ГЕРБ обяви война с "грантаджийството" в съдебната власт
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов, който е един от вносителите на плана, ръководителя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и вицепремиера по правосъдната промяна Екатерина Захариева
Още по тематиката
Позицията е следващата в отбрана на наблюдението на правосъдната система след офанзивите на основния прокурор и медиите на Пеевски
Главният прокурор Сотир Цацаров анатемоса външното финансиране, при все това нееднократно се е възползвал от него
Малко по-малко от седмица откакто осем двустранни камари се обърнаха към държавното управление, правосъдната власт и Народното събрание с гледище промените в правораздаването да продължат с акцент върху промяната на прокуратурата, от ГЕРБ дадоха отговор с внасянето на абсурден законопроект, който е директна прилика с със законотворчеството на Орбан и Путин за ограничение на съперниците в неправителствения бранш. Вносителите са ръководителят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), Емил Димитров-Ревизоро (Обединени патриоти), Христиан Митев (Обединени патриоти), Анна Александрова и Иглика Събева (ГЕРБ). Според тях задачата на плана е да се засилят гаранциите за самостоятелност на магистратите, както и " унищожаване на всички предпоставки за практикуване на въздействие върху органите на правосъдната власт ". Оказва се, че съгласно вносителите главният проблем пред независимостта на правосъдната власт е външното финансиране на съсловните организации, до момента в който съгласно мониторинтговите отчети на Европейска комисия и редица други непознати специалисти казусът е в политическото и друго лобистко въздействие и непрозрачно кадруване.
Атака против Съюза на съдиите в България
Законопроектът е отдаден главно върху възбрана за съсловните организации да получават финансиране, друго от членски импорт и дарения от членовете.
По всичко проличава, че това ограничаване е ориентирано към най-голямата магистратска организация в България - Съюза на съдиите в България (ССБ), която от край време е главният труженик за действителна правосъдна промяна в България. В този подтекст ССБ се трансформира в главен конкурент на основния прокурор Сотир Цацаров, болшинството във Висшия правосъден съвет и на втория в ГЕРБ Цветан Цвтетанов, които от дълго време поведоха персонална борба със съюза и неговите членове. Заради позициите си против статуквото в правосъдната власт съюзът от години е обект на офанзиви в медиите към депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски.
ССБ получава обществено финансиране от разнообразни интернационалните организации, като това се явява гаранция за самостоятелност на неговата активност от политическата обстановка в България.
Другите съществени съсловни организации - Българска съдийска асоциация (ръководена от някогашната зам.-председателка на Софийския градски съд Богдана Желявска) и Асоциация на прокурорите имат по-скоро казионен профил, само че също са получавали грантове от задгранични организации.
Друг текст от плана планува възбрана за магистратите да правят преподавателска или научна активност, финансирана от " непозната страна или задгранично лице ". Този текст визира директно стратегиите за образование като " Фулбрайт " или Международна стратегия за водачи (към Държавния департамент на САЩ), по които постоянно вземат участие български магистрати. Под въпрос са и стажовете в институциите на Европейски Съюз и Съвета на Европа (като Европейския съд по правата на индивида в Страсбург), в които всяка година вземат участие десетки български съдии. Също и по реда на Норвежкия финансов механизъм в продължение на години у нас се финансират редица обучителни стратегии за български магистрати и стажове в непознати институции.
Управляващите плануват и основаването на нещо като тристранен съвет (Съвет за партньорство), през който да става връзката на Висшия правосъден съвет с професионалната общественост. В него ще вземат участие трима изборни членове на съвета, представители на съсловните организации, които имат над 5% членове от съответните гилдии, и магистрати, които не членуват в такива обединения, без да се споделя по какъв начин ще бъдат избрани представителите на нечленуващите. Редът за активността на този орган ще се дефинира от пленума на Висш съдебен съвет, т.е. от органа, с който магистратите би трябвало да договарят. Създаването на сходен квази-ВСС, в който съдии, прокурори и следователи ще гласоподават дружно, е крачка обратно от разделянето на Висш съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегии.
И бонус за послушните
В същото време законопроектът предлага бонус за членовете на сегашния състав на Висшия правосъден съвет (ВСС), като планува опция при привършване на мандата им да бъдат възобновени освен на поста, който са заемали, само че и на различен еднакъв по-ранг. Промяната идва в миг, в който огромна част от членовете на сегашния орган по ръководство на правосъдната власт търсят кариерно развиване след края на мандата си. Подобен кадрови бонус беше препоръчан и при прекратяването на предходния Висш съдебен съвет и беше отритнат със скандал, тъй като това е метод да се заобиколи конкурсното начало в кадровото израстване за определени хора от системата със заслуги за поддържане на статуквото. В този смисъл предлагането е очевиден жест на ръководещите за проявената преданост на болшинството на Висш съдебен съвет към тях и основния прокурор Сотир Цацаров.
Под шапката на битката за самостоятелност
Другите промени в законопроекта плануват възбрана на магистратите да правят комерсиална активност посредством трети лица (личното реализиране на комерсиална активност е неразрешено и сега), както и да бъдат членове на изборни комисии. Освен това се планува съдиите, прокурорите и следователите да бъдат отстранявани от служба освен в случай че са направили закононарушение, обвързвано с работата им, а и когато са привлечени като обвинени и за друго тежко (наказуемо с над 5 години затвор) закононарушение. Предложението е стимулирано от случаи, в които магистрати са упрекнати да вземем за пример за изнудване, само че не престават да правораздават.
Повече по тематиката очаквайте в петъчния брой на в. " Капитал "
Още по тематиката
Позицията е следващата в отбрана на наблюдението на правосъдната система след офанзивите на основния прокурор и медиите на Пеевски
Главният прокурор Сотир Цацаров анатемоса външното финансиране, при все това нееднократно се е възползвал от него
Малко по-малко от седмица откакто осем двустранни камари се обърнаха към държавното управление, правосъдната власт и Народното събрание с гледище промените в правораздаването да продължат с акцент върху промяната на прокуратурата, от ГЕРБ дадоха отговор с внасянето на абсурден законопроект, който е директна прилика с със законотворчеството на Орбан и Путин за ограничение на съперниците в неправителствения бранш. Вносителите са ръководителят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), Емил Димитров-Ревизоро (Обединени патриоти), Христиан Митев (Обединени патриоти), Анна Александрова и Иглика Събева (ГЕРБ). Според тях задачата на плана е да се засилят гаранциите за самостоятелност на магистратите, както и " унищожаване на всички предпоставки за практикуване на въздействие върху органите на правосъдната власт ". Оказва се, че съгласно вносителите главният проблем пред независимостта на правосъдната власт е външното финансиране на съсловните организации, до момента в който съгласно мониторинтговите отчети на Европейска комисия и редица други непознати специалисти казусът е в политическото и друго лобистко въздействие и непрозрачно кадруване.
Атака против Съюза на съдиите в България
Законопроектът е отдаден главно върху възбрана за съсловните организации да получават финансиране, друго от членски импорт и дарения от членовете.
По всичко проличава, че това ограничаване е ориентирано към най-голямата магистратска организация в България - Съюза на съдиите в България (ССБ), която от край време е главният труженик за действителна правосъдна промяна в България. В този подтекст ССБ се трансформира в главен конкурент на основния прокурор Сотир Цацаров, болшинството във Висшия правосъден съвет и на втория в ГЕРБ Цветан Цвтетанов, които от дълго време поведоха персонална борба със съюза и неговите членове. Заради позициите си против статуквото в правосъдната власт съюзът от години е обект на офанзиви в медиите към депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски.
ССБ получава обществено финансиране от разнообразни интернационалните организации, като това се явява гаранция за самостоятелност на неговата активност от политическата обстановка в България.
Другите съществени съсловни организации - Българска съдийска асоциация (ръководена от някогашната зам.-председателка на Софийския градски съд Богдана Желявска) и Асоциация на прокурорите имат по-скоро казионен профил, само че също са получавали грантове от задгранични организации.
Друг текст от плана планува възбрана за магистратите да правят преподавателска или научна активност, финансирана от " непозната страна или задгранично лице ". Този текст визира директно стратегиите за образование като " Фулбрайт " или Международна стратегия за водачи (към Държавния департамент на САЩ), по които постоянно вземат участие български магистрати. Под въпрос са и стажовете в институциите на Европейски Съюз и Съвета на Европа (като Европейския съд по правата на индивида в Страсбург), в които всяка година вземат участие десетки български съдии. Също и по реда на Норвежкия финансов механизъм в продължение на години у нас се финансират редица обучителни стратегии за български магистрати и стажове в непознати институции.
Управляващите плануват и основаването на нещо като тристранен съвет (Съвет за партньорство), през който да става връзката на Висшия правосъден съвет с професионалната общественост. В него ще вземат участие трима изборни членове на съвета, представители на съсловните организации, които имат над 5% членове от съответните гилдии, и магистрати, които не членуват в такива обединения, без да се споделя по какъв начин ще бъдат избрани представителите на нечленуващите. Редът за активността на този орган ще се дефинира от пленума на Висш съдебен съвет, т.е. от органа, с който магистратите би трябвало да договарят. Създаването на сходен квази-ВСС, в който съдии, прокурори и следователи ще гласоподават дружно, е крачка обратно от разделянето на Висш съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегии.
И бонус за послушните
В същото време законопроектът предлага бонус за членовете на сегашния състав на Висшия правосъден съвет (ВСС), като планува опция при привършване на мандата им да бъдат възобновени освен на поста, който са заемали, само че и на различен еднакъв по-ранг. Промяната идва в миг, в който огромна част от членовете на сегашния орган по ръководство на правосъдната власт търсят кариерно развиване след края на мандата си. Подобен кадрови бонус беше препоръчан и при прекратяването на предходния Висш съдебен съвет и беше отритнат със скандал, тъй като това е метод да се заобиколи конкурсното начало в кадровото израстване за определени хора от системата със заслуги за поддържане на статуквото. В този смисъл предлагането е очевиден жест на ръководещите за проявената преданост на болшинството на Висш съдебен съвет към тях и основния прокурор Сотир Цацаров.
Под шапката на битката за самостоятелност
Другите промени в законопроекта плануват възбрана на магистратите да правят комерсиална активност посредством трети лица (личното реализиране на комерсиална активност е неразрешено и сега), както и да бъдат членове на изборни комисии. Освен това се планува съдиите, прокурорите и следователите да бъдат отстранявани от служба освен в случай че са направили закононарушение, обвързвано с работата им, а и когато са привлечени като обвинени и за друго тежко (наказуемо с над 5 години затвор) закононарушение. Предложението е стимулирано от случаи, в които магистрати са упрекнати да вземем за пример за изнудване, само че не престават да правораздават.
Повече по тематиката очаквайте в петъчния брой на в. " Капитал "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




