Пънкването на Путин
Представете си, че разполагате с политическа власт. Но не каква да е. Не някакви си там лимитирани, " скопени ", подчинени на закони и правила пълномощия, общоприети като модел измежду " либерасткия " Запад.
А безспорна власт. Възможността с една дума или придвижване на ръката да изпратите десетки хиляди души на сигурна крах, да обречете стотици хиляди на тежки премеждия и да оставите неизцерим отпечатък в душите на милиони.
Да замърсите, да покорите, да установите цялостен надзор над живота на друго човешко създание – това е опияняващо за множеството натури, докоснали се до безспорната власт. Тед Бънди и Ед Кемпър – двама от най-прочутите серийни убийци и изнасилвачи в Съединени американски щати изясняват в редките си изявленията от пандиза, че точно чувството за надзор ги е тласкало да минават дебелата граница сред човешкото и животинското отново… И отново… И още веднъж. Накрая неконтролируемата им жадност ги кара да позволен грешките, довели до тяхното залавяне.
Малцина в историята на човечеството са разполагали с властта на Владимир Путин. 20 години престой на трона на могъща страна с имперски упоритости като Русия може да извърши страшни чудесии с разсъдъка на всеки. Да го накара да повярва, че е допустимо през 2022 година да завладее една от най-големите страни в Европа, която 8 години настойчиво е приспособила отбранителните си качества против евентуална съветска инвазия. Поне до момента в който завалят великодушни дарения от оръжие и съоръжение от вездесъщия „ либерастки “ Запад.
Но задачата на този текст не е да построи психически профил на създанието „ Владимир Владимирович “. Нито пък да захвърли с лека ръка безбройните закононарушения, които неговият грабителски режим извърши през миналите десетилетия с обидно елементарното умозаключение, че „ безспорната власт покварява безусловно “.
Не, в този момент ни се е паднало чистосърдечно да се подиграваме на кремълското джудже. Не е належащо да гледаме към разпадащите се отбранителни линии на Русия в Харков или Херсон. Достатъчно е да хвърлим взор върху срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие (ШОС) в узбекистанския град Самарканд сред 14 и 16 септември. И по-конкретно да изследваме унизителния метод, по който Путин бе третиран от водачите на останалите " другарски " държави.
В началото на срещата си със Си Цзинпин Путин влезе в пояснителен режим за войната. Той благодари на Китай за „ уравновесената позиция “ по проблема със „ специфичната военна интервенция “ и изрази подготвеност да разсее „ въпросите и терзанията “ на китайския общественик. Путин също поддържа позицията на Китай по Тайванския въпрос. Но не получи никакви реципрочни гаранции по „ Украинския въпрос “ от другата страна. Речта на Си бе фокусирана върху изгодите от стратегическото партньорство сред Русия и Китай. Познайте със затварянето на Запада за съветските тръбопроводи коя ще е мощната страна при бъдещо надълбоко обвързване сред Пекин и Москва.
Разговорът на Путин с Нарендра Моди също не мина изключително безпрепятствено. Индийският министър председател в прав текст оповести, че в този момент „ не е време за война “. Той напомни на съветския президент, че по телефона към този момент са водили диалог по този въпрос. Забележителното в тази ситуация е освен, че Индия, като един от най-големите купувачи на съветско оръжие, си разрешава да държи подобен порицателен звук по отношение на Русия. Моди обичайно е измежду най-обраните откъм остри слова държавни водачи при участията си на интернационалните конгреси като срещата на ШОС. Пацифисткият му апел е редно да бъде интерпретиран като съществено предизвестие.
Today`s era is not that of war, PM Modi tells Prez Putin during bilateral meet on the sidelines of SCO Samarkand Summit
— Sidhant Sibal (@sidhant)
В предишното Путин постоянно оставяше държавните водачи да го изчакват преди публични срещи на четири очи. Нарцистичната му натура евентуално възприема сходен акт на пренебрежение като психическо надиграване над сътрудниците.
В Самарканд точно Путин бе оставен в режим на изчакване. И то нееднократно.
Человек, который сознательно опаздывал на встречи, теперь приходит на них раньше. Что-то случилось?
— Andrey Zakharov (@skazal_on)
Така той изпита какво е да си от другата, по-слабата страна. И несъмнено не му хареса. На срещата си с Ердоган Путин назова турския президент с купата " министър-председател ". Дали умел политик като него е кадърен да допусне толкоз нелепа неточност, или пък това е жалкото възмездие на смутеното му его – оставяме на вас да прецените.
Putin has waited Erdogan for nearly a minute, standing, today in Samarkand before their bilateral
— Ragıp Soylu (@ragipsoylu)
Но без подозрение в Самарканд Путин бе " пънкнат ". Думата " пънк " (punk) има няколко смисли – може да се свърже с музикалния род, проповядващ опозиция против политическия естаблишмънт. Речникът на " Оксфорд " дава още едно определение - " млад мъж, който се държи по недодялан или принудителен метод ". Но търсената от нас формулировка не участва в множеството писмени източници.
Владимир Путин е " пънк " според лексиката на междинния американски пандизчия. " Пънк " е слаб, уязвим пандизчия, който не е признат като равносилен член в нито една от затворническите групи. Затова нормално се трансформира в злополучна жертва на съкилийниците си. Без значение за какъв брой мощен се счита даден пандизчия, всеки може да бъде " пънкнат " – да бъде потиснат или зарязан от досегашните си приятели на " акулите ", откакто е показал безволие в несъответствуващ миг.
Моделът на действие на американските затвори прилича системата на интернационалните връзки. И при двете има открити органи, които се борят за съхраняването на реда. Но под повърхността царува безредица.
Десетилетия наред Путин изобретателно се възползваше от хаоса в интернационалните връзки. Той разделяше Европа, намесваше се във вътрешните каузи на други страни и поръчваше убийствата на критици, в това число в чужбина. Може би номерата му още дълго време щяха да бъдат толерирани отвън рамките на Русия. Ако не бе решил през 2022 година да разгласи тотална война на неверната страна.
Руският президент попадна в клопката на личната си надменност и обрече страната си на тежка интернационална изолираност. Затова досегашният алфа мъжага, ездач на диви зверове и първи гръмовержец измежду диктаторите бе " пънкнат " пред целия свят.
Да, той остава стопанин на Русия. Още може да поръча убийството/самоубийството на олигарх, да вдигне профилактично присъдата на Навални с 10 години, да завоюва безапелационно президентски избори и да се задържи на власт до сетния си час.
Но отвън рамките на владенията си Путин е " пънк ". Сладкото чувство за безспорен надзор, което го съпътстваше през последните 20 години на трона, евентуално е почнало да се изпарява. Каквото важи за царя, с цялостна мощ се отнася и за неговото царство.
Хищникът се трансформира в плячка. А акулите тръпнат в очакване.
А безспорна власт. Възможността с една дума или придвижване на ръката да изпратите десетки хиляди души на сигурна крах, да обречете стотици хиляди на тежки премеждия и да оставите неизцерим отпечатък в душите на милиони.
Да замърсите, да покорите, да установите цялостен надзор над живота на друго човешко създание – това е опияняващо за множеството натури, докоснали се до безспорната власт. Тед Бънди и Ед Кемпър – двама от най-прочутите серийни убийци и изнасилвачи в Съединени американски щати изясняват в редките си изявленията от пандиза, че точно чувството за надзор ги е тласкало да минават дебелата граница сред човешкото и животинското отново… И отново… И още веднъж. Накрая неконтролируемата им жадност ги кара да позволен грешките, довели до тяхното залавяне.
Малцина в историята на човечеството са разполагали с властта на Владимир Путин. 20 години престой на трона на могъща страна с имперски упоритости като Русия може да извърши страшни чудесии с разсъдъка на всеки. Да го накара да повярва, че е допустимо през 2022 година да завладее една от най-големите страни в Европа, която 8 години настойчиво е приспособила отбранителните си качества против евентуална съветска инвазия. Поне до момента в който завалят великодушни дарения от оръжие и съоръжение от вездесъщия „ либерастки “ Запад.
Но задачата на този текст не е да построи психически профил на създанието „ Владимир Владимирович “. Нито пък да захвърли с лека ръка безбройните закононарушения, които неговият грабителски режим извърши през миналите десетилетия с обидно елементарното умозаключение, че „ безспорната власт покварява безусловно “.
Не, в този момент ни се е паднало чистосърдечно да се подиграваме на кремълското джудже. Не е належащо да гледаме към разпадащите се отбранителни линии на Русия в Харков или Херсон. Достатъчно е да хвърлим взор върху срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие (ШОС) в узбекистанския град Самарканд сред 14 и 16 септември. И по-конкретно да изследваме унизителния метод, по който Путин бе третиран от водачите на останалите " другарски " държави.
В началото на срещата си със Си Цзинпин Путин влезе в пояснителен режим за войната. Той благодари на Китай за „ уравновесената позиция “ по проблема със „ специфичната военна интервенция “ и изрази подготвеност да разсее „ въпросите и терзанията “ на китайския общественик. Путин също поддържа позицията на Китай по Тайванския въпрос. Но не получи никакви реципрочни гаранции по „ Украинския въпрос “ от другата страна. Речта на Си бе фокусирана върху изгодите от стратегическото партньорство сред Русия и Китай. Познайте със затварянето на Запада за съветските тръбопроводи коя ще е мощната страна при бъдещо надълбоко обвързване сред Пекин и Москва.
Разговорът на Путин с Нарендра Моди също не мина изключително безпрепятствено. Индийският министър председател в прав текст оповести, че в този момент „ не е време за война “. Той напомни на съветския президент, че по телефона към този момент са водили диалог по този въпрос. Забележителното в тази ситуация е освен, че Индия, като един от най-големите купувачи на съветско оръжие, си разрешава да държи подобен порицателен звук по отношение на Русия. Моди обичайно е измежду най-обраните откъм остри слова държавни водачи при участията си на интернационалните конгреси като срещата на ШОС. Пацифисткият му апел е редно да бъде интерпретиран като съществено предизвестие.
Today`s era is not that of war, PM Modi tells Prez Putin during bilateral meet on the sidelines of SCO Samarkand Summit
— Sidhant Sibal (@sidhant)
В предишното Путин постоянно оставяше държавните водачи да го изчакват преди публични срещи на четири очи. Нарцистичната му натура евентуално възприема сходен акт на пренебрежение като психическо надиграване над сътрудниците.
В Самарканд точно Путин бе оставен в режим на изчакване. И то нееднократно.
Человек, который сознательно опаздывал на встречи, теперь приходит на них раньше. Что-то случилось?
— Andrey Zakharov (@skazal_on)
Така той изпита какво е да си от другата, по-слабата страна. И несъмнено не му хареса. На срещата си с Ердоган Путин назова турския президент с купата " министър-председател ". Дали умел политик като него е кадърен да допусне толкоз нелепа неточност, или пък това е жалкото възмездие на смутеното му его – оставяме на вас да прецените.
Putin has waited Erdogan for nearly a minute, standing, today in Samarkand before their bilateral
— Ragıp Soylu (@ragipsoylu)
Но без подозрение в Самарканд Путин бе " пънкнат ". Думата " пънк " (punk) има няколко смисли – може да се свърже с музикалния род, проповядващ опозиция против политическия естаблишмънт. Речникът на " Оксфорд " дава още едно определение - " млад мъж, който се държи по недодялан или принудителен метод ". Но търсената от нас формулировка не участва в множеството писмени източници.
Владимир Путин е " пънк " според лексиката на междинния американски пандизчия. " Пънк " е слаб, уязвим пандизчия, който не е признат като равносилен член в нито една от затворническите групи. Затова нормално се трансформира в злополучна жертва на съкилийниците си. Без значение за какъв брой мощен се счита даден пандизчия, всеки може да бъде " пънкнат " – да бъде потиснат или зарязан от досегашните си приятели на " акулите ", откакто е показал безволие в несъответствуващ миг.
Моделът на действие на американските затвори прилича системата на интернационалните връзки. И при двете има открити органи, които се борят за съхраняването на реда. Но под повърхността царува безредица.
Десетилетия наред Путин изобретателно се възползваше от хаоса в интернационалните връзки. Той разделяше Европа, намесваше се във вътрешните каузи на други страни и поръчваше убийствата на критици, в това число в чужбина. Може би номерата му още дълго време щяха да бъдат толерирани отвън рамките на Русия. Ако не бе решил през 2022 година да разгласи тотална война на неверната страна.
Руският президент попадна в клопката на личната си надменност и обрече страната си на тежка интернационална изолираност. Затова досегашният алфа мъжага, ездач на диви зверове и първи гръмовержец измежду диктаторите бе " пънкнат " пред целия свят.
Да, той остава стопанин на Русия. Още може да поръча убийството/самоубийството на олигарх, да вдигне профилактично присъдата на Навални с 10 години, да завоюва безапелационно президентски избори и да се задържи на власт до сетния си час.
Но отвън рамките на владенията си Путин е " пънк ". Сладкото чувство за безспорен надзор, което го съпътстваше през последните 20 години на трона, евентуално е почнало да се изпарява. Каквото важи за царя, с цялостна мощ се отнася и за неговото царство.
Хищникът се трансформира в плячка. А акулите тръпнат в очакване.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ