Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер даде интервю за БНТ

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер даде изявление за Българска национална телевизия и предаването „ Панорама “. Ето и цялото изявление, без редакторска интервенция:

- Г-н ръководител, България за първи път поема председателството на съвета на Европейски Съюз. Ще се оправим ли?

- Познавам България и българите от края на 90-е години, тъй като участвах доста интензивно в договарянията по присъединение на България към Европейски Съюз. Имам положително предусещане за председателството, тъй като държавното управление, а и освен то, е добре квалифицирано. Нуждаете се от задоволително самонадеяност, каквато по неразбираеми аргументи от време на време ви липсва. За мен българите са един огромен народ, който е направил и продължава да прави доста за Европа. Уверен съм, че това председателство ще бъде сполучливо. Това е значимо и за страната. През идващите шест месеца София ще бъде столицата на Европейския съюз, на всички места ще се приказва за България. Българите заслужават самопризнание за своите триумфи.

- Да, само че във всички отчети корупцията беше главен акцент, също и в западните медии през последните дни. Явно това продължава да бъде проблем за България. Президентът наложи несъгласие на антикорупционния закон, в България се организират и митинги в отбрана на природата. Българското държавно управление е сложено в тежко състояние. Според Вас каква е визията за България в Европейския съюз?

- Представата за България не може да бъде лимитирана единствено до казуса с корупцията. България може да покаже доста повече, най-много позитивни неща. Убеден съм, че държавното управление ще направи всичко, с цел да се оправи с корупцията. Някои неща към този момент бяха направени. Да, в действителност законът в този момент ненапълно е в застой, само че това ще бъде преодоляно. Вярно е, че ще е добре корупцията да бъде отстранена на всички равнища, само че аз въобще не съм склонен и скърбя за публикациите в пресата през последните дни, в които се слага знак за тъждество сред България и корупцията. Това не е правилно, не всички българи са корумпирани.

- Как мислите, председателството на България ще окаже ли някакво въздействие върху визията за нея, ще я усъвършенства ли?

- Представата за България в границите на Европейския съюз няма потребност от промяна. От момента, в който България стана член на Европейски Съюз, тя се държи съвсем като държава-учредителка и е доста проевропейски настроена. Това се отнася както за държавното управление, по този начин и за хората. В множеството допитвания огромната част от българите показват доста позитивно отношение към Европа. Аз поздравявам срещата за Западните Балкани, която министър председателят господин Борисов привиква на 17 май в София. България по един натурален метод строи мостове към Западните Балкани, които се нуждаят от европейска вероятност, само че играе ролята и на „ преводач “ за някои неразбираеми неща в Турция.

- По време на Българското председателство ще се организира и втората фаза от договарянията за Брекзит. Кои са другите сложни тематики за българите?

- Дневният ред към този момент е набелязан и българското държавно управление към този момент взе участие в забележителна степен в неговото основаване. Убеден съм, че политиката за мигрантите и бежанците ще играе първостепенна роля. Други тематики ще бъдат новата система на Европейския съюз за даване на леговище, цифрова Европа, общата отбранителна политика, разширението на финансовия пазар. Българското държавно управление гледа на всички тематики доста съществено, в това число и на договарянията за Брекзит, които се обрисува да бъдат извънредно сложни. В такива моменти помощта на българското държавно управление ще бъде търсена доста постоянно.

- Имате ли специфични упования към София, що се отнася до всички тези тематики?

- Важен миг в границите на българското председателство ще бъдат връзките със Западните Балкани. Тези страни няма да могат да се причислят до края на мандата на тази Комисия, т.е. до 2019 година, просто тъй като изискванията не са изпълнени. Но би трябвало ясно да демонстрираме, а това българският министър-председател към този момент прави, че европейската политическа вероятност за Западните Балкани съществува. Защото, в случай че им отнемем тази европейска вероятност, все едно им споделяме, че в никакъв случай няма да се причислят. Това ще има доста съществени последствия за целия балкански район.

- Кога, съгласно Вас, ще бъде идващото разширение на Европейския съюз?

- Смятам, че това може да се случи поетапно преди 2025 година, в случай че всички условия са изпълнени.

- Вашите думи бяха: „ България и Румъния неотложно би трябвало да станат част от Шенгенското пространство “. Как ще убедите страни като Холандия и даже Германия, че България в действителност е подготвена за Шенген?

- Аз съм твърдо уверен, че България и Румъния би трябвало да получат достъп до Шенгенското пространство. Най-вече България, която е изпълнила всички механически условия, а това е една голяма свършена работа. Ако България е в Шенген, Европейският съюз ще стане по-сигурен, тъй като България съставлява външна граница. Ние като Европейски съюз предоставяме над 173 служители на реда и митнически чиновници, които да оказват помощ на България при защитата на външната? граница. Аз съм доста заинтригуван това да се случи и считам, че до края на мандата на тази Комисия, т.е. до 2019 година, механизмът за наблюдаване и надзор би трябвало да бъде отстранен. За мен това е безусловно належащо. И аз не знам по какъв начин можем да убедим Холандия и Германия, само че в последна сметка обвързване на Холандия и на другите страни, които не желаят България да влезе в Шенген, е да потвърдят тезата си. България извърши отговорностите си, в този момент е ред на останалите.

- България желае да влезе и в Еврозоната. Кога е реалистично да стане това?

- В момента не мога да назова прецизен ден, час и година. България обаче демонстрира доста позитивни резултати, както във връзка с бюджетния недостиг, по този начин и на обществения дълг. Нивото на дълга е под 30%, което не може да се каже за всички в Еврозоната. Бюджетната консолидация напредва, безработицата спада – т.е. от София идват доста позитивни сигнали. Миналия септември ние от Комисията предложихме да предоставим кохезионна помощ на страните, които могат и желаят да се причислят, включително и на България.

- Споменахте и Турция. Смятате ли, че е допустимо да се организира среща на върха Турция-ЕС по време на председателството?

- Не мога да отговоря с „ да “ или „ не “. Всички ние имаме интерес да продължим диалозите с Турция. Турция с огромни стъпки се отдалечава от Европейския съюз. Ако тя желае да се сближи още веднъж с нас, ние, несъмнено, ще помогнем. Но при актуалното състояние незабавното присъединение на Турция е невероятно.

- Но среща на върха по време на Българското председателство?

- Бих приветствал такава среща, само че единствено в случай че на нея могат да се вземат съществени решения. Да се провежда сходна среща единствено поради самата среща или единствено да хапнем дружно шопска салата или луканка, не е задоволително. Това не е задоволителна причина.

- Последен въпрос. Във Вашата тирада се изказахте доста оптимистично за бъдещето на Европейския съюз. Какъв Европейски съюз желаете да оставите на Вашия правоприемник?

- В момента не се занимавам с моето завещание. Така или другояче такова самостоятелно завещание няма. Това е едно общо достижение. Иска ми се Европейският съюз и неговото битие да наподобяват дефинитивно необратими. Така че на никого да не му идва мислено да излиза от него. Един ни стига. Също по този начин ми се желае да затвърдим още повече Икономическия и валутен съюз.