Владимир Соловьов: Путин не е сменен от двойник
Председателят на Съюза на публицистите в Русия Владимир Соловьов е роден на 14 ноември 1964 година в град Ногинск, на 50 км от Москва. Преди 40 години прави първия си фоторепортаж в районния им вестник „ Комунистическо знаме “, в този момент „ Богородски новини “, а 10 години по-късно е първият му репортаж „ Добро утро “ по Първи канал. За 40 години стаж в публицистиката, 30 са в малкия екран. Като сътрудник на съветската държавна радиотелевизионна компания „ Останкино “ е бил 7 години боен сътрудник в някогашната Югославия и завеждащ отдела на телерадиокомпанията на Балканите. Отразявал е също военните дейности в Чечня и Близкия изток, като зад тила си има седем войни. Освен ръководител на СЖР, Владимир Соловьов е член на Съвета за развиването на гражданско общество и правата на индивида при президента на Руската федерация. Наскоро той бе в България във връзка на честването на 175 години от началото на българската публицистика и 125 години от основаването на проведено журналистическо придвижване у нас. Той отдели няколко часа, с цел да посети и Пловдив.
- Г-н Соловьов, за пръв път ли сте в Пловдив?
- Вероятно за пръв път. Казвам евентуално, тъй като през 2002 година, когато президентът Путин беше на посещаване в България, аз също бях в делегацията, само че като публицист от Първи канал на съветската телевизия. Тогава ходихме в село Шипка, където доста хора чакаха Путин и даже след това да сме минали през Пловдив, е било небрежно. Защото в този момент, като видях по-подробно града, бях удивен от хубостта му. Аз доста обичам антични старинни амфитеатри и бях очарован от вашия, както и от Римския стадион в центъра на града. Разходих се и в Стария град, вървях и на паметника Альоша. Въобще градът ви е изумителен, направи ми голямо усещане. Непременно ще кача фотоси с неговите забележителности в Инстаграм и Facebook.
- Отразявали сте няколко войни. Кои са най-запомнящите се моменти от работата ви в горещите точки по света?
- Безспорно това е времето, когато бях сътрудник в Югославия. Заминах на работа там, преди малко навършил 26 години. И не усетих по какъв начин се изтърколиха 10 години. Затова считам Балканите за моя втора татковина. Тогава в Югославия имаше ембарго и постоянно отскачахме до София да си купуваме всякакви неща. От работата си в западната ви съседка имам и хубави тръпки, само че претърпях и нещастия. За страдание там починаха сътрудниците ми Виктор Ногин и Генадий Куренной. А операторът Анатолий Клян, с който работехме тогава, беше погубен от рикоширал патрон в Донецк преди пет години. Скоро бях в Белград на интернационална конференция във връзка 20 години от бомбардировките на радио-телевизионния център. Но на Балканите ситуацията към момента е много комплицирана, изключително в Босна и Херцеговина.
- Има ли независимост на словото в Русия?
- Да, в Русия има независимост на словото и печата, а цензурата е неразрешена в конституцията. Някои медии, изключително районни - от Калининград до Владивосток, по този начин ругаят Путин и държавното управление, но се издават свободно. Има радиостанции в Москва, както и списания, които са опозиционни и също подлагат на критика грубо. Ако бяха в друга страна, сигурно щяха да са в пандиза. Ако у нас нямаше независимост на словото, нито една медия нямаше да може да приказва свободно.
- По-различна ли е публицистиката в Русия след убийството на Анна Политковская?
- След гибелта на Анна Политковская през 2006 година, популярност богу, няма други убийства на публицисти поради тяхната професионална активност. Да, има рискове, изключително за тези, които вършат следствия. Наскоро бяха блъснали един сътрудник неприятно по главата пред дома му. Той бе разследвал пране на пари на локалната власт в Санкт Петербург. За шанс остана жив, само че лежа в болница. Такива случаи на физическа разпра с публицисти има, само че те не са всеобщи.
Иначе поради естеството на работата ни има много непозволени уволнения. В тази връзка нашият юридически отдел към Съюза на публицистите работи интензивно и пази сътрудниците, даже и тези, които не са членове на съюза.
А в чест на Анна Политковская даваме награда „ Камертон “ на изявени публицисти, които се излагат на рискове и пишат по щекотливи тематики, а наградата връчваме на сцената на московската консерватория.
Миналата година наградихме журналиста Кирил Вишински, който е основен редактор на осведомителната организация РИА Новости в Украйна. През май 2018 година той бе арестуван в Киев по разпореждане на Службата за сигурност на Украйна поради обвинявания в държавна измяна и негови изявления, свързани със обстановката в Крим и Донбас, за което два месеца бе в ареста. Това бе безусловно посягане против свободата на словото и с право провокира недоволството на гилдията по света. Надявам се новият президент на Украйна Володимир Зеленски да се съобрази с нашето послание, което персонално написах.
Иначе работим добре с съветската полиция, тъй като работата ни постоянно се пресича. Много добре работим с всички сътрудници по света, както и със Съюза на публицистите в България. Ваши сътрудници бяха посетители на нашия огромен конгрес „ Вся Росия “, който се организира предходната година. Сега приготвяме следващото му издание, което ще е наесен в Сочи, поканих и вашия президент Румен Радев. С него се срещнах в София, който беше посетител и патрон на честването на 175- годишнината на българската публицистика. Направи ми усещане, че той приказва прелестно съветски език.
- Какво е съотношението на частни и държавни медии в Русия?
- Почти като в България, държавни и доста частни, които се устоят от бизнеса. Но има и разбъркан вид, какъвто е Първи канал - отчасти държавен и частен. Държавните вестници, в това число и районната преса, имат огромна финансова поддръжка - получават половин милион рубли на година, което е голяма сума. Докато при частните радио- и телевизионни канали и вестници няма толкоз пари, по тази причина и бързо се раждат и бързо умират, изключително като не могат да отговорят на новите технологии. В този комплициран преход падат тиражите на доста издания, само че се надявам обстановката да се промени за по-добро, за което се опитваме да оказваме помощ и от Съюза.
- В какво се показва работата ви като член на Съвета за развиването на гражданско общество и правата на индивида при президента Владимир Путин?
- Аз съм един от 50-те правозащитници на този съвет, в който предходната година ме включи президентът Путин. На нашите срещи му задаваме остри въпроси и обсъждаме проблеми, които са свързани с правата на индивида в нашата страна, и търсим решения на тези проблеми на национално равнище.
- Някои западни медии лансираха версията, че Владимир Путин е умрял, а сега на неговото място е двойник. Това от вида подправена вест ли е?
- За всеки прочут човек в света се приказва, че има двойник. У нас се приказва, че двойник е имал и Петър I да вземем за пример. Подмяната сякаш станала при негова обиколка из Европа и когато се върнал двойникът, дори жена му не схванала, че не е същинският Петър I. Що се касае за Путин, мога да кажа, че откогато е станал президент, го виждам непрекъснато. Категоричен съм, тъй като в него има нещо, което не може да се подмени, изключително изражението на очите, мимиките на лицето, походката. Затова не на 100, а на 300 % съм уверен, че Путин е същински.
- Г-н Соловьов, за пръв път ли сте в Пловдив?
- Вероятно за пръв път. Казвам евентуално, тъй като през 2002 година, когато президентът Путин беше на посещаване в България, аз също бях в делегацията, само че като публицист от Първи канал на съветската телевизия. Тогава ходихме в село Шипка, където доста хора чакаха Путин и даже след това да сме минали през Пловдив, е било небрежно. Защото в този момент, като видях по-подробно града, бях удивен от хубостта му. Аз доста обичам антични старинни амфитеатри и бях очарован от вашия, както и от Римския стадион в центъра на града. Разходих се и в Стария град, вървях и на паметника Альоша. Въобще градът ви е изумителен, направи ми голямо усещане. Непременно ще кача фотоси с неговите забележителности в Инстаграм и Facebook.
- Отразявали сте няколко войни. Кои са най-запомнящите се моменти от работата ви в горещите точки по света?
- Безспорно това е времето, когато бях сътрудник в Югославия. Заминах на работа там, преди малко навършил 26 години. И не усетих по какъв начин се изтърколиха 10 години. Затова считам Балканите за моя втора татковина. Тогава в Югославия имаше ембарго и постоянно отскачахме до София да си купуваме всякакви неща. От работата си в западната ви съседка имам и хубави тръпки, само че претърпях и нещастия. За страдание там починаха сътрудниците ми Виктор Ногин и Генадий Куренной. А операторът Анатолий Клян, с който работехме тогава, беше погубен от рикоширал патрон в Донецк преди пет години. Скоро бях в Белград на интернационална конференция във връзка 20 години от бомбардировките на радио-телевизионния център. Но на Балканите ситуацията към момента е много комплицирана, изключително в Босна и Херцеговина.
- Има ли независимост на словото в Русия?
- Да, в Русия има независимост на словото и печата, а цензурата е неразрешена в конституцията. Някои медии, изключително районни - от Калининград до Владивосток, по този начин ругаят Путин и държавното управление, но се издават свободно. Има радиостанции в Москва, както и списания, които са опозиционни и също подлагат на критика грубо. Ако бяха в друга страна, сигурно щяха да са в пандиза. Ако у нас нямаше независимост на словото, нито една медия нямаше да може да приказва свободно.
- По-различна ли е публицистиката в Русия след убийството на Анна Политковская?
- След гибелта на Анна Политковская през 2006 година, популярност богу, няма други убийства на публицисти поради тяхната професионална активност. Да, има рискове, изключително за тези, които вършат следствия. Наскоро бяха блъснали един сътрудник неприятно по главата пред дома му. Той бе разследвал пране на пари на локалната власт в Санкт Петербург. За шанс остана жив, само че лежа в болница. Такива случаи на физическа разпра с публицисти има, само че те не са всеобщи.
Иначе поради естеството на работата ни има много непозволени уволнения. В тази връзка нашият юридически отдел към Съюза на публицистите работи интензивно и пази сътрудниците, даже и тези, които не са членове на съюза.
А в чест на Анна Политковская даваме награда „ Камертон “ на изявени публицисти, които се излагат на рискове и пишат по щекотливи тематики, а наградата връчваме на сцената на московската консерватория.
Миналата година наградихме журналиста Кирил Вишински, който е основен редактор на осведомителната организация РИА Новости в Украйна. През май 2018 година той бе арестуван в Киев по разпореждане на Службата за сигурност на Украйна поради обвинявания в държавна измяна и негови изявления, свързани със обстановката в Крим и Донбас, за което два месеца бе в ареста. Това бе безусловно посягане против свободата на словото и с право провокира недоволството на гилдията по света. Надявам се новият президент на Украйна Володимир Зеленски да се съобрази с нашето послание, което персонално написах.
Иначе работим добре с съветската полиция, тъй като работата ни постоянно се пресича. Много добре работим с всички сътрудници по света, както и със Съюза на публицистите в България. Ваши сътрудници бяха посетители на нашия огромен конгрес „ Вся Росия “, който се организира предходната година. Сега приготвяме следващото му издание, което ще е наесен в Сочи, поканих и вашия президент Румен Радев. С него се срещнах в София, който беше посетител и патрон на честването на 175- годишнината на българската публицистика. Направи ми усещане, че той приказва прелестно съветски език.
- Какво е съотношението на частни и държавни медии в Русия?
- Почти като в България, държавни и доста частни, които се устоят от бизнеса. Но има и разбъркан вид, какъвто е Първи канал - отчасти държавен и частен. Държавните вестници, в това число и районната преса, имат огромна финансова поддръжка - получават половин милион рубли на година, което е голяма сума. Докато при частните радио- и телевизионни канали и вестници няма толкоз пари, по тази причина и бързо се раждат и бързо умират, изключително като не могат да отговорят на новите технологии. В този комплициран преход падат тиражите на доста издания, само че се надявам обстановката да се промени за по-добро, за което се опитваме да оказваме помощ и от Съюза.
- В какво се показва работата ви като член на Съвета за развиването на гражданско общество и правата на индивида при президента Владимир Путин?
- Аз съм един от 50-те правозащитници на този съвет, в който предходната година ме включи президентът Путин. На нашите срещи му задаваме остри въпроси и обсъждаме проблеми, които са свързани с правата на индивида в нашата страна, и търсим решения на тези проблеми на национално равнище.
- Някои западни медии лансираха версията, че Владимир Путин е умрял, а сега на неговото място е двойник. Това от вида подправена вест ли е?
- За всеки прочут човек в света се приказва, че има двойник. У нас се приказва, че двойник е имал и Петър I да вземем за пример. Подмяната сякаш станала при негова обиколка из Европа и когато се върнал двойникът, дори жена му не схванала, че не е същинският Петър I. Що се касае за Путин, мога да кажа, че откогато е станал президент, го виждам непрекъснато. Категоричен съм, тъй като в него има нещо, което не може да се подмени, изключително изражението на очите, мимиките на лицето, походката. Затова не на 100, а на 300 % съм уверен, че Путин е същински.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ