Представете си, че пътувате през гореща пустиня в Близкия изток.

Представете си, че пътувате през гореща пустиня в Близкия изток. Подобно на ослепителен мираж, издигащ се от пясъка, внезапно пред вас виждате буйна растителност, която се спуска над красиви колони и тераси, високи над 20 метра.

Великолепни растения, билки и друга зеленина вият към каменни монолити и можете да усетите ароматите на екзотични цветя, които удрят ноздрите ви, до момента в който наближавате зоната на превъзходния оазис.

Според историята, на брачната половинка на краля Амитис обезверено й липсвала родината Мидия, която се намирала в северозападната част на актуален Иран. Като разтуха за нейната носталгия по дома, кралят построява градина, с цел да й припомня за дома.

За да направи това, кралят построява серия от водни пътища, които да служат като напоителна система. Водата от близката река е издигната високо над градините, откъдето се спуска надолу по величествен метод.

Сложното инженерство зад това оборудване е главната причина историците да считат Висящите градини на Вавилон за едно от Седемте чудеса на античния свят. Но същинско ли е било това антично знамение? И изобщо във Вавилон ли е било?

Много древногръцки историци са записали по какъв начин са изглеждали градините, преди да бъдат унищожени. Берос от Халдея, духовник, живял в края на 4 век прочие н. е., дава най-старото известно документално тяхно изложение, а Диодор Сицилийски, гръцки историк от 1 век прочие н. е., черпи от Берос и разказва градините по този начин:

Диодор

Тези ярки описания се основават само на информация от втора употреба, излъчена генерации след разрушаването на градините.

Въпреки че армията на Александър Велики отива във Вавилон и оповестява, че ги е видяла, известно е, че бойците му са склонни да преувеличават и все още няма прочут метод да се потвърдят техните изказвания.

Впечатляващата технология зад напоителната система също е много озадачаваща. Как въобще кралят би могъл да възнамерява такава комплицирана система, камо ли да я реализира?

Със сигурност не липсват хора, които търсят останките на градините – епохи наред археолози претърсват региона, където е бил античен Вавилон за тях.

Всъщност една група немски археолози прекарват там цели 20 години при започване на 20-ти век, надявайки се най-сетне да открият от дълго време изгубеното знамение. Но нямат шанс и не намират даже една диря.

Липсата на физически доказателства, съчетана с неналичието на съществуващи разкази от първа ръка, кара доста учени да се чудят дали именитите висящи градини във Вавилон въобще са съществували. Някои специалисти стартират да подозират, че историята е „ исторически мираж “. Но какво, в случай че всички просто търсят градините на неверното място?

Изследване, оповестено през 2013 година, разкрива един вероятен отговор. Д-р Стефани Дали от Оксфордския университет афишира теорията си, че античните историци просто са объркали мястото и краля.

Сенахериб през войната с Вавилон

Д-р Дали – един от най-изтъкнатите международни специалисти по месопотамските цивилизации – открива обновени преводи на няколко антични текста и въз основа на своите проучвания тя има вяра, че цар Сенахериб, а не Навуходоносор II, е този, който е построил висящите градини.

Тя също счита, че те са били ситуирани в античния град Ниневия, покрай актуалния Мосул, Ирак. И счита още, че градините са били издигнати през 7 век прочие н. е., съвсем 100 години по-рано, в сравнение с учените са считали в началото.

Ако теорията й е вярна, това значи, че висящите градини са били издигнати в Асирия, която е на към 500 километра северно от мястото, където е бил античен Вавилон.

Интересното е, че разкопките край Мосул в действителност поддържат изказванията на доктор Дали: там археолозите откриват доказателства за голям бронзов винт, който може да е оказал помощ за преместването на водата от река Ефрат в градините. Те също по този начин откриват и надпис, който споделя, че винтът е оказал помощ за доставянето на вода в града.

Барелефни резби наоколо до мястото изобразяват буйни градини, захранвани от акведукт. Хълмистият терен към Мосул пък е доста по-вероятно да получи вода от акведукт спрямо равнините на Вавилон.

Дали изяснява още, че асирийците превземат Вавилон през 689 година прочие н. е. и по-късно Ниневия постоянно е наричана „ Нов Вавилон “.

По подигравка на ориста, самият цар Сенахериб може да е съдействал за объркването, защото в действителност преименува градските си врати на тези на входовете на Вавилон. Следователно античните гръцки историци може да са бъркали през цялото време…

Векове по-късно множеството „ култивиран “ разкопки се концентрират върху античния град Вавилон, а не върху Ниневия. Тези неправилни дейности може би са точно това, което е предиздвикало археолозите изначално да се усъмнят в съществуването на античното знамение.

Докато учените копаят по-дълбоко в Ниневия, те може да намерят и още доказателства за градини в бъдеще. Както се оказва, място за разкопки покрай Мосул се намира на терасовиден рид, тъкмо както гръцките историци в миналото са писали в своите разкази.

Понастоящем няма разкази от първа ръка за това по какъв начин в действителност са изглеждали висящите градини. И всички разкази от втора употреба разказват единствено по какъв начин са изглеждали преди да бъдат дефинитивно унищожени.

Така че, до момента в който археолозите не намерят античен текст, който разказва тъкмо градините, помислете дали да не посетите локалната ботаническа градина или оранжерия.