Представата за антикварен магазин на повечето от нас е като

Представата за антикварен магазин на множеството от нас е като за място, цялостно със старинни и изящни движимости, които носят белезите на епохата и усета на техните притежатели. Антиквариатите във Велико Търново обаче малко по малко се отдалечават от тази визия, написа " Кореспондент ".

За да привлекат всеобщите купувачи, постоянно оферират и евтини предмети от социалистическия обичай – значки, табелки, а даже и модерни кантарчета и колички-играчки. Кой каквото има, го предлага за обмен. Като цяло, през днешния ден търновските антиквари се устоят от продажба на украшения и дреболии и всеобщо се оплакват, че търговията въобще не върви.

Обиколката ми в петте антикварни магазина във Велико Търново е в понеделник и заварвам два от тях затворени. През прозорците на този, който се обитава в Къщата с маймунката, виждам голям брой старинни часовници и лампи, а в шкафовете – украшения, евентуално сребърни, кутийки за бижута, принадлежности за хранене. Това са най-често предлаганите антикварни артикули в остарялата столица. Освен тях, поради местоположението си, антиквариатът на ъгъла на Самоводската чаршия с приоритет предлага предмети от българския селски обичай, които се ценят и купуват най-много от чужденци.

На Самоводската чаршия туристите минават като на церемониал и може би по тази причина продавачката, схванала задачата на визитата ми, е повече от нелюбезна. Отказва да дава отговор на въпросите ми, а след няколко фотоси, които върша, ми споделя да престана. Ядосан и съвсем на нож ме посреща и Милен, притежател на магазинчето на ул. „ Стефан Стамболов”. То не пращи от стока – още веднъж часовници, няколко провесени броеници, сбирка от значки и грънци. Собственикът също не желае да беседва, само че въпреки всичко се изпуска: „ Не върви, аз не разтварям, тъй като не върви. И табела нямам. Никой към нищо не демонстрира интерес. Нито българи, нито чужденци. Хората нямат пари.”