Две трети от американците се оплакват от кофти шеф
Представете си, че сте при започване на двайсетте си години и отивате на служебното коледно празненство, единствено с цел да бъдете провесени от кран с главата надолу гол до кръста. След това си представете, че вашият началник се причислява към заниманието и ви пляска неведнъж по гърдите.
Млад мъж на име Иляс Елхараз споделя, че това му се е случило, когато е бил чирак дърводелец във компания за монтаж на стъкло в австралийския град Мелбърн през 2020 година Когато телевизионно предаване излъчи видеозапис на случая, той нашумя по целия свят, споделя Investror.bg.
Наскоро тогавашният му началник Стивън Юсиф се призна за отговорен в съда, че не е обезпечил безвредно работно място, откакто регулатор го упрекна в „ повтарящо се, неразумно тормозещо държание “.
Първата ми работа беше в Мелбърн и имах съмнителни шефове, когато бях покрай възрастта на Елхараз, написа колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.
Все още си припомням, че изправих китара против дръжката на вратата на каютата си в рибарска лодка в Куинсланд, откакто членка на екипажа ме посъветва, че такава укрепление би била потребна против капитана, както се и оказа.
Но в случай че нещо сходно на този случай с кран се е случвало, не си припомням да съм го чула, което повдига два въпроса: какъв брой постоянно срещани са неприятните шефове и по какъв начин се измъкват толкоз дълго?
Разпространението на неприятния началник зависи от това по какъв начин се мери казусът.
Повече от две трети от американските служащи споделят, че са имали работа с отровен началник, а 31% считат, че сега работят при подобен, сподели отчет на Harris Poll от октомври.
Тези констатации се базират на 1233 чиновници, които са били запитани дали техният началник е посочил държание като микромениджмънт, фаворизиране, неразумни упования и непрофесионално държание.
Но учените, които изследваха 28 хиляди европейски служащи, стигнаха до друго изобретение през 2018 година, употребявайки по-сложен способ за оценка, който прави оценка неща като това какъв брой похвали са дали или какъв брой помощ са оказали директните ръководители.
Те пресмятат, че единствено 13% от чиновниците са имали неприятен началник, като казусът е най-сериозен в транспортния бранш. Но белите якички никога не са ваксинирани.
Вземете Рей Далио, милиардерът, създател на Bridgewater Associates, най-големият хедж фонд в света. Отдавна е известно, че Далио, който се отдръпна от ежедневното ръководство, управляваше компанията си по извънредно нетрадиционен метод.
Срещите на чиновниците бяха записвани и от тях се очакваше да се държат виновни един различен, като следват забранителен набор от правила, наречени „ Принципите “, и просвета на „ радикална бистрота “.
Системата на Далио очарова специалистите по водачество и мениджмънт, в това число концепцията му, че никой няма право да има сериозно мнение по време на работа без да го изрази.
„ Доста е рискова, само че е провокативна и аз я одобрявам “, споделя професорът от Харвард Ейми Едмъндсън. Други професори от Бръшляновата лига (елитните университети в Съединени американски щати – бел. прев.) пишат одобрително за Далио в своите книги. Адам Грант от Уортън сътвори личностен тест, който употребява прозренията на милиардера, с цел да помогне „ да разберете себе си и другите по-добре “.
Но нова книга, наречена „ Фондът “, от журналиста Роб Коуплънд, хвърля сериозна светлина върху царуването на Далио в Bridgewater. Разкази за психологични сривове, сълзи и корпоративно наблюдаване изпълват страниците ѝ.
„ Ти си тъпачка “, споделил Далио на една жена на групова среща, която била свикана, с цел да се разиска за какво тя изостава от графика по план. Коуплънд написа, че тя изпаднала в ридания и избягала от стаята. По-късно записът бил споделен с други чиновници. Разбирам, че „ тъпак/тъпачка “ е термин, който постоянно се употребява във компанията за човек, който не знае толкоз, колкото би трябвало. Но въпреки всичко.
Човек, нает да бъде основен изпълнителен шеф, се разболял, не спял и бил „ бледен, постоянно безмълвен и грохнал “ след излагането му на радикалната бистрота. Той напуснал след по-малко от шест месеца.
Страницата, която не мога да пропусна, възпроизвежда стих, пъстър с управителни позиции, който Далио декламирал на работа най-вече пред дамите. Но може би най-шокиращото от всичко е, че фондът също по този начин е подправил системата, която класира чиновниците, с цел да задържи Далио на върха.
Това е единствено част от паметната атмосфера, която Коуплънд пресъздава в книгата си, която Далио отхвърля като „ сензационна и неточна “.
Ако даже една десета от това е правилно, Далио явно е бил проблематичен водач. Въпреки това той продължи, както мнозина вършат. Фактът, че е създател милиардер, му оказа помощ и най-малко чиновниците му бяха добре заплатени. Но книгата на Коуплънд е увещание, че даже и най-големите ужаси на работното място могат да се случат във всяка компания, приключва Кларк.
Млад мъж на име Иляс Елхараз споделя, че това му се е случило, когато е бил чирак дърводелец във компания за монтаж на стъкло в австралийския град Мелбърн през 2020 година Когато телевизионно предаване излъчи видеозапис на случая, той нашумя по целия свят, споделя Investror.bg.
Наскоро тогавашният му началник Стивън Юсиф се призна за отговорен в съда, че не е обезпечил безвредно работно място, откакто регулатор го упрекна в „ повтарящо се, неразумно тормозещо държание “.
Първата ми работа беше в Мелбърн и имах съмнителни шефове, когато бях покрай възрастта на Елхараз, написа колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.
Все още си припомням, че изправих китара против дръжката на вратата на каютата си в рибарска лодка в Куинсланд, откакто членка на екипажа ме посъветва, че такава укрепление би била потребна против капитана, както се и оказа.
Но в случай че нещо сходно на този случай с кран се е случвало, не си припомням да съм го чула, което повдига два въпроса: какъв брой постоянно срещани са неприятните шефове и по какъв начин се измъкват толкоз дълго?
Разпространението на неприятния началник зависи от това по какъв начин се мери казусът.
Повече от две трети от американските служащи споделят, че са имали работа с отровен началник, а 31% считат, че сега работят при подобен, сподели отчет на Harris Poll от октомври.
Тези констатации се базират на 1233 чиновници, които са били запитани дали техният началник е посочил държание като микромениджмънт, фаворизиране, неразумни упования и непрофесионално държание.
Но учените, които изследваха 28 хиляди европейски служащи, стигнаха до друго изобретение през 2018 година, употребявайки по-сложен способ за оценка, който прави оценка неща като това какъв брой похвали са дали или какъв брой помощ са оказали директните ръководители.
Те пресмятат, че единствено 13% от чиновниците са имали неприятен началник, като казусът е най-сериозен в транспортния бранш. Но белите якички никога не са ваксинирани.
Вземете Рей Далио, милиардерът, създател на Bridgewater Associates, най-големият хедж фонд в света. Отдавна е известно, че Далио, който се отдръпна от ежедневното ръководство, управляваше компанията си по извънредно нетрадиционен метод.
Срещите на чиновниците бяха записвани и от тях се очакваше да се държат виновни един различен, като следват забранителен набор от правила, наречени „ Принципите “, и просвета на „ радикална бистрота “.
Системата на Далио очарова специалистите по водачество и мениджмънт, в това число концепцията му, че никой няма право да има сериозно мнение по време на работа без да го изрази.
„ Доста е рискова, само че е провокативна и аз я одобрявам “, споделя професорът от Харвард Ейми Едмъндсън. Други професори от Бръшляновата лига (елитните университети в Съединени американски щати – бел. прев.) пишат одобрително за Далио в своите книги. Адам Грант от Уортън сътвори личностен тест, който употребява прозренията на милиардера, с цел да помогне „ да разберете себе си и другите по-добре “.
Но нова книга, наречена „ Фондът “, от журналиста Роб Коуплънд, хвърля сериозна светлина върху царуването на Далио в Bridgewater. Разкази за психологични сривове, сълзи и корпоративно наблюдаване изпълват страниците ѝ.
„ Ти си тъпачка “, споделил Далио на една жена на групова среща, която била свикана, с цел да се разиска за какво тя изостава от графика по план. Коуплънд написа, че тя изпаднала в ридания и избягала от стаята. По-късно записът бил споделен с други чиновници. Разбирам, че „ тъпак/тъпачка “ е термин, който постоянно се употребява във компанията за човек, който не знае толкоз, колкото би трябвало. Но въпреки всичко.
Човек, нает да бъде основен изпълнителен шеф, се разболял, не спял и бил „ бледен, постоянно безмълвен и грохнал “ след излагането му на радикалната бистрота. Той напуснал след по-малко от шест месеца.
Страницата, която не мога да пропусна, възпроизвежда стих, пъстър с управителни позиции, който Далио декламирал на работа най-вече пред дамите. Но може би най-шокиращото от всичко е, че фондът също по този начин е подправил системата, която класира чиновниците, с цел да задържи Далио на върха.
Това е единствено част от паметната атмосфера, която Коуплънд пресъздава в книгата си, която Далио отхвърля като „ сензационна и неточна “.
Ако даже една десета от това е правилно, Далио явно е бил проблематичен водач. Въпреки това той продължи, както мнозина вършат. Фактът, че е създател милиардер, му оказа помощ и най-малко чиновниците му бяха добре заплатени. Но книгата на Коуплънд е увещание, че даже и най-големите ужаси на работното място могат да се случат във всяка компания, приключва Кларк.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ