Какво ще определя световната политика през 2024 година
Предсказването на бъдещето е най-неблагодарният род, когато става въпрос за интернационална политика. Строго видяно, за всяка политика, защото тя е сферата на взаимоотношение сред живите хора. Това значи, че е подвластна на фактора случайност, обикновени неточности и въздействието на страстите. Ако не беше по този начин, историята в действителност щеше да се движи напряко, „ като тротоара на Невски проспект “, написа Николай Чернишевски преди време.
Историята обаче е освен непредсказуема, само че и не се повтаря, което прави опитите за прогнозиране на съответни обрати изцяло безсмислени. Единственото нещо, за което можем да приказваме с относителна убеденост във връзка с бъдещето, е развиването на тези най-важни трендове, които виждаме в този момент.
Животът не е като в романите на Франц Кафка, където събитията се случват от единствено себе си, без да има опция да се откри повода им. От това по предписание се управляват тези, които вземат най-отговорните външнополитически решения. И защото интернационалната политика в никакъв случай не се развива по авансово утвърден проект, всеки държавен глава разчита на избрани справедливи процеси, предизвиква ги или ги попречва с по-нататъшните си дейности. Можем също по този начин умерено да приказваме в бъдеще време за това, което е обвързвано с географията (позицията на страните на картата на света) и обвързваните с тях характерности на тяхното държание.
През идната 2024 година Русия несъмнено ще бъде най-голямата континентална мощ в света, имайки опция да развива връзки в няколко географски направления по едно и също време: да търгува със съседите си, да построява нови транспортни и логистични системи и да предотвратява опитите на съперниците да се изолират.
Съединените щати ще останат най-големият „ политически остров “, чиято сигурност и развиване по принцип зависят доста малко от това, което се случва във външния свят.
Китай, както и преди, ще бъде страна с колосално население и стопанска система, нуждаеща се от външни пазари и запаси.
Европа ще продължи да „ седи на перваза на прозореца “ в крайния запад на Евразия, постоянно оставайки сериозно подвластна от външни запаси. Но в този момент тя също не може да ги получи сама.
Близката до нас Централна Азия ще остане значима връзка сред Русия и Китай, което основава закани за нейните страни от Запада. Всичко останало в тяхната орис, както и на останалите доста страни по света, ще се дефинира от тези трендове в международната политика, които изцяло видяхме през 2023 година
Да стартираме с неприятното – с това, което ще ни раздруса леко всички в най-обикновения живот. През миналата година целият свят се изправи изцяло пред борбата сред глобализацията и автаркията. Първата, даже и в най-освободената от диктата на Запада форма, допуска разчитане на икономическа целенасоченост и необятно присъединяване в интернационалните индустриални вериги, вложения и търговия. В продължение на няколко десетилетия това с право се счита за най-простият и ефикасен метод за реализиране на задачата за вътрешно развиване и за по-удобен живот на жителите.
Автаркията от своя страна допуска автономия при решаването на тези задания, които са значими за поддържане на вътрешна непоклатимост. Вярно е, че не знаем по какъв начин ясно да определим границите на нужното тук, тъй че автаркията постоянно крие риск да се трансформира в безспорна. Русия, както знаем, е изправена пред този проблем непрекъснато, до неотдавнашната обстановка с недостига на яйца, която породи, наред с други неща, заради отлива на трудови мигранти, както и спирания на интернационалните доставки.
От пролетта на 2022 година Съединените щати, като най-подходящата огромна страна за самоизолация, започнаха поредно да унищожават глобализацията във типа, в който сами я сътвориха след Втората международна война. Икономическата война против Русия, натискът върху Китай и други дейности водят до там, че всички мислят за нуждата да понижат зависимостта си от международната стопанска система. Европейците откровено не биха желали това, само че те са изцяло лишени от политическа воля да опълчват каквото и да било на американците.
Следователно можем да кажем с убеденост, че през 2024 година от ден на ден ще се сблъскваме с следствията от разрушаването на съществуващата система от връзки в международната стопанска система. Но в това време няма да сме подготвени да станем изцяло самостоятелни от нея. Освен това Русия ще остане пазарна стопанска система, което значи, че нейните компании въпреки всичко ще би трябвало да вземат поради ценовия фактор.
Тъй като глобализацията се разделя на национални или районни „ квартири “, цените за доста артикули ще се повишават и продуктивността на труда ще спада - просто тъй като страните по света ще би трябвало да се откажат от по-евтини, само че политически рискови решения. Сега е мъчно да се каже какъв брой години ще са нужни, с цел да се откри баланс тук. Но следващата година сигурно няма да има успокоение.
През 2023 година консолидацията на отслабващия Запад става все по-очевидна. Сега това е военно-икономически съюз сред Съединени американски щати и забележителна група от междинни и дребни страни. Отличителна линия тук е строгата вътрешна дисциплинираност и фактът, че водачът получава главните преимущества.
Консолидацията на Запада ще продължи да основава проблеми за интернационалната сигурност и международната стопанска система. Просто тъй като обединеният Запад няма да може релативно дълго време да одобри новата действителност, да спре да се бори с естествения ход на историята и да стартира да се интегрира в нея. Както се вижда от последните изказвания на политици във Вашингтон и техните съдружници, Съединени американски щати към момента не знаят други решения на проблемите си, с изключение на да възстановят най-малко част от предходната си мощност и всепозволеност. Дори и да схванат, че това е невероятно, те в никакъв случай няма да го признаят, те ще се бият, ще основават безпорядък в разнообразни точки на планетата.
Световното болшинство ще се опълчи на това: съвкупността от страни в света, съставляващи към 3/4 от членовете на Организация на обединените нации, които от ден на ден се концентрират върху личните си ползи. Тази идея поражда през 2022 година, с цел да отбелязя страни, които не са инициирали или подкрепяли на държавно равнище икономическата война на Запада против Русия - даже в случай че техните компании и банки са принудени, под боязън от репресии, да се преценяват със възбраните на Съединени американски щати и Европа, те непрекъснато търсят и намират способи да продължат да търгуват и като цяло да си имат работа с Русия. През 2023 година този феномен на интернационалния живот към този момент се разкри изцяло.
Най-ярките образци за това държание са Индия, Турция, която е член на НАТО, арабските страни от Персийския залив, всички (с изключение на Япония и Южна Корея) азиатски страни и всички страни от Оперативно-наблюдателно дело.
Световното болшинство не е общественост от страни, обединени от обща цел, или някакъв съюз. Това е по-скоро поведенчески феномен, при който страните изхождат от личните си ползи, а не „ се настройват ” съгласно политиката на Съединени американски щати, Европа, Русия или Китай. Следователно би трябвало да вземем поради, че през 2024 година съседите на Русия от Оперативно-наблюдателно дело ще се държат с нас толкоз „ самоуверено “, колкото обичайните съдружници на Съединени американски щати в арабския изток се държат с Вашингтон. Но в този момент такава всеобща равноправност е преференциална за Русия, защото точно Русия е заинтригувана от отвореността на другите към контакти и съдействие. И това не е преференциално за Съединените щати, тъй като те би трябвало да принудят останалите на практика да маршируват в строй.
Най-важното събитие в интернационалната политика през 2023 година е обвързвано с този феномен. Говорим, несъмнено, за водещата роля на групата БРИКС и решението тя да се разшири посредством навлизането на пет нови страни. Всички те са разнообразни по мащаб, икономическа тежест и значение в международната политика: сполучлива и богата Саудитска Арабия е комшия на нефункционираща Етиопия. Иран, самостоятелен до краен лимит, е с ОАЕ, на чиято територия остава американската военновъздушна база. Но главното е, че всички тези страни интензивно се стремят да преразгледат несправедливия интернационален ред, зародил след края на Студената война. За световната политика на Русия укрепването на БРИКС след неговото разширение ще стане най-важната задача за цялата идна 2024 година
Засега, както виждаме, главните трендове в интернационалния живот през 2023 година наподобяват по този начин, като че ли основават компликации, само че не носят обилни опасности за позицията на Русия и способността ѝ да реализира задачите си. Възползването от тези благоприятни условия и оправянето с рисковете е въпрос на национална външна политика, реализирана на основата на вътрешна консолидация и самочувствие.
Превод: В. Сергеев
Историята обаче е освен непредсказуема, само че и не се повтаря, което прави опитите за прогнозиране на съответни обрати изцяло безсмислени. Единственото нещо, за което можем да приказваме с относителна убеденост във връзка с бъдещето, е развиването на тези най-важни трендове, които виждаме в този момент.
Животът не е като в романите на Франц Кафка, където събитията се случват от единствено себе си, без да има опция да се откри повода им. От това по предписание се управляват тези, които вземат най-отговорните външнополитически решения. И защото интернационалната политика в никакъв случай не се развива по авансово утвърден проект, всеки държавен глава разчита на избрани справедливи процеси, предизвиква ги или ги попречва с по-нататъшните си дейности. Можем също по този начин умерено да приказваме в бъдеще време за това, което е обвързвано с географията (позицията на страните на картата на света) и обвързваните с тях характерности на тяхното държание.
През идната 2024 година Русия несъмнено ще бъде най-голямата континентална мощ в света, имайки опция да развива връзки в няколко географски направления по едно и също време: да търгува със съседите си, да построява нови транспортни и логистични системи и да предотвратява опитите на съперниците да се изолират.
Съединените щати ще останат най-големият „ политически остров “, чиято сигурност и развиване по принцип зависят доста малко от това, което се случва във външния свят.
Китай, както и преди, ще бъде страна с колосално население и стопанска система, нуждаеща се от външни пазари и запаси.
Европа ще продължи да „ седи на перваза на прозореца “ в крайния запад на Евразия, постоянно оставайки сериозно подвластна от външни запаси. Но в този момент тя също не може да ги получи сама.
Близката до нас Централна Азия ще остане значима връзка сред Русия и Китай, което основава закани за нейните страни от Запада. Всичко останало в тяхната орис, както и на останалите доста страни по света, ще се дефинира от тези трендове в международната политика, които изцяло видяхме през 2023 година
Да стартираме с неприятното – с това, което ще ни раздруса леко всички в най-обикновения живот. През миналата година целият свят се изправи изцяло пред борбата сред глобализацията и автаркията. Първата, даже и в най-освободената от диктата на Запада форма, допуска разчитане на икономическа целенасоченост и необятно присъединяване в интернационалните индустриални вериги, вложения и търговия. В продължение на няколко десетилетия това с право се счита за най-простият и ефикасен метод за реализиране на задачата за вътрешно развиване и за по-удобен живот на жителите.
Автаркията от своя страна допуска автономия при решаването на тези задания, които са значими за поддържане на вътрешна непоклатимост. Вярно е, че не знаем по какъв начин ясно да определим границите на нужното тук, тъй че автаркията постоянно крие риск да се трансформира в безспорна. Русия, както знаем, е изправена пред този проблем непрекъснато, до неотдавнашната обстановка с недостига на яйца, която породи, наред с други неща, заради отлива на трудови мигранти, както и спирания на интернационалните доставки.
От пролетта на 2022 година Съединените щати, като най-подходящата огромна страна за самоизолация, започнаха поредно да унищожават глобализацията във типа, в който сами я сътвориха след Втората международна война. Икономическата война против Русия, натискът върху Китай и други дейности водят до там, че всички мислят за нуждата да понижат зависимостта си от международната стопанска система. Европейците откровено не биха желали това, само че те са изцяло лишени от политическа воля да опълчват каквото и да било на американците.
Следователно можем да кажем с убеденост, че през 2024 година от ден на ден ще се сблъскваме с следствията от разрушаването на съществуващата система от връзки в международната стопанска система. Но в това време няма да сме подготвени да станем изцяло самостоятелни от нея. Освен това Русия ще остане пазарна стопанска система, което значи, че нейните компании въпреки всичко ще би трябвало да вземат поради ценовия фактор.
Тъй като глобализацията се разделя на национални или районни „ квартири “, цените за доста артикули ще се повишават и продуктивността на труда ще спада - просто тъй като страните по света ще би трябвало да се откажат от по-евтини, само че политически рискови решения. Сега е мъчно да се каже какъв брой години ще са нужни, с цел да се откри баланс тук. Но следващата година сигурно няма да има успокоение.
През 2023 година консолидацията на отслабващия Запад става все по-очевидна. Сега това е военно-икономически съюз сред Съединени американски щати и забележителна група от междинни и дребни страни. Отличителна линия тук е строгата вътрешна дисциплинираност и фактът, че водачът получава главните преимущества.
Консолидацията на Запада ще продължи да основава проблеми за интернационалната сигурност и международната стопанска система. Просто тъй като обединеният Запад няма да може релативно дълго време да одобри новата действителност, да спре да се бори с естествения ход на историята и да стартира да се интегрира в нея. Както се вижда от последните изказвания на политици във Вашингтон и техните съдружници, Съединени американски щати към момента не знаят други решения на проблемите си, с изключение на да възстановят най-малко част от предходната си мощност и всепозволеност. Дори и да схванат, че това е невероятно, те в никакъв случай няма да го признаят, те ще се бият, ще основават безпорядък в разнообразни точки на планетата.
Световното болшинство ще се опълчи на това: съвкупността от страни в света, съставляващи към 3/4 от членовете на Организация на обединените нации, които от ден на ден се концентрират върху личните си ползи. Тази идея поражда през 2022 година, с цел да отбелязя страни, които не са инициирали или подкрепяли на държавно равнище икономическата война на Запада против Русия - даже в случай че техните компании и банки са принудени, под боязън от репресии, да се преценяват със възбраните на Съединени американски щати и Европа, те непрекъснато търсят и намират способи да продължат да търгуват и като цяло да си имат работа с Русия. През 2023 година този феномен на интернационалния живот към този момент се разкри изцяло.
Най-ярките образци за това държание са Индия, Турция, която е член на НАТО, арабските страни от Персийския залив, всички (с изключение на Япония и Южна Корея) азиатски страни и всички страни от Оперативно-наблюдателно дело.
Световното болшинство не е общественост от страни, обединени от обща цел, или някакъв съюз. Това е по-скоро поведенчески феномен, при който страните изхождат от личните си ползи, а не „ се настройват ” съгласно политиката на Съединени американски щати, Европа, Русия или Китай. Следователно би трябвало да вземем поради, че през 2024 година съседите на Русия от Оперативно-наблюдателно дело ще се държат с нас толкоз „ самоуверено “, колкото обичайните съдружници на Съединени американски щати в арабския изток се държат с Вашингтон. Но в този момент такава всеобща равноправност е преференциална за Русия, защото точно Русия е заинтригувана от отвореността на другите към контакти и съдействие. И това не е преференциално за Съединените щати, тъй като те би трябвало да принудят останалите на практика да маршируват в строй.
Най-важното събитие в интернационалната политика през 2023 година е обвързвано с този феномен. Говорим, несъмнено, за водещата роля на групата БРИКС и решението тя да се разшири посредством навлизането на пет нови страни. Всички те са разнообразни по мащаб, икономическа тежест и значение в международната политика: сполучлива и богата Саудитска Арабия е комшия на нефункционираща Етиопия. Иран, самостоятелен до краен лимит, е с ОАЕ, на чиято територия остава американската военновъздушна база. Но главното е, че всички тези страни интензивно се стремят да преразгледат несправедливия интернационален ред, зародил след края на Студената война. За световната политика на Русия укрепването на БРИКС след неговото разширение ще стане най-важната задача за цялата идна 2024 година
Засега, както виждаме, главните трендове в интернационалния живот през 2023 година наподобяват по този начин, като че ли основават компликации, само че не носят обилни опасности за позицията на Русия и способността ѝ да реализира задачите си. Възползването от тези благоприятни условия и оправянето с рисковете е въпрос на национална външна политика, реализирана на основата на вътрешна консолидация и самочувствие.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ