наличие. Специализираните платформи за инспекция на обстоятелствата се употребяват от едвам 9% от запитаните.

  Студентите от Нов български университет се състезаваха в различаване на AI-генерирано наличие

Като част от програмата на Yettel за дигитално-медийна просветеност се провежда и събитие в Нов български университет, водено от Етиен Янев – специалист по цифров маркетинг и учител в Нов български университет. Срещата със студентите бе отдадена на AI-генерираното наличие. В първата част Етиен Янев описа за новите благоприятни условия за основаване на аудио-визуално и текстово наличие благодарение на изкуствения разсъдък. Втората бе под формата на отборно съревнование, в което участниците търсиха „ алените знамена “, подсказващи, че показаното видео не е достоверно. В рамките на самодейността се създава и специфичен справочник за различаване на AI-генерирано наличие.

Кампанията на Yettel ще продължи и през новата образователна година с още издания на ролевата игра „ Открий лъжеца “ и тематични срещи със студенти.
Yettel дезинформация онлайм публицисти Йетел медийна просветеност тролове подправени новини