Представете си, че преживявате тежка катастрофа. При инцидента припадате, а

Представете си, че преживявате тежка злополука. При случая припадате, а когато след няколко дни се връщате в схващане, осъзнавате, че сте претърпели тежка интервенция. С смут установявате, че по-голямата част от червата ви са отстранени. И към този момент не можете да ходите до тоалетната по естествения метод: на корема ви има неестествен отвор, наименуван стома, през който екскрементите ви се събират в специфична торбичка...
Но това не е всичко: поради по-малката дължина на червата тялото към този момент не може да си набира нужните субстанции, като поемате храни и течности през устата. За да оцелеете, към този момент се нуждаете и от така наречен парентерално хранене. Казано на наличен език, това е вливане през система на протеини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали, електролити и въобще на всичко, което е нужно, с цел да действат органите ви. След премахването на по-голямата част от храносмилателната система множеството жизненоважни субстанции ще се доставят непосредствено в кръвта ви под формата на специфичен разтвор. Той постъпва в тялото през катетър, непрекъснато прикован към вена на гърдите. В множеството случаи парентералното хранене се прави нощем и ангажира цялото време от лягането до сутринта. В взаимозависимост от тежестта на болестта пациентите би трябвало да поемат хранителния разтвор венозно сред 3 и 7 пъти седмично.
Добре пристигнали в света на хората, страдащи от синдрома на късото черво. Аз усетих този метод на живот единствено за един ден като част от програмата In their shoes, само че този ден ми стига, с цел да схвана, че за хората с тази диагноза всекидневието е ежеминутна борба, изпълнена с ограничения от неща, които множеството от нас одобряват за даденост и които в никакъв случай не сме се замисляли, че можем да загубим. Това е живот, който е вероятен само с цената на желязна дисциплинираност и непрекъсната поддръжка на хората, които са покрай нас. " Денят на всеки човек стартира, когато се разсъни. Моят започва следобеда на предния ден, тъй като вечерта би трябвало да се закача за 10 часа на парентерално хранене и всичко би трябвало да бъде планувано ", споделя пациент, измъчен от болестта.
Какво съставлява синдромът
Синдромът на късото черво е хронично положение, което води до животозастрашаваща загуба на тегло и тежко и непрестанно безсилие, защото човек не може да си набира задоволително сила посредством обикновено хранене. До него се стига след хирургическо премахване на огромна част от тънките вътрешности, повода за което може да е тежка контузия, както и разнообразни болести. Адаптацията след интервенцията е с месеци, през които пациентът би трябвало да се приспособи към напълно нов метод на живот - сложен, само че не и неосъществим.
На първо място стои въпросът по какъв начин да се грижите за катетъра, през който става парентералното хранене, за отвора на корема ви (стомата) и за торбичката за екскременти, прикрепена към нея. Всичко това изисква да поддържате непрекъснато съвършена хигиена, защото въпросните елементи на тялото елементарно може да се инфектират, което е животозастрашаващо.
След това идва казусът с приемането на храни и течности. Тъй като червата на пациентите са най-малко три пъти по-къси, наличието им се придвижва през тях доста по-бързо от естественото, надлежно стома-торбичката се цялостни по-бързо. За разлика от естествената отделителна система в тази ситуация няма по какъв начин да спрете позива за вървене " по огромна потребност ". Затова страдащите от синдрома постоянно би трябвало да сортират напредването си по този начин, че да са на няколко минути път от тоалетна. Обикновено стома-торбичката би трябвало да бъде изпразнена в границите на 5 до 30 мин. след хранене.
Здраве Актуалните тематики от сезона, свързани със болести, лекувания и лекарства
След това идва казусът със самото приемане на храни и изключително на течности. Ако пиете прекалено много, автоматизирано се усилва скоростта на напредване на съдържимото през червата и надлежно стома-торбичката се цялостни по-бързо. И парадоксално всичко това може да докара до дехидратация, защото тялото не съумява да всмуква течностите дейно. Затова страдащите от синдрома би трябвало да се лимитират до едвам чаша кафе или чай дневно (тъй като са диуретици), да пият разредено и на дребни глътки, а също по този начин и да не одобряват течности, до момента в който се хранят. Газираните питиета и тези с високо наличие на захар са строго неразрешени. Храната също се поема на доста по-малки порции и по-често. Аз трябваше да приема това за един ден и се усетих ощетен от отнемането на тези толкоз естествени за мен неща. Представете си какво е да живеете по този начин
Всекидневие с доста табута
При избора на меню описът със забрани също е депресиращо дълъг. Страдащите от синдрома би трябвало да не помнят за храните с високо наличие на фибри като пълнозърнест самун или самун със семена, пълнозърнеста паста или пълнозърнест/кафяв ориз. Салатите със сурови зеленчуци са табу, както и цитрусовите плодове. Абсолютно неразрешени са корите на плодовете и зеленчуците, семената или костилките, ядките, сушените плодове и изключително кокосът. Пациентите не би трябвало да гълтам алено месо, което е трудносмилаемо, лютиви храни, фастфууд или пък пържени картофи. Резултатът от всичко това е, че за хората с " късо черво " става съвсем невероятно да се хранят на открито и единствената алтернатива да съблюдават строгите диетични правила е да си готвят сами от пай лист с вероятни ястия и да не одобряват и глътка течност с тях.

Което в композиция със зависимостта от местоположението на най-близката тоалетна ги води до идващото голямо предизвикателство - евентуалната асоциализация или даже маргинализация. Поне първоначално за болните става извънредно комплицирано да напущат своя дом, да се срещат със свои другари в заведения, да вземат участие в всеобщи събития, да вървят на работа и изключително на дълги командировки. Аз трябваше да отложа всички задължения за деня, в който участвах в програмата, само че бях квалифициран за това. Пациентите с тази диагноза обаче не могат да са авансово готови, по тази причина те просто преустановяват естествения си метод на живот. Съответно се ускоряват и психическите проблеми и изключително възприятието за позор, че те крият на корема си резервоар с екскременти, който би могъл да пропусне. Например, в случай че бъдете поканени на женитба на собствен другар, най-вероятно ще би трябвало да си носите храната от къщи, да бъдете настанен покрай тоалетната и да пропуснете множеството ритуали навън, тъй като другояче няма по какъв начин бързо да изпразните своята стома-торбичка. Също по този начин ще се наложи да избягвате тесните облекла, тъй като торбичката може да се вижда, както и да я притискате с колан, който би могъл да я запуши или спука. Последното е един от огромните ужаси на съвсем всеки, измъчен от синдрома на късото черво. Затова множеството страдащи от болестта щедро се парфюмират, с цел да замаскират ароматите от евентуално протичане.