Представете си, че в един горещ летен ден се озовавате

Представете си, че в един парещ летен ден се озовавате край сините води на райски остров в Полинезия. Стъпалата ви са потопени във финия, топъл пясък, а погледът ви се рее към хоризонта, оттатък спокойната лагуна. Но при положение, че се окажете отблъснати от подобен спокоен миг поради мощната миризма на ферментирала риба, то няма подозрение, че сте се срещнали с миризмата на фафару.

Да се откажете от сходно прекарване, само заради прословутата миризма на фафару, би било неправилно. Herald Weekly пише, че даже и на локалните поданици на Полинезия им е належащо време, с цел да свикнат с миризмата. 

Освен натрапчива миризма фафару дава композиция от присъщи аромати и усет на локалната кухня, които не се оферират в нито един от първокласните курорти, разпръснати из целия район на Полинезия.

При приготвянето на фафару местните поданици на острова събират раци и скариди от крайбрежието, които по-късно се смачкват и съхраняват в буркан с морска вода. След това бурканът се оставя на директна слънчева светлина за два дни, местните поданици прецеждат водата от маринованите морски блага, известна като " мити фафару ", и прибавят към нея части прясна риба - нормално риба звук. Прясната риба се маринова във ферментиралата примес за час-два, с цел да се получи специалитетът фафару.

Обикновено ястието се употребява дружно с митихуе, което прилича кокосов крем и се употребява за фалшификация. Приготвя се от бялата част на кокосов орех и ферментирали морски блага. В множеството случаи таро (кореноплоден зеленчук) се прибавя към порцията.

Според локалните поданици е най-подходящо да консумирате ястието с чаша студена бира. На пазарите в Таити даже се продават бутилки със сладостен и леко лют, мити фафару.