Хората имат гени, които подпомагат производството на орална отрова
Представете си, че можете да убиете враговете си с една-единствена отровна захапка. Може и да ви звучи необичайно, само че ново проучване демонстрира, че хората имат капацитета да се трансфорат в отровни, защото гени, регулиращи нашите слюнчени жлези, са съвсем като тези, с помощта на които змиите създават орални отрови.
Според изследването, оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), генетичните градивни блокове, виновни за производството на орална отрова при змиите, са едни и същи при бозайниците и влечугите. Съответно въпреки и на този стадий да не можем да убием някого със захапка, то не е изключено един ден еволюцията да ни достави таман с сходно оръжие.
Първоначално създателите на проучването са желали да открият къде се крият корените на оралната отрова, която е зародила без значение при най-разнообразни по тип животни – от змии до паяци. Предишните изследвания нормално се концентрират върху гените, свързани със характерни отрови в отровите на разнообразни типове, без да дават съответни отговори за метода, по който системите за орална отрова са се развили преди всичко.
В желанието си да открият отговора, създателите вземат решение да не изследват гените, свързани с производството на отрови. Вместо това те се концентрират върху така наречен „ домашен гени “, които подкрепят и контролират системите за орална отрова. След като изследват генома на тип пепелянка (Protobothrops mucrosquamatus), откривателите разпознават близо 3000 сходни гена и ги назовават „ метаотровна мрежа “.
Гените в тази мрежа са виновни най-вече за регулирането на сгъването на протеини – основна стъпка от производството на отровата, която кардинално е формирана от разнородни протеини, всеки един от които би трябвало да бъде контролиран по верния метод. По-конкретно, гените в тази метаотровна мрежа имат две съществени сфери на деяние – разгънат протеинов отговор (URP), „ който предусеща, разпознава и сгъва по верния метод погрешно сгънатите протеини “, и ендоплазмена ретикулум-асоциирана протеинова деградация (ERAD), която „ се твърди, че погрешно сгънатите протеини деградират и не довеждат до клетъчна токсичност “.
Когато учените изследват геномите на разнообразни влечуги и бозайници (включително хора), те откриват, че всички съдържат едни и същи видове гени. Единствената разлика е, че вместо да подкрепят производството на отровни протеини, при неотровните типове тази мрежа се грижи за вярното прегъване на слюнчените протеини/
Ето за какво въпреки и отровните жлези на змиите и слюнчените жлези на бозайниците да извършват разнообразни функционалности, те споделят общи регулаторни гени, които съществуват още от времето, в което двата типа са поели по своите разнообразни еволюционни пътища.
„ Много учени смятаха, че това е по този начин, само че досега не разполагахме с съответни доказателства, които да поддържат теорията, че отровните жлези са еволюирали от ранните слюнчени жлези – споделя създателят на изследването Агнеш Баруа. – И в случай че по това време змиите в действителност са се развихрили и са присъединили голям брой разнообразни отрови в своята отрова, увеличавайки по този метод броя на гените, свързани с производството ѝ, бозайниците от вида на земеровките създават по-проста отрова, която е извънредно сходна със слюнката “.
Нещо повече – проучването демонстрира и евентуалния път, по който избрани бозайници биха могли да еволюират и един ден да развият орална отрова. „ Съществуват опити от 80-те години на предишния век, които демонстрират, че мъжките мишки създават смеси в своята слюнка, които, когато бъдат инжектирани в плъхове, стават извънредно токсични – споделя Баруа. – Ако при избрани екологични условия мишките, които създават повече протеини в своята слюнка, имат по-добър репродуктивен триумф, след няколко хиляди години евентуално ще забележими първите отровни мишки. “
Що се отнася до човешката слюнка, тя съдържа протеин, наименуван каликреин, който се среща в голям брой отровни секреции. С други думи – ние към този момент разполагаме с главните съставки, нужни за развиването на смъртоносна захапка.
Източник: IFLScience
