Как болшевиките измислят „устните“ вестници
Представете си, че вместо да четете настоящи вестници или лентите с вести в смарт телефона си, в дома ви идва особено подготвен човек и ви споделя новините…
Горе-долу по този начин работят „устните“ вестници през 1920-те.
По време на Революцията през 1917 година малко над 20% от хората в Русия умеят да четат и да пишат. Една от главните задания на болшевиките е да унищожават неграмотността и те се заемат с нея още през 1919 година. Но с цел да се научат хората да четат е нужно време, а пропагандата би трябвало да работи стремглаво. А точно необразованото население – служащите, селяните, бойците – в съответния случай са целевата публика. Между другото, в тези години това не е единственият проблем – има и изострен дефицит на запаси за отпечатване. От тази обстановка болшевиките се измъкват много изтънчено – измислят така наречен „устни вестници“.
Предпоставка за появяването на такова неповторимо събитие, каквото са „устните вестници“ е в това число острият дефицит на хартия в страната по време на Гражданската война.
Първоначално, болшевиките просто четат революционните вестници на висок глас пред огромни групи от хора. В първия руски професионален вестник „Червен журналист“ се написа доста за „устните вестници“ и техните „редактори“ споделят своя опит и триумфите си.
Архивна фотография
Например, в гр. Смоленск два пъти седмично устният вестник се чете в централния парк – в изданието се разгласяват „злободневни“ и локални вести. Редакторите, обаче, виждат, че необикновен интерес измежду слушателите провокират сатиричните материали, хуморът и стихотворенията. Препоръчаното време за четене е не повече от час.
С времето излиза наяве, че елементарният вестникарски текст е сложен за разбиране за слуха и материалите би трябвало да се обработват особено за устно четене. Освен това, четенето може да бъде предоставено само на добър оратор. Из цялата страна стартират да пътуват пропагандни влакове и коли, които демонстрират кино и от които се четат устни вестници, насочат се идеологически апели и се описват водещите вести и победи на Червените.
Архивна фотография
Но даже и до момента в който слушат особено обработените материали, на бойците, да вземем за пример, постоянно им доскучава. Така от „устните“ вестници се раждат „живи“ вестници – цяло театрално зрелище.
Архивна фотография
Самодейни артисти разиграват сценки, в които ясно демонстрират какъв брой неприятен е „буржоазният“ зложелател и за какво би трябвало народът да се бори с него. Те пеят песни и частушки и вършат графични фигури.
Архивна фотография
Феноменът се възприема толкоз добре, че „живите вестници“ просъществуват чак до 1930-те, като се появяват голям брой самодейни театрални колективи, които извършват материалите. С времето стратегиите стават все по-сложни – както във връзка с наличието, по този начин и във връзка с декорацията.
Архивна фотография
„Живите“ вестници би трябвало да дават на популацията и практическа информация. Например, за санитарните правила и профилактиката на инфекциозните болести. В страната бушуват тиф и холера, по тази причина редица целеви издания на пропагандните бригади са отдадени на битката с заболяванията: те описват по какъв начин хората могат да се отърват от въшките, инструктират ги да проветряват стаите си и да пият единствено чиста вода. Всичко това се прави под формата на занимателни частушки.
В зобу дыханье затаив,
Газету вы глазейте –
Одну лишь правду, а не миф
Увидите в газете.
Основната кардинална разлика сред „живите“ вестници и театралните постановки, е че постановките на „живите“ вестници са отдадени на злободневни и политически тематики. След Гражданската война те стартират да се изнасят не пред бойци, а в клубове, читалища, учебни заведения и в парковете.
Един от най-популярните пропагандни театрални колективи е „Синя блуза“. Той има голям брой пропагандни бригади, които разнасят революционното изкуство и политическата информация измежду масите, употребявайки авангардни костюми и музикален акомпанимент.
Сценки, монолози, куплети, частушки – „живите“ вестници дефинират даже развиването на руския щемпел и изключително любовта му към сатирата и фейлетоните. И даже откакто неграмотността е ликвидирана, в парковете и читалищата из целия Съюз на съветските социалистически републики артистите още дълго не престават да извършват куплети и монолози на злободневни тематики.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Горе-долу по този начин работят „устните“ вестници през 1920-те.
По време на Революцията през 1917 година малко над 20% от хората в Русия умеят да четат и да пишат. Една от главните задания на болшевиките е да унищожават неграмотността и те се заемат с нея още през 1919 година. Но с цел да се научат хората да четат е нужно време, а пропагандата би трябвало да работи стремглаво. А точно необразованото население – служащите, селяните, бойците – в съответния случай са целевата публика. Между другото, в тези години това не е единственият проблем – има и изострен дефицит на запаси за отпечатване. От тази обстановка болшевиките се измъкват много изтънчено – измислят така наречен „устни вестници“.
Предпоставка за появяването на такова неповторимо събитие, каквото са „устните вестници“ е в това число острият дефицит на хартия в страната по време на Гражданската война.
Първоначално, болшевиките просто четат революционните вестници на висок глас пред огромни групи от хора. В първия руски професионален вестник „Червен журналист“ се написа доста за „устните вестници“ и техните „редактори“ споделят своя опит и триумфите си.
Архивна фотография Например, в гр. Смоленск два пъти седмично устният вестник се чете в централния парк – в изданието се разгласяват „злободневни“ и локални вести. Редакторите, обаче, виждат, че необикновен интерес измежду слушателите провокират сатиричните материали, хуморът и стихотворенията. Препоръчаното време за четене е не повече от час.
С времето излиза наяве, че елементарният вестникарски текст е сложен за разбиране за слуха и материалите би трябвало да се обработват особено за устно четене. Освен това, четенето може да бъде предоставено само на добър оратор. Из цялата страна стартират да пътуват пропагандни влакове и коли, които демонстрират кино и от които се четат устни вестници, насочат се идеологически апели и се описват водещите вести и победи на Червените.
Архивна фотография Но даже и до момента в който слушат особено обработените материали, на бойците, да вземем за пример, постоянно им доскучава. Така от „устните“ вестници се раждат „живи“ вестници – цяло театрално зрелище.
Архивна фотография Самодейни артисти разиграват сценки, в които ясно демонстрират какъв брой неприятен е „буржоазният“ зложелател и за какво би трябвало народът да се бори с него. Те пеят песни и частушки и вършат графични фигури.
Архивна фотография Феноменът се възприема толкоз добре, че „живите вестници“ просъществуват чак до 1930-те, като се появяват голям брой самодейни театрални колективи, които извършват материалите. С времето стратегиите стават все по-сложни – както във връзка с наличието, по този начин и във връзка с декорацията.
Архивна фотография „Живите“ вестници би трябвало да дават на популацията и практическа информация. Например, за санитарните правила и профилактиката на инфекциозните болести. В страната бушуват тиф и холера, по тази причина редица целеви издания на пропагандните бригади са отдадени на битката с заболяванията: те описват по какъв начин хората могат да се отърват от въшките, инструктират ги да проветряват стаите си и да пият единствено чиста вода. Всичко това се прави под формата на занимателни частушки.
В зобу дыханье затаив,
Газету вы глазейте –
Одну лишь правду, а не миф
Увидите в газете.
Основната кардинална разлика сред „живите“ вестници и театралните постановки, е че постановките на „живите“ вестници са отдадени на злободневни и политически тематики. След Гражданската война те стартират да се изнасят не пред бойци, а в клубове, читалища, учебни заведения и в парковете.
Един от най-популярните пропагандни театрални колективи е „Синя блуза“. Той има голям брой пропагандни бригади, които разнасят революционното изкуство и политическата информация измежду масите, употребявайки авангардни костюми и музикален акомпанимент.
Сценки, монолози, куплети, частушки – „живите“ вестници дефинират даже развиването на руския щемпел и изключително любовта му към сатирата и фейлетоните. И даже откакто неграмотността е ликвидирана, в парковете и читалищата из целия Съюз на съветските социалистически републики артистите още дълго не престават да извършват куплети и монолози на злободневни тематики.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ