Представете си, че трябва да избирате между гладна смърт и

Представете си, че би трябвало да избирате сред гладна гибел и удавяне. Това е неописуемо обезвереният избор, пред който са изправени някои поданици на Газа в ежедневната си битка за оцеляване.

Повечето от нас не биха избрали и за ден да преживеят кошмара, който претърпяват жителите на Газа от месеци насам, с обикновени медицински грижи, в случай че въобще имат шанс да получат такива, даже при разпространяването на инфекциозни заболявания и битката им за оцеляване измежду руините на бомбардираните здания или в открити селища с палатки и брезенти като единствен заслон.

И защото гладът е неминуем, хората в Газа са принудени да се борят обезверено за мощно лимитираната хранителна помощ, която въпреки всичко доближава до тях, или да рискуват живота си, пробвайки се да съберат подготвена храна (MRE), която Съединени американски щати и други страни са пуснали по въздуха.

Тези хранителни доставки сякаш бяха предопределени да облекчат страданията на жителите на Газа. За страдание те към момента са извънредно незадоволителни, с цел да отговорят на потребностите на жителите на Газа. В един от трагичните случаи няколко души бяха убити, когато палет с хранителни помощи падна от небето и ги премаза.

Миналата седмица новините, свързани с тези хранителни пакети, станаха още по-шокиращи, когато бе обявено, че минимум дузина палестинци са починали край северното крайбрежие на Газа, до момента в който са се опитвали да доближат до пакети, хвърлени от въздуха, които са се приземили в морето.

Бил съм в доста военни зони по време на филантропичната помощ, която оказвах през годините в филантропичната организация, на която бях съосновател, и която предоставяше стратегии за незабавна помощ и опазване на здравето на уязвими общности по целия свят. Но що се отнася до мащаба на мизерията, на която съм бил очевидец, нищо не може да се съпостави с Газа.

По време на двуседмичната ми задача в Газа през януари изискванията на живот към този момент бяха ужасяващи, а през идващите седмици се утежниха доста. Бях покъртен от страданията, на които станах очевидец, и сходно на други лекари и чиновници, които са оказвали помощ там, изпитвам обезсърчение да накарам администрацията на Байдън да направи всичко допустимо, с цел да постави завършек на тези премеждия.

За тази цел прекарах огромна част от този месец във Вашингтон и Ню Йорк, където се срещнах със законодатели в Конгреса, членове на американската администрация и чиновници на Организация на обединените нации, лобирайки да създадат всичко допустимо, с цел да се реализира филантропично преустановяване на огъня, което ще разреши освобождението на израелските заложници и ще разреши на жителите на Газа да получат нужните им храни и медицински артикули. Не мога да преувелича какъв брой незабавно е администрацията на Байдън да договаря за преустановяване на огъня.

Но с утежняването на обстановката в Газа се убедих, че единствено прекратяването на огъня няма да е задоволително за справяне с надълбоко вкоренените провокации, подбудени от месеци на контузии, бомбардировки и ограничения. Наложително е администрацията на Байдън и Конгресът да одобрят забележителен пакет от помощи за палестинците.

Ситуацията в Газа изисква мощен и изчерпателен метод, сходен на историческия проект " Маршал ", който оказа помощ за възобновяване на опустошената Европа след Втората международна война. Но за разлика от проекта " Маршал ", който разчиташе съвсем напълно на американското ноу-хау и запаси, това изпитание за попречване на филантропичната рецесия и възобновяване на Газа би трябвало да притегли интернационалните сътрудници на Америка. Възстановяването на територията ще изисква цялостна съгласуваност от страна на Съединени американски щати, Организация на обединените нации, интернационалните Неправителствени организации и подкрепящите страни и ще включва рехабилитация и реорганизация на здравни заведения.

Администрацията на Байдън към този момент наподобява е наясно, че изключителните провокации в Газа ще изискват херкулесовски, многостранни старания, включващи страни от целия свят. Както сподели неотдавна админът на USAID Саманта Пауър в изказване по отношение на филантропичната рецесия в Газа, " би трябвало да има продължителни и устойчиви интернационалните старания, с цел да се подсигурява, че верния тип помощ доближава до най-уязвимите.

Болниците и медицинските заведения, в допълнение към жилищата, са местата, където би трябвало да стартира огромна част от напъните за възобновяване. В Газа има 36 лечебни заведения, от които най-малко 24 са затворени заради бомбардировки, насилствена евакуация и дефицит на консумативи. Останалите десетина са единствено отчасти функциониращи.

Около половината от 2,2 милиона души в Газа са на възраст под 18 години. Тези деца са били принудително разселени и откъснати от домовете, учебните заведения и общностите си. Преживяванията им са белязани от дълбока загуба, защото те са станали очевидци на гибелта на своите родители, братя, сестри и другари. Несъмнено интензивната психическа помощ ще би трябвало да бъде част от всяка стратегия за справяне със страданието, което са претърпели.

По време на престоя си в Газа следих триаж на пациенти с контузии в болница " Насър " в Хан Юнис. След едно от многото събития с всеобщи жертви, на които екипът ни стана очевидец, лекарите коленичиха на пода в раздиращото се незабавно поделение. В рамките на 10 минути бяха докарани повече от 30 пациенти. Няколко от тях бяха умряли при идването си.

Едно от децата, Мохамед Абу Шахла, което видях да умира от раните си, можеше да оцелее, в случай че имаше най-малко малко съответна здравна помощ. Мохамед е роден през 2011 година и през късия си живот е бил очевидец на няколко войни. Заедно със фамилията си е бил разселен и е намерил заслон в учебно заведение с няколкостотин фамилии, което се е считало за безвредно. Той си играеше покрай болничното заведение " Насър ", където работех, когато израелска ракета удари мястото. Мохамед получи мозъчно увреждане при гърмежа и в никакъв случай не се разсъни.

На идващия ден в нашата клиника се срещнах с Лама, петгодишно дете от Хан Юнис, което е било преместено със фамилията си в Рафах. Тя живее в складово помещение дружно с още 16 разселени хора и е релативно щастлива, че въобще има заслон, защото доста фамилии са на улицата или живеят в обикновени палатки. Тя е пристигнала в клиниката с кървава диария. Всъщност доста деца в Газа имат диария заради неналичието на чиста вода и неприятните санитарни условия. Ако този проблем се резервира, съществува сериозен риск още хиляди дребни деца да умрат от холера. Задълбочаването на глада и недохранването утежнява казуса.

Всички ние сме длъжни да подсигуряваме, че децата в Газа, както и всички деца на земята, имат право на по-добро бъдеще. Всеки път, когато отида във военна зона, запитвам децата: " Какви бихте желали да бъдете, когато пораснете? " С този въпрос желая да изразя вярата си - и тихата си молитва - че те в действителност ще пораснат, с цел да осъществен най-съкровените си фантазии и може би ще имат свои лични деца.

Едно от учебните заведения, които посетих в Рафах, е било преоборудвано като център за разселване и е било претрупано от напор на деца, страдащи от кожни болести, породени от неприятната хигиена, както и от чести епидемии от диария и хепатит. Там, в една претъпкана класна стая, срещнах 12-годишно момче на име Абдала.

Когато го попитах за стремежите му за бъдещето, момчето промълви: " Какво бъдеще? " По лицето му се виждаше степента на неизказаната контузия, която се отразяваше и на думите му. Колко време ще е належащо, с цел да се излекуват скритите рани на тези, които са имали шанса да оцелеят?

Все отново има вяра. По-голямата част от децата, с които се срещнах, в действителност ми споделиха, че се надяват да практикуват медицина, когато пораснат. Може би този избор на специалност не е напълно неочакван, като се има поради мащабът на тежките телесни повреди, които доста от тях са видели, и разбирането им, че няма задоволително медицински запаси, с цел да се оправят с тях.

Но има и друга допустима причина, заради която на фона на хаоса и страданието толкоз доста деца в Газа се осмеляват да мечтаят за бъдещето: Територията се гордее с едни от най-високите равнища на обучение в района, като преди началото на войната равнището на просветеност е било 97,7 %, съгласно статистиката на Организация на обединените нации. Много от тези деца евентуално са тръгнали по пътища, които биха ги довели до специалности в региона на медицината и други области, евентуално в работа на общността.

Децата от Газа може би към момента имат опция да развиват тези фантазии. Но интернационалната общественост ще би трябвало да построи домове, предприятия, лечебни заведения и други уреди, от които те обезверено се нуждаят, преди жителите на Газа да могат да възстановят живота си./БГНЕС

-------------------------------------

Захер Залул, Си Ен Ен