Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов избяга от

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов избяга от съвещанието на съдийската гилдия на Висш съдебен съвет и отхвърли да взе участие в дебатите във връзка предложение на 10 от членовете, които му насочиха 14 въпроса. Те са свързани с негови изказвания за зависимости в правосъдната система от изявлението му на конференция на 16 ноември, проведена от интернационалната магистратска организация МЕДЕЛ и Съюза на съдиите. Точката бе последна в дневния ред. Панов я прочете и разгласи, че отхвърля да взе участие в полемиката.

„Този метод е характерен за една друга ера, за която се твърди, че е отминала. Да приема предлагането ви, значи, че се съгласявам да върнем времето обратно и да създадем рисков казус за всеки изразил мнение магистрат. Твърдо стоя зад позицията, че когато демокрацията и главните права и свободи са застрашени, рестриктивните мерки на съдията при общественото говорене отстъпват пред задължението да се приказва намерено. Считам, че нямате правно съображение да държите сметка освен на мен, само че и на нито един български магистрат за това, че показва мнение и взе участие в обществени диспути “. Без повече пояснения той стана и излезе от залата, а пред публицисти отхвърли да разяснява държанието си.

Вероника Имова съобщи, че е трябвало да остане и да изрази позицията си, с цел да стартира спор по тематиката. „ В качеството си на ръководител на Върховен касационен съд той е сложил остра рецензия към положението на правосъдната система и е разумно тук да бъде разискван този въпрос. Ние не желаеме да му държим сметка, а да проведем обществена полемика, тъй като всеки магистрат се интересува от тази тематика “, сподели Имова. По думите й, абдикирането на Панов от тези въпроси буди паника.

Шефът на Върховен административен съд Георги Чолаков прочете всички 14 въпроса, под които са се подписали с изключение на самият той и членовете Боян Магдалинчев, Боряна Димитрова, Боян Новански, Вероника Имова, Даниела Марчева, Драгомир Кояджиков, Красимир Шекерджиев, Севдалин Мавров, Стефан Гроздев. Чолаков изясни, че не вижда нищо неприятно във въпросите, само че закри съвещанието, защото Панов абдикира.

Въпросите към Лозан Панов, отправени от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, са:

Защо считате, че всички български съдии са подвластни и пристрастни в своята активност?

Защо считате, че всички български съдии не ползват един от главните правила в правосъдния развой – да дирят обективната истина?

Кои фундаментални правила в наказателния развой нарушават българските съдии?

Бихте ли пояснили кои държавни органи на наказателната политика не работят и по какъв начин това съответно визира независимостта на съдиите?

Как основаването на „ различни институционални конструкции въздейства върху независимостта на българските съдии?

Кои са „ подвластните хора на най-високите етажи на правосъдната власт, които разтварят чадър над политици и „ лишават чадъра на съперниците ”?

Считате ли, че политическото говорене като форма на реализиране на политическа активност, която е неразрешена категорично по силата на императивната норма на чл.18 ал.1 т. 6 от Закон за съдебната власт за изборните членове на Висш съдебен съвет, е възможно за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, и Главния прокурор?

Допустимо ли е, като един от най-висшите представители на самостоятелната правосъдна власт, говорейки точно в служебното си качество, а не като жител или политик, да твърдите следното: казвал съм и преди, че в България сме изправени пред една система, която е вербувала огромни човешки и материални запаси в построяването на добре настояща машина, която ловко си служи със службите, медиите, стопанската система, политиката и, несъмнено, правосъдната система. Действията й не се огласяват, а се държат в загадка. Грешките й не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; съперниците й се преследват до дъно, а тайните й – то те са грижливо защитавани и не могат да бъдат разкривани ”.

Кои от отговорностите си по закон, имащи директно отношение върху независимостта на правосъдната власт, Висшият правосъден съвет не е извършил, считано от 03.10.2017 година насам и за какво считате, че Европейска комисия не е права в последния си отчет, в който категорично е установила професионализъм в работата на Съвета през първата година от мандата на сегашния състав?

Мислите ли, че сегашният състав на Висш съдебен съвет би трябвало да повтори модела на работа на предходния състав на Висш съдебен съвет?

Считате ли, че свадите и опълчването са главен критерии за професионализъм и достижения в работата на груповия орган?

Кои свои отговорности Семеен кодекс на Висш съдебен съвет по повод отстояване независимостта на съдиите не е изпълнила от началото на мандата си до момента?

По какъв метод персоналните Ви взаимоотношения с институции отвън правосъдната власт като Национална агенция за приходите и КПКОНПИ се оказват знак за взаимозависимост на правосъдната власт? Считате ли в тази връзка, че заведените от В ас каузи няма да бъдат прегледани независимо?

Какъв е Вашият персонален принос в активността по отстояване на независимостта на правосъдната власт?