Председателят на Надзорния съвет на Асарел-Медет АД и председател на

Председателят на Надзорния съвет на " Асарел-Медет " АД и ръководител на Българската мрежа за Глобалния контракт на Организация на обединените нации Димитър Цоцорков взе участие в Green Transition Forum по време на COP 29 в азербайджанската столица Баку. На срещата на върха за битката с климатичните промени той се разгласи за повече баланс сред околната среда и технологиите в областта на разрешителните режими и обърна внимание по какъв начин минните компании се трансформираха в последните десетилетия. Г-н Цоцорков, вие сте ръководител на Българската мрежа за Глобалния контракт на Организация на обединените нации. Доколко съгласно вас са съответни европейските зелени политики все още? И световните цели за стабилно развиване, които дефинира Организация на обединените нации? Европейската комисия и Европейската общественост са сътрудник на Глобалния контракт на Обединените народи през цялото време и те са заслужен сътрудник. Европейските политики и зеления преход са напълно в естетика с задачите и правилата на Глобалния контракт и ние на драго сърце работим дружно. Европейски Съюз направи дори една крачка по-нататък и трансформира наложителни да вземем за пример репортинга (отчетите предлагам) за тези цели на Обединените народи за стабилно развиване. Така че Европа е с едни гърди напред в това отношение. Това е отлично, само че дали разрастващите се страни могат да наваксат и да доближат развиването в Европа? Затова сме тук на COP 29: с цел да може да си сътрудничим, с цел да може развитите страни да оказват помощ на разрастващите. По доста способи освен с финансови средства и вложения, а с трансфер на технологии, ноу-хау, най положителни практики. Разбираме към този момент, че сте сключили няколко съглашения, които които са, които са крачка напред в това отношение. Вашата компания е един от водачите в устойчивото развиване у нас. Бихте ли ни разказали малко повече за тази премия SDG Pioneer за прогрес по задачите за стабилно развиване и знак за какви достижения е? Ние сме първата българска компания и първата минна компания в света, която получава тази влиятелна премия. В нашата компания обичаме да сме първи в света в доста връзки. Тази премия се дава за компании, които стабилно в продължение на доста години са вложили в развиване на своите политики. А ние го вършим това от последните 30 години. Нашата премия е за цифрова промяна. Ние направихме съвсем невъзможното, с цел да трансформираме едно минно произвеждане напълно в естетика с цифровите технологии, за възстановяване на нашите параметри и за понижаване, да речем, на най значимия, най значимия параметър в една минна компания. Това е междинното наличие на потребно изкопаемо мед. Ние сме една от двете мини в света, която оперира с извънредно ниското наличие от 0,27% мед. И в действителност се гордеем с това нещо, а и България би трябвало да се гордее. Всъщност вие успявате на процедура от съвсем от съвсем нищо да извършите голямо нещо от това, което по целия свят се изхвърля. Ние вършим метала мед, който е нужен за цифровата промяна. България постоянно е била измежду главните страни производители на сериозни първични материали, до момента в който други страни от Европа занапред се пробват да ги възражда. Как виждате вие това да се случи в бъдеще време? Част от зелената договорка и от проекта на Марио Драги е Европа да се разсъни за истината, че ние изоставаме в световното съревнование, за световната стопанска система и за иновационната стопанска система. Ние би трябвало да осъществяваме търсенето, изследването и добива на тези редки потребни изкопаеми, а и най-много на медта в Европа. Доколко тези политики ще се трансформират в дейна активност и дейни придвижвания на държавните управления за ускорение на процеса на търсене и изследване остава да забележим. Европа, за жалост е малко бавна в това отношение и ние вършим дейна, организираме дейни мероприятия, да работим в партньорство с НПО-та, с държавни организации, с цел да може това да се форсира. Но е нужна е по-бърза работа в това отношение. Държавата по какъв начин може да помогне? В смисъл имам предвид потребността от повече финансови тласъци под някаква форма, с цел да се форсира този развой или друго би трябвало да се свърши? Най-добре може да помогне като има по-стриктен надзор върху принципността на метода на работа на неправителствения бранш и на самата държавна администрация. Ще ви дам образец: нашата работа се забавя доста. В Европа един минен план, с цел да се стартира и да се приключи и пусне в употреба, лишава най-малко сега 15 години. А това, сами разбирате, е период, който е извънредно неконкурентен по отношение на Китай и Америка. Така че страната може да вкара регистри и да вкара един по-стриктен надзор върху плановете и тези, които ги стопират или стачкуват. Този надзор да на база на несъстоятелни изказвания, и да речем и изявления, с цел да може такива хора и организации да бъдат поставени в един указател. И в него ясно да се вижда, че когато спираш един план и обжалваш нещо на база на причини и на отчитане на действителни обстоятелства и експертиза и опит е едно. Но когато го правиш просто за собствен персонален интерес, тогава това би трябвало да се постави в надзор. Така ще е допустимо един план да лишава стартирането му не 15 години, а примерно 2-3 години, както е в останалия развъртян свят. Доста по-логично звучи, с цел да може въпреки всичко Европа да бъде в действителност самостоятелна и конкурентоспособна. Да, да е самостоятелна и конкурентоспособна. Споменахте към този момент COP29, на който се намираме сега в Баку. Вие очаквате ли повече информация и повече начинания да бъдат подети по отношение на добиването на сериозни вести в световен мащаб? Очаквам, несъмнено, и самодейностите са доста, и политиките са доста, Но както споделих, в Европа би трябвало да сме по-чевръсти и по-бързи в имплементирането. Тоест от теоретичните и политически съглашения да минаваме в на практика приложения. Това е нужно на Европа освен за сериозните първични материали, а и за енергетиката, за развиване и на други браншове на стопанската система. Искам да ви попитам и нещо в персонален проект в случай че е комфортно, несъмнено. Имате фамилна фондация " Лъчезар Цоцорков ". Върху какво се е фокусирала тя? Нашата фондация е най огромната частна фондация в България и най огромната фондация след " Америка за България ". Тя разви последните 4-5 години голяма активност в сферата в четири категории - в областта на образованието, опазването на здравето, културата и закрилата на детето. Ние сме вложили последните 4 -5 години в над 70 плана близо 6 милиона лв. в тази посока. Знаков план е в областта на културата е кино лентата за меценатството в България. А също и кино лентата за именития български цигулар Васко Василев. В сферата на опазването на здравето ние развихме акция за предварителна защита на рака на дебелото черво, която за шест месеца реализира това, което страната не може да реализира за пет години. Имаме и редица други планове, с които сме известни в България. А нашият проект е да растем в тази сфера. Тоест да чакаме въпреки всичко още нови планове. Имате ли проекти за идната година или няма да ги разкривате? Имаме проекти в тези четири сфери, в които сме се фокусирали, да растем в допълнение и да усилваме размера на нашето финансиране. Панагюрище става все по-красив град. Панагюрище е образец за подражателство, който уповавам се, ще бъде инфектиран за доста други общини в България. Цялото видео можете да