Разследване на Ахчиева: Председателят на СГС е със съмнително българско гражданство
Председателят на Софийски градски съд е със подозрително българско поданство. Това сочи следващото рзследване на журналистката Валя Ахчиева, оповестено в уеб страницата „ Еuelectionsbulgaria.com „ основан в Брюксел. Ето и скандалните разкритията:
Върховенството на закона е главен принцип на демокрацията.
Точно по това демократичните общества се разграничават от тоталитарните.
В Конституцията ни е записано, че Република България е правова страна и се ръководи съгласно Конституцията и законите на страната. А Законът за правосъдната власт дефинира специфични условия за лицата, които заемат магистратски длъжности – следователи, прокурори и съдии. Те би трябвало да са с високи морални качества и да бъдат единствено български жители.
Това е по този начин, тъй като, магистратите вземат решение разногласия и проблеми. Магистратите вземат решение човешки ориси. И тъкмо поради това, в правораздаването не би трябвало да има и сянка от някаква взаимозависимост, както и подозрения за професионалния морал и нравственос.
Магистратите не би трябвало да вършат компромис с тези неща.
Защото, това е гаранцията за самостоятелна правосъдна система. И гаранция, че всяко правосъдно дело ще бъде решено заслужено.
В тази връзка, изборът на нов Председател на Софийски градски съд, от края на предходната година, притегли вниманието ми по няколко аргументи.
Преди всичко, този максимален съд в България стана прочут с това, че един негов ръководител беше наказан, поради противозаконни специфични разследващи средства / СРС/.Било е позволено на Държавната организация „ Национална сигурност” / ДАНС/ да следи осведомителната система на Министерството на вътрешните работи /МВР/.
А преди две години в същия този съд избухна и дипломатически скандал с потребление на специфични разследващи средства против посолства в София. Службите били създали претенции за подслушване на дипломати в нарушаване на интернационалното право. И Софийски градски съд ги е одобрил по необяснима причина.
Затова ме заинтригува избора на арбитър Алексей Трифонов за Председател на Софийски градски съд. В момента този избор се апелира.
А арбитър Алексей Трифонов е определен от Висшия правосъден съвет, за чиито членове има същите условия по закон. Това са в действителност, кадровиците на магистратите. Това са учените на правосъдната власт.
И членове на съдийската гилдия във Висш съдебен съвет са писали рекомендации за претендента Алексей Трифонов. И на никого не му е направило усещане, къде е роден той – това, че той е роден в град Курск, в Съюз на съветските социалистически републики.
Така написа и в документите, които арбитър Трифонов е подал до Висш съдебен съвет, както и в неговата Автобиография, която е оповестена в уеб страницата на Министерството на правораздаването, от времето, когато той е бил заместник-министър на правораздаването.
В този смисъл, казусът с Алексей Трифонов не е като случаите с кмета на Община Варна – Иван Портних. Не е и като Елена Йончева.Или като Лиляна Павлова. Те са родени в София и са деца от смесени бракове.
Никой от членовете на Висш съдебен съвет не е заострил вниманието си към този факт, че Алексей Трифонов е дете от разбъркан брак, само че е роден в непозната страна – в Съюз на съветските социалистически републики. Никой не е обърнал внимание на това. Нито при първото му предопределение като следовател през 1998-ма година, нито при преназначенията му като арбитър, нито в този момент, при кандидатстването му за този основен пост, с извънреден публичен интерес.
Защо никой от кадровиците в правосъдната система не е ревизирал съществуването на обективното събитие: въз основа на какво правно съображение и считано от кой миг, Алексей Трифонов е станал български жител?
Защото, той има персонална карта и е вписан в Регистъра на българските жители, само че въпросът е, по какъв начин е удостоверено събитието за метода, по който Алексей е придобил българско поданство, защото той не е роден в България?
Ние си спомняме преди години, обществената полемика във връзка невъзможността на Георги Пирински да се кандидатира за Президент на Република България, защото той също не е роден в България.
Затова е необяснимо, че никой от членовете на Висш съдебен съвет не е положил старания, с цел да се ревизира осъществяването на най-важното условие за лицето на този пост – да бъде български жител. А е трябвало да ревизират и това, дали Алексей няма двойно поданство? Защото чл.162 от Закона за правосъдната власт не разрешава магистратите да имат двойно поданство.За да си следовател, прокурор или арбитър, би трябвало да имаш единствено българско поданство.
Ето за какво взех решение, това което не направиха във Висш съдебен съвет да направя аз.
След като видях в автобиографията на Алексей Трифонов, че е роден в чужбина, в мен породи въпросът:
На какво правно съображение и от по кое време,Алексей е придобил българско поданство?
Проверката направих като събрах информация от обществени източници, както и по Закона за достъп до социална информация.
Алексей е роден в Съюз на съветските социалистически републики, в град Курск, през 1972 година. Майка му Алла е руски жител, а татко му Боян е български жител.
През 1991 година Алексей приключва Националната гимназия за антични езици и просвета в София. Обърнах се към гимназията по Закона за достъп до социална информация и шефът Мариела Папазова ми отговори, че Алексей е бил записан там за възпитаник на 06.07.1987 година, като български жител.
След това документално попитах Главна дирекция „ ГРАО”, от коя дата, на какво правно съображение и по какъв ред, Алексей е вписан като български жител в Регистрите на популацията? Директорът господин Иван Гетов ме насочи за отговори към общинските управляващи в регионите „ Илинден” и „ Младост” на Столична община, защото там се съдържат данните за въпросното лице. Аз се обърнах към тях и получих отговор единствено от Район „ Младост”. В писмото до мен написа, че считано от 1990 година, фамилията на лицето обитава на територията на Район „ Младост”.
Видно от данните, съдържащи се в персоналния му регистрационен картон / ЛРК/, българският Акт за раждане на Алексей Трифонов е формиран едвам на 13.10.1988 година в Район „ Илинден” на Столична община и на това съображение Алексей е вписан в Регистъра на популацията на българските жители.
Тоест, основанието за вписването на Алексей като български жител е формираният Акт за раждане, след повече от 16 години след раждането му!
А точно – на 13.10.1988 година. Не е посочено правното съображение, на което е формиран български Акт за раждане на Алексей.
Тъй като в България способен орган във връзка с съществуването на българско поданство е Министерството на правораздаването, аз се обърнах към тях. В това министерство се водят и съхраняват регистрите на лицата, които са възстановили, придобили или изгубили българско поданство, посредством Укази на вицепрезидента на Република България, при действието на новата Конституция от 1991 година. А при остарялата Конституция, това е ставало посредством Укази на Държавния съвет на Народна република България. Министерството на правораздаването издава и Удостоверения за поданство на съображение чл.39 от Закона за българското поданство, посредством установително произвеждане по документи.
Така се удостоверява, дали едно лице е или не е български жител.
Попитах Министерството на правораздаването, кои са правните учредения за приемане на българско поданство от едно лице, родено през 1972 година, на територията на Съюз на съветските социалистически републики и е с майка – руски жител, а бащата е български жител?
Министърът на правораздаването – и.д. госпожа Десислава Ахладова ми отговори, че към 1972 година работи една Конвенция, която е със силата на двустранен интернационален контракт сред Народна република България и Съюз на съветските социалистически републики, за попречване на възникването на двойното поданство. Конвенцията се отнася за случаи, при които единият родител е жител на Народна република България, а другият родител е жител на Съюз на съветските социалистически републики. И тази Конвенция планува опцията за избор на родителите по взаимно единодушие, поданство на детето на Народна република България или поданство на Съюз на съветските социалистически републики.
В описаната догадка, българско поданство по рождение може да се придобие от детето, родено през 1972 година, единствено при положение, че родителите му в 1-годишен период от раждането му – т.е. до месец юли 1973 година, са подали взаимна Декларация, с която те избират за детето си българско поданство.
В случай, че такава Декларация не е подадена в 1-годишен период, детето се смята за жител на страната, на територията на която се е родило.
В случая – на Съюз на съветските социалистически републики. При тази догадка, единствената законова опция за придобиване на българско поданство към този момент е по натурализация. Като основанието за това е съществуването на родител – български жител.
Процедурата е уредена в чл.29 и идващите членове от Закона за българското поданство, признат през 1998 година, а е в действие от 19.02.1999 година.
Според събраните от мен документи обаче, подобен избор на българско поданство за Алексей, каквато опция е била предоставена на родителите му – не е осъществен. И това събитие се удостоверява и от обстоятелството, че повече от 16 години след раждането му, в Регистрите на популацията на България, няма данни за раждането на Алексей.
Ако подобен избор беше осъществен от родителите му, Акт за раждането на Алексей щеше да бъде пресъставен в България в рамките до 1 година от декларирания избор на българско поданство. Такива са написаните процедури за регистриране в Регистрите по гражданско положение на българските жители.
Недоумение буди фактът, че Алексей е записан за възпитаник в Гимназията за антични езици и култури в София, на 06.07.1987 година като български жител, а в Регистрите на популацията в България, той е вписан като български гражданин… след повече от 1 година! Това е станало на 14.10.1988 година, въз основа на Акт за раждане, формиран предния ден!
Тоест, в Гимназията е оповестено българско поданство, без действително Алексей да има такова българско поданство!
Неизяснен остава и въпросът, с документи на коя страна, Алексей е минал държавната граница, защото той е роден на територията на Съюз на съветските социалистически републики, а на 06.07.1987 година е записан за възпитаник в най-елитното тогава софийско учебно заведение. Но, година и половина по-късно, през октомври 1988 година, той е записан като български жител. И едвам тогава за него е зародила опцията да се достави с персонални документи / паспорт/, единствено въз основа на издадения му през 1988 година Акт за раждане.
Силно усещане ми направи и това, че в подробния си експертен отговор, Министерството на правораздаването не показва съществуване на юридически прийом за придобиване на българско поданство, какъвто е разполагаем при Алексей.
Не инцидентно и в българските Регистри на популацията не е отразено, на какво правно съображение Алексей е бил вписан като български жител?
Ето за какво, аз се обърнах към самия Алексей Трифонов, който е върховен магистрат и Председател на Софийски градски съд, със същия въпрос:
На какво правно съображение е станал български жител, откакто е роден в Съюз на съветските социалистически републики?
Съдия Трифонов отхвърли да се срещне с мен, тъй като не се срещал с публицисти. Но, той ми отговори посредством Пресцентъра на Съда, че
той „ постоянно е имал единствено българско поданство и е служил в Българската войска. Неговият татко е българин и според чл.25 ал.1 от Конституцията, „ български жител е всеки, на който най-малко единият родител е български жител. Относно правното съображение, способени да отговорят са други институции.”
Шокирана съм от този отговор!
Никога в българското законодателство, уреждащо българското поданство, не е била планувана правна опция, да се придобие българско поданство, посредством отблъскване на работа в Българската войска!
И още! Цитираната в отговора наредба от Конституцията се оказа, че се съдържа в… в този момент настоящата Конституция на Република България от 1991 година!
А тя урежда случаите, 19 години след раждането на Алексей Трифонов и 3 години, откакто без посочено правно съображение за това, той е вписан в Регистрите като български жител!
Основен принцип за установяване на поданството на всяко лице е използването на правната уредба, настояща все още на раждането му. В случая, към 02.07.1972 година, когато се е родил Алексей в Съюз на съветските социалистически републики е работила наредбата на чл.6, писмен знак „ г”, от Закона за българското поданство от 1968 година. Според този член, лицето не придобива българско поданство все още на раждането си, когато единствено единият от родителите му е български жител и детето е родено на територията на родителя непознат жител.
С други думи, даже да не беше подписан двустранен интернационален контракт сред Народна република България и Съюз на съветските социалистически републики / Конвенцията/, Алексей още веднъж нямаше да придобие българско поданство все още на раждането си, заради настоящата нормативна уредба.
Заради шокиращия отговор, получен не от кого да е, а от магистрат с 20-годишен стаж в правосъдната система като арбитър, аз още веднъж попитах способния орган – Министерството на правораздаването, / а и арбитър Алексей Трифонов ми написа да ги питам/:
Може ли по чл.25 ал.1 от Конституцията на Република България автоматизирано да се придобие българско поданство от лице, родено в чужбина през 1972 година?
И още веднъж получих отговор от заместник-министъра на правораздаването – госпожа Десислава Ахладова, която дава отговор за българското поданство.
Отговорът е, че не може по този член от Конституцията да се придобие автоматизирано българско поданство, защото в по-долната алинея – ал.6 на същия този чл.25, посочен от Алексей Трифонов, се споделя, че изискванията и редът за придобиване на българско поданство се дефинират със закон.
И това е Законът за българското поданство. Заместник-министър Ахладова прецизира, че в общите разпореждания на този закон, „ категорично е посочено, че българското поданство се урежда от нормативните актове, които са в действие при настъпването на обстоятелствата или събитията, свързани с поданството.”
Иначе казано, значимо е кой закон работи, когато се е родил Алексей?
А арбитър Алексей Трифонов цитира Конституция, призната 19 години след неговото раждане!
Какъв извод се постанова от документите и от експертните мнения?
Това, че най-големият съд в България се оглавява от лице, което е вписано в Регистрите на популацията като български жител, без законови учредения.
А в това време, това лице 20 години правораздава като арбитър, за която служба се изисква единствено българско поданство.
Аз се обърнах и към съветските общински управляващи в град Курск с въпроса:
Руски жител ли е Алексей Трифонов?
Но, от там ми написаха, че по съветския закон, на този въпрос могат да ми отговорят единствено 3 институции:
Президентът на Руската федерация, вътрешното или външното им министерство.
Ето по какъв начин едни подозрения слагат под въпрос независимостта на един магистрат.
Валя Ахчиева
Върховенството на закона е главен принцип на демокрацията.
Точно по това демократичните общества се разграничават от тоталитарните.
В Конституцията ни е записано, че Република България е правова страна и се ръководи съгласно Конституцията и законите на страната. А Законът за правосъдната власт дефинира специфични условия за лицата, които заемат магистратски длъжности – следователи, прокурори и съдии. Те би трябвало да са с високи морални качества и да бъдат единствено български жители.
Това е по този начин, тъй като, магистратите вземат решение разногласия и проблеми. Магистратите вземат решение човешки ориси. И тъкмо поради това, в правораздаването не би трябвало да има и сянка от някаква взаимозависимост, както и подозрения за професионалния морал и нравственос.
Магистратите не би трябвало да вършат компромис с тези неща.
Защото, това е гаранцията за самостоятелна правосъдна система. И гаранция, че всяко правосъдно дело ще бъде решено заслужено.
В тази връзка, изборът на нов Председател на Софийски градски съд, от края на предходната година, притегли вниманието ми по няколко аргументи.
Преди всичко, този максимален съд в България стана прочут с това, че един негов ръководител беше наказан, поради противозаконни специфични разследващи средства / СРС/.Било е позволено на Държавната организация „ Национална сигурност” / ДАНС/ да следи осведомителната система на Министерството на вътрешните работи /МВР/.
А преди две години в същия този съд избухна и дипломатически скандал с потребление на специфични разследващи средства против посолства в София. Службите били създали претенции за подслушване на дипломати в нарушаване на интернационалното право. И Софийски градски съд ги е одобрил по необяснима причина.
Затова ме заинтригува избора на арбитър Алексей Трифонов за Председател на Софийски градски съд. В момента този избор се апелира.
А арбитър Алексей Трифонов е определен от Висшия правосъден съвет, за чиито членове има същите условия по закон. Това са в действителност, кадровиците на магистратите. Това са учените на правосъдната власт.
И членове на съдийската гилдия във Висш съдебен съвет са писали рекомендации за претендента Алексей Трифонов. И на никого не му е направило усещане, къде е роден той – това, че той е роден в град Курск, в Съюз на съветските социалистически републики.
Така написа и в документите, които арбитър Трифонов е подал до Висш съдебен съвет, както и в неговата Автобиография, която е оповестена в уеб страницата на Министерството на правораздаването, от времето, когато той е бил заместник-министър на правораздаването.
В този смисъл, казусът с Алексей Трифонов не е като случаите с кмета на Община Варна – Иван Портних. Не е и като Елена Йончева.Или като Лиляна Павлова. Те са родени в София и са деца от смесени бракове.
Никой от членовете на Висш съдебен съвет не е заострил вниманието си към този факт, че Алексей Трифонов е дете от разбъркан брак, само че е роден в непозната страна – в Съюз на съветските социалистически републики. Никой не е обърнал внимание на това. Нито при първото му предопределение като следовател през 1998-ма година, нито при преназначенията му като арбитър, нито в този момент, при кандидатстването му за този основен пост, с извънреден публичен интерес.
Защо никой от кадровиците в правосъдната система не е ревизирал съществуването на обективното събитие: въз основа на какво правно съображение и считано от кой миг, Алексей Трифонов е станал български жител?
Защото, той има персонална карта и е вписан в Регистъра на българските жители, само че въпросът е, по какъв начин е удостоверено събитието за метода, по който Алексей е придобил българско поданство, защото той не е роден в България?
Ние си спомняме преди години, обществената полемика във връзка невъзможността на Георги Пирински да се кандидатира за Президент на Република България, защото той също не е роден в България.
Затова е необяснимо, че никой от членовете на Висш съдебен съвет не е положил старания, с цел да се ревизира осъществяването на най-важното условие за лицето на този пост – да бъде български жител. А е трябвало да ревизират и това, дали Алексей няма двойно поданство? Защото чл.162 от Закона за правосъдната власт не разрешава магистратите да имат двойно поданство.За да си следовател, прокурор или арбитър, би трябвало да имаш единствено българско поданство.
Ето за какво взех решение, това което не направиха във Висш съдебен съвет да направя аз.
След като видях в автобиографията на Алексей Трифонов, че е роден в чужбина, в мен породи въпросът:
На какво правно съображение и от по кое време,Алексей е придобил българско поданство?
Проверката направих като събрах информация от обществени източници, както и по Закона за достъп до социална информация.
Алексей е роден в Съюз на съветските социалистически републики, в град Курск, през 1972 година. Майка му Алла е руски жител, а татко му Боян е български жител.
През 1991 година Алексей приключва Националната гимназия за антични езици и просвета в София. Обърнах се към гимназията по Закона за достъп до социална информация и шефът Мариела Папазова ми отговори, че Алексей е бил записан там за възпитаник на 06.07.1987 година, като български жител.
След това документално попитах Главна дирекция „ ГРАО”, от коя дата, на какво правно съображение и по какъв ред, Алексей е вписан като български жител в Регистрите на популацията? Директорът господин Иван Гетов ме насочи за отговори към общинските управляващи в регионите „ Илинден” и „ Младост” на Столична община, защото там се съдържат данните за въпросното лице. Аз се обърнах към тях и получих отговор единствено от Район „ Младост”. В писмото до мен написа, че считано от 1990 година, фамилията на лицето обитава на територията на Район „ Младост”.
Видно от данните, съдържащи се в персоналния му регистрационен картон / ЛРК/, българският Акт за раждане на Алексей Трифонов е формиран едвам на 13.10.1988 година в Район „ Илинден” на Столична община и на това съображение Алексей е вписан в Регистъра на популацията на българските жители.
Тоест, основанието за вписването на Алексей като български жител е формираният Акт за раждане, след повече от 16 години след раждането му!
А точно – на 13.10.1988 година. Не е посочено правното съображение, на което е формиран български Акт за раждане на Алексей.
Тъй като в България способен орган във връзка с съществуването на българско поданство е Министерството на правораздаването, аз се обърнах към тях. В това министерство се водят и съхраняват регистрите на лицата, които са възстановили, придобили или изгубили българско поданство, посредством Укази на вицепрезидента на Република България, при действието на новата Конституция от 1991 година. А при остарялата Конституция, това е ставало посредством Укази на Държавния съвет на Народна република България. Министерството на правораздаването издава и Удостоверения за поданство на съображение чл.39 от Закона за българското поданство, посредством установително произвеждане по документи.
Така се удостоверява, дали едно лице е или не е български жител.
Попитах Министерството на правораздаването, кои са правните учредения за приемане на българско поданство от едно лице, родено през 1972 година, на територията на Съюз на съветските социалистически републики и е с майка – руски жител, а бащата е български жител?
Министърът на правораздаването – и.д. госпожа Десислава Ахладова ми отговори, че към 1972 година работи една Конвенция, която е със силата на двустранен интернационален контракт сред Народна република България и Съюз на съветските социалистически републики, за попречване на възникването на двойното поданство. Конвенцията се отнася за случаи, при които единият родител е жител на Народна република България, а другият родител е жител на Съюз на съветските социалистически републики. И тази Конвенция планува опцията за избор на родителите по взаимно единодушие, поданство на детето на Народна република България или поданство на Съюз на съветските социалистически републики.
В описаната догадка, българско поданство по рождение може да се придобие от детето, родено през 1972 година, единствено при положение, че родителите му в 1-годишен период от раждането му – т.е. до месец юли 1973 година, са подали взаимна Декларация, с която те избират за детето си българско поданство.
В случай, че такава Декларация не е подадена в 1-годишен период, детето се смята за жител на страната, на територията на която се е родило.
В случая – на Съюз на съветските социалистически републики. При тази догадка, единствената законова опция за придобиване на българско поданство към този момент е по натурализация. Като основанието за това е съществуването на родител – български жител.
Процедурата е уредена в чл.29 и идващите членове от Закона за българското поданство, признат през 1998 година, а е в действие от 19.02.1999 година.
Според събраните от мен документи обаче, подобен избор на българско поданство за Алексей, каквато опция е била предоставена на родителите му – не е осъществен. И това събитие се удостоверява и от обстоятелството, че повече от 16 години след раждането му, в Регистрите на популацията на България, няма данни за раждането на Алексей.
Ако подобен избор беше осъществен от родителите му, Акт за раждането на Алексей щеше да бъде пресъставен в България в рамките до 1 година от декларирания избор на българско поданство. Такива са написаните процедури за регистриране в Регистрите по гражданско положение на българските жители.
Недоумение буди фактът, че Алексей е записан за възпитаник в Гимназията за антични езици и култури в София, на 06.07.1987 година като български жител, а в Регистрите на популацията в България, той е вписан като български гражданин… след повече от 1 година! Това е станало на 14.10.1988 година, въз основа на Акт за раждане, формиран предния ден!
Тоест, в Гимназията е оповестено българско поданство, без действително Алексей да има такова българско поданство!
Неизяснен остава и въпросът, с документи на коя страна, Алексей е минал държавната граница, защото той е роден на територията на Съюз на съветските социалистически републики, а на 06.07.1987 година е записан за възпитаник в най-елитното тогава софийско учебно заведение. Но, година и половина по-късно, през октомври 1988 година, той е записан като български жител. И едвам тогава за него е зародила опцията да се достави с персонални документи / паспорт/, единствено въз основа на издадения му през 1988 година Акт за раждане.
Силно усещане ми направи и това, че в подробния си експертен отговор, Министерството на правораздаването не показва съществуване на юридически прийом за придобиване на българско поданство, какъвто е разполагаем при Алексей.
Не инцидентно и в българските Регистри на популацията не е отразено, на какво правно съображение Алексей е бил вписан като български жител?
Ето за какво, аз се обърнах към самия Алексей Трифонов, който е върховен магистрат и Председател на Софийски градски съд, със същия въпрос:
На какво правно съображение е станал български жител, откакто е роден в Съюз на съветските социалистически републики?
Съдия Трифонов отхвърли да се срещне с мен, тъй като не се срещал с публицисти. Но, той ми отговори посредством Пресцентъра на Съда, че
той „ постоянно е имал единствено българско поданство и е служил в Българската войска. Неговият татко е българин и според чл.25 ал.1 от Конституцията, „ български жител е всеки, на който най-малко единият родител е български жител. Относно правното съображение, способени да отговорят са други институции.”
Шокирана съм от този отговор!
Никога в българското законодателство, уреждащо българското поданство, не е била планувана правна опция, да се придобие българско поданство, посредством отблъскване на работа в Българската войска!
И още! Цитираната в отговора наредба от Конституцията се оказа, че се съдържа в… в този момент настоящата Конституция на Република България от 1991 година!
А тя урежда случаите, 19 години след раждането на Алексей Трифонов и 3 години, откакто без посочено правно съображение за това, той е вписан в Регистрите като български жител!
Основен принцип за установяване на поданството на всяко лице е използването на правната уредба, настояща все още на раждането му. В случая, към 02.07.1972 година, когато се е родил Алексей в Съюз на съветските социалистически републики е работила наредбата на чл.6, писмен знак „ г”, от Закона за българското поданство от 1968 година. Според този член, лицето не придобива българско поданство все още на раждането си, когато единствено единият от родителите му е български жител и детето е родено на територията на родителя непознат жител.
С други думи, даже да не беше подписан двустранен интернационален контракт сред Народна република България и Съюз на съветските социалистически републики / Конвенцията/, Алексей още веднъж нямаше да придобие българско поданство все още на раждането си, заради настоящата нормативна уредба.
Заради шокиращия отговор, получен не от кого да е, а от магистрат с 20-годишен стаж в правосъдната система като арбитър, аз още веднъж попитах способния орган – Министерството на правораздаването, / а и арбитър Алексей Трифонов ми написа да ги питам/:
Може ли по чл.25 ал.1 от Конституцията на Република България автоматизирано да се придобие българско поданство от лице, родено в чужбина през 1972 година?
И още веднъж получих отговор от заместник-министъра на правораздаването – госпожа Десислава Ахладова, която дава отговор за българското поданство.
Отговорът е, че не може по този член от Конституцията да се придобие автоматизирано българско поданство, защото в по-долната алинея – ал.6 на същия този чл.25, посочен от Алексей Трифонов, се споделя, че изискванията и редът за придобиване на българско поданство се дефинират със закон.
И това е Законът за българското поданство. Заместник-министър Ахладова прецизира, че в общите разпореждания на този закон, „ категорично е посочено, че българското поданство се урежда от нормативните актове, които са в действие при настъпването на обстоятелствата или събитията, свързани с поданството.”
Иначе казано, значимо е кой закон работи, когато се е родил Алексей?
А арбитър Алексей Трифонов цитира Конституция, призната 19 години след неговото раждане!
Какъв извод се постанова от документите и от експертните мнения?
Това, че най-големият съд в България се оглавява от лице, което е вписано в Регистрите на популацията като български жител, без законови учредения.
А в това време, това лице 20 години правораздава като арбитър, за която служба се изисква единствено българско поданство.
Аз се обърнах и към съветските общински управляващи в град Курск с въпроса:
Руски жител ли е Алексей Трифонов?
Но, от там ми написаха, че по съветския закон, на този въпрос могат да ми отговорят единствено 3 институции:
Президентът на Руската федерация, вътрешното или външното им министерство.
Ето по какъв начин едни подозрения слагат под въпрос независимостта на един магистрат.
Валя Ахчиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ