Кой ще получи вашите „цифрови останки“, когато умрете?
Представете си, че планирате музика за заравяне на умрял непосредствен човек. Не можете да си спомните обичаната му ария, по тази причина се пробвате да влезете в акаунта му в Spotify, написа.
Тогава разбирате, че входът в акаунта е недосегаем, а с него е изчезнала и персоналната история на плейлистите на Spotify, годишните „ опаковани “ разбори и харесваните песни, подбрани по този начин, че да отразяват усета, спомените и идентичността им.
Склонни сме да мислим за наследството във физически смисъл: пари, благосъстоятелност, персонални движимости. Но големият размер от цифрови неща, които натрупваме през живота и оставяме след гибелта си, към този момент е също толкоз значим - и това „ цифрово завещание “ евентуално е по-значимо.
Цифровото завещание е все по-сложно и се развива . Те включват към този момент познати неща като обществени медии и банкови сметки, както и съхранените ни фотоси, видеоклипове и известия. Но те обгръщат и виртуални валути, данни за следене на държанието и даже аватари, генерирани от изкуствен интелект.
Тези цифрови данни са от главно значение освен за нашата онлайн еднаквост приживе, само че и за наследството ни при положение на гибел. Така че по какъв начин можем да планираме вярно какво ще се случи с тях?
Прозорец към нашия живот
Цифровото завещание нормално се класифицира в две категории: цифрови активи и цифрово наличие.
Цифровите активи включват предмети с икономическа стойност. Например имена на домейни, финансови сметки, монетизирани обществени медии, онлайн бизнеси, виртуални валути, цифрови артикули и персонална цифрова интелектуална благосъстоятелност. Достъпът до тях е разпределен сред разнообразни платформи, прикрит е зад пароли или е стеснен от законите за отбрана на персоналните данни.
Цифровото наличие включва наличие без парична стойност. То обаче може да има огромно персонално значение.
Съществуват и данни, които може да не наподобяват като наличие. Може даже да не наподобява, че ни принадлежат. Това включва аналитични данни, като да вземем за пример данни за следене на приложения за здраве и уелнес. Включват и поведенчески данни като местонахождение, история на търсене или гледане, събрани от платформи като Гугъл, Netflix и Spotify.
Тези данни разкриват модели в нашите желания, пристрастености и всекидневие, които могат да имат интимно значение. Например, да знаем каква музика е слушал обичаният човек в деня на гибелта си.
Цифровите остатъци към този момент включват и планувани посмъртни известия или аватари, генерирани от изкуствен интелект.
Всичко това повдига както на практика, по този начин и етични въпроси за идентичността, неприкосновеността на персоналния живот и корпоративната власт над нашите цифрови последни животи. Кой има право на достъп, заличаване или превръщане на тези данни?
Who Gets Your 'Digital Remains' When You Die? Here's Some Expert Advice.
— Oden (@Gjallarhornet)
Планиране на цифровите ви остатъци
Както приготвяме завети за физическите си притежания, по този начин би трябвало да планираме и цифровите си остатъци. Без ясни указания значимите цифрови данни могат да бъдат изгубени и недостъпни за нашите близки.
Ключови рекомендации за обмисляне на цифровото ви завещание. Те включват:
основаване на списък на сметките и активите, записване на потребителските имена и информацията за влизане в системата и, в случай че е допустимо, евакуиране на персоналното наличие за локално съхранениеопределяне на желанията в писмен тип, като се означават желанията за това какво наличие би трябвало да бъде непокътнато, изтрито или споделено - и с когоизползване на мениджъри на пароли за несъмнено запазване и шерване на достъпа до информация и желанията за наследствоопределяне на реализатор на цифрови задания, който има юридически пълномощия да извършва желанията и желанията Ви за цифрово завещание, в идеалния случай с юридически съветизползване на функционалностите за завещание в наличните платформи, като да вземем за пример Legacy Contact на Фейсбук, Inactive Account Manager на Гугъл или Digital Legacy на Apple.
Какво да вършиме, в случай че вашият непосредствен не е оставил проект?
Тези стъпки може да звучат съответни и ясни. Но цифровите завети към момента са необичайност. А без тях ръководството на цифровото завещание може да бъде изпълнено с правни и механически спънки.
Условията за прилагане на платформите и разпоредбите за дискретност постоянно не разрешават достъп на други лица, с изключение на на притежателя на акаунта. Те могат да изискват и публични документи, като да вземем за пример смъртен акт, преди да дават стеснен достъп за евакуиране или закриване на акаунт.
В такива случаи приемането на достъп евентуално ще бъде допустимо единствено посредством несъвършени заобиколни ограничения, като да вземем за пример търсене на следи от цифровия живот на някого онлайн, опити за потребление на принадлежности за възобновяване на сметки или търсене на информация за вход в персонални документи.
Необходимост от по-добри стандарти
Настоящите политики на платформите имат ясни ограничавания за работа с цифрови наследства. Например, политиките са непоследователни. Освен това те нормално се лимитират до запаметяване или заличаване на сметки.
При неналичието на единна рамка доставчиците на услуги постоянно дават приоритет на неприкосновеността на персоналните данни пред достъпа на фамилията. Настоящите принадлежности дават приоритет на забележимото наличие, като да вземем за пример профили или изявления.
Те обаче изключват по-малко забележимите, само че също толкоз скъпи (и постоянно по-значими) поведенчески данни, като да вземем за пример привички за слушане.
Проблеми могат да зародят и когато данните са отстранени от първичната им платформа. Например фотосите от Фейсбук могат да изгубят своето обществено и релационно значение без обвързваните с тях тематики от мнения, реакции или интерактивност.
Същевременно нововъзникващите използва на посмъртни данни, изключително аватарите, генерирани от изкуствен интелект, повдигат незабавни въпроси за цифровата персона, собствеността и вероятните вреди. Тези „ цифрови остатъци “ могат да се съхраняват за неопределен срок на търговски сървъри без общоприети протоколи за предпазване или права на потребителите.
Резултатът е възходящо напрежение сред персоналната благосъстоятелност и корпоративния надзор. Това трансформира цифровото завещание освен във въпрос на персонална угриженост, само че и на цифрово ръководство.
Стандартите на Австралия и Комисията за правна промяна на Нов Южен Уелс признаха това. И двете организации търсят съвещания за създаване на рамки, които да се оправят с несъответствията в стандартите на платформите и достъпа на потребителите.
Тогава разбирате, че входът в акаунта е недосегаем, а с него е изчезнала и персоналната история на плейлистите на Spotify, годишните „ опаковани “ разбори и харесваните песни, подбрани по този начин, че да отразяват усета, спомените и идентичността им.
Склонни сме да мислим за наследството във физически смисъл: пари, благосъстоятелност, персонални движимости. Но големият размер от цифрови неща, които натрупваме през живота и оставяме след гибелта си, към този момент е също толкоз значим - и това „ цифрово завещание “ евентуално е по-значимо.
Цифровото завещание е все по-сложно и се развива . Те включват към този момент познати неща като обществени медии и банкови сметки, както и съхранените ни фотоси, видеоклипове и известия. Но те обгръщат и виртуални валути, данни за следене на държанието и даже аватари, генерирани от изкуствен интелект.
Тези цифрови данни са от главно значение освен за нашата онлайн еднаквост приживе, само че и за наследството ни при положение на гибел. Така че по какъв начин можем да планираме вярно какво ще се случи с тях?
Прозорец към нашия живот
Цифровото завещание нормално се класифицира в две категории: цифрови активи и цифрово наличие.
Цифровите активи включват предмети с икономическа стойност. Например имена на домейни, финансови сметки, монетизирани обществени медии, онлайн бизнеси, виртуални валути, цифрови артикули и персонална цифрова интелектуална благосъстоятелност. Достъпът до тях е разпределен сред разнообразни платформи, прикрит е зад пароли или е стеснен от законите за отбрана на персоналните данни.
Цифровото наличие включва наличие без парична стойност. То обаче може да има огромно персонално значение.
Съществуват и данни, които може да не наподобяват като наличие. Може даже да не наподобява, че ни принадлежат. Това включва аналитични данни, като да вземем за пример данни за следене на приложения за здраве и уелнес. Включват и поведенчески данни като местонахождение, история на търсене или гледане, събрани от платформи като Гугъл, Netflix и Spotify.
Тези данни разкриват модели в нашите желания, пристрастености и всекидневие, които могат да имат интимно значение. Например, да знаем каква музика е слушал обичаният човек в деня на гибелта си.
Цифровите остатъци към този момент включват и планувани посмъртни известия или аватари, генерирани от изкуствен интелект.
Всичко това повдига както на практика, по този начин и етични въпроси за идентичността, неприкосновеността на персоналния живот и корпоративната власт над нашите цифрови последни животи. Кой има право на достъп, заличаване или превръщане на тези данни?
Who Gets Your 'Digital Remains' When You Die? Here's Some Expert Advice.
— Oden (@Gjallarhornet)
Планиране на цифровите ви остатъци
Както приготвяме завети за физическите си притежания, по този начин би трябвало да планираме и цифровите си остатъци. Без ясни указания значимите цифрови данни могат да бъдат изгубени и недостъпни за нашите близки.
Ключови рекомендации за обмисляне на цифровото ви завещание. Те включват:
основаване на списък на сметките и активите, записване на потребителските имена и информацията за влизане в системата и, в случай че е допустимо, евакуиране на персоналното наличие за локално съхранениеопределяне на желанията в писмен тип, като се означават желанията за това какво наличие би трябвало да бъде непокътнато, изтрито или споделено - и с когоизползване на мениджъри на пароли за несъмнено запазване и шерване на достъпа до информация и желанията за наследствоопределяне на реализатор на цифрови задания, който има юридически пълномощия да извършва желанията и желанията Ви за цифрово завещание, в идеалния случай с юридически съветизползване на функционалностите за завещание в наличните платформи, като да вземем за пример Legacy Contact на Фейсбук, Inactive Account Manager на Гугъл или Digital Legacy на Apple.
Какво да вършиме, в случай че вашият непосредствен не е оставил проект?
Тези стъпки може да звучат съответни и ясни. Но цифровите завети към момента са необичайност. А без тях ръководството на цифровото завещание може да бъде изпълнено с правни и механически спънки.
Условията за прилагане на платформите и разпоредбите за дискретност постоянно не разрешават достъп на други лица, с изключение на на притежателя на акаунта. Те могат да изискват и публични документи, като да вземем за пример смъртен акт, преди да дават стеснен достъп за евакуиране или закриване на акаунт.
В такива случаи приемането на достъп евентуално ще бъде допустимо единствено посредством несъвършени заобиколни ограничения, като да вземем за пример търсене на следи от цифровия живот на някого онлайн, опити за потребление на принадлежности за възобновяване на сметки или търсене на информация за вход в персонални документи.
Необходимост от по-добри стандарти
Настоящите политики на платформите имат ясни ограничавания за работа с цифрови наследства. Например, политиките са непоследователни. Освен това те нормално се лимитират до запаметяване или заличаване на сметки.
При неналичието на единна рамка доставчиците на услуги постоянно дават приоритет на неприкосновеността на персоналните данни пред достъпа на фамилията. Настоящите принадлежности дават приоритет на забележимото наличие, като да вземем за пример профили или изявления.
Те обаче изключват по-малко забележимите, само че също толкоз скъпи (и постоянно по-значими) поведенчески данни, като да вземем за пример привички за слушане.
Проблеми могат да зародят и когато данните са отстранени от първичната им платформа. Например фотосите от Фейсбук могат да изгубят своето обществено и релационно значение без обвързваните с тях тематики от мнения, реакции или интерактивност.
Същевременно нововъзникващите използва на посмъртни данни, изключително аватарите, генерирани от изкуствен интелект, повдигат незабавни въпроси за цифровата персона, собствеността и вероятните вреди. Тези „ цифрови остатъци “ могат да се съхраняват за неопределен срок на търговски сървъри без общоприети протоколи за предпазване или права на потребителите.
Резултатът е възходящо напрежение сред персоналната благосъстоятелност и корпоративния надзор. Това трансформира цифровото завещание освен във въпрос на персонална угриженост, само че и на цифрово ръководство.
Стандартите на Австралия и Комисията за правна промяна на Нов Южен Уелс признаха това. И двете организации търсят съвещания за създаване на рамки, които да се оправят с несъответствията в стандартите на платформите и достъпа на потребителите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ