Как лекар спасил милиони деца с обикновена морковена супа
Представете си, че за към 150 години от 100 родени деца, 24-30 от тях не доживяват даже до една година. И една от главните аргументи била баналната диария. Добре, че през 20-ти век се появил педиатърът Ернст Моро, който с вълшебната си чорба от моркови съумял да понижи на половина смъртността измежду децата.
Вълшебната чорба
Страшно е да се мисли, само че единствено преди век и половина междинната дълготрайност на живота на човек е била на половина от сегашната. Разбира се, това не значи, че нашите предшественици са живели до 35-40 години и са умирали от напреднала възраст. По-голямата част от приноса към тази цифра се дължи на детската смъртност.
Но тогава се появява доктор, който стопира тази задача – педиатърът Ернст Моро. Днес бихме нарекли Моро словенски доктор, защото той е роден на 8 декември 1874 година в столицата на модерна Словения, в Любляна. Но в тези далечни години това е единствено един от градовете на Австро-Унгарската империя.
През 1908 година педиатърът Моро прави огромно изобретение, което съумява да бъде обяснено едвам след 100 години. Рецептата бола лесна – половин кг моркови се пасират, заливат се с литър вода, овкусяват се с три грама сол и се изпаряват до общ размер от един литър.
Едва през 2002 година се изяснило, че изгодите от супата са в формираните в нея киселинни олигозахариди, които попадат в разтвора от морковите. Те пречат на бактериите да се прикрепят към чревната лигавица. Друго изследване посочило, че с помощта на тези свойства, супата лекува даже диария, породена от устойчивите на антибиотици бактерии.
Незаслужената давност
Днес малко на брой знаят за Ернст Моро и за жалост той не получил доста самопризнание и награди.
Именно той прави откритието, че децата, хранени с майчино мляко, са доста по-устойчиви на заболявания (много по-късно стана ясно, че бебетата „ натурално “ мляко са предпазени от майчините антитела, за разлика от „ изкуственото “).
Именно Моро разкрил лактобацилите, съдържащи се във ферментиралите млечни артикули, и посочил изгодите от тях. Именно той разкрил рефлекса, който участва при дете през първите месеци от живота: в случай че издадете изострен тон покрай главата на бебето, тогава той първо ще разпери ръце, разпервайки пръстите си, а по-късно ще събере ръцете си, стискайки ги.
Ако няма този инстикт, това е симптом на увреждане или меланхолия на централната нервна система. Именно посредством рефлекса на Моро, или по-скоро заради неналичието му, може да се подозира да вземем за пример церебрална парализа.
Изненадващо, макар всичките си заслуги, Моро живее непретенциозен живот, не получава награди (той даже не е номиниран за Нобелова премия за медицина нито веднъж). Но пък имал шанса да оцелее в Третия райх.
Налага се единствено през 1936 година да напусне професорството си в Хайделберг „ по здравословни аргументи “ (всъщност поради брачната половинка си еврейка), само че до 74-годишна възраст той прави това, което обича.
